Р Е Ш Е Н И Е
700/13.7.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На дванадесети
юли , през две хиляди и осемнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №*** по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК вр. 123, ал.2 от СК вр. чл. 59, ал.3 и
чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК .
Ищцата заявява, че страните живели на семейни начала от
раждането на детето им С. Д. Н. през 2007г., до 2017г., м. юли. Първоначално
живели на квартира под наем, а по – късно - в общинско жилище, предоставено на
ищцата, която е безработна и с Експертно решение № *** от 2017г., съдържащо
оценка за 80 % трайно намалена работоспособност, получава инвалидна пенсия от
130лв. Детето С. Д. Н., с ЕГН **********, е ученик в НУ „К.Б.“ гр. Шумен, с
ресурсно подпомагане, в ***. Твърди, че причината за раздялата с ответника е
системна злоупотреба с алкохол от него, в резултат на което правел скандали и
осъществявал психически тормоз над ищцата и детето. По повод това поведение, на
ответника е било образувано гр. д. № ***/2018г. по описа на ШРС по ЗЗДН,
приключило с решение. Сочи се, че детето е със заболяване „хиперкинетично
разстройство на поведението“, което налага по два пъти месечно посещения при
психолог и при психиатър, закупуване на лекарства, както и стандартните разходи
за храна, облекло, учебни пособия, пътни и дневни на детето. Представя
доказателства за доходите си - социална пенсия за инвалидност - 129,95лв. Иска да бъде
постановено решение, с което на майката И.С.Ш.,
ЕГН **********, да бъде предоставено упражняването на родителските права
върху детето С. Д. Н., с ЕГН **********; да бъде
определено местоживеенето по отношение С. Д. Н. с ЕГН **********, на адреса на майката И.С.Ш.; да бъде определен режим на
лични контакти на ответника
със С. Д. Н., с ЕГН ********** – всяка първа и трета
събота от месеца от 10 часа до 17 часа; да бъде определен размер на месечна издръжка, платима от ответника чрез майката, в размер на 150лв. за С. Д. Н., считано от дата на завеждане на настоящия иск
–с падеж до 5-то число на съответния месец, за
който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяко закъснение; както и месечна издръжка за минало време, за
8 месеца, от 01.08.2017г. до датата на предявяване на иска 19.03.2018г.
С определение от ***г. на ШРС, е предоставена правна помощ на ищцата И.С.Ш. под формата на процесуално
представителство по гр.
д. ГД №***/2018г. по описа на ШРС от адвокат Р.Я.М. от ШАК, на основание чл. 26,
ал. 2 от ЗПП.
В
предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
В първото съдебно
заседание ищцата се явява лично и със служебния си процесуален представител
адв. М. при ШАК, ответникът се явява лично.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала,
като от съвместното си съжителство имат син - С. Д. Н., с ЕГН **********,
на 10 години.
Видно от приложеното по
делото Удостоверение за раждане на С. Д. Н. с ЕГН **********, роден на ***г., същият
е на 10 навършени години и, че ищцата и ответникът са негови родители.
От
приложеното експертно решение № *** от ***г./ стр. 6/ се установява, че детето
е с водеща диагноза „Хиперкинетично разстройство на поведението“. От
приложеното психологично заключение, изготвено през 2016г., е посочено, че се
касае за дете на 8 години и 6 м., с клинична картина през детството
съответстваща на диганостичните изисквания за поставяне на диагноза „Г.ерализирано
разстройство на развитието – синдром на А. , обсервацио „Синдром на А.„.
По
делото се установява, че детето С. Д. Н. е ученик в ***ас, като през учебната
2017/2018г. - в НУ „К.Б.“ гр.Шумен. От изготвения социален доклад по делото от Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се
установява, че условията в дома на майката са много добри. Състои се от три
стаи, кухня и санитарен възел, а домът, в който живее бащата - стая и коридор в
тавански помещения, където живее и неговата майка, условията са посочени като „добри“
от социалния работник. Социалният работник сочи, че желанието на детето С. Д. Н., заявено
пред него, е да живее при своята майка. Сочи се, че между ищцата и детето
съществува силна емоционална връзка.В социалния доклад е отразено, че бащата
работи в строителството и реализира доход в размер на 500лв. месечно.
По делото бе изслушано и детето С. Д. Н., на
основание чл. 15, ал.1 от ЗЗД, което заяви, че желае да остане при майка си,
защото там се чувства по-спокойно.
От показанията на разпитаните свидетели А.Ш. и С.Ш. се
установи, че майката полага основно грижи за малолетното дете и изцяло се грижи
за здравословното му състояние –води го на прегледи и закупува лекарства.
Свидетелите сочат, че бащата се среща с детето и дава дребни пари, но конкретна
сума за издръжка не е давал. Заявяват,
че поведението на бащата се променило към добро, откакто завели дело за
родителски права.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато
родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето
на детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за
определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени от страна на майката,
като ответникът не се противопоставя на
искането за определяне на родителски права .
Установи се по делото, че родителите на детето са живели на семейни начала и са
разделени от юли, 2017г., когато ищцата останала с детето в обитаваното
общинско жилище в гр. Шумен. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето,
останало при майката, полагала ищцата.
Установи се по
делото, че детето е със заболяване „хиперкинетично разстройство на
поведението“, което налага по два пъти месечно посещения при психолог и при
психиатър, закупуване на лекарства, освен стандартните разходи за храна
облекло, учебни пособия,пътни и дневни на детето.
При разделеното живеене на родителите липсва обективно
възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на
родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни
права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в
граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК,
съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от
родителите да упражнява родителските права, като следва да се държи сметка за
интересите на детето. Понятието „интереси на детето” включва необходимостта от
правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, както и материалните
интереси на детето, свързани с обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други.
Решаващо значение при преценката на интересите на детето има цялата съвкупност
от интереси, както и тези, свързани с всестранното развитие на детската
личност. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските
права, е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са
от най-разнообразно естество: възпитателски
качества на родителите, желанието
на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата
родители да отглежда и възпитава детето- факт, който е указание за тяхната
сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; от значение е полът и възрастта на детето– в случая
детето С. е момче на 10 години – възраст, при която ежедневната непосредствена
майчина грижа е необходима и незаменима; социално обкръжение – социалната среда е в зависимост от
обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на
родителските права; подкрепа на
близки и роднини; жилищно-битови и
други материални условия на живот . Налице са и особени потребности на
детето свързани със диагнозата му хиперкинетично разстройство
на поведението.
По въпроса за
изслушването на родителите при решаване на въпроса за режима на лични
отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, e
налице практика на ВКС по чл.290 ГПК - решение
№21/30.01.2014 г. по гр.д.№5451/2013 г. на ІV г.о., решение № 269/ 31.10.2011
г. по гр. д. № 1420/ 2010 г., III г. о., решение № 40/ 15.02.2012 г. по гр.д.№
522/ 2011 г., ІІІ г.о. и решение № 129/ 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/ 2012 г.,
ІІІ г.о., решение №116/16.4.2014 г. по гр.д.№5156/2013 г., ІV г.о., и други.
Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по
действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл.59 ал.6 изр.1 СК
възпроизвежда изискването по чл.106 ал.3 СК от 1985 г отм. Поради
това при дела, с които се разрешават спорове относно местоживеенето на
ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при
които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша
родителите, за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да
прецени след непосредствен контакт, мотивацията им да поемат грижите по
отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за
родителският им капацитет.В конкретния случай становището на бащата-ответник е, че е съгласен родителските
права да се предоставят на майката.
Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства
и изявленията на двамата родители, счита, че към момента най- благоприятна за
развитието на детето е социалната среда в дома на ищцата – среда, в която то
желае да живее и където се чувства спокойно. След извършената съвкупна преценка
на обстоятелствата, имащи значение за интересите на детето, съобразявайки социалния
доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето да живее при
своята майка – ищцата-И.Ш., която ще упражнява родителските права по отношение на него, като следва да се определи местоживеенето на детето в
жилището й, на посочения по делото адрес в гр. Шумен , ул.“Г. Г. “ № ***,.
С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени
по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето,
съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения
с детето, както следва: всяка първа
и трета неделя от месеца от 09,00 ч. до 18,00ч.
При определяне
на размера на необходимата издръжка за детето С., настоящият състав съобрази
възрастта му на 10г., и нуждите му, свързани и със здравословното му състояние,
както и материалните възможности на двамата родители. Ответникът не представя
доказателство за дохода, който реализира. При преценка доходите на ответника, съдът
приема, че доколкото се намира в трудоспособна възраст, то същият следва да
реализира доходи в размер на минималната работна заплата. Изясни се по делото, че ищцата получава социална пенсия за
инвалидност в размер на 129,95 лв. Не са налице данни по делото за алиментни
задължения на страните в полза на други, имащи право на издръжка лица. Предвид
тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето С., в размер
на 260лв., от които бащата следва да заплаща
по 150,00 лв. месечно, а
останалите 110лв. следва да се поемат от майката. По-голямото парично участие
на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по
отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката. Размерът на така определената
издръжка с падеж – 1-во число на месеца, се дължи от датата на депозиране на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
По отношение иска за издръжка за
минало време в размер на
130лв. за периода от осем месеца от 01.08.2017г. до 19.03.2018г.
Съобразно чл.149 от СК,
може да се търси и издръжка за минало време (до една година преди предявяването
на иска). В настоящия случай се търси издръжка за период от осем месеца от 01.08.2017г. до
19.03.2018г.
за минало време.
Съдът, приема за
безспорно установено, че се дължи издръжка на детето за претендирания период от
осем месеца от 01.08.2017г. до
19.03.2018г.,
като по делото не се представиха доказателства да е давана такава в този
период.Твърденията, наведени от ответника, касаят почерпки на детето при срещи,
които съдът намира, че тези „почерпки„ не следва да се преценят като давана
издръжка. Относно конкретния дължим размер на претендираната издръжката за
минало време, съдът прецени, че искът е основателен до сумата от 130лв. за
месец.
В този смисъл,
предявения иск за издръжка за минало време следва да се уважи до претендирания
размер от 130лв..
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса общо върху размера на присъдената издръжка, в общ размер на 257,60 /двеста
петдесет и седем лева и шестдесет ст. / лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д. Н., с ЕГН **********, на майката И.С.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето С. Д. Н., с ЕГН **********, на адреса на майката И.С.Ш., ЕГН **********:***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Н.О., ЕГН ********** с детето С. Д. Н., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 18,00ч. в неделя.
ОСЪЖДА Д.Н.О., ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето С. Д. Н., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител И.С.Ш., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150лв
/сто и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж
1-во число на месеца, до настъпването на законни предпоставки за изменение или
за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено
месечно изплащане.
ОСЪЖДА Д.Н.О., ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на детето С. Д. Н., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител И.С.Ш., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер по 130 лв. /сто и тридесет /лева месечно, считано за периода от 01.08.2017г. до 19.03.2018г., ведно със законната
лихва до окончателното и изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.Н.О., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса общо върху размера на
присъдената издръжка сумата от 257,60лв./двеста петдесет и седем лева и
шестдесет ст. / лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д.Н.О., ЕГН **********, да заплати на И.С.Ш., ЕГН **********, направените разноски по делото в
размер на 25лв./двадесет и пет/ лева, за заплатена държавна такса.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да
се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: