№ 243
гр. София , 20.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000340 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на
Агенция по вписвания /АВ/, представлявана от изп.директор Г. К., чрез старши юрисконсулт
Т. Ф. насочена против Решение № 260152/27.01.2021 г., постановено по т.д. № 2371/2020 г.
по описа на СГС, ТО, с което е отменен отказът на длъжностното лице по регистрацията
/ДЛР/ при АВ с № 20201109135657/17.11.2020 г. по заявление образец Б7 с вх.№
20201109135657/09.11.2020 г. в частта му, отнасяща се до заявени за вписване
обстоятелства, както следва: че действителен собственик на „М. И.“ЕООД, ЕИК ********* е
„Софарма трейдинг“АД, ЕИК ********* – публично дружество; че В. С. М. и К. Н. С. са
представители на юридическите лица, чрез които пряко се упражнява контрол върху
търговското дружество – „М. И.“ЕООД, както и че „ЕС СИ ЕС Франчайз“АД, с
представител К. Н. С. е юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху
търговското дружество „М. И.“ЕООД.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,
поради постановяването му в противоречие с материалния закон – ЗМИП и ЗТРРЮЛНЦ.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в казуса е налице
предвиденото в § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП изключение, доколкото за публичните
дружества няма предвиден във вътрешното ни право друг механизъм за оповестяване и
съответствие с правото на ЕС или на еквивалентни международни стандарти за прозрачност
по отношение на собствеността.
Законът за публичното предлагане на ценни книжа съдържал задължения за разкриване
на дялово участие, но камо пред КФН и публичното дружество, без да е предвидено тази
информация да се оповестява и в публичен регистър, какъвто бил смисълът на Директива
/ЕС/2015/849 и на ЗМИП.
След като липсвал друг предвиден механизъм за публично оповестяване на
действителните собственици физически лица на търговски дружества, бил приложим редът
на чл.63, ал.5 ЗМИП, в т.ч. и за такива, притежавани от публични дружества.
По подробно изложени съображения в подкрепа на тези твърдения е поискано от
1
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваното му част.
Насрещната страна не е взела становище по частната жалба.
Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и
съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
Жалбата на Агенцията по вписвания /АВп/, макар да е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ по въззивен контрол
съдебен акт, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Според решаващият състав горният извод се налага поради обстоятелството, че вкл. и в
настоящата си редакция нормата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр.105/2020 г./ не
признава в лицето на АВп активна процесуална легитимация на жалба срещу постановените
в производството по чл.25, ал.4 от с.з. съдебни решения.
Това е така, защото редакцията на нормата не сочи на такава легитимация – не съдържа
изрично указание за последното, като единствено предвижда връчване на постановеното
решение на съда на АВп, без последното да влече след себе си други процесуални
последици.
Аргумент в горната насока може да се извлече и от кратките мотиви към законопроекта
/МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (№ 054-01-104 от 13.11.2020 г., 44-то НС)/, според
които с извършените промени /без да става ясна връзката между Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража и Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел/ се цели единствено преодоляване на възникнали
противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по
обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл.25
ЗТРРЮЛНЦ.
На отделно самостоятелно основание при даване отговор на поставения въпрос относно
липсата или наличието в лицето на АВп на активна процесуална легитимация на жалба
срещу постановените в производството по чл.25, ал.4 от с.з. съдебни решения, решаващият
състав съобрази задължителните указания, дадени в мотивите на т.7 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора
колегия на ВАС.
Според тях, регистърното производството е особено производство, в което
длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за
спазване на предвидените в ЗТР изисквания относно формата на представените документи и
съответствието им с материалния закон. Производството е охранително - едностранно и
безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни
търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на
подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в ТР не е
административна. Актовете, с които регистърното производство приключва - вписване,
заличаване, обявяване или отказ за вписване - не са индивидуални административни актове,
а са актове с правно значимо действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което
да се осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е строго
регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера.
Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен.
Същият е уреден е в чл.25 от Закона за търговския регистър, като е посочено, че
компетентен да се произнесе е окръжния съд по седалището на търговеца или клона на
чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание, по реда
на глава ХХІ от ГПК „Обжалване на определенията”, а неговия акт подлежи на обжалване в
7-дневен срок пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е
идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния.
2
С оглед така очертаните специфики на регистърното производство и регламентирания
съдебен контрол по отношение постановените в неговия ход актове на длъжностните лица
по регистрация безсъмнено е, че дори и след изм. с ДВ бр.105/2020 г., с чл.25, ал.4
ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията не е придадено качеството на страна в
охранителното производство по вписване и обявяване, защото и след тях същото
продължава да се развива пред нея и актът, постановяван от длъжностното лице продължава
да има качеството на охранителен такъв, рефлектиращ единствено върху правната сфера на
заявителя.
Поради последното и единствено легитимиран да обжалва отказа на Агенция по
вписванията е именно заявителят, а същата, в качеството си на решаващ юрисдикционен
орган, няма качеството на страна в охранителното производство и следователно не би могла
да разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по повод обжалване на нейни
актове.
Процесуалното право да подаде жалба срещу постановен от юрисдикционен орган акт
/отказ/ в рамките на гражданския процес, част от който е охранителното производство,
принадлежи на страната в това производство, като с нея се цели отстраняване на порочните
действия на Агенцията по вписвания като решаващ орган.
Това принципно разрешение се отнася до производството, което се развива пред
Окръжен съд при разглеждането на подадена от заявителя жалба срещу отказ на Агенция по
вписванията – то е, както вече се посочи, охранително и едностранно и страна по него може
да бъде единствено заявителят, по чието заявление е постановен отказ.
За Агенция по вписванията липсва какъвто и да е правен интерес от обжалва актовете
на съда, с които същият се произнася по законосъобразността на нейните отказите,
постановени в регистърното производство, защото смисълът на охранителните производства
е да съдействат за осъществяване на гражданските права, а в частност на регистърните -
отразяване в публичния регистър на юридическите лица на промени и актове, свързани с
тях. Регистърните производства по никакъв начин не са свързани с правната сфера на
Агенцията по вписвания и не внасят промени в нея.
Обективния правен порядък никъде не създава ред, в който да е предвидена
възможност решаващият юрисдикционен орган да обжалва актовете на съда, с които
неговите решения се отменят, защото такава възможност винаги се предпоставя от
наличието на интерес у сезиращото лице, в това число и при подаването на жалба.
В случая такъв в лицето на Агенцията по вписванията категорично липсва.
Отделно от изложеното е необходимо и да се акцентира, че решението, с което молбата
за издаване на искания акт в охранителното производство се уважава, не подлежи на
обжалване. Това общо правило е закрепено както в нормата на чл.537, ал.1 ГПК, така и в
чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
В настоящия казус в обжалваната му част от първоинстанционното решение е
разпоредено да бъде извършено вписване по подаденото от заявителя заявление, което
означава, че искането на единствената страна в охранителното производство е
удовлетворено и т.к. същата няма интерес от обжалването му, решението не подлежи на
обжалване. От същото няма противна страна, която да е засегната от постановения акт в
охранителното производство, а и да е налице такава, следва да се приложи нормата на
чл.537, ал.2 ГПК и породения от това спор, ако е за гражданско право, следва да се разреши
по исков ред.
Ето защо според решаващият състав жалбата, инициирала настоящето производство,
се явява процесуално недопустима, поради липса на процесуална легитимация на страната
на жалбоподателя да оспорва законосъобразността на актовете на съда, постановени в
производството по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и като такава следва да се остави без
3
разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, ТО, V-и състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Агенция по вписвания,
представлявана от изп.директор Г. К., чрез старши юрисконсулт Т. Ф. насочена против
Решение № 260152/27.01.2021 г., постановено по т.д. № 2371/2020 г. по описа на СГС, ТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 340/2021 г. по описа на АС София.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4