Разпореждане по дело №351/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.317 от ГПК във вр. с чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.

С Решение № 149/28.10.2015г., постановено по Г.д.№ 196/2015г. по описа на Златоградския районен съд е признатоза незаконно уволнението на Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111, с ЕГН *, извършено съсЗаповед № 41/24.04.2015 г. на К. на О. Н. Р. Р. на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Отменена е като незаконосъобразна Заповед № 41/24.04.2015 г. на К. на О. Н. Р. Р., с която на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е прекратено трудовото правоотношение на Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111,с ЕГН *. Възстановена е Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111, ЕГН * на заеманата преди уволнението й длъжност “заместник кмет на О. Н.“. Осъдена е О. Н. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление Г. Н. У. „А. С.“ № 1., представлявана от К. С. С. Б. да заплати на Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111,с ЕГН * на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение в периода от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. в размер на 9 585,72 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2015 г. до окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения размер от 9 585,72 лв. до предявения размер от 9 900 лв. и за периода от 19.10.2015 до 25.10.2015 г. Осъдена е О. Н. да заплати на Ф. А. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокат в размер на 890,48 лв. - пропорционално на уважената част от исковете. Осъдена е О. Н. да заплати по сметка на РС-Златоград държавна такса в размер на 483,43 лв.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2359/20.11.2015г. от О. Н. представлявана от К. Б. К. Ч. пълномощника му А.А. с оплакване за неправилност на обжалваното решение. Излагат се доводи, че правилно съдът е приел относимостта на чл.39, ал.5 ЗМСМА към прекратяването на трудово правоотношение без предизвестие със заместник К., като на това специално основание уволнението се извършва по политическа целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Неправилно е приел обаче, че след като този акт не подлежи на съдебен контрол следва да се установи дали към момента на издаване на заповедта за уволнение Р.Р. е изпълнявал дължността Кмет на О. Н..В случая заповедта за уволнение е издадена от избраното за кмет на О. Н. лице с решение на общинския съвет от 17.04.2015г. и това лице, а именно Р. Р. към момента на издаването на заповедта е изпълнявал длъжността Кмет на О. Н.. Ирелевантно е обстоятелството, че решението на общинския съвет е отменено по реда на съдебния контрол и това не се отразява на факта, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с Фанка Г.-24.04.2015г. Р. Р. е изпълнявал длъжността Кмет на О. Н.. В този момент не е имало друго лице, което да изпълнява длъжността кмет на О. Н. а избраният за Кмет на О. Н. за мандат 2011 -2015г. С. Б. е бил отстранен от длъжност. При решаване на трудовия спор съдът не следва да преценява дали изборът на Р. Р. на длъжността Кмет на О. Н. е законосъобразен, а следва да установи дали заповедта за уволнение е издадена от лицето, което към този момент е заемало длъжността Кмет на общината.В случая заповедта за прекратяване на трудово правоотношение не е нищожен акт, тъй като е издадена от лице, което към момента на издаването й е било избрано на длъжността Кмет на О. Н.. С оглед на това обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон. Като е направил неправилен извод относно заповедта за уволнение, неправилни са и изводите на съда, че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й се присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, както и разноски за адвокат, а също и неправилно е осъдена О. Н. да заплати държавна такса в размер на 483.43 лева в нарушение на чл.84, т.3 от ГПК, съгласно която общините се освобождават от заплащане на държавна такса. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение. Претендира да му бъдат придъдени разноските по делото съгласно списък на разноските.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2689/18.12.2015г. от Ф. А. Г., Ч. пълномощника й А.С. Н., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че не е спорно обстоятелството, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.39,ал.5 от ЗМСМА, при което мотивите на издателя на заповедта не подлежат на съдебен контрол. Сочи се още, че изводът на съда, че следва да се направи преценка дали освобождаването на ищцата е извършено от компетентен орган-кмет на общината е законосъобразен.Неоснователно в тази връзка е твърдението в жалбата, че този акт не подлежи на съдебен контрол. Издателят на заповедта за уволнение Р.Р. е избран за кмет на О. Н. с решение на Общинския съвет № 618 от 17.04.2015г. на основание чл.42,ал.5 от ЗМСМА. Процесната заповед е издадена от него в резултат на допуснато предварително изпълнение на решението му за избор. Не се оспорва, че същата заповед е издадена в периода от време между допуснатото предварително изпълнение на решението за избор на кмет и отмяната на това допуснато предварително изпълнение с Определение № 5826/20.05.2015г. по адм.д.№ 5414/2015г. на ВАС. Твърди се , че с отмяната на допуснатото предварително изпълнение са заличени с обратна сила последиците от него. Както се признава и от жалбоподателя решението за отмяна на индивидуален или общ административен акт има конститутивно действие, което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта задължения. В случая издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и последиците от нея следва да отпаднат с обратна сила, тъй като издаването на заповедта е било обусловено от отменения акт. Това е основният мотив на съда, въз основа на който е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като съдът не е ревизирал самото решение за избор, както се твърди в жалбата, а е приел, с оглед отмяната на допуснатото предварително изпълнение, че с обратна сила отпадат и всички постановени от Р. Р. актове.Правилна е и констатацията на съда, че Р. Р. изобщо не е встъпвал в длъжността кмет на общината по надлежен ред, а за възникване на правомощията му е било необходимо полагането на клетва по реда на чл.32,ал.1 от ЗМСМА. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и й бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят О. Н. Ч. пълномощника си А.А. поддържа жалбата си.

Въззиваемата Ч. пълномощника си А.Н. оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

От представения по делото трудов договор № 31/08.12.2014г. се установява, че ищцата е назначена на длъжността „заместник кмет на О. Н.“, на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ във вр. с чл.39 и чл.44,ал.1,т.3 от ЗМСМА, считано от 08.12.2014г. за неопределено време с основно месечно възнаграждение в размер на 1650 лв.

Със Заповед № 41/24.04.2015 г. на Р. Р. – кмет на О. Н. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, считано от 24.04.2015 г. като е разпоредено да й бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизплатен годишен отпуск за два дни за 2014 и за 9 дни за 2015 г. Заповедта е връчена на 22.05.2015г. като ищцата е отказала да я получи и отказът е удостоверен с подписи на трима свидетели.

Не се оспорва обстоятелството, че собственото име на ищцата е променено от Фанка във Ф., като в представените по делото доказателства фигурира с едно и също ЕГН.

С протоколно определение от 31.03.2015 г. по ч.н.д. № 79/2014 г. на СмОС е взета на основание чл. 69, ал. 2, вр. ал. 1 НПК мярка за процесуална принуда отстраняване на обвиняемия по ДП № 117/2014 г. по описа на ДАНС, пр.пр. № 18065/2014 г. по описа на СГП С. С. Б. от длъжността Кмет на О. Н.. Определението е обжалвано и е потвърдено с Определение № 158/16.04.2015 г. по в.н.ч.д. № 119/2015 г. на ПАС, влязло в сила на 16.04.2015г.

С Определение № 763/06.07.2015 г., постановено по ч.н.д. № 46/2015 г. по описа на СмОС е оставено без уважение искането на С. Б. за отмяна на взетата мярка за процесуална принеда-отстраняване от длъжността кмет на О. Н.. При обжалването му с Определение № 337/16.07.2015г. по в.ч.н.д. № 304/2015г. по описа на ПАС са отменени определението и мярката за процесуална принуда отстраняване от длъжността кмет на О. Н..

След вземането с посочонето по-горе определение на мярка за процесуална принуда "Отстраняване от длъжността К. на О. Неделени" на С. Б. Общински съвет -Н. на проведено извънредно заседание на 17.04.2015 г. е взел решение № 618 по протокол № 55/17.04.2015 г., с което на основание чл. 42, ал. 5 ЗМСМА е избран за кмет на О. Н. Р. Р. Р.. На същото заседание със следващото решение № 619, на основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на решение № 618 с цел да се защитят особено важни обществени интереси.

Допуснатото с решение № 619 предварително изпълнение на решение № 618 е обжалвано от ищцата в качеството й на заместник кметна О. Н. и с Определение № 60/20.04.2015г. постановено по адм.д. № 86/2015г. по описа на АС-С. жалбата й е отхъврлена. С Определение № 5826/20.05.2015 г. , постановено по адм. д. 5414/2015г. на ВАС, I о. е отменено определение № 60/20.04.2015 г. на АС-С. и е отменено решение № 619 от 17.04.2015 г. на Общинския съвет Н. за допускане на предварително изпълнение на Решение № 618/17.04.2015 г. на Общински съвет Н..

С Решение № 83/09.06.2015 г. , постановено по адм.д. № 87/2015 г. по описа на Административен съд-С. е отменено решение № 618 по протокол № 55 на общинския съвет Н. с което на основание чл. 42, ал. 5 ЗМСМА е избран за кмет на О. Н. Р.Р.. Решението е обжалвано и е висящо пред пред ВАС, като след направена служебна справка е видно, че е образувано под № 8966/2015г. и е насрочено за 18.05.2016 г.

От удостоверение № 94-00-2914/30.09.2015 г., издадено от О. Н. се установява, че за м. март 2015 г. ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1 650 лв., а за м. април 2015 г. – 1 155 лв., както и 57,75 лв. обезщетение за временна неработоспособност.

В съдебно заседание от 19.10.2015 г. районният съд е констатирал по оригинала на трудовата книжка на ищцата, че липсва нов запис за възникнало трудово правоотношение след уволнението й от О. Н..

При така установената фактическа обстановка правилно районният съд е квалифицирал предявениет обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. от КТ за признаване уволнението на ищцата за незаконно и за неговата отмяна и по чл.344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа и по чл. 344, ал. 1, т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за осъждане на О. Н. да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение в периода 25.04.2015 – 25.10.2015 г. в размер на 9 900 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 21.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Правилно районният съд след анализ и преценка на приетите по делото доказателства е приел, че предявеният главен иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е процесуално допустим, като предявен между надлежно легитимирани страни – работник и работодател по трудовото правоотношение, в срока по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, а по същество основателен, но не по изложените от него мотиви.

Ноторно известно и безспорно е обстоятелството,че на местните избори, проведени през 2011 г. за кмет на О. Н. е избран С. С. Б..Безспорно установено е също, че ищцата е назначена от К. Б. и е работила по трудов договор за неопределен срок на длъжността „заместник кмет“, считано от 08.12.2014г. Не се оспорва и обстоятелството, че трудовото й правоотношение е прекратено без предизвестие със Заповед № 41/24.04.2015г. на К. Р. Р. на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, считано от същата дата.

Съгласно посочената разпоредба заместник-К. може да бъде освободен без предизвестие със заповед на К..Наличието на тази специална разпоредба по отношение на заместник-кметовете дерогира общите правила за прекратяване на трудовото правоотношение визирани в КТ. В посочената разпоредба законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Тъй като назначаването на заместник-К. се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на заместник К. по чл.39,ал.5 от ЗМСМА не подлежат на съдебен контрол. Това обстоятелство също не е спорно между страните.

Единственият въпрос, по който страните спорят е дали издалият заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения с ищцата новоизбран кмет Р.Р. е притежавал компетентност да издаде оспорената заповед. Основателно е възражението в жалбата, че преценката на съда не следва да се свежда до законосъобразността на избора на Р. Р. за кмет, което е от компетентността на Административен съд-С., а дали към момента на издаване на заповедта за уволнение лицето е заемало длъжността кмет на О. Н. и е било встъпило в длъжност.

Съдебната теория и практика безспорно приема, че решенията на общинските съвети са общи административни актове. Съгласно чл.180,ал.1 от АПК оспорването не спира действието на общия администратевен акт. Решения № 618 и 619 са приети от Общински съвет-Н. на 17.04.2015г. Решение № 619, с което е допуснато предварително изпълнение е обжалвано на 20.04.2015г. от ищцата и с определение № 60/20.04.2015г. жалбата й е оставена без уважение. Постановеното определение както и решение № 619 са отменени с Определение № 5826/20.05.2015 г., постановено по адм. д. 5414/2015г. на ВАС, I о. , считано от 20.05.2015г. Следователно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, издадена на 24.04.2015г. от новоизбрания кмет Р. Р. е издадена в периода от време от избирането му за кмет и допускане на предварително изпълнение на това решение до отмяната на допуснатото предварително изпълнение на 20.05.2015г.

Неправилно районният съд е приел, че с отмяната от ВАС на допуснатато предварително изпълнение на решение № 618 отпадат с обратна сила всички извършени от Русанов действия и същите се считат за неосъществили се. Съдебният акт за отмяна на административен акт, каквото е решение № 619 на Общински съвет-Н. има действие от деня на влизането му в сила /в случая Определение № 5826 е влязло в сила на 20.05.2015г./ и няма обратно действие, т.е правните последици възникнали до този момент от действието на административния акт се запазват и правоотношенията следва да се уредят съобразно него. Изключение от това правило има само при нищожност на административния акт,тъй като обявяването на нищожността има обратно действие от момента на издаването на акта, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение за прогласяването й. Тъй като отмяната поражда действие само занапред възникналите при действието на административния акт правоотношения преди неговата отмяна се считат за законосъобразни. Неоснователно районният съд е приел, че избраният за кмет Р. Р.не е могъл да встъпи в длъжност и да изпълнява функциите на кмет, тъй като решението за избора му за кмет № 618/17.04.2015г. е обжалвано и делото е висящо пред ВАС, а освен това е отменено допуснатото предварително изпълнение. Съгласно чл.38,ал.4 от ЗМСМА правомощията на К. възникват от полагането на клетва. След направена служебна справка се установява, че на извънредно заседание на Общински съвет Н. проведено на 22.04.2015г. Р.Р. е положил клетва като новоизбран кмет. Следователно от този момент-22.04.2015г. до 20.05.2015г., когато е отменено решение № 619 на Общинския съвет за допускане предвателно изпълнение на решение № 618, избраният за кмет Р. Р. законосъобразно е упражнявал правомощията на Кмет на О. Н. и след като в този период е издал заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения с ищцата, то заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Както бе посочено по-горе оспорването съгласно чл.180,ал.1 от АПК не спира действието на общ административен акт, каквото е решението за избор № 618, поради което с подаването на жалба срещу него не е спряно изпълнението му, а отмяната му от АС-С. с постановеното по адм.д.№ 87/2015г. Решение № 83/09.06.2015г. в случая е ирелевантна, тъй като във времето е извършена след издаването на обжалваната заповед за уволнение и решението няма обратно действие, тъй като с него не е прогласена нищожност на обжалваното решение на Общинския съвет № 618.

С оглед изложеното неправилно районният съд е приел, че заповедта за уволнение на ищцата е издадена от лице, което към момента на издаването й не е изпълнявало длъжността кмет на О. Н. поради което на това основание е незаконосъобразна. Обжалваната Заповед № 41/24.04.2015г. е издадена от Р.Р. в качеството му на кмет на О. Н. положил клетва и следователно встъпил в длъжност към момента на издаването й, поради което същата е издадена от компетентен орган и е законосъобразна. Ирелевантно е обстоятелството, че впоследствие решението за избор на кмет е отменено и делото е висящо в касационната инстанция, тъй като в настоящият случай релевантен е само момента на издаване на обжалваната заповед и компетентността на издалия я огран към този момент. С оглед на това предявеният от ищцата главен иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователни са и предявените акцесорни искове по чл.344,ал.1,т.2 и 3 от КТ съответно за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "заместник-кмет на О. Н." и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа от 25.04.2015г. до 25.10.2015г. в размер на 9 900 лв., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска-21.07.2015г. Като е достигнал до обратния извод и е уважил предявениет искове районният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете и в частта за присъдените разноски по делото, като бъде потвърдено само в отхвърлителната част. Ще следва на основание чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъдена въззиваемата Ф. Г. да заплати на жалбоподателя О. Н. направените по делото разноски в размер на 1073,56 лв. по представения списък, от които 241,71 лв. държавна такса за въззивна жалба, 830 лв. за адвокатско възнаграждение и 1,85 лв. пощенски разходи, за които разходи са представени доказателства , че са направени.Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от спечелилата делото страна. Съгласно чл.83,ал.1,т.1 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ работниците и служителите са освободени от такси и разноски по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметката на съда, тъй като за тях производството е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила в производството. В този смисъл е и съдебната практика /Определение № 909/22.12.2014г. по ч.Г.д.№ 6162/2014г. на ІІІг.о. на ВКС/

Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 149/28.10.2015г., постановено по Г.д.№ 196/2015г. по описа на Златоградския районен съд, в частта му, с която е признатоза незаконно уволнението на Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111, с ЕГН *, извършено съсЗаповед № 41/24.04.2015 г. на К. на О. Н. Р. Р. на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, в частта му с която е отменена като незаконосъобразна Заповед № 41/24.04.2015 г. на К. на О. Н. Р.Р., с която на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА е прекратено трудовото правоотношение на Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111,с ЕГН *, в частта му с която е възстановена е Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111, ЕГН * на заеманата преди уволнението й длъжност “заместник кмет на О. Н.“, в частта му с която е осъдена О. Н. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление Г. Н. У. „А. С.“ № 1., представлявана от К. С. С. Б. да заплати на Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111,с ЕГН * на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение в периода от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. в размер на 9 585,72 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2015 г. до окончателното заплащане на вземането, в частта му с която е осъдена О. Н. да заплати на Ф. А. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокат в размер на 890,48 лв. - пропорционално на уважената част от исковете и в частта му, с която е осъдена О. Н. да заплати по сметка на РС-Златоград държавна такса в размер на 483,43 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111, с ЕГН * срещу О. Н. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление Г. Н. У. „А. С.“ № 1., представлявана от К. Б. Р.К. обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно уволнението й, извършено на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМ със Заповед № 41/24.04.2015 г. на К. на О. Н. Р. Р., с която е прекратено трудовото й правоотношение, за възстановяване заеманата преди уволнението й длъжност “заместник кмет на О. Н.“ и за осъждане на О. Н. да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в периода от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. в размер на 9 585,72 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2015 г. до окончателното заплащане на вземането, като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/28.10.2015г., постановено по Г.д.№ 196/2015г. по описа на Златоградския районен съд, в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111, с ЕГН * срещу О. Н. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление Г. Н. У. „А. С.“ № 1., представлявана от К. Б. Р. К. иск за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението с правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.1 от КТ за разликата над уважения размер от 9 585,72 лв. до предявения размер от 9 900 лв. и за периода от 19.10.2015 до 25.10.2015 г. като ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА Ф. А. Г. от Г. Н. У. „Н.“ № 111, с ЕГН * да заплати на О. Н. БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление Г. Н. У. „А. С.“ № 1., представлявана от К. Б. Р. К. направените по делото разноски в размер на 1073,56 лв. , от които 241,71 лв. държавна такса за въззивна жалба, 830 лв. за адвокатско възнаграждение и 1,85 лв. пощенски разходи.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 26.01.2015г., от която дата съдът е посочил, че ще обяви решението си по реда на чл.315,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: