РЕШЕНИЕ
№ 985
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Бористова Въззивно гражданско
дело № 20253100500941 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „Екарисаж - Варна“ ЕООД против
Решение № 456 от 10.02.2025г., постановено по гражданско дело №
1095/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на Ц. П. Р., ЕГН ********** сумата от 120 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на
06.07.2023 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания
акт. Оспорва се изводът на районния съд, че инструкциите за безопасност на
труда не съдържат ясни и конкретни правила. Поддържа се, че работникът е
запознат с „Правилника за вътрешен трудов ред“ на дружеството, общите
изисквания и основни задължения на работещите в предприятието, както и с
оценка на риска при работа на длъжността, на която е назначен. Твърди се, че е
недоказано технологът Д.Д. да е настоявал и указвал машината да бъде
заредена с повече от допустимото количество кланичен конфискат. Сочи се, че
1
ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като е напуснал работното си място
на бутона за спиране на машината. Според жалбоподателя определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е завишено по размер. Поддържа се
възражение за съпричиняване в размер на 90% поради груба небрежност от
страна на ищеца. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното
решение изцяло, евентуално намаляване на присъденото обезщетение.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Ц. П. Р. заявява становище за неоснователност
на същата. Сочи, че правилно районният съд е приел за неоснователно
възражението на работодателя по чл.201, ал.2 КТ за проява на груба
небрежност от страна на ищеца. Твърди се, че от свидетелските показания се
установява практика работниците, по нареждане на техните ръководители, да
влизат в бункера, за да подпомагат дейността на шнека. Поддържа се, че
размерът на присъденото обезщетение е справедлив. Искането е за оставянето
й без уважение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 200,
ал.1 КТ, предявен от Ц. П. Р. срещу „Екарисаж-Варна“ ЕООД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на трудова злополука, настъпила на 06.07.2023 г., ведно със
2
законната лихва върху горната сума, считано от 06.07.2023 г. до
окончателното й изплащане. Излага, че на 06.07.2023 г. при изпълнение на
служебните си задължения – зареждане на кланичен конфискат за
отработване, претърпял трудова злополука. По настояване на технолога Д.Д.
машината била заредена с повече от допустимото количество конфискат, като
ищецът и колегата му И.Х. с лопата придърпвали конфиската към шнека.
Поради препълване на бункера ищецът не можел да види къде точно стъпва и
шнекът захапал десния му ботуш, отсякъл пръстите на десния му крак и част
от стъпалото и го завлякъл вътре в бункера, като завъртял цялото му тяло.
Колегата му И.Х. успял да спре машината и с помощта на друг служител го
извадили от бункера. Вследствие на описания инцидент настъпило увреждане
на здравето му, изразяващо се в ампутация на част от дясното стъпало.
Ответникът „Екарисаж-Варна“ ЕООД оспорва предявения иск по
основание и размер. Признава наличието на трудовоправна връзка между
страните, както и факта на настъпване на процесната трудова злополука.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения досежно механизма на
настъпване на трудовата злополука и навежда доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от работника. Оспорва и претендирания размер на
обезщетението като прекомерен.
С постановеното по спора Решение № 456 от 10.02.2025г.,
постановено по гражданско дело № 1095/2024г. по описа на Районен съд –
Варна, първостепенният съд е приел иска за основателен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно е, че към 06.07.2023 г. между страните е било налице валидно
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „машинен оператор, екарисаж, трупна зала“ в „Екарисаж-Варна“
ЕООД. Не се спори, че на 06.07.2023 г. ищецът е претърпял злополука,
вследствие на която същият е претърпял телесно увреждане, изразяващо се в
ампутация на част от дясното стъпало. с Разпореждане № 5104-03-
191/26.09.2023 г. на ТП на НОИ - Варна настъпилото събитие е признато за
трудова злополука.
Не се спори между страните, че ответното дружество е предоставило
на ищеца сума в общ размер от 19 360 лева във връзка с претърпения
3
инцидент. Тези парични средства представляват разходи, сторени от
ответника, за закупуване на Ц. Р. на медикаменти, консумативи, изработка на
протези, закупуване на климатик и др.
Представена е длъжностната характеристика за заеманата от ищеца
длъжност, в която основните функции и задължения са описани, както следва:
разтоварва, приема и сортира животинските отпадъци и конфискати;
надробява животинските трупове, подготвя и зарежда деструкторите;
проверява електрическите двигатели, трансмисиите и елеваторите; спазва
утвърдената технология на производството и нанася данните в технологичния
дневник; почиства машините и работните места; съблюдава техниката по
безопасността, хигиената на труда и противопожарните изисквания; спазва
ветеринарно-санитарните изисквания; работи в пряк достъп с биологично
активни вещества, създаващи опасност от възникване на особено опасни
инфекции.
С декларация от 15.05.2023 г. Ц. Р. е декларирал, че е запознат с
комплексната оценка на риска при работа на длъжност „оператор трупна зала“
и е информиран за рисковите фактори, произтичащи от работното място при
използване на работното оборудване, работните помещения, организацията на
труда и използваните суровини и материали. При постъпване на работа
ищецът е декларирал също и че е запознат с Правилника за вътрешния трудов
ред на „Екарисаж Варна“ ЕООД и правилата за здравословни и безопасни
условия на труд.
Видно от приложения по делото личен картон, на ищеца е предоставено
работно облекло.
Съгласно представената експертна оценка на риска за длъжността
„оператор трупна зала“, сред рисковете при работа попадат удар, притискане
от движещи се машини, закачане, увличане от механизми, подхлъзване,
препъване, падане при придвижване по замърсени повърхности. Отразените
мерки за намаляване на риска включват специално обучение и предварителен
инструктаж за безопасна работа, осигуряване на работно облекло и лични
предпазни средства.
Представена е инструкция за общите изисквания и основните
задължения на работниците и служителите по безопасност на труда, както и
Инструкция за безопасна работа с транспортьори /лентови, пластинчати,
4
ролкови и други/. Видно от представените извадки от книги за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /л. 180-181 и л. 36-37/182-183/, на ищеца са
проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място на
15.05.2023 г. Към писмените доказателства по делото е приобщена служебна
бележка от 15.05.2023 г., подписана лично от ищеца, в която е отразено, че на
същия е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при
работа.
Установява се от копие от страница от журнал за прием на пациенти, че
на 06.07.2023 г. в 22:00 часа ищецът е приет в Спешния център на МБАЛ
„Света Анна - Варна“ АД. Това се потвърждава и от представените фиш за
спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент. В последния е
отразено, че на Ц. Р. е поставена основна диагноза „травматична ампутация на
други части от стъпалото“, като същият е насочен към незабавна
хоспитализация в Клиника „Ортопедия и травматология“, във връзка с което е
издадено направление за хоспитализация.
От съдържанието на издадената епикриза /л. 119-121/ става ясно, че
болничното лечение на ищеца е продължило от 06.07.2023 г. до 07.08.2023 г.,
като на 07.07.2023 г. същият е претърпял операция, при която е ампутирана
част от стъпалото му. На 21.07.2023 г. е извършена втора оперативна
интервенция за почистване на рана. Отразено е, че пациентът е изписан с
подобрение за амбулаторно лечение. Представен е амбулаторен лист от
18.09.2023 г., издаден от д-р Н.К., психиатър /л. 127/, от който се установява,
че на посочената дата на Ц. Р. е извършен първичен преглед, при който му е
поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод“ и му е предписано
медикаментозно лечение.
Няма спор, че ответното дружество е заплатило сума в размер на 1 680
лева за изработването на силиконова протеза /л. 199-202/, както и е дарило на
МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД преносим климатик на 21.07.2023 г. на
стойност 519 лева /л. 203-205/.
От представените от ищеца удостоверения за раждане се установява, че
същият е баща на три малолетни деца – Е., род. на *** г., П., род. на *** г., и
П., род. на *** г.
Видно от протокол от проведено на 12.12.2024 г. о.с.з. по НОХД №
2849/2024 г., е одобрено споразумение, постигнато между РП-Варна и С. Г. К.,
5
управител на ответното дружество, по силата на което последният се е
признал за виновен в това, че на 06.07.2023 г. причинил на Ц. П. Р. тежка
телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на десния крак в резултат на
частична ампутация на дясното стъпало, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд, поради
което му е наложено наказание пробация.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по
изготвена СМЕ. От същото се установява, че вследствие на процесната
трудова злополука Ц. Р. е получил следното телесно увреждане: травматична
ампутация на предна и средна част от стъпалото на десен крак. Вещото лице
сочи, че по повод травмата е проведено оперативно лечение в ортопедично
отделение, при което раната е почистена, отстранени са размачканите меки
тъкани и кости и е оформен ампутационен чукан. Излага, че увреждането е
получено механизма на силно притискане и извИ.е на засегнатото стъпало и
добре отговаря да е получено по механизма посочен в исковата молба.
Досежно продължителността на лечението и възстановителния период вещото
лице сочи, че за зарастване на ампутационния чукан са нужни два-три месеца
и възстановителният период е завършил понастоящем. Излага, че инцидентът
е довел до пожизнена липса на предна и средна част на стъпалото на десен
крак, което представлява осакатяване, като е възможно поставяне на протеза,
но процесът по привикване към нея е сложен и продължителен, като невинаги
е възможно са бъде постигнат задоволителен ефект. Вещото лице излага, че
специфичното място на ампутацията затруднява протезирането. Сочи, че
кожата на мястото на ампутацията е много чувствителна, което прави процеса
по привикване с протезата дълъг и сложен.
От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза става ясно, че трудовата злополука се е отразила
негативно върху психиката на ищеца. Вещите лица заявяват, че инцидентът е
бил силно стресов и шоков за Ц. Р., като след настъпването му той станал
затворен, потиснат и тревожен, изпитвал чувство за малоценност. Сочат, че
претърпяното телесно увреждане го направило зависим от близките му и
довело до невъзможност да полага грижи за децата и семейството си.
Определят събитието като остра и тежка психотравма, вследствие на която
ищецът в първите дни развил остра стресова реакция, а в последващите
6
месеци при него се разгърнала картината на разстройство в адаптацията с
протрахирана депресивна симптоматика и симптоми на посттравматичен
стрес. Според заключението през периода на болничния престой и лечение
основните преживявания на Р. били свързани с физическата безпомощност,
чувството за малоценност, усещането, че е в тежест на близките си,
неудобство от зависимото положение, в което изпаднал, невъзможността да
полага грижи за децата си, както и тревожни преживявания свързани с
продължителния възстановителен процес и неясните перспективи за
пълноценно възстановяване. Въз основа на представената по делото
медицинска документация от проведен консулт с психиатър през м. 09.2023 г.
вещите лица потвърждават, че ищецът е потърсил специализирана помощ,
като изтъкват ползите от консултация с психолог за възстановяване от
преживяната психическа травма. Сочат, че понастоящем ищецът споделя
тревожно-депресивни оплаквания. Вещото лице А. пояснява, че при
изследването са констатирани депресивни симптоми и тревожност при ищеца,
които не са така тежки, както в първите месеци след инцидента, но не са
отшумели напълно. Изразява становище, че Ц. Р. се нуждае от психиатрична и
психологична помощ, в т.ч. от медикаментозно лечение.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателствени средства.
Свидетелят И.Х.В. заявява, че в продължение на 12 години е работил в
„Екарисаж-Варна“ ЕООД, като същият е пряк очевидец на процесния
инцидент от 06.07.2023 г. По повод същия излага, че смяната му започнала в
14:00 часа и следвало да продължи до 22:00 часа. Заедно с него на работа били
ищецът Ц., технологът Д. и фадромистът П.. Към края на работната смяна,
около 21:00-21:30 часа, технологът Д. разпоредил на св. Х. и на ищеца да
влязат в бункера, за да вадят конфискат и така на копчето, от където се пуска и
спира механизмът, не останал никой. До този момент Ц. стоял до копчето, но
технологът на три пъти идвал да нарежда и двамата да влязат в бункера, за да
извадят по-бързо конфискат и да заредят машината. След като влязъл в
бункера, ищецът застанал от дясната страна на св. Х. и започнал да прехвърля
с гребло конфискат към шнека, при което десният му крак попаднал в шнека.
Св. Х. опитал да го издърпа, но не успял, като шнекът завлякъл ботуша на
ищеца и откъснал част от крака му. Междувременно свидетелят успял да спре
7
машината, обадил се на фадромиста за помощ, извадил Р. от бункера и го
изнесли навън, като заедно със съпругата си Димитричка и колегата им П. му
оказали първа помощ. След като уведомили технолога Д. за случилото се, той
се обадил на шефовете – Ж. и Л., които извикали Бърза помощ. При
пристигането си Л. К.а донесла кофа с лед, в която сложили крака на ищеца до
идването на линейката. Св. Х. заявява, че това не е първият подобен инцидент
в предприятието, като около половин година по-рано самият той паднал в
бункера, но успял да се предпази от шнека. Независимо че уведомил
управителя на дружеството, както и технолозите, не били предприети никакви
мерки. Пояснява, че преди технологията за преработване на конфиската била
различна – имало нещо като хамбар с по-голям шнек, където работниците не
влизали. След това бил изграден бетонен бункер с обем около 12-15 тона, в
който камионът да изсипва конфискат. От бункера шнекът, който преминава
през бетона, при въртене поема конфиската, обработва го и го придвижва
нагоре, от където материалът отива в кофата на фадромата. Така описаният
механизъм се задвижва и спира от копче, на което обичайно единият работник
от смяната стои, докато другият „подпомага“ придвижването на материала
към шнека. Сочи, че макар да е запознат с инструкциите за безопасност и да е
наясно, че не следва да се влиза в бункера, както той, така и другите
работници влизали в него по нареждане на технолозите в предприятието. Това
се налагало в повечето случаи, когато бункерът е пълен, тъй като
„материалът“ ставал воднист и шнекът не можел да го поеме без работниците
да го прибутват. Тази практика продължила дори след процесния инцидент.
Като свидетел е разпитана и майката на ищеца – Е.В.Л., която също е
била служител на ответното дружество. Тя заявява, че при настъпване на
злополуката била в дома си, като след като от ръководството я уведомили, че
синът й е пострадал и линейка го е откарала, веднага се отправила към
болницата. Излага, че останала с ищеца по време на целия му престой в
лечебното заведение, тъй като той не можел да се обслужва самостоятелно.
Същевременно, съпругата му трябвало да се грижи за най-малкото им дете и
не могла да полага грижи за него в болницата. Наложило се извършването на
две операции, като болничното лечение продължило около месец. Съветът на
лекарите бил ампутацията да бъде извършена до нивото на глезена, но ищецът
отказал. След изписването на Р. св. Л. напуснала работа и останала вкъщи, за
да му помага. На третия месец той започнал да се придвижва с патерици, като
8
от ответното дружество им били предоставени средства за закупуване на
протеза. Такава била изработена, но ищецът не могъл да свикне с нея, тъй
като разранявала крака му. Ищецът много се променил след инцидента –
станал по-тъжен, по-умислен. Тъй като психичното му състояние се
влошавало – затворил се в себе си, изнервил се, дори започнал да оплешивява,
близките му настояли да потърси помощ от психиатър, който му предписал
медикаментозно лечение. Понастоящем ищецът не работи и разчита на
помощта на родителите си, в т.ч. и финансово, тъй като все още не е започнал
да получава инвалидна пенсия. Св. Л. потвърждава, че след инцидента от
„Екарисаж-Варна“ ЕООД са им предоставяли средства за болничното лечение,
за необходимите лекарства, превръзки и пр. Сочи, че поискали и получили
средства за изработването на две протези, за да има резервна. Първоначално
поръчали една, като възнамерявали втора да поръчат, след като Ц. свикне да я
ползва. Наред с това при постъпване в болницата Г. и Л. К.и им казали, че са
намерили лекар, който да се погрижи за сина й – д-р К., който заедно с д-р Б.
го оперирал. Заявява, че ищецът е посещавал неколкократно
рехабилитационни процедури, но спрял, тъй като движението на крака му не
било затруднено.
Свидетелят И.Д. Р., приятел на ищеца, заявява, че след инцидента
последният се променил – затворил се в себе си, спрял да излиза и да се среща
с приятели, както преди. Пред св. Р. споделял притесненията си за това, че
няма да може да се грижи за семейството си и да отгледа децата си, считал, че
„нищо не става от него“. Когато свидетелят го посещавал след изписването от
болницата, той отказвал да излиза, защото се срамувал и не искал да е в тежест
на околните. В редките случаи, в които склонявал да излезе, имал нужда от
помощ при придвижване и ползвал патерици. В този период Ц. разчитал на
помощта на близките си за елементарните си ежедневни битови нужди.
Понастоящем той продължава да се придвижва с патерици, въпреки че има
изработена протеза, тъй като дразнела мястото на раната.
Свидетелят д-р Н.П. К., сочи, че с него се свързал Г. К., който го
помолил да поеме лечението на ищеца след процесния инцидент. Излага, че
при постъпването си Ц. Р. бил с размачкване на тъканите и тежки фрактури на
костите в средната част на стъпалото, което наложило извършването на
частична ампутация. Отрича да е съществувала опасност от сепсис.
Свидетелят няма спомен относно реакцията на ищеца относно ампутацията.
9
Заявява, че първичната оперативна интервенция е извършена в условията на
спешност и е съхранен крайникът до нивото, което не е било засегнато от
увреждането. След извършването на операцията се оказало, че кожата
използвана да покрие меките тъкани е мъртва, което наложило втора
оперативна интервенция за отстраняването й и поставянето на специални
превръзки, след което раната започнала да се изчиства и да се затваря. Св. К.
заявява, че ищецът бил изписан в добро общо състояние. След това самият той
му извършил контролен преглед и го насочил към физиотерапия и
рехабилитация с оглед раздвижване на ампутационния чукан и последващо
протезиране. Свидетелят заявява, че останал с впечатление, че Р. не желае да
съдейства за раздвижването под претекст, че изпитва болки. Сочи, че по време
на болничния престой ищецът е могъл да се изправя с помощни средства, а
при прегледа след изписването му се придвижвал с накуцване. Изразява
становище, че след рехабилитация той би могъл до голяма степен да
възстанови функцията на увредения крайник.
Свидетелят Д. Х. Х. излага, че работи като ортопедичен техник и
управител на лаборатория за протезиране, като същият се запознал с ищеца по
повод изработването на протеза след процесния инцидент. С него се свързали
от ответното дружество, като уговорката била да бъдат изработени две
протези. При идването си ищецът категорично отказал да вземе втора протеза,
като искал да отложи изработването й за в бъдеще. Протезата била изработена
за един ден и Р. я получил, поставил я и си тръгнал с нея, без нужда от
патерици, като след това не се е обаждал, нито е посещавал лабораторията, за
да сподели някакви оплаквания. Св. Х. е категоричен, че при срещата им
кракът на ищеца е бил напълно зараснал. Сочи, че протезата е изработена
индивидуално, по най-добрата съвременна технология, като в практиката си
няма пациент, който да не я ползва. Сочи, че е възможно протезата да причини
разраняване, като пояснява, че поради тази причина пациентите се снабдяват с
протезни чорапи, така че да не се получава триене между меката тъкан на
крака и протезата.
Свидетелят Л. С.ова К.а заявява, че от м. 07.2023 г. заема длъжността
„заместник-управител“ в ответното дружество, като наред с това изпълнява
функции за личен състав и ТРЗ. За процесния инцидент сочи, че научила
непосредствено след настъпването му и тръгнала към предприятието. Веднага
10
позвънила на свой познат, ортопед, по чиито съвет купила лед, в който да се
постави увреденият крак. На място разговаряла с ищеца, поставила крака му в
лед, превързала крака му в областта на бедрото и помолила другите
работници да потърсят пръстите му, които впоследствие предали на екипа на
Спешна помощ. Заявява, че били в непрекъснат контакт със семейството на Ц.
Р., като още на следващата сутрин им предоставили средства за заплащане на
здравните му осигуровки за период, предхождащ постъпването му на работа,
така че да продължи лечението му в болницата. Заявява, че ангажирали лично
д-р К. за извършване на операцията и последващото лечение, както и
съдействали за всички необходимо за лечението, като самата тя многократно
посещавала Ц. в болницата. Тъй като е стаята нямало работещ климатик,
дружеството дарило такъв на болницата, за да може раната на ищеца да
зарасне по-бързо. След изписването му ангажирали и медицинска сестра,
която да сменя превръзките му и продължили да предоставят средства за
лечението му. Св. К.а се свързала с фирма, изработваща протези на
територията на гр. Варна, и насочила ищеца към нея, като дружеството
предоставило на семейството му сумата необходима за изработването на две
протези. Впоследствие узнала, че е поръчана само една. След това
семейството на ищеца преустановило контактите си с представителите на
дружеството, като ищецът дори не представил документи, оправдаващи
отсъствието му от работа след изтичане срока на последния му болничен лист.
Това наложило св. К.а да потърси съдействието на ЧСИ, както и на кмета на с.
Любен Каравелово за изискването на такива документи, както за
последващото прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 71,
ал. 1 КТ. Св. К.а заявява, че не е запозната с извършваните технологични
промени в трупна зала, тъй като не е пряко ангажирана с производствената
дейност.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира
следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) настъпила трудова злополука; 2) вреда, водеща до
неблагоприятни последици за работника – болки и страдания и 3) причинно-
11
следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените
болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В
този смисъл, отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала
работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонаД.ост (т.нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба
небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време
и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното
дружество са безспорни по делото. Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, са установени в настоящото
производство, поради което искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност
на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение, съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и степента на телесното увреждане,
възрастта на увреденото лице и възможността да бъде възстановена неговата
работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за справедливост
към момента на възникването на правото на обезщетение, в която насока са и
изричните разяснения, дадени с ППВС № 4/1986 г.
При определяне на справедливия размер на обезщетение за причинени
12
неимуществени вреди на ищцата, съдът взе предвид възрастта на пострадалия,
фактът, че е родител на три малолетни деца, продължителността и интензитета
на болките и страданията, изпитвани от ищеца, от момента на увреждането на
здравословното му състояние от процесната трудова злополука, до настоящия
момент, минавайки през курса за лечение и възстановяване. Съдът съобрази и
обстоятелството, че за подобряване здравословното състояние на Ц. Р. са
извършени две оперативни интервенции и произтичащия от тях физически
дискомфорт. Взет е предвид периода, през който ищецът не е могъл да се
обслужва самостоятелно. Отчетен е фактът, установен от СМЕ, че инцидентът
е довел до пожизнено осакатяване - липса на предна и средна част на
стъпалото на десен крак, като е възможно поставяне на протеза, но процесът
по привикване към нея е сложен и продължителен, като невинаги е възможно
са бъде постигнат задоволителен ефект. Взети са предвид показанията на св.
д-р Н.П. К., че след рехабилитация ищецът би могъл до голяма степен да
възстанови функцията на увредения крайник, както и на св.Д. Х. – че при
срещата му с Ц. кракът е бил зараснал и при използването на протеза е
възможно придвижване без патерици. Видно от изготвената комплексна
съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза, вследствие на
злополуката ищецът е станал затворен, потиснат и тревожен, изпитвал
чувство за малоценност, претърпяното телесно увреждане го направило
зависим от близките му и довело до невъзможност да полага грижи за децата и
семейството си. Констатирани са депресивни симптоми и тревожност при
ищеца, които не са така тежки, както в първите месеци след инцидента, но не
са отшумели напълно, като, според вещите лица, Ц. Р. се нуждае от
психиатрична и психологична помощ, в т.ч. от медикаментозно лечение.
Изводите на експертите се подкрепят и от събраните гласни доказателствени
средства на св. Е. Л. и И. Р., които установяват как се е отразил инцидента на
психиката и душевното състояние на ищеца.
Поради гореизложеното и с оглед принципа на справедливост, съдът
счита, че сумата от 120 000 лева би репарирала в известен смисъл
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответното дружество с отговора на исковата молба е релевирало
възражение за допусната груба небрежност от страна на работника, която е
допринесла за настъпване на процесното вредоносно събитие. Настоящата
инстанция намира възражението за неоснователно.
13
С решение № 268/25.03.2021 г. по гр. дело № 1030/2020 г. на ВКС, IV
г.о. е прието, че грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е
предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по смисъла на
чл. 200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на
съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното
съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия. При
трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на опредЕ. категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска
постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до
настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат
в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на
намаляване (Решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ г.о.).
Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е
отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част
от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените
на риска негови работници и служители (Решение № 178/02.01.2019 г. по гр.
14
д. № 4579/2017 г., ІІІ г.о.).
В този смисъл не се споделят възраженията на жалбоподателя за
наличие на съпричиняване от страна на работника, доколкото същият е бил
запознат с инструкциите по безопасност на труда. От показанията на св. И.Х.,
които съдът кредитира като обективни, конкретни и последователни, се
установява, че технологът Д. разпоредил на св. Х. и на ищеца да влязат в
бункера, за да вадят конфискат и така на копчето, от където се пуска и спира
механизмът, не останал никой. Свидетелят заявява също, че това не е първият
подобен инцидент в предприятието, като около половин година по-рано
самият той паднал в бункера, но успял да се предпази от шнека. Независимо,
че уведомил управителя на дружеството, както и технолозите, не били
предприети никакви мерки. Макар свидетелят да е запознат с инструкциите за
безопасност и да е наясно, че не следва да се влиза в бункера, както той, така и
другите работници влизали в него по нареждане на технолозите в
предприятието, като тази практика продължила дори след процесния
инцидент. Следователно, по делото се установява, че работодателят допуска
постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, довела до
настъпване на трудова злополука. В този случай работниците и служителите
действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи
на намаляване.
Неоснователно е и възражението, че практиката да се влиза в
машината, за да се подпомага работата на шнека, е създадена от технолога, а
не от работодателя. Задължението на работодателя да осигури безопасни и
здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на
работниците или служителите, не се изчерпва само с осигуряване на такива в
началото на изпълнението на задълженията, а включва и задължението му да
поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на
работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на
работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на
работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и
здравословни условия на труд, като при установяването на такива да
предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези
нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието
на постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при
настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на
15
грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ – в този смисъл Решение № 50224
от 07.07.2023 г. по гр. д. № 3247/2021 г., г. к., іv г. о. на ВКС.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че
предоставените на ищеца парични средства след инцидента обезщетяват
претърпените от него имуществени вреди. С тях са закупени медикаменти,
медицински материали и изработване на протеза, климатик за болничната стая
заплащане на нужното лечение, платени са здравни осигуровки.
Следователно, макар и да е проява на съдействие и съпричастност от страна
на работодателя, поемането на тези разходи не представлява обезщетение за
изживените болки и страдания от работника.
Съобразно изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ, касаещ обезвреда за претърпени неимуществени вреди, следва да
бъде уважен в размер от 120 000 лева.
Уважаването на претенцията по главния иск, води до извод за уважаване
и на акцесорната такава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3
ЗЗД – за изплащане на законната лихва върху определеното обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, от датата на настъпване на
трудовата злополука до окончателното им погашение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, в размер от 5 000 лв.
в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна – адв.П. Н., на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 456 от 10.02.2025г., постановено по
гражданско дело № 1095/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което
„Екарисаж - Варна“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ц. П. Р.,
ЕГН ********** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на трудова злополука, настъпила на 06.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от 06.07.2023 г. до
16
окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Екарисаж-Варна“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
адв. П. Б. Н. от АК-Варна, ЕГН **********, служебен адрес: гр. Варна, ул.
„Г.С.Р.“ ***, сумата от 5 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивното производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17