ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360/18.05.2018
год. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 18.05.2018год.
/осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година / в следния състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Рени Ковачка
Радост Бошнакова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело
№ 244 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С
определение № 237/08.08.2017год., постановено
по гр.дело № 64/2012год., Брезнишкият районен съд е осъдил на основание чл.344,
ал.2 ,предл.2 от ГПК Ц.А. Е. от с.***, общ.*** да заплаща на С.Н. *** сумата от 131.42 лева годишно, на В.Й.
*** сумата от 525.70лева годишно, на С.Й. *** –сумата от 262.85лева годишно, на
М.Г. *** – сумата от 262.85лева годишно, на В.П.- сумата от 131.42лева годишно,
на А.Б. *** –сумата от 131.42лева годишно и на Ч.Н. ***- сумата от 131.42 лева
годишно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбените имоти
от ответника, съответно на прилежащите от ищците идеални части от имотите, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане на
настоящото определение в сила до окончателното извършване на делбата.
С
Определение от 02.02.2018год., постановено по същото дело съдът е отхвърлил искането на В.Й., С.Й., М.Г., В.П., А.Б.
и Ч.Н. за осъждането на Ц.Е. да им заплати обезщетение за еднолично ползване на
делбените имоти за стопанската 2014/2015год., 2015г/2016г. и 2016г/2017г.,
Недоволна от така постановеното определение №
237/08.08.2017год./ е останала Ц. Е., която го обжалва изцяло /частна жалба вх.№ 1547/05.09.2017 год/.
Твърди че неоснователно, в противоречие
на материалния закон и на събраните по делото доказателства районният съд е уважил
искането на съделителите В.Й., С.Й., М.Г.,
В.П. , А.Б. и Ч.Н. по чл.344, ал.2 от ГПК, без да отчете факта, че част от допуснатите до делба имоти не се
ползват от нея, а друга част е неизползваема. По изложените в частната жалба
съображения жалбоподателката прави искане за отмяна на обжалваното определение
и отхвърляне на направеното искане за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2
от ГПК.
Срещу определение от 02.02.2018год. е подадена
частна жалба от В.Й., наименована от нея като молба до Председателя на
Брезнишкия районен съд /вх.№ 287/15.02.2018год./. В същата са развити
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението от 02.02.2018год., които в
последствие са допълнени в частна жалба вх.№ 398/06.03.2018год. Последната е подписана и от М.Г., който се е присъединил
към изложените в нея оплаквания. По наведените в молба вх.№ 287/15.02.2918год. и
жалба вх.№ 398/06.03.2018год. доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт, жалбоподателите молят същия да бъде отменен и
постановен нов за уважаване на искането им, основано на чл.344, ал.2 от ГПК за стопанската
2014г/2015г., 2015г/ 2016г и 2016г/2017год.
Съдът намира подадената от Ц. Е. частна жалба за допустима, поради което следва да бъде разгледана
по същество. Подадената от М.Г. частна жалба вх.№ 398/06.03.2018год. не следва
да бъде разглеждана, тъй като е подадена извън законоустановения срок. В
Обжалваното Определение от 02.02.2018год., районният съд е дал двуседмичен срок
на страните за неговото обжалване. Жалбоподателят М.Г. е получил съобщение за
определението на съда на 15.02.2018год, а е подал жалбата си на 06.03.2018год.,
тоест след срока за обжалване, тоест същата е просрочена.
Като допустима следва да бъде разгледана по
същество и жалбата на В.Й.. Последната е получила съобщение за обжалваното
определение на 08.02.2018год., като на 15.02.2018год. е подала молба до Председателя
на Брезнишкия районен съд, с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно. Независимо
от адресата на молбата, предвид наведените в нея оплаквания и формулираното
искане, съдът приема, че същата съставлява частна жалба против Определение на
Брезнишкия районен съд от 02.02.2018год и е подадена в указания от съда срок за обжалване.
Оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното определение са допълнени с
последваща жалба, депозирана на 06.03.2018год.
Разгледана по същество частна жалба вх.№
1547/05.09.2017год., подадена от Ц.Е. се явява неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 52/30.10.2013 год., постановено по
гр.дело № 64/2012 год., Районен съд – Брезник е допуснал до делба следните
недвижими имоти, а именно: 1.Нива от
6.556 дка, шеста категория, местност „РАКИТОВ ДОЛ", имот № 004012 по картата
на землището, при граници: № 004011 Ливада на остат. имот за стопанисване от Общината, № 004013
Ливада наследници на Т.М.Х., № 004017 Ливада наследници на Р.П.Г., № 004027
Ливада наследници на Н.П.Г., № 004016 Нива
на И.Д.Т., № 004009 Нива наследници
на С. Н. П.; 2. Нива от 0.784 дка,
шеста I категория, местност „ИВИН
ЗАВОЙ", имот № 004025 по картата на землището, при граници: № 004020 Нива наследници на С.Д.Д., №
000011 Водно течение на МООС, №
000031 Път III клас на Министерство на транспорта; 3. Ливада от 4.470 дка,
шеста категория, местност „РАКИТОВ ДОЛ", имот № 004027 по картата на землището, при граници: № 004026 Ливада
на остат. имот за стопанисване от
Общината, № 004017 Ливада наследници на Р.П.Г., № 004012 Нива наследници на Н.П.Г., № 004016 Нива на И.Д.Т., № 004028 Ливада на остат. имот за стоп. от
Общината, № 000011 Водно течение на МООС;
4. Нива от 0.304 дка, шеста
категория, местност „ИВИН ЗАВОЙ", имот № 006019 по картата на
землището, при граници: № 000031 Път III клас на Министерство на транспорта, № 000011 Водно течение на МООС, № 006018
Ливада наследници на А.И.М.; 5.
Ливада от 2.075 дка, девета категория, местност „КРАИЩЕ", имот № 024008 по
картата на землището, при граници: № 024009
Нива наследници на Н.П.Г., № 024007 Из. н. др. причина на остат. имот за стопанисване от Общината, № 024004
Нива на остат. имот за стоп. от Общината;
6. Нива от 1.214 дка, девета
категория, местност „КРАИЩЕ", имот № 024009 по картата на
землището, при граници: № 024008 Ливада наследници на Н.П.Г., № 024007 Из.н.др.
причина на остат. имот за стоп. от Общината,
№ 024004 Нива на остат. имот за стоп. от общината, № 000138 Полски път на Община Брезник, № 024004 Нива на остат. имот за
стоп. от Общината 7.Нива от 5.088 дка, десета категория, местност „АЛИНЕ
ПАДИНЕ", имот № 027001 по картата на
землището, при граници № 027002 Пасище, мера наследници на Н.П.Г., № 000132 Дере, овраг, яма на Община Брезник; 8.
Пасище, мера от 61.058 дка, десета категория, местност „АЛИНЕ
ПАДИНЕ", имот № 027002 по картата на землището,
при граници: № 027001 Нива наследници на Н.П.Г., № 000132 Дере, овраг, яма на Община Брезник, №
000137 Дере, овраг, яма на Община Брезник, № 027009 Пасище, мера на
остат. имот за стопанисване от Общината № 000132
Дере, овраг, яма на Община Брезник; 9. Нива от 4.688 дка, десета категория, местност „АЛИНЕ ПАДИНЕ", имот № 027004, по
картата на землището, при граници: №
027006 Нива наследници на Р.П.Г., № 027007 Нива наследници на Н.П.Г., № 027003 Нива остат. имот за стопанисване
от Общината, № 000137 Дере, овраг,
яма на Община Брезник, № 027005 Нива наследници на Р.П.Г.; 10. Нива от 2.583 дка, десета категория,
местност „АЛИНЕ ПАДИНЕ", имот № 027007 по картата на землището, при
граници: № 027006 Нива наследници на Р.П.Г.,
№ 027004 Нива наследници на Н.П.Г., № 027003 Нива остат. имот за
стопанисване от Общината, № 000137 Дере, овраг, яма на Община Брезник; 11. Нива от 4.768 дка, десета категория, местност „ИВИН
ЗАВОЙ", имот № 027008 по картата на землището, при граници: № 027009
Пасище, мера остат. имот за
стопанисване от общината, № 000137 Дере, овраг, яма на Община Брезник; 12. Нива от 1.280 дка, девета категория, местност
„ИВИН ЗАВОЙ", имот № 028007 по картата на землището, при граници: №
028003 Пасище, мера остат. имот за стопанисване от Общината, № 000137
Дере, овраг, яма на Община Брезник, № 028008 Нива наследници на Н.П.Г., № 000137 Дере,
овраг, яма на Община Брезник; 13.
Нива от 2.219 дка, девета категория, местност „ИВИН ЗАВОЙ", имот № 028008
по картата на землището, при граници: №028007 Нива наследници на Н.П.Г., № 000137 Дере, овраг, яма на Община
Брезник, № 028009 Нива на остат. имот
за стопанисване от Общината, № 000137 Дере, овраг, яма на Община
Брезник; 14. Из-н.др.причина от 4.357 дка, девета категория, местност „СВЕТА ВОДА", имот № 047002 по картата на
землището, при граници: № 047001 Нива
на остат. имот за стоп. от Общината, № 000337 Водно течение на МООС; 15. Нива от 2.805 дка, девета категория, местност
„ИВИН ЗАВОЙ", имот № 079004 по картата
на землището, при граници: № 079006 Нива наследници на Н.П.Г., № 079005 Нива на остат. имот за стопанисване от
общината, № 079001 Нива на остат.
имот за стопанисване от общината, № 000031 Път III клас на Министерство на транспорта, Землищна граница, № 000131 Дере,
овраг, яма на Община Брезник; 16. Нива от 1.256 дка, девета категория, местност
„ИВИН ЗАВОЙ", имот № 079006 по картата
на землището, при граници: № 079005 Нива остат. имот за стопанисване от общината,
№ 000131 Дере, овраг, яма на Община Брезник, № 079004 Нива наследници на Н.П.Г.;
17. Нива от 14.373 дка, шеста категория, местност
„РАКИТОВ ДОЛ", имот № 004009 по картата на землището, при граници: №
004015 Нива наследници на Х.А.М., № 003011 Нива наследници на С.Ц.Г., № 003010 Нива наследници на С.Б.П., № 003009 Нива наследници на П.С.П., № 003002 Нива
наследници на С. Н. П., № 004016
Нива на И.Д.Т., № 004012 Нива наследници на Н.П.Г., № 004011 Ливада на
остат. имот за стопанисване от Общината;
18.)Нива от 7.010 дка, пета категория,
местност „ШИРОКО ПОЛЕ", имот № 003002 по плана за земеразделяне,
при граници: № 003009 Нива наследници на П.С.П.,
№ 004009 Нива наследници на С. Н. П., №
004016 Нива на И.Д.Т., № 004018 Нива наследници на Р.П.Г., № 003001 Нива
наследници на С.Д.Д., № 000002 Полски път на
Община Брезник; 19. Нива от 6.997 дка, пета категория, местност „ШИРОКО
ПОЛЕ", имот № 003007 по плана за земеразделяне,
при граници: № 003008 Нива наследници на Б.П.Д., № 003012 Нива наследници на С.П.З, № 000002 Полски път на, Община Брезник, № 000005 Полски път на Община
Брезник; 20. Нива от 1.501 дка, пета
категория, местност „СТОИНА МОГИЛА", имот № 083004 - по КВС на селото, при
граници: № 083002 Нива наследници на П.В.А., № 083003 Нива наследници на И.Н.Ф. и, № 000072 Полски път
на Община Брезник, както и следните недвижими имоти, находящи се в
землището на село Непразненци, община Брезник, а именно: 1.)Нива от 10.000 дка,
пета категория, местност „ШИРОКО
ПОЛЕ", имот № 013023 по плана за земеразделяне, при граници: №
013013 Нива на Г.С.К., № 000011 Полски път на Община Брезник, № 013024 Нива на наследници на Н.П.Г., № 013006 Нива на наследници на Н.Г.Ц., № 013007-Нива на И.М.К., № 013008 Нива на Н.С.С. и 2. Нива от 9.499 дка,
пета категория, местност „ШИРОКО
ПОЛЕ", имот № 013024 по плана за земеразделяне, при граници: № 013023 Нива на наследници на С.С.Г., № 000011
Полски път на Община Брезник, №
013025 Нива на наследници на Р.П.Г., № 013005 Нива на наследници на С.И.К.,
№ 013006 Нива на наследници на Н.Г.Ц. между съделители и при следните делбени
квоти : С.А.Н. ***, с ЕГН: **********
- 1/16 (една шестнадесета) идеална част, В.Н.Й. ***, с ЕГН: **********-4/16 (четири шестнадесети) идеални части, С.С.Й. ***, с ЕГН: ********** - 2/16 (две шестнадесети) идеални части, М.С.Г. ***, с ЕГН: **********
- 2/16 (две шестнадесети) идеални части, В.С. П. от ***, с ЕГН: ********** - 1/16 (една шестнадесета) идеална част, А.Н. ***, с ЕГН: ********** - 1/16 (една шестнадесета)
идеална част и Ч.А.Н. ***, с
ЕГН: ********** - 1/16 (една шестнадесета) идеална част и Ц.А. ***, ЕГН: ********** - 4/16 (четири шестнадесети)
идеални части.
На 10.07.2017год., след постановяване на горното
решение, съделителите В.Й., М.Г., Ч.Н., А.Б.
и В.П. са депозирали молба, с която са поискали да бъде осъдена съделителката Ц.А.
да им заплати обезщетение за едноличното
ползване на съсобствените имоти до окончателното завършване на делбата. В така
цитираната молба, която се явява втора по ред с такова искане, съделителите
твърдят, че Е. е отдала под наем и аренда съсобствените имоти и от 2011год. и единствено тя получава наем за тях.
Основавайки се на горното и на разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК молителите са поискали присъждане на
определени суми, които според тях им се дължат за стопанската година
2014/2015г., 2015/2016год., 2016/2017 год. или такава обща сума в размер на
6 306 лева.
По цитираната молба районният съд се е произнесъл с
обжалваното в настоящото производство Определение № 237/08.08.2017год. като на
основание чл.344, ал. 2 от ГПК е осъдил Ц.Е. да заплаща на останалите
съделители - молители в настоящото производство определени суми годишно,
представляващи обезщетение за едноличното ползване на делбените имоти, ведно
със законната лихва, считано от влизане в сила на определението до
окончателното извършване на делбата. В
мотивите на определението си съдът е приел, че имотите се ползват еднолично от
ответницата Е., поради което тя дължи на
останалите съсобственици обезщетение за ползване на общите земеделски имоти.
Определил е размера на обезщетението съобразно изготвената и приета по делото
съдебно техническа експертиза.
Пред районния съд, с молба вх.№ 1236/10.07.2017год., във втората фаза на
делбеното производсвото, съделителите В.Й., М.Г., В.П., А.Б. и Ч.Н. са поискали
да бъде осъдена съделителката Ц. Е. да им заплаща обезщетение на основание
чл.344, ал.2 от ГПК, считано за стопанската 2014/2015год., 2015/2016год.,
2016г/2017год. и 2016г/2017год. до окончателното извършване на делбата, което съставлява
искане за постановяване на привременни мерки в делбения процес. Разпоредбата на
чл.344, ал.2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите като осигури
възможност на всеки реално да ползва делбените имоти или да получава съответно парично обезщетение
срещу това ползване. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на
тази привременна мярка е съделителите, направили искането, да не използват
съсобствения имот съобразно правата си. Анализът на събраните по делото
доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените
доказателства,както и изготвените по делото съдебно-технически експертизи, сочат
на извод, че жалбоподателката Е. ползва всички съсобствени между страните земеделски
имоти. Установява се, че от допуснатите
до делба 22 броя земеделски имоти с обща площ от 154.886дка, жалбоподателката е
отдала под аренда 19 от тях с обща площ
от 146.726 дка. По силата на сключен на 27.01.2015год. договор за аренда, Ц.Е. е предоставила 19-те земеделски имота за ползване за срок от 20
години на „Агростоик“ ЕООД с. Гигинци, общ.Брезник, на което дружество е
едноличен собственик на капитала. Жалбоподателката и регистрираната от нея
фирма са получавали субсидии по СЕПП „Схема за единно плащане на площ“, като за
да отговаря на законовите изисквания за тяхното получаване, бенефициентите са
извършили агромелиоративни и агротехнически мероприятия за постигане на трайно
подобряване на агропроизводствените качества на почвата. Горното е достатъчно
за да се приеме, че тези 19 броя земеделски имоти са ползвани изключително от Е.,
като останалите съсобственици са били лишени от тази възможност. Възражението
на Е., че не е пречила на останалите съсобственици да ползват имотите са
неотносими към искането по чл.344, ал.2 от ГПК, тъй като за основателността на
привременната мярка от значение е кой и дали в съответствие с правата си полза
общата вещ в хода на делбата. По горните съображения и доколкото имоти № 024008, № 024009, № 083001, № 004025,
№ 027004, № 027007, № 027008 и № 0790060 са предмет на арендния договор, то се
явява неоснователно възражението на жалбоподателката Е., че не ползва тези
имоти. От събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Р.М.
и П.Б./ се установява, че Е. ползва и
останалите допуснати до делба земеделски имоти- № 006019, № 028007, №
028008 и 047002, три от които в м.“ Ивин Завой“ като е организирала мероприятия
по тяхното почистване и облагородяване. Показанията на свидетелите относно
ползването на процесните имоти са твърде обобщителни, но и категорични че единствено жалбоподателката
ги е обработвала и че единствено тя е била ангажирана с тяхното почистване и
облагородяване. Предвид на горното съдът намира за неоснователни твърденията, че
жалбоподателката не е ползвала голяма част от съсобствените имоти и че части от
тях не са били годни за ползване.
Предвид установеното ползване от страна на
жалбоподателката на допуснатите до делба земеделски имоти, на основание чл.344,
ал.2 от ГПК следва да бъде определена сума, която ще следва да заплаща на
останалите съделители срещу ползването на съсобствените имоти до извършване на
делбата. От заключението на вещото лице Д.Д., изготвено в първоинстанционното
производство и на което съдът се позовава като компетентно дадено е установен
средния пазарен наем на допуснатите до делба земеделски имоти за стопанска
година. Същият възлиза на сумата от
2 102.82 лева като при определянето му вещото лице е отчело вида на
всеки един от имотите, тяхната площ и категория. Съобразно квотите на молителите, обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, което им се следва за ползването на
тяхната част от имотите, определено на база средния пазарен наем за стопанска
година, е както следва: на С.Н.- 131.42 лева, на В. Й.- 525.70 лева, на С.Й.- 262.85 лева, на М.Г.-
262.85лева, на В.П.- 131.42лева, на А.Б.- 131.42лева и на Ч.Н.- 131.42 лева. Тези
суми са дължими считано от влизане на определение № 237/08.08.2017год.в сила до
окончателното извършване на делбата. Достигайки до същия извод за дължимост на
претендираното обезщетение в горепосочения размер, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Извършвайки проверка на обжалваното определение от
02.02.2018год. по повод подадената от В. Й. частна жалба, съдът намира същото
за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, в частта в която е
отхвърлено искането на В.Й. за заплащане от Ц.Е. на обезщетение за едноличното
ползване на делбените имоти за стопанската 2014/2015год., 2015/2016год. и
2016/2017год. Това е така, тъй като
районният съд се е произнесъл по недопустимо искане от страна на В.Й..
Съображенията за това са следните:
Съделителите могат да искат обезщетение за лишаване
от ползването на имота като привременна мярка /чл.344, ал.2 от ГПК/, което се
дължи най-рано от влизане в сила на решението за допускане на делбата/ когато е
поискано в първата фаза на делбата/ или от влизане в сила на определението по
чл.344, ал.2 от ГПК до приключване на делбата/когато е поискано след
постановяване на решението по допускане на делбата/.Във втората хипотеза, какъвто
е и настоящия случай, началният момент, от който се дължи обезщетението е влизането в сила на определението, с което
то е присъдено. В този смисъл, искането за присъждане на обезщетение за минал
период от време/ каквото в случая се претендира за стопанската 2014/2015год.,
2015г/2016год. и 2016г/2017год./ съставлява претенция по сметки, каквато може
да се предяви във втората фаза на делбата, но само в предвидените за това
срокове. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на
обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и
обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от
време /каквато е претенцията на съделителите В.Й., М.Г., В.П., А.Б. и Ч.Н. за
стопанската 2014/2015год, 2015г/2016год. и 2016г/2017год./, то е налице
самостоятелна претенция по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за
ползване на имота за този период-тоест претенция по сметките между
съделителите, която се разглежда по реда на чл.346 от ГПК. Недопустимо е такава
претенция да бъде разгледана като искане за постановяване на привременни мерки
по чл.344, ал.2 от ГПК, поради което произнасяйки се по недопустимо искане, районният
съд е постановил недопустимо определение, което подлежи на обезсилване.
В случая следва да се отбележи, че при връщане на
делото за произнасяне по искане по чл.248 от ГПК/ Определение №
1014/22.12.2017год., постановено по възз. гр.дело № 642/2017год./ възивният съд
е дал указания на районния съд за произнасяне по искането за присъждане на
обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК след преценка на неговата допустимост, с
които указания районния съд не се е съобразил.
С частните жалби на Ц.Е. и В.Й. в Пернишкия окръжен
съд е изпратена и жалба за бавност, подадена от В.Й. на 19.02.2018год.
Доколкото в производството по чл.274 от ГПК не може да бъде разгледана жалба за
бавност, която се разглежда по друг процесуален ред, то същата, заедно делото
следва да се докладва на зам. председателя на Пернишкия окръжен съд за
разпределяне.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 237/08.08.2017год., постановено
по гр.дело № 64/2012год. по описа на Брезнишкия районен съд.
ОБЕЗСИЛВА Определение от 02.02.2018год., постановено
по гр.дело № 64/2012год., В ЧАСТТА МУ, с която е оставено без уважение искането
на В.Н.Й. *** да бъде осъдена Ц.А.Е. да й заплати обезщетение за едноличното
ползване на делбените имоти за стопанските 2014г/2015г, 2015г/2016год. и
2016г/2017г, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М.С.Г. ***
частна жалба вх.№ 398/06.03.2018год.
Жалба вх.№ 304/19.02.2018год., заедно с делото да
се докладва на зам. Председателя на Пернишкия окръжен съд за разпределяне.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател : Членове: