№ 339
гр. Враца, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. П.а
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. П.а Административно наказателно
дело № 20251420200610 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ч. П. А. от с.****, обл.****, ЕГН **********, чрез адв. Б.
Г. от АК ****, срещу Наказателно постановление (НП) № 9294/23.04.2025г., издадено от
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция“ Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което за
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. “а“ предл.2 от ЗП вр.чл.7 ал.1 т.5 б.“в“,чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1
т.1 предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.53 ал.2 ЗП , на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 3500,00 лв.,като е прието,че нарушението е
извършено за втори път.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно - издадено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Излагат се
подробни доводи и съображения.
Сочи се, че в обжалваното НП не е описано коректно мястото на извършване на
нарушението. Липсвало описание на кой път е установено нарушението, като е вписан само
км 06+600 в посока гр. Враца - с. Костелево,което е от значение,ако проверката е извършена
на път извън изброените в Приложение №2 от Наредба № 11/2001г..По този начин
актосъставителят бил създал логическа празнина в административното обвинение, която
АНО не е попълнил при издаване на обжалваното НП, който пропуск би възпрепятствал
съда да прецени правилна ли е дадената квалификация на административното нарушение и
поставя нарушителя в невъзможност да възприеме в пълнота всички елементи от
фактическия състав на вмененото му нарушение и от там - адекватно да организира
защитата си. Предвид същото обстоятелство, с НП на отделно основание е нарушен
1
принципа заложен в чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Поддържа се,че разпоредбите на Наредба 11/03.07.2001 г. не са относими към
специалното ползване на пътя, а към движението на тежки и извънгабаритни ППС.
Наредбата била издадена на основание чл. 139 от ЗДвП и съгласно разпоредбите й,
административнонаказателната отговорност на водача би могла да се ангажирана на
основание чл. 177 ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДвП. Кръга от лица
(физически лица), които носят административнонаказателна отговорност съгласно ЗП са
собствениците и превозвачите. Именно върху тях тежи задължението да се снабдят със
съответното разрешително, респективно да заплатят дължимата такса. Неизпълнението на
това задължение е скрепено със санкцията по чл. 53 ЗП в различните хипотези, при което се
поддържа, че е налице несъставомерност на деянието вменено с НП с оглед неговия субект,
което е предпоставка за отмяната му.
Разрешителното, което се изисква по чл. 26 от Закона за пътищата е различно от
разрешителните, които се издават по чл. 177 ал. 3 от ЗДвП във връзка с разпоредбите на
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Съобразно чл. 18 ал. 5 от Закона за пътищата специалното ползване на пътищата
се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет - Наредба
за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/4.07.2001 г. Според §2 ПЗР на тази
наредба, специалното ползване на пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни
товари се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 139 от ЗДвП. В процесния
случай обаче, административнонаказателната отговорност не е ангажирана за превозването
на тежък или извънгабаритен товар, в условията на специално ползване на пътищата (§ 1, т.
8 от ДР на Закона за пътищата), а за превозване на тежък и извънгабаритен товар, без
съответното разрешително за това ,което обуславя несъставомерност на деянието с оглед
неговия субект, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
С оглед изложеното според жалбоподателя вмененото му обвинение за извършено
нарушение по смисъла на чл. 53 ал.2 /вр. ал. 1, т. 2 ЗП/ вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а", предл. 1 от
ЗП се явява несъставомерно и недоказано, което от своя страна води до незаконосъобразност
и на атакуваното наказателно постановление.
Дори и да се приемела тезата/според жалбоподателя/, че има два нормативи акта,
които санкционират едно и също противоправно поведение, то подобна колизия се
разрешава с прилагане на общия правен принцип „Lex specialis derogat generali "
/специалният закон отменя (замества) общия/. След като се наказва водач на ППС заради
управление на същото поради негова характеристика на извънгабаритно превозно средство,
е приложима регламентацията на ЗДвП,който е специалният закон в конкретния случай .
Излага се в жалбата и,че в конкретния случай неправилно бил приложен материалния
закон,и не е взето предвид наличието на хипотезата на чл. 8 ал. 5, във връзка с чл. 14 ал. 3 от
Наредба № 1 от 03.07.2001 година, която не задължава в тези случай да бъде издавано
разрешително, а само да бъде заплатена нужната такса за превишаването на натоварването
на пътното превозно средство. Това било така, защото в случая не е спазена императивната
2
норма на чл. 35 ал 3 от цитираната Наредба. Съгласно чл. 14, ал. 3 от същата
извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане
само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос,
което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина -
до 22 м. Ако установеното превишение на нормата за натоварване на ос не превишава 30%
или общото тегло на ППС е до 45 тона, то в случая нарушението би следвало да се
квалифицира като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП и да се санкционира на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.
Отделно от горното се поддържа, че наложената глоба в размер на 3500 лв. е силно
завишена и не отговаря на целта на закона, нито отговаря на степента на обществена
опасност на извършеното нарушение. Предвидената в Закона за пътищата глоба е в размер
от 2000 до 7000 лева. Наказание в размер значително над минималния, се явява
несправедливо и не съответства на тежестта на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.
27 ал.2 от ЗАНН. при определянето на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Според жалбоподателя обсъдените от АНО отегчаващи
обстоятелства, са взети предвид при оценката дали деянието е маловажно или не, и при
отрицателния отговор е недопустимо същите обстоятелства да бъдат преценявани отново и
като такива, които да обосновават налагането на по-висока санкция.При определяне на
размера на наказанието наказващият орган не се е съобразил с подбудите за извършване на
нарушението от жалбоподателя като лице полагащо наемен труд и несъмнено изпълняващо
разпорежданията на работодателя си, както и имотното му състояние като наемен работник
в ЕООД“ НИКИ ТРАНС - 08“.В случая не се установявали отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да налагат определяне на наказание над предвидения в закона
минимум.
Иска се отмяна на обжалваното НП.В условията на евентуалност се иска намаляване
на наложеното наказание до предвидения в закона минимум. Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата, така както е подадена.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. С писмено
становище оспорва жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
3
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № 0010713/25.03.2025г.,затова,че на
25.03.2025 г., в 11:59 часа, на път Обход гр.Враца , км 06+600, на отбивна площадка, в
посока гр. Враца-с.Косталево, жалбоподателят управлява и извършва превоз на товари с
МПС с четири оси с две управляеми оси, марка **** модел ****, без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
За доказване необходимостта от разрешително при проверката е направено измерване
с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1313/18/ (5 м), при което е констатирано
следното:При измерено разстояние между осите 1.39 м, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 27,910 т, при максимално допустимо натоварване на оста
19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 8,910 т.
Отразено е в акта,че измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7 ал 1 т
5 б “в“ чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, връчен му е лично, и същият го е
подписал и не е правил възражения по него .
В законоустановения срок по чл.44 ал.1 ЗАНН също не са постъпили възражения от
нарушителя.
При така описаното словесно нарушение,отразено е в акта,че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“, предл.2 ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ ,чл.8 ал.1 и
чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Н-ба № 11/2001г.на МРРБ.
След това било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата
във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
2001г.на МРРБ му е наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лв.на
основание чл.53 ал.1 ЗАНН и чл.53 ал.2 ЗП.
Отразено е в НП, че предвид високата степен на обществена опасност на
извършеното нарушение, която е обвързана е последиците от движението на тежки превозни
4
средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението,
тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за
водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението,както и факта,че
нарушението е извършено повторно,на нарушителя се налага наказание над предвидения
минимум..Посочено е,че като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2
от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път,
водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ предл.2 ЗП гласи:“За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват:
1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия:
а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;
…………………………………………………………………………………………………………………….“.
В конкретния случай с НП жалбоподателят е санкциониран за това,че на посочената
дата,място и време е управлявал МПС ,и е извършвал превоз на товари без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата/Разрешително/, съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал.
1от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими
писмени доказателства: НП № 9294/23.04.2025г. , АУАН № 0010713/25.03.2025г.,писмо на
АПИ от 20.05.2025г.,трудов договор от 15.07.2019г., известие за доставяне, разписка за
получаване на АУАН, свидетелство за регистрация на процесния автомобил част
втора,товарителница от 25.03.2025г.,писмо от 18.05.2023г., решение от 11.03.2024г. на РС
Сливница по АНД № 618/2013г., решение по а.д.№ 599/2024г.на АС **** област, заповед №
РД-11-96/29.01.2025г.,отчет за доставено съобщение,писмо на АПИ-ОПУ Враца, с
приложения заявление за проверка,сетификат за съответствие,ЕС декларация за
съответствие,молба на ОПУ Враца от 13.09.2025г.,заповед от 28.08.2025г.,пълномощни.
Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и
кореспондиращи си,поради което съдът ги кредитира изцяло.
В хода на делото са събирани и гласни доказателства. Според св. Н.А. –
актосъставител и Пл.П.-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил спрян за
проверка.Управлявал МПС с четири оси.Направили измерване с електронна мобилна везна и
ролетка за 5 м.,при което констатирали отразеното в акта превишение на максимално
допустимите норми по Н-ба № 11/2001г.на МРРБ, при което съставили АУАН, който връчили
на нарушителя, който не правил възражения, напротив – заявил, че му е известно,че ППС е
5
претоварено, но така били наредили началниците. Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са
незаинтересован от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания,които се
подкрепят и от писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок, и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по
аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя
основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в
обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН
е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.И АУАН и НП са издадени от компетентни органи,в
кръга на техните правомощия. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН.Налице е редовна процедура по връчване и на двата акта.НП формално е редовно от
външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН.
Независимо от изложеното, според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно
и поради неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна поради
несъставомерност на деянието, в което жалбоподателят е обвинен.
Според настоящия състав разпоредбите на Наредба 11/30.07.2001 г. не са относими
към специалното ползване на пътя, а към движението на тежки и извънгабаритни ППС.
Наредбата е издадена на основание чл. 139 от ЗДвП и съгласно разпоредбите й,
административнонаказателната отговорност на водача би могла да бъде ангажирана на
основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Кръга от лица
(физически лица), които носят административнонаказателна отговорност съгласно ЗП са
собствениците и превозвачите. Именно върху тях тежи задължението да се снабдят със
съответното разрешително, респективно да заплатят дължимата пътна такса.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 53 ЗП в различните
хипотези. С оглед на това настоящият състав приема, че е налице несъставомерност на
деянието с оглед неговия субект ,което е предпоставка за отмяна на наказателното
постановление. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП предвижда, че за дейности от
специалното ползване на пътищата се забранява движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства без разрешение. Разрешението се издава по реда, указан с Раздел
IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. „Специалното ползване на пътищата“ е дефинирано с §1, т.
8 от ДР на Закона за пътищата, като „използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки
към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт
на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната
6
експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в
обхвата на пътя от други лица“. Разрешителното, което се изисква по чл. 26 от Закона за
пътищата е различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, във връзка
с разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата специалното
ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на
Министерския съвет – Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС №
179/4.07.2001 г. Според §2 ПЗР на тази Наредба, специалното ползване на пътищата, чрез
превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на
Наредбата по чл. 139 от ЗДвП. В процесния случай, обаче, административнонаказателната
отговорност не е ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар, в
условията на специално ползване на пътищата (§1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата), а за
движение на ППС, на което измереното натоварване на остта надвишава максимално
допустимото натоварване на същата съгл.чл.7 ал.1 т.5 л.“в“ от Н-бата. Установеният ред за
управляване на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството по чл. 177, ал. 3 ЗДвП е редът, предвиден в Наредба № 11/03.07.2001 г. и
именно тази наредба определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на
категориите пътни превозни средства, и техните ремаркета. При това положение,
управляването на пътно превозно средство с размери, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва
установения за това ред (какъвто е процесният случай), се санкционира на основание чл. 177
ал. 3, вр. чл. 139 ал. 1 т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата, но не и на
основание чл. 53 ал. 1 или 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. Посочените в
чл. 53 от Закона за пътищата физически лица са тези, които осъществяват транспортната
дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите
лица - водачи на пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи – търговци
следва да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случаите по чл.
26 от Закона за пътищата. Следователно деянието, за което е наложена глобата на
жалбоподателя е несъставомерно по отношение състав на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. първо, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. В този смисъл ТП на ВАС и ВКС №
2/08.10.2025г. по т.д.№ 5/2023г.Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС,,когато не е
собственик на същото или лицензиран превозвач,съответно не е наредил превоза,а извършва
само фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията се по
трудов договор,какъвто е и конкретния случай ,сключен с някое от тези лица,следва да
отговаря само по чл.177 ал.3 т.1 ЗДвП, за допуснато нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП и не
носи отговорност по чл.53 ал.2 вр.чл.53 ал.1 т.2 ЗП за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ ЗП.
С оглед изложеното вмененото на жалб. обвинение за извършено нарушение по
смисъла на чл. 53 ал.2 ЗП /вр. ал.1 т.2 ЗП/ вр.чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ ЗП се явява несъставомерно
и недоказано, което от своя страна води и до незаконосъобразност и на атакуваното
наказателно постановление.
7
С оглед изложеното жалбата против НП се явява основателна. Като такава следва да
се уважи, като НП се отмени.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат сторените в производството
разноски в размер на 700 лв.-адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя
съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените конкретни процесуални и фактически действия от процесуалния
представител,и минималния размер на адвокатското възражение съгласно НМРАВ за
подобен род дела – 650 лв.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2 т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 9294/23.04.2025г. , издадено от
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция“ Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което за
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. “а“ предл.2 от ЗП вр.чл.7 ал.1 т.5 б.“в“,чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1
т.1 предл.1 от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.53 ал.2 ЗП, на жалбоподателя Ч. П. А. от
с.****,обл.**** е наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лв.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“/АПИ/ гр.**** да заплати на Ч. П. А. от
с.****, обл.**** разноски по делото в размер на 700 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Враца в двуседмичен
срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8