О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 02.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
закрито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д.
№ 181 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 462 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1682/2019 г. на Габровски
районен съд е оставена без уважение въззивна жалба № 1636/20.02.2020 г. на Г.Р.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК, за изменение
на решение № 38 от 06.02.2020 г. по гр.д. № 1682/2019 г. на Районен съд –
Габрово, в частта за разноските.
Срещу определението на ГРС е подадена частна жалба от Г.Р.П., чрез
адвокат В.Д. *** частната жалба се изтъкват доводи за неправилното присъждане
на разноски в полза на ответното дружество. Счита, че „С.Г.Груп“ ООД злоупотребява
с правото и неоснователно претендира разноски. Моли да се постанови изменение в
обжалваната част на Решение № 38 от 06.02.2020 г. по гр.д. № 1682/2019 г. по описа
на ГРС, с което е осъден Г.Р. да заплати на „С.Г.Груп“ ООД сумата от 360,00
лв. – разноски за съдебното
производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор от „С.Г.Груп“ ООД, в който се навеждат съображения за
правилност на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение
молбата на Г.Р. по чл. 248 ГПК.
Посочва практика на ВКС, според която извънсъдебната покана до длъжника да
плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуването на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Претендира разноски и
за настоящата инстанция.
След като взе
предвид установените по делото доказателства посредством доказателствените средства и съобрази наведените в частната жалба
доводи и искания, Габровският окръжен съдът намира следното:
Габровският районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК
от Г.Р.П., с който е поискал от съда да приеме за установено по отношение на
ответника „С.Г.Груп“ ООД, че ищецът не дължи сумата от 236,26 лв. по кл. №
**********, тъй като първо няма неплатени задължения за предоставени му услуги
или др., произтичащи от договорни отношения с БТК АД; второ – цесията е следвало
да му бъде съобщена от дружеството, с което е бил в договорни отношения – БТК
АД, а това не е направено, поради което същата няма действие спрямо него трето
– претендираното от ответника вземане следва да е погасено по давност още преди
прехвърлянето му на ответника, на която давност ищеца се позовава. Ответникът „С.Г.Груп“
ООД с отговора на исковата молба е признал така предявения иск.
Като е намерил, че са били налице предпоставките за постановяването на
решение при признаване на иска по чл. 237, ал. 1 от ГПК,
районният съд е уважил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С решение № 38 от 06.02.2020 г. ГРС е осъдил Г.Р. да заплати разноски на
„С.Г.Груп“ ООД в размер на 360,00 лв., на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът е приел, че извънпроцесуалното поведение на ответника изразяващо се в
изпратено известие, съдържащо покана до ищеца да плати и предупреждението, че
при неплащене ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране не е
нито неправомерно, нито изправя длъжника пред необходимостта да се защити чрез
иск. Длъжникът е разполагал с възможността да предяви извънсъдебно възраженията
си, включително да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и
тогава не е би се стигнало до исков процес.
Ищецът Г. Р. П. е подал
молба по чл. 248, ал. 1 ГПК,
с която е поискал да се отмени решението в частта за разноските, с което е
осъден да заплати на „С.Г.Груп“ ООД сумата от 360,00 лв. Счита, че дружеството
ответник злоупотребява с правото и неоснователно претендира разноски. С определение
№ 462 от 13.03.2020 г. съдът е оставил молбата без уважение. Посочил е мотивите
в решението си, поради което не счита, че следва да ги преповтаря. В същото е
приел, че не е налице втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК за
изключване на отговорността за разноските на ищеца.
Постъпилата частна жалба от Г.П. е надлежно администрирана и е редовна,
съдържа законоустановените реквизити и приложения по чл.
275, ал. 2, във вр. с чл. 260
и чл. 261 ГПК,
подадена е в срока по чл. чл. 275, ал. 2,
във вр. с чл. 259 ГПК
от процесуално легитимирана страна, притежаваща правен интерес, срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 248, ал. 3,
изр. 2 ГПК, поради което същата се и явява процесуално допустима.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор от „С.Г.Груп“ ООД, притежаващ необходимото съдържание по чл. 275, ал. 2,
във вр. с чл. 260, ал. 1, т.
1, 2, 4 и 7 от ГПК
и съдържащ приложенията по смисъла на чл. 275, ал. 2,
във вр. с чл. 261 ГПК.
След като се запозна с доказателствата по делото и твърденията на
страните, настоящият състав приема, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждането на иска. Със своето извънпроцесуално поведение „С.Г.Груп“ ООД е станал
причина за завеждането на отрицателния установителен иск, т.е не е налице
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да бъдат възложени разноските
в тежест на ищеца. Разноските пред първата инстанция следва да се възложат в
тежест на ответника, съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
По делото е представено „Известие“ 9011204 от „С.Г.Груп“ ООД до Г.П., с което го уведомяват, че дължи
сумата от 236,26 лв., като вземането е прехвърлено чрез договор за цесия между
БТК АД и „С.Г.Груп“ ООД. Със същото канят П. да заплати възникналото и
неизплатено задължение, поради което ще бъдат начислени лихви за периода от
издаване на последната фактура до завеждане съдебното дело, адвокатски
хонорари, държавите такси, както и разноските за действията на ЧСИ.
С изпращането на „известието“ до П., цесионерът заявява позицията си, че
смята да изпълнява срещу него до събирането на целия дълг. Посочил е
негативните последици, които биха настъпили при неплащане на задължението. Това
е мотивирало Г.П. да заведе отрицателния установителен иск, с който да установи
със сила на присъдено нещо, че не дължи сумата от 236,26 лв. на „С.Г.Груп“ ООД.
Също така, настоящата инстанция намира, че действията на ответника
противоречат на добрите нрави, като претендира разноски на основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК. С извънпроцесуалното си поведение „С.Г.Груп“ ООД е дало повод за
предявяване на иска, тъй като е претендирало дълга от 236,26 лв., а в
последствие е признал същия. Противно на добросъвестността е и присъждането на
разноски на ответника по делото, които надхвърлят размера на дълга.
Цитираните решения на ВКС в отговора на частната жалба са неотносими към
конкретния случай. Същите се отнасят до отрицателно установителен иск по чл.
439 от ГПК, който е специален спрямо общия установителен иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК, какъвто е настоящия.
Във връзка с горното, разгледана по същество частна жалба от Г.П. се
явява основателна, при което атакуваното определение следва да бъде отменено.
Във връзка с горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 462
от 13.03.2020 г. по гр. д. № 1682/2019 г. на Габровски районен съд, с която е
оставена без уважение въззивна жалба на Г.Р.П. , ЕГН **********, с адрес ***,
имаща характер на молба по чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 38 от
06.02.2020 г. по гр.д. № 1682/2019 г. на ГРС, с което е било отказано
присъждането на разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.