Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град С.,
30.11.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 4427 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът Т.С.Ф.,
чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 23.09.2013 год. в
гр.С., на бул. „******“, водачът Р.И.В., при управление на лек автомобил „Тойота”
с ДК № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП, при
което причинил на пресичащия пътното платно пешеходец и негов баща С. Т.Ф.
тежки телесни увреди, вследствие на които последният починал на 18.10.2013 год.
Поддържа, че смъртта на баща му причинила силни болки и страдания, тъй като
били негова едИ.твена опора. Вследствие на това изпаднал в тежка депресия,
станал неконтактен и имал чувство за безпомощност. Твърди, че ответника е
застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна
полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови
решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 80 000
лева /съгласно допуснато увеличение на исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК/, частично предявен от сумата 150 000 лева, представляващи обезщетение
за причинените вследствие смъртта на баща му неимуществени вреди, както и имуществени
вреди в размер на 396.40 лева, представляващи разходи за погребение. Претендира
се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът
З. „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди,
че липсва причинно-следствена връзка между произшествието и леталния изход, а
отделно от това е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Моли съда да отхвърли исковите претенции, като претендира и разноските по
делото.
Третото
лице помагач на ответната страна Р.И.В. не взема становище по исковите
претенции.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет
като доказателство констативен протокол 871 от 23.09.2013 год., изготвен от дежурен ПТП
при СДВР и от който се
установява, че на същата
дата,
около 15.10 ч. в гр.С., на бул. „******“,
водачът Р.И.В., при управление на лек автомобил „Тойота” с ДК № ******, движейки се в посока от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „В.Левски“, реализирал пътно-транспортно
произшествие с пресичащите от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходци М.А.И. и С. Т.Ф..
По делото е са приети две съдебно-автотехнически експертизи, изготвени от вещите лица инж. А. и инж.М., които
съдът кредитира като обективно дадени и от които
се установява, че първопричината
за настъпване на произшествието е предприетото пресичане на пътното платно от
пешеходците на място, което не е предвидено за движение на пешеходци, с което
си действие те са съЗ.али опасност и възникване на произшествието и втората
причина е закъснялата реакция от страна на водача на автомобила, което не му е
позволило да спре и да предотврати удара. Пешеходците и водача на автомобила са
имали техническата възможност да се забележат /пряка видимост един към друг/ /и
да предотвратят произшествието.
Останалите приети по делото медицИ.ки
документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко
доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на
специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с
увреждането и начина на лечение.
По делото е приета съдебно-медицИ.ка
експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.П., която
съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се
установява, че починалия
вследствие на ПТП-то е получил фрактури на дясна фибула в
областта на главичката, на срамната кост в дясно и на десния ацетабулум; фисура на лявата слепоочна кост;
разкъсно-контузна рана в областта на челото вляво; кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво слепоочно;
кръвонасядания на меките тъкани и мускули в областта на дясната подбедрица и
двата глезена, кръвни съсиреци между фасциите в описаните области;
кръвонасядания в областта на дясното бедро, по двете колене, по двете
подбедрици и по глезените на двата крака, на лява предмишница; оток на меките
тъкани в областта на дясно коляно, дясна подбедрица и глезена на десния крак.
Дава заключение, че съгласно предоставения по делото аутопсионен протокол,
смъртта на С. Т.Ф. е причинена от остра дихателна недостатъчност вследствие на
двустранна белодробна тромбемболия, развила се близо 25 дни след
пътно-транспортното произшествие. Заявява, че белодробната емболия възниква при
запушване на белодробната артерия или клоновете й от ембол. Емболът
представлява, откъснал се от венозната мрежа кръвен съсирек (тромб), който по
венозен път достига и запушва голям кръвоносен съд в белите дробове.
Локализацията на тромба най-често е в крайниците, в малкия таз, в сърцето.
Наблюдават се тромби - емболи при тромбофлебити и флеботромбози, след операции,
след раждане, след травми и разкъсвания на органи и съдове, както и при други
болестни състояния. Рискови фактори за развитие на белодробната емболия са
големите оперативни интервенции в гръдната, сърдечната и абдоминална хирургия,
ортопедична хирургия на долен крайник, неоплазми - абдоминални, тазови и
метастатични, проблеми на долни крайници - фрактури, варикозни вени, болести на
обмяната протичащи с повишен холестерол и триглицериди, заболявания, които
водят до реологични промени в кръвта в посока на патологична агрегация.
Дава заключение, че в
конкретния случай наличната медицИ.ка документация е крайно И.уфициентна, за да
се дискутира причината, респективно заболяването предизвикало диагностицираната
през 2012 г. "лявостранна фемуро - поплитеална флеботромбоза", довела
до натрупване на "изразени тромботични маси в дисталната част на левия и
десен главни клонове на белодробната артерия, водещи до значително обтуриране
на лумена". При така изложената фактическа обстановка и несъмнено тежката
клинична картина, оперативната интервенция е била животоспасяваща. Прекараната
белодробна емболия, независимо от етиопатогенезата си, представлява рисков
фактор за настъпване на рецидиви с различна тежест и локализация.
Заявява също така, че при процесното
пътно-транспортно произшествие пострадалият Ф. е получил редица травми, но при
дискутиране на взаимовръзката им с настъпването на тромбемболия, довела до
летален изход, следва да се отдели внимание, не толкова на фрактурираните
кости, колкото на травматично увредените тъкани, които могат да станат източник
на тромботични маси, а именно кръвонасядания на меките тъкани и мускули в
областта на дясната подбедрица и двата глезена, кръвни съсиреци между фасциите
в описаните области,
Дава заключение след
подробното обсъждане по-горе, че не могат да правят категорични изводи, с
необходимата за процеса достоверност, по отношение еднозначното тълкуване на
причинно-следствените връзки и в двата им крайни варианта. Счита, че в
настоящия случай се касае са синергично протекли взаимосвързани процеси, при
които са се насложили доказаната клинично предиспозиция на пациента към
образуване на тромбемболични маси и травматичните увреждания на меките тъкани и
мускули с натрупвания на кръвни съсиреци. В съдебно заседание отново заявява, че
причината за настъпване на смъртта е комплексна – както от предходно
заболяване, така и от получените вследствие на произшествието травматични
увреди.
От разпита на свидетеля П.Ф.,
вуйчо на ищеца се установява, че ищеца работел в чужбина, а когато си идвам
редовно гостувал на баща си. Отделно от това общували по скайп. Дава показания,
че видял Т. в същия ден когато баща му починал и бил много разстроен, не знаел
къде се намира. След това често ходел на гробища и в момента събирал пари за
по-хубав паметник.
Представени са разходни документи
на стойност 396.40 лева, представляващи заплатени погребални услуги.
От представената справка на
Гаранционен Фонд се установява, че към датата на произшествието е била налице сключена
при ответното дружеството застраховка по риска „гражданска отговорност” за лек
автомобил с ДК № ***** ХН.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установи се от приетите по делото
доказателства, неоспорени от страните, че на 23.09.2013 год., в гр.С., водачът Р.В., при
управление на лек автомобил „Тойота“ с ДК *****, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, визирани по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
и по непредпазливост е реализирал пътно-транспортно произшествие, при което вследствие
на получените травматични увреди е починал С. Ф.. Съдът приема, че вредите
които са били причинени на ищеца, като негов наследник, са в причинна връзка
между произшествието и смъртта, причинена от причинителя на вредите /водача на
автомобила – В./ деяние. Макар и от заключението на вещото лице медик да се
установи, че причината за настъпване на смъртта е комплексна – както от
предходно заболяване, така и от получените вследствие на произшествието травматични
увреди, то съдът приема, че произшествието също е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
Безспорно се установи по делото,
че автомобила „Тойота“, управляван от В. е бил застрахован по риска „гражданска
отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към
момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това
съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска
отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня
на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази
връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск
при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи
обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени
от трети увредени лица, при управление на МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗ. водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищцовата
страна вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е
бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗД „Б.И.” АД, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на
водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
Прието бе, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 23.09.2013 год., бащата на ищеца е
починал. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаният свидетел, че в
резултат на това същият е претърпял болки и страдания от загубата на починалия.
Съгласно константната практика на
ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при
определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищците за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата,
при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му
положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му,
които търсят обезщетение. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към
момента на настъпване на процесното произшествие пострадалото лице е било на 61
години. От друга страна се установи в настоящият процес, че починалия и синът
му са живеели в различни домакинства, като даже последният е работел в чужбина
и се е прибирал в страната по-скоро епизодично. В тази връзка не се установиха
преживени болки и страдания в по-голям обем от обичайните за такъв нещастен
случай. Тези обстоятелства обаче в никакъв случай не следва да омаловажават
страданието на ищеца от загубата на починалия, но следва да бъдат отчетени при
определяне на обезщетението.
На следващо място съдът намира за
основателни наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалият. От приетите по делото две авто-технически експертизи,
които съдът кредитира се установи, че починалият пешеходец е предприел
пресичане на пътното платно на необозначено за това място, на един от
най-натоварените булеварди в центъра на гр.С. и отделно от това, място абсолютно
не предвидено за движение на пешеходци. В района има два пешеходни подлеза на
отстояние от около 300 метра един от друг. Следва да бъде отбелязано също така,
че пешеходецът е имал добра възможност да види приближаващия се автомобил и да
преустанови започнатото пресичане на абсолютно непозволеното място. С цялостното
си поведение, пострадалия е допринесъл изключително за настъпване на
вредоносното събитие и е налице съществено съпричиняване, което съдът приема в
размер на 60 %.
Съдът след като се съобрази с
изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането /2013
год./ и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗ., счита, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца от смъртта на баща му е
необходима сума в размер на 50 000 лева. От тази сума следва да бъде
приспаднато отчетеното съпричиняване и да се редуцират до размер на 20 000
лева. За тази сума предявения иск следва да бъде уважен и отхвърлен до пълният
размер, като неоснователен и недоказан.
По размерът на имуществените
вреди съдът намира следното:
Пред настоящата инстанция се
ангажираха доказателства за извършени разходи за погребение в размер на сумата
от 396.40 лева, за които разходи има иЗ.адени надлежни счетоводни документи. В
тази връзка искът, след като се приспадне установеното съпричиняване, следва да
бъде уважен до размер на сумата от 158.60 и отхвърлен до пълния размер, като
неоснователен.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение
в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от
ЗЗ.. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу
застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със
законната лихва от датата на увреждането /23.09.2013 година/ до окончателното
им изплащане.
При този изход на спора ищеца на
основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 1 441 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на
разноски в размер на 59 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ответника
– на 1500 лева, като съдът не уважава направеното от ищеца възражение за
прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар, тъй като същият е съобразен с
минималния такъв по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/. На следващо място, тъй като ищеца е
освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК
следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 806 лева.
Ответника следва да бъде
осъден за заплати на адв. С., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение
в размер на 1 135 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ З. „Б.И.” АД, ЕИК *********** и с адрес: ***
да заплати на Т.С.Ф. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С.,
сумата от 20 000 /двадесет хиляди/
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 158.60 /сто петдесет и осем
хиляди и шестдесет стотинки/ лева имуществени вреди, вследствие смъртта на С. Ф.,
починал вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.09.2013
година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2013 год.
до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени
вреди до пълния размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева и иска за
имуществени вреди до сумата от 396.40 /триста деветдесет и шест лева и
четиридесет стотинки/ лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Софийски градски съд държавна такса в размер на 806 /осемстотин и шест/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат С.С. с адрес: ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 135 /хиляда
сто тридесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.С.Ф.
с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ********* сумата от 1 441
/хиляда четиристотин четиридесет и един/ лева, разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач на ответната страна – Р.И.В., който да се
призове от с.***, ул. „**” № **.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: