Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ - 76
26.07.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори
въззивен състав
На двадесет
и трети юли 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 959 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1065 от 13.05.2019г., постановено по
гр. дело № 9470/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено ОД МВР –
Бургас да заплати на Т.В.А. следните суми – 2 270, 91 лева, представляваща част
от вземане в размер на 3 000 лева, представляващо допълнително трудово
възнаграждение за незаплатен извънреден труд от 354 часа за периода от
01.01.2016г. до 01.12.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума
от депозиране на исковата молба на 21.12.2018г. до окончателното й изплащане,
сума в размер от 1 500 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд от 290, 29 часа за периода от 01.01.2016г. до
01.12.2018г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1, 143 отчен като извънреден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 01.12.2018г. до
окончателното й изплащане, както и 650 лева, представляваща направените
разноски по делото.
Против постановеното решение е депозирана
въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от
Директора Калоян Калоянов, с която се претендира да бъде отменено постановеното
решение в частта, с която искът на Т.В.А. е удовлетворен и ОД МВР – Бургас е
осъдена да заплати сума в размер от 1 500 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд от 290, 29 часа за периода от
01.01.2016г. до 01.12.2018г., които часове са разликата между заплатен нощен
труд и преизчисления такъв с коефициент 1, 143, отчетен като извънреден, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане и вместо него да бъде постановено друго
решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца
в тази й част като неоснователна и недоказана. В жалбата се посочва, че е
неоснователна претенцията на ищеца по делото положеният от него нощен труд да
бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията
на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент
1 ,143, а по отношение организацията на работната заплата и полагане на нощния
труд приложение следва да намерят правилата на действалите към процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Посочва се, че в тези наредби
липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент,
за разлика от действала до преди тях Наредба № 8121з – 407/19.08.2014г., която
е предвиждала приложение на въпросния коефициент. В жалбата се посочва, че
неправилно районният съд не е споделил тези съображения и е приложил
субсидиарно общата, а не изричната регламентация и по този начин е постановир
неправилно първоинстанционно решение, което противоречи на материалния закон и
е необосновано.
Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя
процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде
уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – Т.В.А.
чрез своя процесуален представител адвокат Балбазанова депозира по делото
писмен отговор на въззиванта жалба, в който посочва, че съдът правилно е приел,
че следва да се приложат правилата на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по
въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че
следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са няколко обективно кумулативно
съединени иска от Т.В.А. от гр. Б. против Областна Дирекция на МВР – гр.
Бургас, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на
ищеца сума в размер от 2 270, 91 лева, представляваща част от вземане в размер
от 3 000 лева, както и сума в размер от 1 500 лева, представляваща размера на
положен и неплатен нощен труд, приравнен към дневен за периода от 01.01.2016г.
до 01.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Следва изрично да се отбележи, че въззивната
жалба е депозирана против първоинстанционното решение единствено в частта, в
която е уважена претенцията за заплащане на стойността на положен нощен труд в
размер на 1 500 лева за периода от 01.01.2016г. до 01.12.2018г. В останалата му
част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е
предмет на въззивното производство.
По делото не се спори, че ищецът в производството
– Т.В.А. е д. с. към ОД МВР – Бургас и от 15.01.2016г. е назначен на длъжност
„м. о. д.“ в ОДЧ при Районно управление – Созопол. Не се спори по делото, че за
периода от 01.01.2016г. до 01.12.2018г. е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, а в същия период от време е полагал
извънреден труд, като 70 часа извънреден труд за тримесечен период от време са
му изплатени. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че за този
период от време ищецът е полагал и нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, че за периода от
01.01.2016г. до 01.12.2018г. въз основа на представените по делото протоколи за
отчитане на положения труд, ищецът е положил труд, равняващ се общо на 6 520
часа, а нормата му за отработено време за посочения период от време е в размер
на 5 392 часа за ищеца, като разликата между положения труд от ищеца в размер
на 6 520 часа и нормата за отработеното време в размер на 5 392 часа
представлява положен извънреден труд в размер на 1 128 часа. Вещото лице в
своето заключение посочва, че съгласно данните от представените по делото
протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е
положил общо 2 030 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1, 143 възлиза на 2 320, 29 часа и именно разликата между двете
стойности в размер на 290, 29 часа представлява труд, който не е отчетен в
протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че разликата представлява
извънреден труд спрямо нормата за периода. Посочва, че от превръщането на
нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд с 290, 29 часа и
общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за тези 290, 29
часа възлиза на сума в размер от 1 880, 37 лева.
На основание чл. 187, ал. 1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
На основание ал. 187, ал. 5 от ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
На основание ал. 9 от цитираната норма на ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Безспорно е, че претенцията на ищеца за заплащане
на положения от негов страна нощен труд обхваща периода от 01.01.2016г. до 01.12.2018г.
За периода от 01.01.2016г. (началото на процесния
период) до 02.08.2016г е действала Наредба № 8121з – 592/25.05.2015г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (издадена от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР), която Наредба е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС, постановено по адм. Дело № 5450/2016г. (Обн., ДВ, бр.
59/2016г.).
На основание чл. 31, ал. 1 от
цитираната Наредба № 8121з – 592/25.05.2015г. отработеното време между 22,00 и
06,00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални
празници се отчитат с протокол.
За периода от 02.08.2016г. до края на периода, за
който се претендира заплащане на нощен труд – 01.12.2018г. е в сила Наредба №
8121з – 776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (изд. от Министъра
на вътрешните работи в изпълнение на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР и Обн., ДВ, бр.
60/2016г.).
На основание чл. 31, ал. 1 от цитираната Наредба
№ 8121з – 776 от 29.07.2016г. отработеното време между 22,00 и 06,00ч., времето
на разположение и положеният труд по време на официални празници се отчитат с
протокол.
Видно от цитираните норми, които намират приложение
в конкретния случай не се посочва как се изчислява нормата на положения нощен
труд, а единствено се посочва, че този труд следва да бъде отчетен с протокол.
При това положение, съдът намира, че е налице празнота в уредбата относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата извън редовното работно време и следва да намери
приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
в която на основание чл. 9, ал. 2 е определена методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни със съответен коефициент в случаите когато
работното време се изчислява сумирано за определен период, какъвто е и
настоящия случай. С оглед изричната разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че в
цитираните две наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи е посочено,
че се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм
за преизчисляване е налице празнота и следва да намерят приложение нормите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и отработените нощните
часове да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или 1, 143 (8 –
продължителност на дневното работно време разделено на 7 – продължителност на
нощното работно време се равнява на 1, 143). В противен случай би се поставил
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява
доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
– 01.01.2016г. до 01.12.2018г. ищецът е положил нощен труд в размер на
2 030 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно
работно време тези часове възлизат на 2 320, 29 часа, като разликата от
290, 29 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и не е начислена, съответно – не е изплатена по
платени бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по
този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1880, 37 лева.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че именно тази сума е
дължима от ответната страна, но тъй като претенцията на ищеца е за сума в
размер от 1 500 лева и съдът не би могъл да присъди повече от поисканото,
то и претенцията следва да бъде уважена за сума в размер от 1 500 лева,
представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1, 143 равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде
уважено искането на ответната страна – Т.А. и да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски в размер на 450 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между
страните Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2019г.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
1065 от 13.05.2019г., постановено по гр. дело № 9470/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас в частта, в която ответната страна - Областна дирекция на МВР – гр. Бургас е
осъдена да заплати на Т.В.А. сума в размер от 1 500 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 290, 29 часа за
периода от 01.01.2016г. до 01.12.2018г., които часове са разликата между
заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1, 143 отчен като
извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба на 01.12.2018г. до окончателното й изплащане.
В
останалата му част Решение № 1065 от 13.05.2019г., постановено по гр. дело №
9470/2018г. по описа на Районен съд – Бургас не е атакувано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, Булстат ********* с адрес – гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов да заплати
на Т.В.А., ЕГН ********** от гр. Б., к-с „М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
сума в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.