РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Омуртаг, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233510200024 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от М. В. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес за връчване на книжа и призовки: ***, чрез Адвокатско
дружество „Лалова и партньори“, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв. К. И. А., със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: ***,
против Наказателно постановление № 006922/08.12.2022 г. на Директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3а във вр. чл. 139,
ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение за
това, че на 09.06.2022 г. в 6:10 ч. за товарен автомобил, марка и модел „ДАФ
ФТХФ 105“ с обща техническа допустима максимална маса от 20 500 кг., рег.
№ ***, засечен по път I-4, км 175+799, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП).
Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно,
жалбоподателят М. В. Б. моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно поради противоречието му с императивните
материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Счита, че не е
установено по безспорен начин извършването на нарушение, самоличността
1
на нарушителя и неговата вина. Излага съображения за допуснати
процесуални нарушения при издаване на АУАН, за наличие на
материалноправни пороци в НП. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител
на жалбоподателя, с която заявява, че поддържа подадената жалба и излага
съображения относно неустановеност на самоличността на нарушителя, липса
на задължение към водачите за заплащане на тол такси, съответно липса на
изпълнително деяние, липса на посочена нарушена материална разпоредба,
неясно посочено място на нарушението, неправилна индивидуализация на
нарушението, приложение на чл. 28 ЗАНН, неизправност на техническото
устройство, заснело нарушението, приложение на европейското
законодателство, неспазване на принципа на пропорционалност. По
изложените съображения моли НП да бъде отменено. Представя списък на
разноски.
Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган
Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт М. Д. М., която моли НП да бъде потвърдено, като излага
подробни съображения относно неговата законосъобразност. Представя и
писмено становище, с което счита жалбата за неоснователна и недоказана и
моли НП да бъде потвърдено по подробно изложените в него съображения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО -
Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
В Акт № 006922/09.06.2022 г. от 26.06.2022 г. за установяване на
административно нарушение, съставен от Й. П. С. на длъжност инспектор в
сектор „Контрол и правоприлагане – София“, в присъствието на свидетеля по
акта Д. Т. Д.против М. В. Б., ЕГН **********, е прието, че на 09.06.2022 г. в
6:10 ч. нарушителят управлява извън населено място ППС с рег. № ***, вид
товарен автомобил, марка „ДАФ ФТХФ 105“, модел влекач, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона по път 4:4006/04-
Моравица-3, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, с
което е нарушил чл. 139, ал. 7 ЗДвП. М. Б. е подписал акта и е изписал датата
на подписването му – 26.02.2022 г.
Въз основа на АУАН № 006922/09.06.2022 г. от 26.06.2022 г.
Директорът на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София издава Наказателно постановление №
2
006922/08.12.2022 г., съгласно което неизпълнението на задължението по чл.
139, ал. 7 ЗДвП представлява административно нарушение по чл. 179, ал. 3а
ЗДвП, поради което на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП на М.
В. Б. е наложена глоба в размер на 1 800 лв.
Съгласно разписка към АУАН, датата на получаване на препис от акта
от М. Б. е 26.06.2022 г., като същият е уведомен, че ще бъде освободен от
административнонаказателна отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в
14-дневен срок от получаване на АУАН бъде заплатена компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 ЗДвП в размер на 750 лв. по посочената в разписката банкова
сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно Фактура № 1324/26.06.2022 г., прикачена към АУАН, е
извършено плащане в размер на 133,00 лв. за автомобил с рег. № ***.
Видно от свидетелство за регистрация част I № *********, автомобил
влекач, марка и модел ДАФ ФТХФ 105, рег. № ***, цвят син, дизел, е
собственост на „Никита 2012“ ЕООД, ЕИК *********.
Съгласно Трудов договор № 00010/25.10.2017 г., сключен между
„Никита 2012“ ЕООД, ЕИК *********, като работодател и М. В. Б. като
работник/служител, последният изпълнява в „Никита 2012“ ЕООД
длъжността „шофьор“. Съгласно чл. V от договора, същият е безсрочен.
Видно от Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ, Г.А.Т.е преназначен на длъжност Директор в отдел Национално ТОЛ
управление.
Съгласно Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на Председателя на УС на
АПИ, Й. П. С. (актосъставител) е определена за длъжностно лице, което
осъществява контрол по спазване задълженията за заплащане на таксите по
чл. 10, ал. 1 ЗП, като установява нарушения по чл. 139, ал. 5-7 и чл. 179, ал. 3-
3в ЗДвП, уведомява нарушителите за възможността да заплатят
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, предоставя възможност за картово
плащане, съставя и връчва актове за установяване на административни
нарушения и изпълнява всички останали правомощия по чл. 167а, ал. 2 ЗДвП.
По силата на Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. и Заповед № РД-11-
760/19.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, директорът на Национално
ТОЛ управление – Г.А.Т.е оправомощен да издава наказателни
постановления за налагане на административни наказания на физически и
юридически лица въз основа на съставените актове за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП.
Справка за периода 01.06.2022 г. – 01.12.2022 г. за автомобил с рег. №
***, собственост на „Никита 2012“ ЕООД гласи: липса на валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването, дата и час – 09.06.2022
г., 06:10 ч., път I-4 175+799 СkT, посока намаляващ километър, гр. Моравица,
обл. Търговище, като статични изображения във вид на снимков материал -
SCP_1029 ID 015054/09.06.2022 г., 06:10:42.239 EEST визуализира товарен
автомобил и SCP_10291 ID 05054/09.06.2022 г., 06:10:42.249 EEST
3
визуализира номер – ***.
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
допуснати и разпитани като свидетели Й. П. С. (актосъставител) и Д. Т. Д.
(свидетел по акта). Свидетелят Й. П. С. дава показания, че за съставяне на
АУАН е нужно да бъде заплатена минимална тол такса в размер на 133 лв.,
което е сторено от жалбоподателя, който е отказал да заплати компенсаторна
такса. Според показанията на Д. Т. Д.жалбоподателят е отказал да заплати
компенсаторна такса, поради което му е съставен АУАН след заплащане на
част от глобата в размер на 133 лв., за което същият има документ за
плащане.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна, но поради част от съображенията, изложени в нея.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които са ограничили правото на защита на наказаното лице –
АУАН и НП не съдържат всички, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, реквизити. Налице е неизпълнение на изискванията на чл. 42, ал. 1,
т. 2 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ЗАНН, според които АУАН, респективно
НП, следва да съдържат датата на съставяне на акта и законните разпоредби,
които са нарушени.
В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, са посочени две
дати на издаване, а именно датата 09.06.2022 г., посочена до номера на акта –
Акт № 006922/09.06.2022 г., както и датата 26.06.2022 г., посочена в уводната
част на акта – „Днес, 26.06.2022 г.“ По същия начин двете дати са намерили
отражение и в НП, в което е посочено следното: „Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 006922/09.06.2022 г. от 26.06.2022
г.“ Няма как един акт да има две дати на издаване, като противното води до
нарушаване на административнопроцесуалните правила, съответно до
незаконосъобразност на акта и на издаденото въз основа на него НП,
преповтарящо посоченото нарушение. Подобно разминаване води до
невъзможност да бъде установена действителната дата на издаване на акта,
която поставя началото на административнонаказателното производство и
редица срокове, в т.ч. шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на
наказателно постановление. Не може и не следва да се очаква от наказаното
4
лице, нито от съда, да правят предположения относно това коя е
действителната дата на издаване на АУАН. Налице е съмнение относно датата
на съставяне на акта, поради което съдът намира, че е допуснато нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.
С така съставения акт по отношение на М. Б. е поставено началото на
административнонаказателното производство при съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до ограничаване на правото на защита на
лицето. Вместо да упражни правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
наказващият орган е издал процесното НП въз основа на незаконосъобразно
съставения АУАН.
На следващо място, както в АУАН, така и в НП съществува неяснота
относно това коя е законната разпоредба, която е нарушена, като има и
разминаване между описанието на нарушението в АУАН и в НП. Така в
АУАН е посочено следното: „На 09.06.2022 г., в 06:10 ч. нарушителят
управлява извън населено място ППС с рег. № ***, вид товарен автомобил,
марка „ДАФ ФТХФ 105“, модел влекач, с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона по път 4:4006/04-Моравица-3, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с което е
нарушил чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата. Нарушението е
извършено при следните обстоятелства: Днес, 26.06.2022 г. в 08:50 ч. на път I-
8 ГКПП Калотина 0+500 км след извършена проверка се установи, че М. В. Б.
е управлявал на 09.06.2022 г. в 06:10:42, 4, 175.799 км, 4:4006/04-Моравица-3,
товарен автомобил, ДАФ ФТХФ 105, влекач, ***с доп.маса 20 500 кг., ЕВРО
5, за което не е заплатил пътна такса. Горното е неизпълнение на
задължението по чл. 139, ал. 7 ЗДвП и подлежи на санкция по чл. 179а, ал. 3
ЗДвП.“
От друга страна, оспореното НП гласи следното: „На 26.06.2022 г. в
08:50 ч., на път I-8, км 0+500, от страна на контролните органи е извършена
проверка на пътно превозно средство с рег. № ***, вид – товарен автомобил,
марка и модел „ДАФ ФТХФ 105“, с обща техническа допустима максимална
маса 20 500 кг., управлявано от г-н Б.. В хода на така извършената проверка е
установено, че на 09.06.2022 г., в 06:10 ч., горепосоченото пътно превозно
средство (ППС) с рег. № ***попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
09.06.2022 г., в 06:10 ч., по път I-4, км 175+799, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата (ЗП). (…) В хода на
администативнонаказателното производство и при проверка на
административнонаказателната преписка се установи по безспорен и
категоричен начин неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата, което представлява административно нарушение по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.“
5
Видно от цитираното, в НП не е посочено по ясен и недвусмислен
начин, че на 09.06.2022 г. в 06:10 ч. ППС с рег. № ***е управлявано от М. В.
Б.. На следващо място, в АУАН е посочено, че извършеното е нарушение на
чл. 139, ал. 7 ЗДвП, докато в НП е изрично посочено, че представлява
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Следователно е налице
разлика между нарушената законова разпоредба, цитирана в акта и тази,
посочена в НП, като в НП не е посочена като нарушена конкретна
материалноправна разпоредба, а санкционната такава, намираща се в гл. VII
от ЗДвП и ангажираща административнонаказателната отговорност на
лицето. В допълнение, както в АУАН, така и в НП неколкократно е посочена
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, регламентираща задължението за
заплащане на пътна такса, което вкарва допълнителна неяснота относно това
коя всъщност е нарушената материалноправна разпоредба.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
която да завърши със законосъобразни актове. Посочването на правилната
нарушена разпоредба както в акта, така и в наказателното постановление, са
задължителни реквизити съгласно разписаното в чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е посочена
точната материалноправна разпоредба, която органът е намерил за нарушена
на база описаното от фактическа страна нарушение, която да съответства на
тази, посочена в акта. Последното безспорно накърнява правото на защита на
административнонаказаното лице и представлява пречка за ефективен
съдебен контрол относно законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление.
Непротиворечива е съдебната практика относно това, че строго
формалният характер на административнонаказателното производство по
ЗАНН цели да се гарантира в пълна степен правото на защита на нарушителя.
В този смисъл, недопустимо е по тълкувателен път както от санкционираното
лице, така и от съда да се извлича нарушената разпоредба, за да се обоснове
волята на наказващия орган.
При така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на неясно посочена материалноправна
разпоредба, е незаконосъобразно, с оглед на което същото следва да бъде
отменено изцяло.
Предвид изхода на спора право на присъждане на разноски има
жалбоподателят, който е направил такова искане още с подадената жалба.
Приложен е списък на разноски в общ размер на 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и Договор за правна помощ от 30.01.2023 г., съгласно
който възнаграждението в размер на 600 лв. е изплатено в брой в деня на
сключване на договора. При това положение съдът дължи произнасяне по
направеното от процесуалния представител на органа възражение за
6
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения („Наредбата“), ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. В настоящия случай на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1 800 лв., поради което минималното адвокатско
възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата е в размер на 480 лв.
Съобразявайки фактическата и правна сложност, обичайна за този вид дела,
както и предвид конкретната такава за настоящото производство и вида и
обема на извършената от процесуалния представител на жалбоподателя
работа, съдът намира, че макар и с малко надвишаващ предвидения в
Наредбата минимален размер на адвокатско възнаграждение, претендираният
такъв е оправдан и обоснован, поради което искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде уважено в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 006922/08.12.2022 г. на
Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София, с което на М. В. Б., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 179, ал. 3а във вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП е наложена глоба
в размер на 1 800 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София ДА ЗАПЛАТИ
на М. В. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева
7