РЕШЕНИЕ
№412
гр. Перник 11.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 503 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №5/04.02.2019г., поправено
с решение №371/23.06.2019г. постановени по гр.д. №
994/2018г. по описа на Радомирския районен съд, е признато за установено по
отношение на Е.С.Н. и М.С.М., че дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД,
сумата от 331,48 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. София за периода
12.04.2015г. -м. юли 2015г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
72,41 лв., начислена за периода 16.09.2015 г. -02.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2018 г. до
окончателното ù изплащане, като е отхвърлен иска за сумата, претендирана
като главница за периода от м.май 2014г.-11.04.2015г. за разликата между сумата
от 331,48лв. до пълния предявен размер от 1006,68 лв. и за мораторна лихва за
забава за периода 16.09.2015г. - 02.04.2018г. за разликата между сумата от
72,41 лв. до пълния предявен размер от 249,88 лв., като погасен по давност.
„Топлофикация София” ЕАД, гр. София е
обжалвало решението в частта му, с която искът е отхвърлен с твърдения, че
изводът на съда за погасяване на вземането е направен, без да са взети предвид
всички релевантни за спора факти и иска
отмяна на решението в тази му част.
М.С.М. е подала отговор на въззивната
жалба на „Топлофикация София” ЕАД, гр. София, като е изложила доводи за неоснователност
на същата.
Постъпила е въззивна жалба от М.С.М.
против решението в частта му, с която искът против нея е уважен, като моли
същото да бъде отменено. Поддържа, че не е установено, че е потребител на
топлинна енергия за исковия период, че топлоснабденият имот е бил възложен на
трето за спора лице, че не е взето предвид, че бракът й с другия ответник е прекратен,
а искане за разделното им осъждане не е правено, че не е доказано количеството
и стойността на потребената топлинна енергия, както и че клаузите на ОУ са
нищожни.
Е.С.Н. не е изразил становище по
жалбите.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
„Топлофикация София” ЕАД, гр. София твърди,
че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сума в размер на 1006,68
лв. - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода м. май
2014г. - м. юли 2015г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2018г. и мораторна
лихва в размер на 249,88лв.за периода 16.09.2015 г. - 02.04.2018 г.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от М.С.М., с който искът е оспорен. Направено е и възражение за изтекла
погасителна давност.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, районният съд е приел, че ответниците са били потребители на
топлинна енергия, като през исковия период не са изпълнили задължението си да
заплатят стойността на доставената топлоенергия. Съдът е приел, че е доказано,
че размерът на задължението за спорния период се равнява на сумите, за които е
предявен искът. РРС е разгледал направеното възражение за изтекла погасителна
давност и е формирал извод, че вземането за главница за периода м. май 2014г.-11.04.2015г.
за разликата между сумата от 331,48 лв. до пълния предявен размер от 1006,68 лв.
и за мораторна лихва за периода 16.09.2015г.-02.04.2018г. за разликата между
сумата от 72,41лв. до пълния предявен размер от 249,88 лв., е погасено по давност.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК
въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Във въззивната жалба на „Топлофикация
София” ЕАД, гр. София се поддържа, че изводите на съда за погасяване по давност
на вземането са формирани, без да се вземе предвид разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Общите условия, съгласно която купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
в 45- дневен период след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се,
че вземането по обща фактура за периода м. 05.2014г. – м. 04.2015г., издадена
през м.07.2014г. става изискуемо през м. 09.2014г., а заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 12.04.2018г.
Въззивният съд намира, за
неоснователни доводите, че при преценката относно началния момент, от който
започва да тече погасителната давност, следва да се вземе датата на издаване на
обща фактура за вземането за периода м. 05.2014г. – м. 04.2015г. Според чл.155
и чл.156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат
цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни
вноски. Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното
количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се
касае за периодични плащания. Т.е. главното задължение се формира помесечено и
за всяка отделна месечна вноска тече погасителна давност, като волята на ищеца
да издаде в по- късен момент обща фактура за цялото вземане не може да промени
този периодичен характер на вземането и да има за последица по- късна начална
датата, от която да тече погасителната давност. Извод за противното не може да
бъде направен и на база действалите през спорния период Общи условия от 2014г.
В чл. 32 и чл. 33 от ОУ е предвидено, че плащане на месечното задължение се
дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата
за задължението на интернет-страницата на доставчика. Т.е. изискуемостта на
задължението е обвързана с публикуването на фактурата, която по естеството си
съставлява покана за плащане и в този случай на основание чл.114, ал. 2 от ЗЗД давността започва да тече от датата на възникване на
задължението за съответния месец, а не от датата на публикуване на фактурата.
Във връзка с горното, съдът намира че
решението в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена, следва да се
потвърди.
По въззивната жалба на М.С.М.:
Предмет на жалбата е решението в частта
му, с която е признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно на
ищеца сумата от 331,48 лв., представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. София за
периода 12.04.2015 г. - м. юли
Бракът между двамата ответници е
прекратен, което е видно от представеното по делото решение по гр.д. №
44916/14г. по описа на СРС, влязло в сила на 25.02.2015г. Следователно след
тази дата съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена
съсобственост при равни дялове съгласно чл. 28 СК и отговорността на
ответниците за задълженията за заплащане на топлинна енергия за процесния имот
е разделна. Ето защо изводите, на РРС, че отговорността е солидарна, са
постановени в противоречие със закона.
В случаите, когато исковата претенция
е за ангажиране солидарната отговорност на ответниците, ако липсва солидарност
на задължението, съдът следва да разгледа претенцията, като се произнесе за
размера на дълга на всеки един от ответниците, защото в такава хипотеза съдът е
сезиран с искане за по- голямо от действително дължимото се и трябва да се произнесе
за по- малкото, а именно за съответната част от задължението за всеки един от
ответниците. В този смисъл са и решение № 15/ 26.
Предвид горното, съдът дължи произнасяне
по въпроса дали ответницата дължи сумите, за които е уважен искът спрямо нея.
Както се посочи с прекратяване на
брака съпружеската имуществена общност се е трансформирала при равни дялове –
по ½ за всеки един от ответниците. Видно от постановление за възлагане от
26.01.2015г., влязло в сила на 27.04.2015г., топлоснабденият имот е бил предмет
на принудително изпълнение и е възложен на трето за спора лице. При тези
доказателства следва извод, че жалбоподателката М. е имала качеството на
потребител на топлинна енергия само до датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане или до 27.04.2015г., т.е. доказана по основание
спрямо нея е претенцията за периода 12.04.2015г.- 27.04. 2015г.
Видно от заключението на съдебно- техническата
експертиза за месец април 2015г. за доставената топлинна енергия, се дължат
общо 93,10 лв., т.е. по 46,55 лв. от всеки един от съсобствениците. Имайки
предвид, че спрямо жалбоподателката основателен е иска само за 15 дни от месец
април 2015г., се налага извод, че нейното задължение се равнява на 23,28 лв. и
съответно дължимата се лихва за забава върху тази сума е 6,01 лв., като
последната е определена от съда по реда на 162 ГПК.
Неоснователно в жалбата се поддържа,
че съдът не следва да взема предвид заключението на вещото лице, изготвено въз
основа на изключени от доказателствения материал документи. Видно от
заключението, вещото лице е дало отговор по поставените задачи, като вземайки
предвид и всички документи относно отчета на показанията от общия топломер на
абонатната станция, извършения дистанционен отчет на измервателните уреди в
имота, както вещото лице на база тези данни е извършило собствени изчисления
относно стойността на потребената топлоенергия. Заключението на съдебно-
техническата експертиза е ясно и обстойно, подробно е отговорено на всички
поставени задачи, и по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават изводите на вещото лице.
В жалбата се поддържа, че ОУ са
неприложими в отношенията между страните по делото, поради нищожност на
клаузите им на основание чл. 143 и чл.146 ЗЗП. Въззивният
съд дължи произнасяне по конкретно въведени доводи в жалбата, което следва от
разпоредбата на чл.26 ГПК, а в случая оплакванията в жалбата са общи и липсва
конкретизация за това кои клаузи страната намира за неравноправни. Наред с това
следва да се съобрази, че съгласно чл.146 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Т.е. за да е
налице неравноправна клауза, следва потребителят изначално да е бил лишен от
възможността да повлияе върху съдържанието на ОУ. Съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от ДКЕВР, като в чл. 150, ал.3 от ЗЕ е предвидена възможност
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, да подадат заявление, в което да предложат специални условия и
предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото липсват
доказателства, че жалбоподателката е възразила срещу ОУ в срока по чл. 150,
ал.3 ЗЕ, от което се налага извод, че се е съгласила със същите и следователно
ОУ обвързват страните по делото. Отделен е въпросът,че задължението за
заплащане на потребената топлинна енергия произтича от ЗЕ - чл.155 и в този
смисъл дори и в отношенията между страните да се приеме неприложимост на ОУ, то
това само по себе си не освобождава потребителя на топлинна енергия от
задължението му за заплащане на стойността на доставената му такава.
По изложените съображения, съдът
намира, че решението в частта му, с която е признато за установено, че
жалбоподателката дължи в условията на солидарност на ищеца сумата от 331,48 лв.,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. София за периода 12.04.2015 г. - м. юли
По разноските :
С оглед крайния изход от делото М.С.М.
дължи разноски на „Топлофикация София” ЕАД за заповедното производство в размер
на 1,75 лв. и за исковото /пред двете инстанции/ - 13,40 лв. или общо 15.15 лв.
От своя страна „Топлофикация София” ЕАД дължи на М.С.М. разноски за двете
инстанции в общ размер на 73,25лв. Като се изчислят разноските по компенсация
следва, че „Топлофикация София” ЕАД дължи на М.С.М. разноски от 59,85 лв. С
обжалваното решение са присъдени такива в полза на ответницата в размер на 33,
93 лв. или настоящата инстанция следва да й присъди разликата до 59,85 лв.,
т.е. още 25,92 лв.
Решението в частта му, с която
жалбоподателката в условията на солидарност е осъдена да заплати разноски в
размер на 192,85 лв., следва да се отмени.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение
№5/04.02.2019г., поправено с решение №371/23.06.2019г. постановени по гр.д. №
994/2018г. по описа на Радомирския районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по отношение на М.С.М., че дължи в условията на солидарност на „Топлофикация
София” ЕАД, сумата от 331,48 лв., представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. София за
периода 12.04.2015г. -м. юли 2015г., ведно с мораторна лихва за забава в размер
на 72,41 лв., начислена за периода 16.09.2015 г. -02.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2018 г. до
окончателното ù изплащане, КАКТО
И В ЧАСТТА, с която М.С.М., е осъдена в условията на солидарност да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД разноски в размер на 192,85 лв., като вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА за установено, че М.С.М. с
ЕГН ********** *** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, гр. София сумата от 23,28
лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. София за периода 12.04.2015г.- 27.04.
2015г., както и 6,01 лв., представляващи обезщетение за забава за периода
16.09.2015 г. - 02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23,28 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 12.04.2018 г. до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер от 331,48 лв., представляващи
стойност на ползвана топлинна енергия и за периода 28.04.2015г.- м. 07.2015г.,
както и претенцията за установяване дължимост на обезщетение за забава за разликата
до 72,41 лв. за периода 16.09.2015 г. - 02.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 306,20 лв., считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.04.2018 г. до
окончателното ù изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”
ЕАД, гр. София да заплати на М.С.М. с ЕГН ********** *** разноски по делото в
размер на още 25,92 лв., изчислени по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: