Р Е Ш Е Н И
Е
№ …./……..06.2017г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети май
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Елена П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 649 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК
на Г.И.Б., с ЕГН ********** ***
срещу „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от Управителя П.Й.П. Ф.Б.,
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.183 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
35000 евро с левова равностойност 68454.05 лева, представляваща незаплатена
цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.10.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
05.12.2014г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №15555/2014г. на ВРС. Твърди се, че претенцията се
основава на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, район
Аспарухово, землището на кв.Галата, местност Зеленика, а именно поземлен имот с
идент. 10135.5545.3250, представляващ дворно място с площ от 532 кв.м. и
построената в дворното място триетажна жилищна сграда с идент.
10135.5545.3250.2, обективиран в нот.акт №148 от 06.10.2011г.
По заявление на ищеца било образувано заповедно производство и издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №7972/08.12.2014г. по ч.гр.д. №15555/2014г.
на ВРС, срещу която ответникът подал
възражение, с което се обосновава и правния интерес от завеждане на настоящия
установителен иск.
В срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК ответникът „Б.” ЕООД, ЕИК *********,
е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като
неоснователен. Твърди се, че имотът е придобит по време на брака между
страните, чрез покупка на дворното място и по приращение за жилищната сграда,
построена в него. Сочи се, че при покупката на дворното място като приобретател
е вписана в нот.акт ищцата единствено поради действащата законова забрана за
придобиване на недвижими имоти от чужди граждани, с уговорката, след
регистриране на ответното еднолично дружество имотът да бъде прехвърлен на
него. Твърди се, че цялата сума за закупуване на дворното място и за
построяване на жилищната сграда са предоставени на ищцата от П.Б., авансово,
преди сключване на процесната сделка и преди регистриране на ответното
дружество.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№15555/2014г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено
от Г.И.Б.,
с ЕГН ********** *** срещу „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от Управителя П.Й.П. Ф.Б. за сумата 35000 евро с левова
равностойност 68454.05 лева, представляваща незаплатена цена по сключен между
страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.10.2011г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.12.2014г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №15555/2014г. на ВРС.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника „Б.” ЕООД, ЕИК ********* за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, с което се обосновава и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
От приетия като доказателство по делото нот.акт
№182 от 06.10.2011г. се установява, че Г.И. Б. и П.Й.П. Ф.Б. от една страна
като продавачи и „Б.” ЕООД, ЕИК ********* от друга страна като купувач са сключили
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идент.
10135.5545.3250, находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, землището на
с.Галата, м.“Зеленика“, с площ 532 кв.м. по нот.акт, а съобразно скица с площ
494 кв.м., както и построената в поземления имот жилищна сграда с площ 50,28
кв.м. за сумата 82500 лв., от които 35000 лв. платими на продавача Г.И. Б. и
14045,95 лв. платими на продавача П.Б..
Представени са
като доказателства по делото извлечения от електронна кореспонденция между П.Б.
и Д.З., консултант продажби в „АйСиБи Пропъртис“ ООД, както и извлечения от
банкова сметка, *** Г. Б., относно преводи с наредител П.Б., извършени през
периода 2007г. – 2010г.
От представения по делото нот.акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №183 от 06.10.2011г. е
видно, че за обезпечаване на вземането по договор за покупко-продажба по
нот.акт №182 от 06.10.2011г. е учредена в полза на Г. Б. договорна ипотека от
купувача „Б.” ЕООД.
Видно от нот.акт
№75 от 01.10.2008г. за обезпечаване на сключен между „Банка Пиреос България“ АД
и Г. Б. и П.Б. като кредитополучатели договор за кредит за сумата 20000 евро е
учредена договорна ипотека върху ПИ с идент. 10135.5545.3250, находящ се в
гр.Варна, район Аспарухово, землището на с.Галата, м.“Зеленика“.
С решение от 09.04.2012г. по гр.дело №2003 по
описа за 2012г. е прекратен гражданския брак между Г.И. Б. и П.Й.П. Ф.Б..
С решение № 1336/02.07.2015 г., постановено по гр.д.
№ 2572/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд са отхвърлени исковете на „Б.“
ЕООД по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД срещу Г.И.Б.
за прогласяване недействителността на договор за учредяване на ипотека върху
недвижим имот, представляващ жилищна сграда с ид. 10135.5545.3250.2, находящ се
в гр. Варна, м. „Зеленика”, обективиран в НА № 183/2011г., поради липса на
представителна власт у пълномощника на ипотекарния длъжник, както и за
прогласяване недействителността на клаузата на пункт II, т. 1 от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА № 182/2011г., с която е поето
задължение от името на представлявания за плащане на продажна цена в размер на
35 000 евро на продавача Г. Б., поради липса на представителна власт у
пълномощника на купувача, доколкото сумата е платена предварително и с което е
осъден да заплати на насрещната страна съдебно-деловодни разноски от
5 449,28 лв. Решението е потвърдено с решение от 02.11.2015г. по гр.д.
№447 по описа на ВАпС за 2015г., което не е допуснато до касационно обжалване.
Назначена и приета по делото е
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че през периода 28.03.2007г.
– 02.02.2015г. Г.И.Б. /Паскалева, Б./ е получила банкови преводи по сметките си
в Банка Пиреос и Банка ДСК от П.Б. в размер общо 14975 евро и 195038,83 лв.;
плащането за покупката на недвижимия имот в м.“Зеленика“ е извършено преди
сключване на нотариалния акт чрез два броя банкови преводи - на 23.02.2006г. –
сумата 3350 евро и на 09.03.2006г. – сумата 21950 евро, от които е изплатена
цената на имота от 23500 евро, 1000 евро комисиона за агенцията и около 800
евро нотариални такси; сумите са постъпили по сметки на представители на
фирмата - посредника по сделката – IBC Properties; преведената от П.Б. към представители на фирмата – посредник сума
съответства изцяло на разходите по сделката, а именно цената на имота 23500
евро, 1000 евро комисиона за агенцията и около 800 евро нотариални такси.
При така установените факти и обстоятелства
по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск
с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за издаване
на кредитна карта, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора,
т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника,
както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си по процесния договор.
Съдът намира, че събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че между
страните по делото е налице валидно
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот. От ответната страна не се
оспорва наличието и действителността на сключения договор, с оглед и изхода от
гражданско дело №2572/2014г. по описа на ВОС. Възраженията
на ответната страна за недължимост на посочената в нот.акт цена на договора се
обосновават с твърдения за авансово плащане на договорената сума за покупка на
недвижим имот, както и с твърдения, че при закупуване на поземления имот през
2006г. като приобретател е била вписана ищцата единствено поради действащата
към момента законова забрана за придобиване на земя от чуждестранни граждани
при уговорка, че след учредяване на търговско дружество от П.Б. имотът ще бъде
прехвърлен на него.
Не е предявен иск или релевирано възражение за
установяване, че сделката за покупка на дворното място през 2006г. е била
симулативна, като се има предвид, че твърденията на ответника не са в посока за
наличие на прикрита сделка, нито за персонална симулация чрез подставено лице.
Фигурата на подставеното лице не би била приложима в случая, тъй като търговското дружество към момента на сключване
на сделката не е съществувало, а липсват твърдения, че действителен
приобретател в качеството на подставено лице е физическото лице – негов учредител
и едноличен собственик, към когото е относима действащата към момента законова забрана
за придобиване на земя от чуждестранни граждани.
Знанието на ищцата относно уговорка между нея
и физическото лице П.Б. за задължение от нейна страна впоследствие да прехвърли
недвижимия имот на новоучреденото дружество, дори да би било установено в
процеса не би могло да замести липсата на обратно писмо, посредством което се
доказва пълно и главно симулация. В производството не е представен и друг документ,
който да може да се характеризира като „обратно писмо”, което пълно да доказва
симулацията. Отсъстват и писмени документи, от които да може да се заключи, че
симулацията е вероятно основателна, които да преодолеят забраната от
допускането на свидетелски показания и да се квалифицират като „начало на
писмено доказателство”.
Твърденията на ответната страна всъщност съответстват
на договор за поръчка, по силата на който ищцата се е задължила да придобие
недвижим имот от свое име за чужда сметка. Наличието на такъв договор обаче не
е доказано в процеса, като освен това към момента на сключване на сделката през
2006г. за дворното място не е било учредено търговското дружество, приобретател
по процесната сделка, на която се основава претенцията, поради което то не би
могло да бъде доверител по договор за поръчка и съответно настоящата сделка в
частта относно дворното място да се приеме като отчетна. Не са въведени
твърдения, че доверител е физическото лице П.Б., който всъщност е заплатил
продажната цена за дворното място, но при такава хипотеза също процесната
сделка не би могла да се приеме за отчетна, тъй като е сключена с търговското
дружесто, което е отделен правен субект.
Плащането на продажната цена за дворното
място изцяло от П.Б., което безспорно се установява от представените платежни
нареждания в полза на посредника по сделката, не представлява самостоятелно и
достатъчно доказателство нито за симулативна сделка, нито за договор за
поръчка. Заплащането на цената би могло да е с дарствено или друго основание, а
ако се твърди липса на основание, обеднелият разполага с искова защита по чл.59
от ЗЗД срещу всеки, който се е обогатил без основание за негова сметка.
На следващо място са релевирани твърдения за авансово
заплащане на частта от цената в размер на 35000 евро, дължима съгласно
процесния договор на Г.Б.. Представени са писмени доказателства за извършени
банкови преводи от П.Б. за сума в общ размер 195038,83 лв. и 14975 евро,
извършени през периода 2007г. – 2015г. по банкови сметки с титуляр Г. Б..
Твърди се от ответната страна, че преводите са постъпили от физическото лице в
качеството му на учредител на дружеството, тоест че правата и задълженията са
възникнали в патримониума на дружеството. Не са налице обаче изискуемите съгласно
закона предпоставки, при наличието на които би била приложима хипотезата на
чл.69 от ТЗ, а именно дружеството да е в процес на учредяване и това да е
изрично указано при извършване на сделките. Сумите са превеждани в рамките на
продължителен период – от 2007г. до 2015г., тоест преди, по време и след
учредяване на дружеството и в нито един от случаите не е посочено, че
действието се извършва от името на дружеството. В чл.69 от ТЗ законът е уредил
временна мярка, чието действие се простира през периода, необходим за
регистрация на дружеството, какъвто не е настоящия случай и същевременно не е
спазено изискването да се указва, че действието се извършва от името на дружество
в процес на учредяване.
Освен изложеното, не би могло да се приеме за
основателно възражението, че цената по сделката е авансово платена още и поради
факта, че в нот.акт, обективиращ договора за покупко-продажба, изрично е вписано,
че цената в размер 35000 евро ще бъде изплатена в 3-годишен срок, считано от
датата на вписване на нот.акт. Независимо от основанието за извършените през
изминалия продължителен период плащания, волята на страните в договора е
изрично изразена в смисъл, че към този момент дължимата на продавача цена е в
размер на определена сума. За обезпечаване вземането на продавача е учредена и
договорна ипотека върху жилищната сграда, предмет на сделката, която с оглед
изхода от производството по гр.дело №2572/2014г. следва да се приеме за
действителна.
Постъпилите суми по банковата сметка на
ищцата след датата на сделката, тоест през периода от 01.11.2011г. до
02.02.2015г., също не могат да се отчетат като частични погашения на
задължението на купувача по сделката, тъй като наредител по преводите е
физическото лице П.Б., а не вече учреденото дружество „Б.“ ЕООД, приобретател
по сделката.
С оглед горните съображения, релевираните от
ответната страна възражения по предявения иск останаха недоказани главно и
пълно в хода на процеса, поради което се налага извода за дължимост на цената
по процесния договор за покупко-продажба от 06.10.2011г., обвързващ валидно
страните.
Съдът намира, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което предявеният на това
основание установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в
размера на претендираната сума. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде
уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и въз
основа на направеното искане в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата
от 3398,41 лв. разноски по делото за заплатена по исковото производство
държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно представените по делото
писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г.
по тълк.дело №4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и
разноските в заповедното производство в размер от 3999,01 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца Г.И.Б., с ЕГН ********** ***, че ответникът „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Управителя П.Й.П. Ф.Б. ДЪЛЖИ на Г.И.Б. сумата
от 35000 евро /тридесет и пет хиляди евро/, представляваща незаплатена цена по
сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.10.2011г., обективиран в нот. акт №183, том ІІ, вх.рег.№3304, дело №341 от
2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
05.12.2014г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №15555/2014г. на ВРС, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от Управителя П.Й.П. Ф.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Б., с ЕГН ********** ***,41 лв. (три хиляди
триста деветдесет и осем лева и 41 ст.) разноски в настоящото производство,
както и сумата от 3999,01 лева (три хиляди деветстотин деветдесет и девет лева
и 1 ст.) разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.