Р Е Ш
Е Н И Е № 897
23.12.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №609 по описа за 2019г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представляван
от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез юриск.Ц. С. П., против А.И.Ч. с ЕГН:**********
***, със съдебен адрес ***, адв.А.М.Т., иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 10.05.2017г. било подписано приложение №1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро
Кредит“ АД, по силата на който вземанията на последния срещу ответника,
произтичащи от договор за заем и договор за допълнителни услуги, били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви на дружеството-кредитор. „Микро Кредит“ АД
упълномощило ищеца в качеството си на цесионер по договора за цесия от
16.01.2015г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД ответника бил уведомен за
станалата продажба на вземането с уведомително писмо от 13.03.2018г., изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за паричен
заем адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост, тъй като получателят се
преместил от адреса. Ищецът изпратил повторно писмо до длъжника чрез куриер,
което видно от известието за доставяне било получено лично от последния на
25.02.2019г. На 13.06.2017г. между ответника и „Микро Кредит“ АД бил сключен
договор за заем, по силата на който дружеството предоставило заем в размер на
2300лв. Условията на договора се съдържали в отделните полета или клетки,
отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и „договор за
заем“, като общите условия, при които се отпускал кредита били неразделна част
както от искането за кредит, така и от договора за заем. Подписвайки договора
за заем, заемополучателят удостоверявал, че е получил от кредитора заемната
сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите общи условия, сума в общ размер 2703лв., представляваща
чистата стойност на заема и договорната лихва по него. Между страните бил
сключен и договор за допълнителни услуги при съответните условия. Срокът на
договора изтекъл на 05.06.2018г. с последната погасителна вноска и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Погасената до момента сума била в размер на
2000лв., с която били погасени 873,92лв. – главница, 265,88лв. – договорна
лихва, 101,20лв. – допълнителни услуги, 759лв. – застрахователна премия.
Оставала неизплатена сумата от 2879,11лв., от която 1426,08лв. – главница по
договора за заем, 137,12лв. – договорна лихва по договора за заем, 1062,60лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, 141,68лв. – сума за
пакет услуги по договор за допълнителни услуги, 63,05лв. – лихва за забава по
договор за заем, 48,58лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги,
както и законната лихва до окончателното изплащане на вземането. Входирано било
заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№2882/2018г. по
описа на РС-Хасково и издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен
на адресите, поради което заповедта била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
което обуславяло правния интерес от предявения установителен иск. Предвид гореизложеното са иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 1426,08лв. – главница по договора за заем, 137,12лв. –
договорна лихва по договора за заем, 1062,60лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги, 141,68лв. – сума за пакет услуги по договор за
допълнителни услуги, 63,05лв. – лихва за забава по договор за заем, 48,58лв. –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги, както и законната лихва
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските в заповедното и
исковото производство.
Ответникът
чрез своя процесуален представител адв.А.М.Т. депозира отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражения за
нищожност на цесията, за липса на надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, като оспорва и договора за заем и този за допълнителни
услуги. Прави възражение за нищожност на договора за заем, алтернативно на
отделни негови клаузи. Освен всички останали оспорвания, ответната страна
твърди, че не дължи претендираните суми по договора за заем поради погасяването
им чрез извършени плащания. Предвид подробно изложените в отговора на исковата
молба съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2882 по
описа за 2018г. на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 1426,08лв. – главница по договор за заем №1182-00021925 от 13.06.2017г., 137,12лв. –
договорна лихва по него от 05.12.2017г. до 05.06.2018г., 63,05лв. – лихва за
забава по него от 06.12.2017г. до 30.10.2018г., 141,68лв. – пакетна цена по
договор за допълнителни услуги от 13.06.2017г. до 05.06.2018г., 48,58лв. –
лихва за забава по него от 06.12.2017г. до 30.10.2018г., 1062,60лв. –
застрахователна премия по него от 05.12.2017г. до 05.06.2018г. и законната
лихва върху главницата от 31.10.2018г. до изплащане на вземането, както и
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е
издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2882/2018г. по описа на съда. Видно
от приложения с исковата молба договор за заем №1182-00021925 от 13.06.2017г.
същият е сключен между ответника като заемополучател и „Микро Кредит“ АД като
заемодател за сумата от 2300лв. и ГПР в размер на 49,97%. На 12.06.2017г. от
страна на ответника са подписани искане за заем в размер на 2300лв. с цел
плащане на стари сметки, задължения, както и искане за допълнителни услуги
пакет „Комфорт“. На датата на сключване
на договора за заем между същите страни е подписан и договор за допълнителни
услуги. Ответникът е подписал и застрахователна полица за сключена застраховка
„Защита“ с „Уника Живот“ АД чрез посредничеството на заемодателя „Микро Кредит“
АД. По делото се представят анекси №1/11.12.2015г. и №3/16.12.2016г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., сключени между
„Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД. На 09.03.2018г. от
изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД е подписано потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД. С пълномощно без номер и дата
„Микро Кредит“ АД упълномощава ищцовото дружество да уведомява по
законоустановения ред и съгласно одобрен образец всички длъжници за сключения
на 16.01.2015г. рамков договор за цесия, както и да извършва всички необходими
правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията. На 13.03.2018г. до ответника е изпратено уведомително писмо за
цесията, за което няма данни да е достигнало до адресата. На 22.02.2019г.
отново е изпратено уведомително писмо, което е получено от ответника на
25.02.2019г.
За изясняване на делото
от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, чиито заключения приема
като компетентно и обективно дадени. Счетоводната експертиза сочи, че размерът
на усвоения заем по процесния договор за заем е 2300лв. Реално предадената сума
била 272,38лв., а със сумата 1912,62лв. е погасен предсрочно друг заем и е
платена еднократно такса от 115лв. В табличен вид вещото лице дава размера на
остатъка от задължението на ответника по процесния договор за паричен заем и
договор за допълнителни услуги. Вещото лице изчислява и размерите на лихвите за
забава по двата договора. Експертизата сочи, че има извършени плащания от
ответника по договора за заем в полза на заемодателя „Микро Кредит“ АД до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като след тази дата няма
извършвани плащания. При извършените проверки вещото лице констатира, че след
датата на цесията – 09.03.2018г. няма извършени плащания от ответника в полза
на ищцовото дружество. Във връзка с поставените му задачи вещото лице дава
различни варианти на останали неизплатени задължения на ответника, като
съответно сочи същите без сумите за пакетна цена за допълнителни услуги за
пакет „Комфорт“ и за застрахователна премия. Съответно експертизата дава
различни варианти на размера на ГПР съобразно различните компоненти, които се
включват, респ. изключват като суми при определянето на същия. Според
изпратеното от застрахователя писмо, експертизата сочи, че размерът на
комисионното възнаграждение, заплатено от „Уника Живот“ АД на „Микро Кредит“ АД
във връзка със застрахователна полица за застраховка „Защита“ възлиза на
546,48лв. В своето заключение вещото лице сочи, че на обобщена база за първото
тримесечие на 2019г. средният размер на съотношението между изплатено
обезщетение и застрахователна премия е в размер на 0,15%.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза дава своето заключение, в което след извършените
анализи и проверки сочи, че договорите за заем с номер
1182-00021925/13.06.2017г., с номер 1162-00014823/29.12.2016г., както и погасителния
план към последния договор за заем са изпълнени на шрифт 12. Вещото лице сочи,
че в двата договора за допълнителни услуги №1182-00021925/13.062017г. и
№1162-00014823/29.12.2016г. размерът на използваният шрифт е 11, с изключение
на думите „гр.Кърджали“, които са с размер на шрифта 12.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за потребителски кредит. Разгледан по
същество предявения установителен иск в настоящото производство се явява частично
основателен. Видно от представения договор, сключен между страните, ответникът
е получил в заем сумата от 2300лв. срещу поетото от него задължение да я върне заедно
с лихвите и разноските по кредита. Страните по този договор са уговорили
вноските за погасяване на задължението и срока, в който следва да стане това,
както и съответното оскъпяване на кредита. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна, че неправомерно част от сумата
е използвана за рефинансиране на други задължения. Ответника е бил наясно, че
по-голямата част от заемната сума ще се използва за погасяване на негови стари
задължения, като това е описано още в направеното то него искане за отпускане
на заема. В заключението на вещото лице също така се сочи, че отпуснатия заем е
усвоен от заемополучателя, като по-голямата част от същия в размер на
1912,62лв. е използвана за рефинансиране на стари задължения, заплатена е
еднократна такса от 115лв., а остатъка от 272,38лв. е получен реално. При тези
данни по делото съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията за
липса на съгласие от ответника за извършеното рефинансиране, респ. за
недействителност на договора за заем на това основание. Договора за заем,
сключен на 13.06.2017г. съдържа всички необходими реквизити, поради което съдът
намира същият за действителен. От депозираното заключение от
съдебно-техническата експертиза се установи, че използваният шрифт е 12, поради
което съдът намира, че същият отговаря на законовото изискване за използване на
шрифт не по-малък от 12. Не се установи прекомерност на договорения между
страните ГПР, както и на фиксирания лихвен процент. От данните по делото не се
установява наличието на пороци и на договора за цесия, сключен между ищеца и
заемодателя на ответника. Задължението на ответника, което се прехвърля на
ищеца е описано в приложението към договора за цесия. В случая не се касае до
настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, за да се
преценява как и кога е съобщено за това на длъжника. Ищецът е упълномощен от заемодателя
да съобщава на длъжниците за извършената цесия на вземанията им, което е
направил с изпратените до ответника две уведомителни писма. Действително
първото уведомително писмо не е достигнало до адресата, за второто също има
съмнения дали е връчено по надлежния ред, доколкото ответника – длъжник е
посочен като подател в обратната разписка, а ищцовото дружество е посочено като
получател на писмото. Доколкото по делото не се спори, че ответника е получил
това писмо, съдът приема, че е уведомен надлежно за извършената цесия. Още
повече, че ответника е получил както издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и преписи от исковата молба и
приложените към нея доказателства, от които става напълно ясно, че задълженията
му към заемодателя са предмет на договор за цесия и съответно са вече
прехвърлени на ищеца, на когото дължи плащане след датата на цесията. Още повече,
че в заключението си вещото лице сочи, че след датата на цесията няма
извършвани плащания от ответника по процесния договор за заем. С оглед
гореизложените съображения и предвид липсата на представени доказателства за
изпълнение на задълженията на ответника по процесния договор за заем за
заплащане в цялост на дължимите суми за главница и лихва, съдът намира, че
същите са дължими и към момента.
Наред
с гореизложените съображения следва да се има предвид, че са налице основания
да се приеме за основателно възражението на ответната страна за
недействителност на част от клаузите на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а предвидените в процесния договор
за допълнителни услуги по своето естество представляват действия, свързани с управление на
кредита. Следва да се има предвид също така неспазването и на друго императивното правило, а именно на чл.10а ал.4 от ЗПК,
доколкото за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение и съответно не може да се
установи тежестта на всяка
една от тях в ежемесечните вноски, както и съразмерността им с цената, която се
заплаща за ползването им, поради което
следва да се приеме, че не са ясно и точно определени. Горецитираните
законови разпоредби сочат на нищожност на договореното заплащане на пакета от допълнителни услуги. Освен това с тази договорка се заобикаля и забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК, защото ГПР по процесния договор е 49,97%, но в случай на присъединяване към
общите разходи по кредита и на тези по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
които не представляват такси и комисиони за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК, а всъщност са прикрити разходи по кредита, то ще се надхвърли максимално определения от закона размер. Тази
клауза освен всичко гореизложено е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като не е
индивидуално уговорена, а договора за допълнителни
слуги е включен в типовото искане за отпускането му. Тази клауза е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, поради липсата на еквивалентност между
поетите от тях насрещни задължения, доколкото е уговорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. същото е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените услуги, както е посочено и в самия договор, без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде реално
използвана от потребителя, което зависи изцяло от волята на кредитора. Освен всички
гореизложени съображения договора за допълнителни услуги се явява
недействителен и с оглед използвания шрифт 11, което не отговаря също на
законовите изисквания. Ето защо, съдът приема, че в
случая е налице недействителност на договора за допълнителни услуги. В тази
връзка ответникът не дължи заплащането на визираните в погасителния план
месечни вноски по закупен пакет от допълнителни услуги.
Съдът счита, че ответникът не дължи плащане и на включената в задължението
му застрахователна премия, доколкото по делото липсват доказателства за съответното
изплащане на сумата от заемодателя на застрахователя. Действително застрахователното
дружество в писмо до ищеца заявява, че има платена еднократно премия от
заемодателя „Микро Кредит“ АД, но освен тези изявления липсват каквито и да
било писмени доказателства за това плащане, неговия размер и дата на
извършване. Данни в тази насока не са били предоставени и на вещото лице при
извършваните от него проверки, като само му е заявено извършването на плащане и
му е предоставено същото писмо като сведение. Ето защо, съдът приема, че тези
суми също следва да се изключат от задълженията на ответника, останали все още
неизплатени към момента.
Предвид събраните и обсъдени в
тяхната съвкупност доказателства по делото следва извода, че ответникът дължи
на ищеца следните суми 642,37лв. неиздължена главница по договора за заем,
60,63лв. договорна лихва по договора за заем и 31,78лв. лихва за забава по
договора за заем за периода от 06.04.2018г. до 31.10.2018г. – датата, на която
е депозирано заявлението по чл.410 от ГПК. Именно за тези суми следва да се
уважи предявения установителен иск, а в останалата част до пълния предявен
размер иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 165,60лв., съобразно уважената част от исковата претенция. Следва да
бъде осъден и ищеца да заплати на ответника направените от последния деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на
665,67лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
А.И.Ч.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представляван
от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д.
Д., сумите от
642,37лв. – главница по договор за заем №1182-00021925 от 13.06.2017г., 60,63лв. – договорна лихва по договор за заем №1182-00021925 от
13.06.2017г. за периода от 05.12.2017г. до 05.06.2018г. и 31,78лв. – лихва за забава
по договор за заем №1182-00021925 от 13.06.2017г. за периода от 06.04.2018г. до 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.10.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед №1308/07.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№2882/2018г. по описа на
РС-Хасково, като иска в останалата част до пълния предявен размер за главница
над 642,37лв. до 1426,08лв.; за договорна лихва над 60,63лв. до 137,12лв.;
лихва за забава над 31,78лв. до
63,05лв.; за сумите от 141,68лв. – пакетна цена по договор за допълнителни
услуги от 13.06.2017г. до 05.06.2018г.; 48,58лв. – лихва за забава по договор
за допълнителни услуги от 06.12.2017г. до 30.10.2018г.; 1062,60лв. –
застрахователна премия по него от 05.12.2017г. до 05.06.2018г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.И.Ч. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представляван
от изпълнителните директори Н. Т.
С. и М. Д.
Д., направените в
заповедното и настоящото производство разноски
в размер общо на 165,60лв.,
съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представляван от изпълнителните директори Н.
Т. С. и М.
Д. Д., да заплати на А.И.Ч.
с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в
размер общо на 665,67лв., съобразно отхвърлената
част от исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секератр: В.К.