Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.10.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря Т.Д. и като разгледа докладваното от съдията т. д. №
2160 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Ищецът В.С.С.
поддържа, че е съдружник в ответното дружество „Ф.О.“ ООД, като притежава 724
от общо 6030 дяла от капитала на дружеството или 12%. Сочи, че на 15.03.2016г.
било проведено Общо събрание на съдружниците, на
което било взето решение за приемане на ГФО за 2015г., одобряване дейността на
управителите и прокуристите, както и по т.4 –
обсъждане на финансовото състояние на дружеството и взимане на решение за
допълнителни парични вноски. Сочи, че по тази точка се взело решение да се
направят безлихвени допълнителни парични вноски съгласно чл. 134, ал.1 от ТЗ за
срок от 10г., които да не се отразяват в капитала на дружеството и да са
разпределени съобразно дяловете, в общ размер на 200000 лв., като срокът за
внасяне е едномесечен. Твърди, че гласувал против и взетото решение противоречи
на повелителни норми на закона и дружествения договор, не е продиктувано от
временна необходимост от парични средства. Излага доводи, че видно от отчета за
2015г. ответното дружество е изплатило значителни суми за външни услуги на
дружества, собственост на съдружника Л.Г., което според него сочи, че загубата
за 2015г. е причинена от необосновано високите възнаграждения за външни услуги.
Твърди, че междинния финансов отчет за януари-февруари 2016г., с който се
запознал на ОС, не бил подписан от счетоводител и управител и отказали да му
представят подписан екземпляр от отчета. Счита въз основа на изложените
твърдения, че този отчет не отразява вярно финансовото състояние на
дружеството. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 134, ал.1 от ТЗ за
взимане на решение за допълнителни вноски, като счита, че загубата от
68 000 лв. за периода януари –февруари 2016г. не е доказана, а загубата за
2015г. се дължи на гореописаните причини. Твърди, че посочено, че
допълнителните вноски ще бъдат използвани за заплащане на работни заплати не
може да бъде аргумент, тъй като тези разходи са постоянни за дейността на
дружеството и не могат да се покриват с допълнителни вноски. Сочи и че
формулираният срок за връщане на допълнителните вноски не е ясен и може да се
приеме, че такъв липсва. Предвид горното претендира отмяна на решението по т.4
от Протокола на ОС за допълнителните парични вноски. В допълнителната искова
молба от 30.05.2016г. ищецът доразвива доводите си във връзка с отговора на
ответника. В хода на съдебното производство поддържа исковата си претенция чрез
процесуалния си представител – адв. Б. като
претендира уважаване на иска и присъждане на разноски по списък, като излага и
допълнителни съображения в писмени бележки.
Ответникът „Ф.О.“ ООД оспорва исковата
молба по съображения, подробно изложени в отговор от 28.04.2016г. и
допълнителния отговор от 21.06.2016г., като поддържа оспорването на иска и в
хода на съдебното производство чрез процесуалните си представители – адв. Т. и адв. Е.. Сочи, че не
оспорва, че ищецът е съдружник и че на 15.03.2016г. е проведено описаното ОС на
съдружниците и са взети съответните решения. Сочи, че
по т. 3 е обсъдено намаляването на приходите, което се дължи на загуба на
клиенти в резултат на конкурентна дейност от „М.“ ООД, в което съдружник е и
ищецът С.. Твърди, че са прекратени трудовите правоотношения с трима служители.
Твърди, че обстоятелството, че дружеството през 2015г. е реализирало загуба в
посочения размер следва да се приеме за безспорно, тъй като по т.1 от дневния
ред на ОС е приет ГФО за 2015г. и същата е отразена там, а това решение не е
атакувано. Твърди, че извършването на разходите за 2015г. не се оспорва, а
единствено се твърди необосновано висок размер, който има отношение към дейността
на управляващите дружеството, но тя е одобрена за 2015г. на същото ОС и това
решение не се атакува. Поддържа, че за законосъобразността на решението за
допълнителни парични вноски е без значение какъв е източникът на загубите на
дружеството, а е достатъчно те да съществуват. Счита, че за 2016г. разходите са
различни спрямо предходните периоди и дори намаляват в частта за външни услуги
на годишна база. Твърди, че загубите са били покрити с резерви на дружеството,
което е довело до липса на налични средства за посрещане на текущите задължения
и затова са необходими допълнителни вноски. Излага и че към април 2016г. са
реализирани приходи, но те са били недостатъчни за покриване на текущите
задължения и за същата цел са използвани постъпилите вече допълнителни вноски. Претендира
се отхвърляне на иска и присъждане на разноски, като ответникът излага
допълнителни доводи и в писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представения с исковата молба протокол от Общо събрание на съдружниците
във „Ф.О.“ ООД от 15.03.2016г. е проведено ОС на съдружниците,
на което са присъствали описаните осем съдружници,
включително и по т.3 – ищеца, като отсъстващ е единствено Н.К., притежава 44
дяла. Протоколът не се оспорва и е подписан от присъстващите, включително и от
ищеца. Съгласно отразеното в него е приет ГФО на дружеството за 2015г.,
одобрена е дейността на управителите за 2015г. и са освободени от отговорност.
В протокола са отразени въпроси на съдружниците и
отговори на г-н Л.Г., избран за председател на събранието, като е посочено, че
причината за намаляване на приходите с 128хил. лв. спрямо предходната година е,
че тогава дружеството е имало 4 вида дейност: одит, счетоводство,
трудово-правни услуги и данъчни консултации, като се сочи, че основната причина
за намалението е напускане на някои от големите клиенти, както и значително
намаление има в приходите от данъчни консултации предвид прекратяване на
отношенията с асоциираното адвокатско дружество. На въпрос на ищеца защо тогава
има увеличение на фонд Работна заплата, е посочено, че били завишени заплатите
на някои служители, тъй като значителен период от време не били актуализирани.
Посочено е, че за последната 1 година дружеството е привлякло само 1 нов
клиент, който след 3 месеца работа, се отказал от услугите. Посочено е, че ще
се предприеме намаляване на разходите за труд и прекратяване на договорите на
три слуителки, като на една от тях – г-жа С. вече
било връчено предизвестие. Направено е предложение за допълнителни вноски
съобразно дяловете в общ размер на 200000 лв., като на въпрос на г-н С.,защо се
покрива тази сума, като загубите на дружеството са по-малко, е отговорено, че загубите се равняват на 134 хил. лв, но като се вземат предвид забавяне получаване на
вземания от клиенти в размерна 13х.лв. и задълженията към доставчици от 61 хил.
лв., има опасност дружеството да остане без парични средства, за да покрива
текущите си разходи. За направеното предложение са гласували всички присъстващи
съдружници с изключение на г.н С., т.е. за са
гласували 5 262 дяла, а против – 724 дяла- на ищеца. Приетото решение е по
т.3 – на основание чл. 134, ал.1 от ТЗ съдружниците
да направят безлихвени допълнителни парични вноски за срок до 10 години, които
да не се отразяват в капитала, и да са разпределени съобразно дяловете от
капитала им в общ размер на 200 000 лв., като срокът за внасянето да е
едномесечен.
С
исковата молба е представен счетоводен баланс към 31.12.2015г. и към
31.12.2014г., както и отчет за приходите и разходите на дружеството за периода
от 01.01.2016г. до 29.01.2016г. От представения ГФО
към 31.12.2015г. е видно, че за 2015г. дружеството е с текуща загуба от 62 хил.
лв., като общо краткотрайните му активи са 27 хил. лв. спрямо 112 х.лв. за
предходната 2014г. Отразени са вземания то клиенти и доставчици 15 х.лв.,
парични средства в брой 1 хил. лв. и по депозити – 10 хил. лв. Текущите
задължения на дружество са 157хил. лв., като има 8 хил. осигурителни, 5 хил. –
данъчни, 28 хил. задължения към доставчици, 26 хил. – към персонала и др. С
писмо от ищеца е изискан отчет и към 29.02.2016г., като към отговор на
ответника е приложен имейл отговор и въпросния междинен отчет. Приложени са
отчети по сметки, справка по хронология за външни услуги, както и справки за
крайни салда до сметка 411 клиенти и 401 – доставчици. На стр. 65 и следващите
са представени преводни нареждания и приходни касови ордери, с които съдружници в процесното дружество
са внесли допълнителните парични вноски.
След
процедура по чл. 192 от ГПК с молба от 25.07.2015г. дружеството „Ф.И.“ ООД е
представена справка за служителите на това дружество, които изпълняват
възложени от ответното дружество услуги, които са 8 лица, включително Л.Г. –
управител, който е съдружник и в ищцовото дружество и
Веселин Г., който е един от управителите на ищцовото
дружество за 2015г. Представен е и сключения договор от 03.01.2006г. за
възлагане за срок до 31.12.2006г. на описаните дейности. В чл. 11 от договора е
уговорено възнаграждение в размер на 80 лв. на час без ДДС. Представен е анекс
към договора от 05.01.2007г. е изменен размера на възнаграждението на 100 лв.,
като с представените последващи анекси е продължаван
срока на договора, като по анекс от 02.01.2015г. срокът е продължен до
31.12.2015г., а с анекса от 04.01.2016г. продължението на срока е до
31.12.2018г. На стр. 125 и следващите са представени фактури, издадени от „Ф.И.“
ООД като доставчик, а получател е Адвокатско дружество „С., Б. и П.“, с които е
заплащано възнаграждение за финансово –счетоводни и данъчни консултации.
С молба
също от 25.07.2015г. след изискване по реда на чл. 192 от ГПК третото за спора
лице – „Ф. К.“ ООД е представило справка за служителите на това дружество,
които изпълняват възложени от ответното дружество услуги, които са 5 лица,
включително Л.Г. – управител, който е съдружник и в ищцовото
дружество и Веселин Г., който е един от управителите на ищцовото
дружество за 2015г. Представен е и сключения договор от 01.06.2011г. за
възлагане за срок до 31.05.2012г. на описаните дейности. В чл. 11 от договора е
уговорено възнаграждение в размер на 80 лв. на час без ДДС. С анекс към
договора от 30.05.2012г. е изменен размера на възнаграждението на 100 лв., като
е уговорено и че договорът е безсрочен. На стр. 137 и 138 са представени
фактури, издадени от „Ф. К.“ ООД като доставчик, а получател е Адвокатско
дружество „С., Б. и П.“, с които е заплащано възнаграждение за финансово
–счетоводни и данъчни консултации. Гореописаните договори и анекси са
представени и от ответника в изпълнение на задължението му по чл. 190 от ГПК с
молба от 27.07.2016г.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице В.Ц., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Експертът сочи, че при извършената проверка в
счетоводството на „Ф.О.” ООД е установил описаните в таблица по задача 1, 14 на
брой ГФО, изготвени по договори за счетоводно обслужване на „Ф.о.” ООД за 2015
г., които са индивидуализирани по име на клиент. Установено е също така, че са изготвени
ГФО по договори за счетоводно обслужване на „Ф.о.” ООД от служители на „Ф.о.”
ООД за 2015 г. респективно от „Ф.И.” ООД
и „Ф. К.” ООД, които са съответно посочени в таблицата на стр.3 и 4 от
заключението и са 12 и 5 на брой, или общо за целия период изготвените ГФО са
31 на брой. Експертът е установил описаните в таблиците на стр. 4 и 5 от
заключението приходи за процесния период, като сочи в
обобщен вид, че те са общо 420 706, 62 лв., както следва:
|
ПРИХОДИ ОТ ИЗГОТВЕНИ ОТЧЕТИ |
420 706,62 |
|
- В Т.Ч.
ИЗГОТВЕНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА "Ф.И." ООД |
81 374,59 |
|
- В Т.Ч.
ИЗГОТВЕНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА "Ф. К." ООД |
58 870,52 |
|
- В Т.Ч.
ИЗГОТВЕНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА "Ф.О." ООД |
280461,51 |
В отговор на задача 4 вещото лице
е представило междинен счетоводен баланс на ответното дружество към
29.02.2016г., видно от който дружеството има текущи активи в размер на 19 хил.
лв., от които 4 хил. лв. – парични средства в брой, 14 х. лв. – вземания от
клиенти и други. Краткосрочните задължения на дружеството са в размер на 216
хил. лв., като има задължения към доставчици в размер на 61 хил. лв.,
задължения към персонала в размер на 34 хил. лв., данъчни и осигурителни
задължения, както и 80 хил. – получени аванси. Видно от отразеното от минали
години дружеството има непокрити загуби 59 хил. лева и текуща загуба 68 хил.
лв. При съпоставка с баланса към същата дата на 2015г. вещото лице е
установило, че има намаление на стойността на дълготрайните материални активи с
10 х.лв., увеличение на отсрочените данъци с 6 х.лв., намаление в стойността на
вземанията с 1 х.лв., намаление на паричните средства в края на периода с 34
х.лв., увеличение на разходите за бъдещи периоди с 2 х.лв., а по пасива, че има
разпределена печалба от 4 х.лв. през 2015 г., непокрита загуба в размер на 59
х.лв., увеличение на текущата загуба с 32 х.лв., в резултат на еднократна продажба
на ДМА през 2015 г. в размер на 28 000 лв., намаление на собствения
капитал до отрицателна стойност от 53 х.лв. и увеличение на текущите задължения
с 54 х.лв. до общ размер на 216 х.лв. Експертът сочи, че съгласно приложения
към делото отчет за приходите и разходите на „Ф.О.” ООД към 29.02.2016 г. се
установят нетни приходи от продажби на услуги в размер на 53 х.лв., а за
периода от 01.01.2015г. до 28.02.2015г. е имало приходи
от продажби в общ размер на 70 х.лв. или общото намаление на нетните приходи от
продажби между двата периода са в размер на 17 000 лв. Конкретните разлики в
приходите са отразени в таблица на стр. 8 и 9 от заключението, като е видно, че
има няколко прекратени договора и частично намаление на цената по други. Вещото
лице е посочило, че съгласно приложения към делото отчет за приходите и
разходите на „Ф.О.” ООД към 29.02.2016 г. се установяват разходи за външни
услуги в размер на 60 562, 87 лв. или 61 х.лв., а за периода от 01.01.2015 г. до 28.02.2015 г. разходите за дейността са били
в общ размер на 134 х.лв, в т.ч. за външни услуги
- 73 115,08 лв. или 73 х.лв. Общия
размер на разходите за външни услуги за 2016 г., спрямо 2015 г. е намален с
12 000 лв. В отговор на задача 7 в таблицата на стр. 9 и 10 от
заключението вещото лице е представило по конкретни фактури какви суми
ответното дружество е платило на „Ф.И.” ООД
и „Ф. К.” ООД, като плащанията са с основание финансово-счетоводни
услуги по договор и аванси. Общо фактурираното и изплатено възнаграждение на „Ф.И.”
ООД възлиза на 304 000,00 лв., като е изплатена сумата от 286 400лв., а
последната фактура № **********/28.12.2015 г. е платена частично, а на другото
дружество е изплатена и фактурирана сумата от общо 41 360,00 лв. В таблици
на стр. 10 и 11 вещото лице е посочило какви са били разходите за ФРЗ за
счетоводители и като цяло на дружеството за двете предходни години, както и
какво е възнаграждението на прокуристите. В
систематизиран вид са констатирани следните разлики във ФРЗ на персонала и прокуристите за 2015 г., спрямо 2014 г.:
|
|
ФРЗ-2015 |
ФРЗ-2014 |
Разлика |
|
В т.ч. Прокуристи |
66169,32 |
18655,77 |
47513,55 |
|
Всичко ФРЗ |
294895,65 |
255908,72 |
38986,93 |
|
В т.ч.Счетоводители |
108319,30 |
106167,07 |
2152,23 |
Вещото лице е установило, че е
налице увеличение на възнаграждението и осигуровките за сметка на работодателя
с 38 986,93 лв. спрямо 2014 г., като разликата се дължи на извършените
разходи през 2015 г. за възнаграждение на втория прокурист В. Г. / назначен от
19.12.2014 г. / в размер на 53 418 лв. Констатира се и средно намаление на
възнаграждението на прокурист Л.Г. в 5 198 лв. както и намаление на ФРЗ от
освобождаването на двама помощник-одитори. Налице е и
разлика във ФРЗ на служителите, заемащи длъжност „счетоводител” в размер на 2
152,33 лв. спрямо 2014 г., в т.ч. в разход за
работна заплата в размер на 1 831 лв. Според експерта изменението се
дължи на промяна в числеността на счетоводния персонал и изменение на средното
възнаграждение на персонала, като през 2015 г., персоналът е с един човек
по-малко, а реализираната икономия е в размер на 12 874 лв. Тази икономия
е преразпределена през 2015 г., поради увеличения размер на класа за прослужено
време и други завишения. Общото завишение е в размер на 14 705 лв.
Експертът е изследвал и паричните потоци на дружеството към 31.03.2015 и
31.03.2016 г. и систематизирал данните в таблици на стр. 11-13 от заключението,
като са констатират следните различия: наличност на парични средства в началото
на периода – намаление с 45 230,26 лв., постъпления – увеличение с
19 445,30 лв., плащания – намаление с 57 454,50 лв., наличност на
парични средства в края на периода – увеличение с 31 669,54 лв. / в
резултат на частично постъпили парични вноски в размер на 70 260 лв./.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник
или акционер може да предяви
иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението
на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона
или на учредителния
договор, съответно на устава на
дружеството. Правото на съдружника е потестативно
и се упражнява със специално регламентирания конститутивен
иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на
събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил
редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването,
но не по-късно
от 3 месеца от деня на
Общото събрание. По делото не се спори относно
редовността на свикването на процесното Общо
събрание, поканването на ищеца, който е присъствал, а искът е предявен в законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустим.
С иска се оспорва само и единствено решението за допълнителни парични вноски от
съдружниците, като доводите по исковата молба са, че
не са налице предпоставките за допълнителни вноски, на практика не е определен
срок за връщането им, същите са продиктувани от неизгодни договори и действия
на управителите и прокуристи на дружеството. Според
задължителните указания в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК на
ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат
изрично посочени и конкретизирани от ищеца, като всеки релевиран
порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява
самостоятелно основание на иск по чл. 74 от ТЗ. Съдът не е овластен
да обсъжда основания, за които не е надлежно сезиран с исковата молба, а
евентуалното произнасяне по непредявени основания би било "plus petitum" и би
съставлявало нарушение на диспозитивното начало.
Предвид установения преклузивен срок за предявяване
на исковете по чл.74 от ТЗ разглеждането и произнасянето по основания за
отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално
недопустимо.
Съгласно чл. 134,
ал.1 от ТЗ по решение на Общото събрание
за покриване на загуби и при
временна необходимост от парични средства
съдружниците могат да бъдат задължени
да направят допълнителни парични вноски за определен
срок. Допълнителните вноски са съразмерни
на дяловете в капитала, ако не
е предвидено друго. По своя
характер допълнителната парична вноска представлява кредитиране на дружеството от членовете му,
извършвано по решение
за това на
общото събрание, в което следва да
бъде определен размерът на паричната
вноска и срокът, в който трябва да
се внесе от съдружника и върне от дружеството. Законът предоставя
свобода на съдружниците да решат кога, в какъв
размер и при какви конкретни условия да се
извърши самото
внасяне на допълнителните парични вноски, но
самото решение за внасянето им следва да бъде
взето при предпоставките, изрично визирани в чл. 134, ал. 1 ТЗ / в тази насока е и решение № 26 от 2.04.09 г. по т.д. № 533/08 г. на II ТО на ВКС, което е постановено по чл. 290 от ГПК, поради което е задължително за съдилищатапо арг. на чл. 280, ал.
1, т. 1 от ГПК, и в което изрично се приема, че преценката дали
има необходимост от извършването на допълнителни парични вноски, представлява
преценка за материална законосъобразност на решението на ОС. Законът е посочил
изрично в кои случаи има необходимост
от допълнителни вноски и проверката на тези случаи
попада в обхвата на т.нар.материална законосъобразност на взетото решение от общото събрание, като предпоставките по чл. 134,
ал. 1 от ТЗ са да са налице загуби и да е налице временна необходимост от
парични средства. В закона са предвидени две алтернативни предпоставки за приемане на
подобно решение - дружеството да е понесло загуби, които следва да
се покрият, или да има
временна необходимост от парични средства.
Изброяването в правната теория се приема, че не е изчерпателно,
като други случаи може да
се предвидят както в дружествения договор, така и по решение на
съдружниците, според „Търговски дружества
- персонални дружества и ООД, изд.
2014 г., стр. 255, А.Калайджиев. Както изрично
приема и ВКС в горецитираното решение по чл. 290 от ТЗ, законът поставя временната необходимост от парични средства като едно от
условията за извършване на допълнителни
парични вноски и „преценката дали такава необходимост е налице представлява преценка за материална
законосъобразност на атакуваното решение на Общото събрание,
а не преценка за целесъобразност, каквато е недопустима съобразно задължителните указания, дадени в т. VIII от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Въпрос на целесъобразност,
който не подлежи на съдебен
контрол, е решението дали
изобщо да бъдат извършвани допълнителни парични вноски при наличието
на временна необходимост от парични средства или същите да
бъдат осигурени по друг начин;
в какъв размер и за какъв срок
да бъдат вноските; дали да бъде уговорено
заплащането на лихви от страна
на дружеството, респ. в какъв размер
да са те
и др.“. Следователно за установява на законосъобразност на решението за
допълнителни парични вноски следва да се установи обективно, че е налице загуба
и необходимост от парични средства, като дали те могат да се покрият по друг
начин и например дали както твърди ищецът след няколко месеца ще има
постъпления от приходи, които да ги покрият е въпрос на целесъобразност на
решението, която съдът няма как да преценява в настоящото производство. Съдът
намира, че извън предмета на преценка на законосъобразността на решението за
допълнителни парични вноски са и причините, които са довели до възникването на
загуби и необходимостта от парични средства, а именно дали това се дължи на
неправилни действия на управителите на дружеството или друго, още повече, че ОС
е компетентно при положение, че се счита, че са налице вреди от действията на
управителя за дружеството да вземе решение за ангажиране на неговата
отговорност. За да е налице основание за вземане на решение за допълнителни
парични вноски следва от обективна страна въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на дружеството към момента да се установи,
че са налице загуби и необходимост от парични средства, но причините, които са
довели до това финансово състояние на дружеството не са предмет на изследване в
производството по оспорване законосъобразността на решението за допълнителни
парични вноски. В конкретния случай видно от процесния
протокол на същото ОС е взето решение за приемане на ГФО на дружеството за
2015г. и освобождаване на управителите от отговорност, поради което
разглеждането на доводите на ищеца, че необходимостта от финансови средства се
дължи на това, че ответното дружество е изплатило значителни суми за външни
услуги на дружества, собственост на съдружника Л.Г., което според него сочи, че
загубата за 2015г. е причинена от необосновано високите възнаграждения за
външни услуги, са ирелевантни към настоящия спор.
Безспорно се установи, че част от дейността на ответното дружество е превъзлагана на „Ф.И.” ООД
и „Ф. К.” ООД, в които дружества участва и горепосоченото лице като
съдружник, като изплащаните възнаграждения по договорите и анексите към тях са
в размер на 100 лв. на час и са на значително по-висока стойност общо като
разходи от разходите за трудови възнаграждения на служителите на самото ответно
дружество, но дали горното е законосъобразно и целесъобразно не е и не може да
бъде предмет на настоящото производство. Същото важи и за въпроса, повдигнат от
ищеца дали назначаването на новия прокурист, който е привлякъл само един нов
клиент и то за три месеца при разходите за възнаграждение са рентабилни. Тези
обстоятелства биха обусловили евентуална отговорност на управителя/ прокуриста за вреди към дружеството, ако се установи, че е
управлявано по неадекватен начин, при който разходите за външни услуги към
горепосочените фирми са били необосновано високи и това е причинило загуби
/вреди, но както се посочи по-горе по отношение на законосъобразността на
решението за допълнителни парични вноски по чл. 134, ал. 1 от ТЗ е без значение
по какви причини е възникнала загубата и необходимостта от парични средства. За
да е налице законосъобразно решение за допълнителни парични вноски следва да се
установи само, че са налице предпоставките – да са налице загуби за покриване
или временна необходимост от парични средства, а причините за същите са извън
преценка за законосъобразност.
Съдът намира, че от
цялостния анализ на представените финасово-счетоводни
документи и от експертното заключение се установява, че е налице отрицателен
финансов резултат за ответното дружество към 31.12.2015г., а именно загуба в
размер на 62 хил. лв., като още към този момент, макар да е имало 11 хил.
парични средства по баланс дружеството е имало много повече краткосрочни
задължения, а именно 156 хил.лв. Към междинния баланс, който е относим към датата на вземане на решението за допълнителни
парични вноски, което е от ОС от 15.03.2016г., т.е. последният междинен такъв е
от 29.02.2016г. се установява, че дружеството е на загуба, а именно дружеството
има непокрити загуби 59 хил. лева от минали години и текуща загуба 68 хил. лв.,
както и безспорно е налице нужда от парични средства, тъй като съгласно баланса
дружеството има 4 хил. лв. парични средства и 14 хил. вземания от клиенти, т.е
общо 19 хил. краткосрочни вземания, а краткосрочните задължения на дружеството
са в размер на 216 хил. лв., като има задължения към доставчици в размер на 61
хил. лв., задължения към персонала в размер на 34 хил. лв., данъчни и
осигурителни задължения, т.е. налице е очевидно несъответствие и съотношението
краткосрочни вземания/краткосрочни задължения води до извод, че дружеството не
е в състояние да покрие текущите си задължения с текущите активи. Следователно
наличието на загуби и необходимост от парични средства безспорно е установена и
тя е налице. Неоснователни са и доводите, че доколкото за вземане на решението
от ОС се извършва позоваване на междинен баланс, то е незаконосъобразно, тъй
като загубите се изчисляват към края на финансовата година и с приключването й.
Това е така счетоводно, но в процесния случай и към
31.12.2015г. дружеството е в същото състояние – с голяма текуща загуба и
задължения, превишаващи в пъти текущите му вземания, т.е. нуждата от
допълнителни парични средства е възникнала още към края на 2015г. и с междинния
баланс към 29.02.2016г. е установено само влошаване на финансовото състояние на
дружеството. По отношение на доводите на ищеца, че тази необходимост от парични
средства не е временна, съдът намира, че не се установява по надлежния начин,
че е налице трайна такава, доколкото предходната счетоводна година дружеството
е реализирано печалба, няма и данни как ще приключи финансовата 2016г., за да
се приеме, че е налице трайно състояние на недостиг на парични средства, тъй
като такова състояние е налице видно от данните по делото само към 31.12.2015г.
и 29.02.2016г., т.е. един двумесечен период. По отношение на това, че като
мотив е посочено, че няма да има средства за изплащане на работните заплати, а
те са постоянен разход, а не временен, следва да се отбележи, че законът не
поставя като условие за допълнителните парични вноски да са налице извънредни
разходи от дружеството, а да е налице временна парична нужда. От какво е продуктувана нуждата и дали е за покриване на разходи за
заплати или други извънредни разходи е ирелевантно за
настоящото производство. Както се посочи по-горе въпрос на целесъобразност,
който не подлежи на съдебен контрол е дали необходимостта от парични средства
да бъде покривана чрез допълнителни парични вноски или по друг начин, като за
законосъобразност на решението е необходимо само да се установи, че такава
необходимост наистина е налице. По делото е са представени извлечения
от банковата сметка на „Ф.О.“ ООД, от които е видно, че за периода от
15.03.2016 г. до 26.04.2016 г., са постъпили допълнителни парични вноски в
размер от 174 540 лева, като сумите от събраните допълнителни парични вноски е
изразходвана за погасяване на текущи задължения към доставчици, служители на
дружеството, НАП и т.н. Обстоятелството, че след вземането на решението на ОС и
именно в резултат на извършените допълнителни вноски финансовото състояние на
дружеството се е подобрило води до извода, че необходимост от същите е била
налице и нуждата от парични средства е именно временна. По гореизложените доводи са неоснователни и
твърденията на ищеца, че размера на допълнителните вноски не е съобразен с необходимостта
от парични средства, тъй като това е въпрос на преценка по целесъобразност, а и
при наличие на текущи задължения в размер на 216 хил. лв. и текущи вземания
едва 19 хил. лв., определяне на общ размер на допълнителните вноски от 200 хил.
лв. не може да се приеме за несъобразен в значителна степен. В разпоредбата на
чл. 134, ал.1 от ТЗ се посочва като императивно изискване при вземането на
решението от ОС за допълнителни парични вноски да бъде определен срок за
връщането им от дружеството, но няма норми какъв да е този срок. Както се е
произнасял и ВКС, незаконосъобразно е решение за допълнителни парични вноски, в
което изобщо не е предвиден срок за връщането им, но това какъв точно срок да
бъде е въпрос по целесъобразност. В конкретното решение е посочено, че вноските
се връщат в срок до 10 години, т.е.
налице е определяем падеж на задължението и той е изтичане на
десетгодишен срок. Срокът е уговорен в полза на дружеството, т.е. няма пречка
при постигане на значителни финансови приходи направените вноски да бъдат
възстановени и по-рано, но е налице краен падеж на задължението и това е
изтичането на 10 години, т.е. не може да бъде възприет довода, че срок липсвал.
Предвид горното доводите на ищеца, че на практика срок нямало са неоснователни
и не могат да бъдат споделени. Твърденията му, че срокът е необосновано дълъг
са ирелевантни, тъй като това е въпрос на преценка по
целесъобразност от съдружниците и съдът не може да
извършва такава в настоящото производство. Факт е, че ищецът е присъствал на процесното събрание и не е било налице пречка да предложи
да бъде приет друг размер или срок за връщане на вноските, а за предложението
да са в този размер и за този срок от 10 години са гласували мнозинство от съдружниците, а именно притежаващи 5 262 дяла, спрямо
общия размер, като не е подкрепено само от 768 дяла, 724 от ищеца и 44 на неявилия се съдружник.
Независимо от горното, съдът намира, че срокът, за който да бъдат върнати
вноските и техния размер са въпрос на целесъобразност при вземането на решението
от съдружниците, поради което не могат да бъдат
обсъждани от съда по иска по чл. 74 от ТЗ, тъй като това би означавало съдът да
навлиза в управлението на дружеството и да преценява какви решения биха били
икономически целесъобразни, което е недопустимо. В случая преценката на процесното атакувано решение от 15.03.2016г. се свежда до
законосъобразността му, т.е. дали се установява предпоставките по чл. 134, ал.
1 от ТЗ за вземане на решение за допълнителни парични вноски към релевантния
момент на приемането му, а именно необходимост от покриване на загуби и
временни парични средства, като се установи, че те са налице, а по отношение на
изискването за срок, такъв е определен в решението, а дали същият е твърде
дълъг и дали размера на вноските е съобразен със размера на загубите, е въпрос
извън преценката по законосъобразност. По делото не се оспорва и не са наведени
твърдения за процесуална незаконосъобразност на проведеното ОС, а именно
нарушаване на процедурата за свикването му или други, поради което с оглед
горните мотиви, че се установяват предпоставките по чл. 134, ал. 1 от ТЗ, съдът
намира, че решението по атакуваната точка не е незаконосъобразно и не следва да
бъде отменено.
Предвид горните съображения съдът намира, че искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора разноски се
следват на ответника, който е направил такива в размер на 2760 лв. за
адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени договор,
фактура и извлечение от сметка. Ищецът е заявил възражение за прекомерност и
съдът намира същото за основателно. Съгласно действащата до момента на
приключване на устните състезания редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по неоценяем иск възнаграждението е 300 лв. В случая
настоящото производство не е с правна и фактическа сложност, приключило е в
едно съдебно заседание и съдът намира, че възражението на ищеца за намаляване
на присъжданото на ответника възнаграждение е основателно и следва да бъде
намалено до горепосочения размер от 300 лв. Разноски на ищеца предвид изхода на спора не следва да
се присъждат.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от В.С.С.,
ЕГН **********,***, ж.к.*****, бл. ***, вх.*, ап.** и със съдебен адрес ***, И.,
офис 117, срещу „Ф.О.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***,
за отмяна на решението на ОС на съдружниците от 15.03.2016г. по т. 4 от дневния ред, а
именно за обсъждане на финансовото състояние на дружеството и взимане на
решение за допълнителни парични вноски, т.е. приетото решение по т.3 от
протокола: съдружниците да направят безлихвени
допълнителни парични вноски съгласно чл. 134, ал.1 от ТЗ за срок до 10г., които
да не се отразяват в капитала на дружеството и да са разпределени съобразно
дяловете, в общ размер на 200000 лв., като срокът за внасяне е едномесечен,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ищеца В.С.С., ЕГН **********,***, ж.к.*****, бл. ***, вх.*, ап.** и
със съдебен адрес ***, И., офис 117, да заплати на ответника „Ф.О.“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300 лв. / триста лева/ -
съдебно –деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от
решението на страните.
СЪДИЯ: