Р Е Ш Е
Н И Е
№ 23
град Велико Търново, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
участието на секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП Илиан Благоев като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10310/2020г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Мегадом“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, чрез *** Б. Г., срещу
Решение № 260158 от 05.10.2020 г. по НАХД № 534/2020 г. на Районен съд-гр.
Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №
09/13.03.2020г. на Директора на РИОСВ гр. Велико Търново. Според касатора
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
В жалбата са изложени подробни оплаквания, които систематизирани се свеждат
до следното: съдът не бил отчел, че към момента на установяване на нарушението
задължителните предписания не били влезли в сила; не е отчел липсата на
фактически и правни основания за издаването на задължителните предписания;
неправилно не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН поради липсата на вредно
въздействие за околната среда; не е обсъдил събраните доказателства, от които
ставало ясно, че липсва генериран отпадък и дадените предписания са неотносими
към извършваната в обекта дейност; нарушен бил и принципа на забрана за
влошаване положението на обжалващия, като в диспозитива на съдебното решение
имуществената санкция била увеличена от 5000 лв. на 7000 лв. Възразява по
отношение размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника. По изложените мотиви се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на друго от касационната инстанция, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – РИОСВ – Велико Търново, не изпраща представител в съдебно
заседание. С вх. № 439/03.02.2021 г. е постъпило писмено становище от негов
пълномощник, в което са изложени доводи за правилност на постановеното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение №
260158 от 05.10.2020 г. по НАХД № 534/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново
е потвърдено Наказателно постановление № 09/13.03.2020 г. на Директора на РИОСВ
гр. Велико Търново, с което на „Мегадом“ ООД на основание чл.156, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушаване на разпоредбата на чл. 120 от
същия закон.
За да
постанови съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновският районен съд е
приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че на 21.06.2019 г. служители на РИОСВ – В. Търново са извършили
проверка в обекта на жалбоподателя хипермаркет „Практис“, намиращ се в гр. В.
Търново, ул. „Магистрална“ № 61. За същата е бил съставен Констативен протокол
№ УО-ФЕ-58/21.06.2019 г., връчен на пълномощник на дружеството на същата дата.
В протокола проверяващите органи на основание чл. 120 от ЗУО са дали 4 бр.
задължителни предписания по фактор „Управление на отпадъците“ с адресат
„Мегадом“ ООД, като по т. 2 предписанието е „Да се извърши класификация на образуваните
от обекта отпадъци с кодове: 15 01 03 – Опаковки от дървесен материал и 17 01
03 – Керемиди, плочки и керамични изделия /от брак/“ със срок на изпълнение 15.07.2019
г. На 16.08.2019 г. служители при ответника извършили последващ контрол по
изпълнение на дадените предписания и установили, че дружеството не е изпълнило
посоченото предписание. По този повод срещу „Мегадом“ ООД бил съставен АУАН на 18.09.2019
г., а въз основа на него е издадено НП № 09/13.03.2020 г. на Директора на РИОСВ
гр. Велико Търново.
За да потвърди
НП, въззивният съд е изложил мотиви, че при съставянето и връчването на АУАН и НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано
извършеното нарушение, осъществено под формата на бездействие, за което правилно
е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Посочил е,
че размерът на санкцията е минималният предвиден в закона, а случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и
в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил пълен и
цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод
досежно осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно
нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността
му.
Сочената като
нарушена разпоредба на чл. 120 от ЗУО предвижда, че „При извършване на
проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи.
При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят
актове за установяване на административни нарушения“. Съгласно чл. 156, ал. 1
от ЗУО за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на
физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
По делото е
безспорно, че „Мегадом“ ООД не е изпълнило в срок до 15.07.2019 г., както и до
последвалата проверка на 16.08.2019 г., даденото на 21.06.2019 г. предписание
да извърши класификация на образуваните от обекта отпадъци с кодове: 15 01 03 –
Опаковки от дървесен материал и 17 01 03 – Керемиди, плочки и керамични изделия
/от брак/, а това е станало след втората проверка. Задължителното предписание
представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в
правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително
поведение. Следователно, задължителното предписание е индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК.
По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с
влязъл в сила акт, поради което е подлежало на изпълнение. Възражението, че в
протокола, с който е дадено задължителното предписание не е указано пред кой
орган и в какъв срок може да бъде оспорено това предписание, не изключва
отговорността на дружеството за извършеното нарушение, а е основание за
приложение разпоредбата на чл. 140 от АПК - в този случай срокът за оспорване
на задължителните предписания се удължава на два месеца. Няма данни обаче и не
се твърди в този по-дълъг срок, предоставен от закона, дружеството да е
оспорило задължителното предписание. Неизпълнението на предписанието е
въздигнато от разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ЗУО в юридически факт, с който
законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. За
реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже единствено наличието
на предписание, свеждането му до знанието на неговия адресат и неговото
неизпълнение в срок, които предпоставки в случая безспорно са налице, като
законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не
следва да бъде обсъждана в настоящото.
Поради това
наведените пред ВТРС и в касационната жалба доводи, свързани с неспазване на
предписаната от АПК форма на предписанието, липса на фактическо и правно
основание за издаването му, липса на указание за срока и начина на обжалване,
липса на предпоставки за издаването му /тъй като дружеството не генерирало
такива отпадъци/ и т.н., са неотносими към правилността на постановеното от въззивния
съд решение и към законосъобразността на издаденото НП.
Правилно съдът
е приел, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. В случая бездействието на жалбоподателя е продължило до втората
извършена проверка, при която е установено, че задължителното предписание не е
било изпълнено един месец след изтичане на срока за изпълнението му.
Нарушението е формално и засяга обществените отношения, касаещи опазване на
чистотата на околната среда, поради което изтъкваната от касатора липса на
замърсяване на околната среда е предпоставка единствено за налагане на санкция
в минимален размер, което е и сторено от АНО.
Неоснователно
е и възражението, че с решението си ВТРС бил влошил положението на касатора.
Действително в диспозитива на съдебното решение е изписано числото 7000 лв.
като размер на наложената имуществената санкция, а не вярното 5000 лв., но в
случая очевидно става въпрос за допусната техническа грешка. Още повече в
решението съдът никъде не е изразил воля за увеличаване размера на наложената
санкция, а единствено за потвърждаване на НП и навсякъде другаде в решението е
посочен верният размер от 5000 лв.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно
е искането на ответника за присъждане на разноски. Това искане не е било
заявено своевременно до приключване на устните състезания, а е направено в
представеното след това писмено становище, за представянето на което съдът не е
давал възможност. Съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за
разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което
е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260158 от 05.10.2020 г. по НАХД № 534/2020 г. на Районен
съд-гр. Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РИОСВ – Велико Търново за присъждане на разноски за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :