РЕШЕНИЕ
№. 1763/14.10.2020г.
гр. Пловдив, ………... 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело
1613 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Трето
Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ – Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.П., срещу решение № 814 от 01.06.2020 г., постановено по а.н.д № 1630
по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, IV – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 19- 0438- 000461 от 06.01.2020г., издадено
от началника на Трето РУ при ОДМВР - Пловдив, с което на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушаване
състава на чл. 6, т. 1 Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на
100 /сто/ лв.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд,
че са налице предпоставките за прилагане на института на „маловажен случа“.
Твърди се, че мотивите на съда не кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка. Поддържа се, че наличието на смекчаващи обстоятелства в
случая е съобразено от наказващия орган при определяне размера на наказанието.
Сочи се липсата на обстоятелства, които да обуславят по – ниска степен на
обществена опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Иска се присъждане на възнаграждение за
юрисконсултска защита и се прави възражение за прекомерност на разноските на
другата страна
3. Ответникът по
касационната жалба – С.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, поддържа становище за недопустимост на жалбата, поради липсата на обосновано
касационно основание, а по същество я
намира за неоснователна. Моли разноски на другата страна да не бъдат
присъждани, или да бъдат в минимален размер.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. В жалбата са изложени твърдения за неправилно прилагане на
института на „маловажен случа“, обосноваващо противоречие на съдебното решение
с материалния закон като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2
от Наказателно – процесуалния кодекс вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от С.Д.К. срещу НП № 19- 0438- 000461 от 06.01.2020г., издадено
от началника на Трето РУ при ОДМВР - Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № Д785931 от 18.12.2019 г., съставен от Й.Р.К. – на
длъжност мл. полицейски инспектор при РУ 03 Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 18.12.2019г., около 15:50ч. в гр.
Пловдив, кръстовището на бул. „Васил Априлов” и ул. „Дилянка”, С.Д.К. управлявал лек
автомобил марка и модел „Фиат Дукато”, рег. № ***,
собственост на „Унукредит Лизинг“ ЕАД, като извършва
обратен завой от бул. „Васил Априлов” в посока юг – север, като навлиза и
преминава на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба – червен, работеща в
нормален режим. Нарушението е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, е наложил на нарушителя глоба в размер
на 100 лева. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал с
отбелязване „имам възражения“, без такива да са посочени. Възражения не са
постъпили и в законоустановения срок след съставяне на акта.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който потвърждава изложеното в акта. Същият
пояснява, че е имал видимост към кръстовището и автомобила, която му е
позволила да възприеме навлизането и преминаването на нарушителя изцяло на
червен сигнал.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Не е намерил и
основания за намаляване размера на наложеното наказание, но е разкрил
предпоставки нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“, предвид
липсата на други наложен на водача наказания през последните дванадесет години.
ІV. За правото:
9. Установената от районния
съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Съдът е приел за безспорно наличието на извършено
административно нарушение. Касационната инстанция подкрепя този извод, но не
споделя позицията, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога когато решаващият съд
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради противоречието му със закона.
За "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Общото понятие за административно нарушение се
съдържа в чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл. 93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27,
28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално.
В конкретиката на текущия казус районният съд като е приел безспорно
извършеното от обективна и субективна страна нарушение не е съобразил правилно тежестта
на нарушението. Твърденията на нарушителя за наличието на други автомобили в
кръстовището, които са забавили маневрата му не са били заявени пред контролния
орган. Не са повдигнати и конкретни възражения срещу отразената в АУАН
фактическа обстановка. При разпита на актосъставителя същият без колебания
потвърждава познавателните си възприятия, а именно че нарушителят е навлязъл и
преминал през кръстовището изцяло на чревен сигнал. Тази фактическа
установеност разкрива поведение у нарушителя, което не предполага постигане на
целите на административното наказване чрез прилагането на предупреждение.
Макара нарушението да се явява изолирано, обществената му опасност е типична за
нарушенията от същия вид. Липсата или незначителността на вредните последици в
случая е ирелевантна. С оглед охраната на особено важни обществени интереси,
нарушенията от категорията на процесното се третират като тежки от
законодателя, а наличието на вредни последици за живота и здравето на
останалите участници в движението се презумират по силата на закона, без да са
изискуем елемент от състава на инкриминираното деяние. Този извод се подкрепя и
от фиксирания размер на наказанието, при което законодателят е лишил от
възможността както наказващия орган, така и съда да извършват преценка за
наличието на смекчаващи обстоятелства и подбудите за неговото извършване, респ.
трайното поведение на нарушителя. Иначе казано дори нарушението да бе първо,
това не е достатъчно, за да разкрие по – ниска степен на обществена опасност при
липсата на други смекчаващи обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Процесното нарушение не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
11. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим, но
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 814 от 01.06.2020 г.,
постановено по а.н.д № 1630 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, IV –
ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0438-000461 от 06.01.2020г., издадено от
началника на Трето Районно управление при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сумата от общо 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.