№………./ 07.08.2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1833 по описа
за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” №7, чрез адв. Деян Д. от САК срещу В.П.С., ЕГН **********, К.В.П., ЕГН **********, и Р.Д.С., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК.
В срока по чл.367 ГПК ответниците В.П.С., чрез особен представител адв. М.Н.,
К.В.П. и Р.Д.С. депозират писмени отговори, с които изцяло оспорват исковата
претенцията на ищеца.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителни искови
молби на отговорите на исковите молби на ответниците Р.Д.С. и К.В.П., в които
конкретизира иска си и репликира възраженията на ответниците.
Ответниците Р.Д.С. и К.В.П. са
подали отговори на допълнителната искова молба, с което двойната размяна на
книжа е приключила.
По
допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за
наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз
основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл.417, т.2 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги. Сезиран е компетентен съд.
По
предварителните въпроси:
Доколкото предявения иск е с предмет установяване на
вземането на ищеца по договор за банков кредит, претенцията следва да се
квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред
за търговски спорове.
Неоснователно е релевираното
възражението от ответниците Р.С. и К.П. за местна неподсъдност на спора. По
аргумент от разпоредбата на чл. 116 вр. чл. 105 от ГПК, при ответници от
различни съдебни райони, искът се предявява по избор на ищеца в родово
компетентния съд на един от тези райони. Видно от материалите по делото,
постоянният адрес на ответника В.П.С. ***, т.е. района на Окръжен съд Варна,
пред който ищецът е избрал да предяви исковете си. По изложените съображения
отводът за местна неподсъдност на спора следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че не следва да разглежда
искането, направено в отговора на допълнителната искова молба от К.П. за
спиране на изпълнителното дело №20147110400086 при ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с
район на действие ОС-Варна. Компетентен да се произнесе по искането за спиране
на принудителното изпълнение по реда на чл. 420 от ГПК, е съдът, издал
заповедта за незабавно изпълнение, а не съдът в исковото производство.
Съдът намира, че доколкото възражението за прихващане
от К.П., направено с отговора на допълнителната искова молба, не е
конкретизирано по размер и период, същото не следва да бъде обсъждано.
По доказателствените искания:
Съдът преценява, че всички представени от страните документи
представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат
приети като доказателства.
Допустимо и относимо е искането да бъде изискано и приложено към
настоящото дело ч.гр.д. №17570/2013 г. на Районен съд Варна.
С оглед направеното
искане съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза с подробно формулирани в исковата молба и отговора на
допълнителната искова молба от ответниците Р.С. и К.П. въпроси.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и
списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже
възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор,
например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.
Съдът намира, че настоящето определение следва да се
съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на
страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск с правно
основание чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя” №7, чрез адв.
Деян Д. от САК, за приемане за установено между страните, че ответниците В.П.С.,
ЕГН **********, К.В.П., ЕГН **********, и Р.Д.С., ЕГН **********, дължат на ищеца, въз основа на анекс №2 от 05.10.2012г. към Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г., сумата в размер на
70 398.11 евро, от която: 65 099
евро – непогасена главница, договорна лихва за периода от 20.01.2013г. до
28.11.2013г. в размер на 19.28 евро,
лихва върху просрочена главница за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в
размер на 1579.51 евро, лихва за
гратисен период – 1845.55 евро и
наказателна лихва за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 1854.52 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението-29.11.2013г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед №
10216/03.12.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр. д. № 17570/13г. по
описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ответниците К.В.П., ЕГН **********, и Р.Д.С., ЕГН **********, за
прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на
Окръжен съд Силистра, като неоснователно, на основание чл. 116 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази
част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ответниците
пред ВАпС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответницата К.В.П., ЕГН **********,
за спиране на изпълнителното дело №20147110400086 при ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова с район на действие ОС-Варна.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане
на делото по реда на част ІІІ, гл.32 от ГПК - „ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ
СПОРОВЕ”.
ОБЯВЯВА на страните
следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Твърди се в исковата молба, че на 12.11.2008г. между банката-ищец от
страна и В.П. – кредитополучател, Р.С. и К.П. – солидарни длъжници от друга, е
подписан Договор за бнаков ипотечен кредит на физическо лице №
-TR73093180/12.11.2008г., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя кредит за покупка на недвижим имот и довършителни дейности в
гр. Варна в размер на 66 240 евро, при задължение на кредитополучателя да
заплаща на анюитентни вноски по лихвен план до 20-то число от месеца, считано
от 20.12.2008г. до 20.05.2033г. Сочи се, че с последващ Анекс от 29.09.2011г.
се предоговарят част от условията по договора, като с последният анекс № 2 се
реструктурират задълженията по договора. Излага се, че договорът, ведно с
всички анекси към него са подписани от името и за сметка на солидарните
длъжници от пълномощника им В.П.С.. Поради неплащане на дължимите вноски,
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 24.07.2013г. с писмо от
07.08.2013г., изпратено на посочения в договора адрес на кредитополучателя и
солидарните длъжници. Подробно обосновава размера на задължението по отделните
пера. Излага се, че във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
на 29.11.2013 г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК и е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр.д.
№17570/2013 г. на РС Варна, въз основа на което е образувано изпълнително дело
№ 86/2014 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова. Поради подадено
възражение по реда на чл. 414 ГПК от страна на ответниците, се мотивира
интереса на ищеца да предяви иск за установяване на вземането.
Ответникът Р.Д.С. в срока по чл. 367 от ГПК депозира писмен отговор, в
който излага становище по допустимостта и основателността на иска. Релевира
възражение за местна неподсъдност на спора.
Навежда доводи за недопустимост на иска предвид несъвпадане на
претендираните в исковото производство и заповедното производство суми.
Съображенията й срещу основателността на исковата претенция се основават на
липса на положен подпис на ответницата на договора за банков кредит и анекса
към него, ограничена представителна власт в изложените в пълномощното,
предоставено от ответницата на другия ответник В.С., както и че не е налице
потвърждаване на действията на лице без представителна власт от упълномощителя.
Счита, че не следва да се ангажира отговорността на тримата длъжници, поради
негодност на документа от външна страна за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Оспорва иска по основание и размер с доводи, че претендираните
лихва върху просрочена главница, гратисен период и наказателна лихва са един и
същ период 20.01.2013г. – 28.11.2013г., като сбора им надхвърля 20 %, явяващ се
прекомерен, а договорните текстове са недействителни клаузи по смисъла на
директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европа. Сочи се също, че тройно олихвяване не
е договаряно между страните, както и че лихвата по т. 4.3 от договора и анекса
е недължима предвид непросрочена част от главницата. Излага съображения за
капитализирани суми по договора за кредит и платена главница в размер на
1462.59 евро. Оспорва претендирата наказателна лихва, доколкото лисва
договорена такава между страните. Счита, че отговорността й не следва да се
ангажира и поради липсата на обвързаност с ОУ към договора.
Ответникът К.В.П. в законоустановения срок депозира отговор с идентично
съдържание с подадения от Р. Станчева отговор, с който се оспорва допустимостта
и основателността на предявения иск. В допълнение към изложението на отговора
са наведи твърдения за оттегляне на пълномощията на В.С. от страна на
ответницата К.П., поради което сключеният с банката три дни по-късно анекс №2,
е сключен без представителна власт, поради което не произвежда действие спрямо
нея. Навежда идентични доводи относно същността на предоставените на третия
ответник пълномощия относно възможността за задължаването на упълномощителя по
договор за кредит, доколкото предоставените правомощия са ограничени до
придобиване на нейно име и за нейна сметка по ипотечен кредит на недвижим имот
в Р. България, но не и да се задължава като солидарен длъжник на кредит,
получен и ползван от пълномощника.
Ответникът Владимиров С., чрез особен представител адв. Н., в
депозирания отговор навежда твърдения, че претендираните суми не представляват
реално дължимия размер на главница и лихва, поради неприспадане на извършените
от кредитополучателя плащания и начисляване на неуговорени наказателни лихви.
Навежда доводи за неяснота относно формиране на сумите на лихвата за гратисен
период и наказателната лихва. Позовавайки се на Директива №93/138/ ЕИО
възвежда твърдения за недействителност
по отношение на лихвения процент, съгласно погасителния план към анекс №2,
надхвърлящ 20 % и прекомерен за периода м.01.2013г. – м. 11.2013г. Сочи, че
липсват доказателства за уведомяване на ответника С. за прекратяване на
договора и обявяването му за предсрочната му изискуемост. Противопоставя се на
наведените в отговорите от другите двама ответници твърдения за извършване на
действия извън предоставените му пълномощия с доводи за липса на ограничения на
обема на представителната власт за предоставяне на кредит и условията по
същите. Възразява, че оттеглянето на пълномощията следва да се преценява с
оглед момента на уведомяването на пълномощника.
С допълнителните искови молби на ищеца, депозирани във връзка с
отговорите на ответниците Р.С. и К.П., излага становище във връзка с отвода за
местната неподсъдност на спора, като обосновава избора на местна подсъдност по
постоянен адрес на един от ответниците. Репликира възражението на ответниците С.
и П. за липса на представителна власт у упълномощения представител С.,
позовавайки се на обема на представителната власт съгласно представените по
делото нотариално заверени пълномощни. Излага подробни съображения за редовен
от външна страна документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане. Счита, че в постигнатите съглашения между страните не са
налице неравноправни клаузи по смисъла на европейската директива. Сочи се, че
предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от чл. 15.4 от Анекс 2 към
договора за ипотечен кредит, определящ пределите на отговорността на страните
по него. Излага твърдения, че във връзка с разпоредбите на договора, при
подписване на Анекс 2 на страните са предоставени ОУ.
По депозирания отговор на исковата молба от особения представител на
ответника В.С. не е постъпила допълнителна искова молба.
В подадения отговор на допълнителната искова молба ответника Р.С.
поддържа становището си по неоснователност на предявените искове. Сочи, че
допълнително представените по делото ОУ също не носят подписите на ответницата
и на пълномощника В.С. в рамките на предоставените му пълномощия. Излага
съображения за недопустимост на иска с възвеждането на ОУ като ново основание
спрямо заповедното производство за търсене на процесните суми. Навежда доводи
за недопустимост на иска и с оглед търсене на разделна отговорност от
задължените лица несъответстваща на обоснованата солидарна отговорност в
заповедното производство. Излага допълнителни съображения, че нито един от
ответниците не е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, както
и по отношение размера на претендираните лихви. Релевира възражения по
присъдените в заповедното производство разноски.
В отговора на допълнителната искова молба депозирана от ответника К.П.
са направени възражения за недопустимост на исковите претенции, доколкото с
допълнителната искова молба отговорността на ответниците К.П. и Р.С. се
основава на различни основания– договор за потребителски кредит на физически
лица по отношение на Р.С. и ипотечен кредит на физически лица по отношение на К.П..
Обоснова се, че посоченото обстоятелство не може да ангажира солидарната
отговорност на ответниците. Също се противопоставя на представените с
допълнителната искова молба ОУ, предвид липсата на подпис от нейна страна и
нейния представител, както и въззвеждаването им на този етап в процеса на ОУ,
недопустимо изменение на исковата претенция.
Излага идентични с изложените в отговора на допълнителната искова молба
от Р.С. съображения за липса на уведомяване на длъжниците, претенцията за лихва
и разноските. Релевира възражение за прихващане и погасяване по давност на
суми, които счита, че се оказват недължими във връзка с недействителността или
недължимост на лихви или неправилно усвояване на внесена сума, без да
конкретизира сумите по период и размер.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154,
ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните, предоставяне на сумата по договора за кредит, настъпилата
предсрочната изискуемост, както и размерът на претендираните вземания по
отделни пера.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на вземанията по
договора за кредит /плащане, давност и др./.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в
съдебно заседание на представените с исковата, отговорите на исковите молби,
допълнителната искова молба и отговорите на допълнителните искови молби писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от
Варненски районен съд ч.гр.д.
№17570/2013 г. на РС Варна.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-СЧЕТОВОДНА ЕКспертиза, по която вещото лице след
запознаване с материалите по делото и проверка на място в счетоводството на
банката – ищец, да даде заключение относно:
1/ Открита ли е сметка с IBAN: ***а името на В.П.С.,
ЕГН **********, съгласно договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
-TR73093180/12.11.2008г., и преведена ли е по нея сума в размер на 66 240
евро?
2/ Колко са направените от кредитополучателя операции
по сметка с IBAN: *** „УниКредит Булбак” АД, свързани с плащания и тегления и
какъв е общия размер на ползваната от него сума? Колко са направените от
кредитополучателя операции по сметка с IBAN: *** „УниКредит Булбак” АД, с които
са внасяни суми и какъв е техния общ размер?
3/ Какъв е размера на неизплатеното задължение на
кредитополучателя, включващо главница и лихви по сметка с IBAN: ***нков
ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г. и Анекс №2 от
05.10.2012г. към него? Има ли начислени и дължими неустойки, такси, лихви за
времето на ползване на картата?
4/ Да се изчисли задължението по кредита като всички
усвоени суми за лихви до края на 2010г. бъдат ползвани за плащания по
главницата;
5/ Да се установи по какви лихвени проценти са
определени лихвите, налице ли е съответствие между така прилаганите стойности
на 1м. и 3м. Юрибор с обявените на сайта на БНБ за съответния период;
6/ Периодът на едностранната смяна на лихвения процент
съответства ли на договрно допустимият момент за едностранна смяна на лихвения
процент.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 500 лева, от които 300 лева вносими от ищеца и 200 лева от ответниците Р.С. и К.П., в едноседмичен срок от съобщението с представяне на
доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещото лице БОЯН БАНКОВ, което
да се уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за
внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото
лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най- късно една
седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на страните
възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор -
чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 1833 по описа за 2014 г. за 07.10.2015 г. oт 9.30 часа, за която дата да се призоват страните. Вещото лице да се призове
след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ПРЕПИС от определението
да се изпрати на страните, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на
МП.
На ищеца да се изпрати препис от отговорите на допълнителната искова
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :