Определение по дело №2375/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………./………………..2016 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2375 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявени от А.Й.Й. два субективно и кумулативно съединени иска, първият от които срещу И.Н.К. с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 152 от ЗЗД за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 170, том 1, дело 170/24.09.2013г. на нотариус Виктория Дякова, поради противоречие със закона, а вторият против Д.З.Ж. с правно основание чл. 108 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на апартамент № 28, намиращ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 15, вх. Д, ет. 6. и за осъждане на ответницата да предаде владението му.

В исковата молба се излага, че  поради финансови затруднения А.Й.Й. е изтеглила кредит в размер на 29 000 лева от небанкова финансова институция „Ай еф джи лизинг” АД, който обезпечила с договорна ипотека от 13.06.2013г., учредена върху единственото й жилище с адрес гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 15, вх. Д, ет. 6, ап. 28. Ищцата твърди, че тъй като не успяла да започне работа, се обърнала към Елеонора Тодорова, която се занимавала с лихварство, за да изтегли още един паричен заем, с който да погаси предходното си задължение. Сочи се още, че Тодорова предложила на ищцата да погаси задължението й към „Ай еф джи лизинг” АД ако последната прехвърли собствения си недвижим имот на името на ответника И.Н.К.. В допълнение Тодорова обещала да я назначи на работа, като по този начин й осигури доказани доходи, необходими на ищцата да изтегли банков кредит. С получените средства А.Й. се задължила да възстанови на И.Н.К. платената сума за погасяване на задължението й, като последният от своя страна следвало да й върне собствеността върху апартамента.  Твърди се още, че на 24.09.2013г. ищцата прехвърлила на И.К. процесния апартамент, ведно с предварително договорената сума от 5000 лева, срещу задължението на да погаси парични дълг към „Ай еф джи лизинг” АД. Договорът за покупко-продажба на жилището бил обективиран в нотариален акт № 170, том 1, дело 170/24.09.2013г. на нотариус Виктория Дякова, като ищцата твърди, че  по настояване на ответника било записано, че имота се продава  на стойност 41 000 евро, въпреки че платеният дълг бил в размер на 30 934,92 лв. Излага се още, че остатъкът от изплатената сума до пълния размер от 41 000 евро била преведена по сметката на А.Й., която я изтеглила на 02.10.2013г. и незабавно след това върнала на  И.К., който я депозирал обратно в личната си сметка в „Уникредит Булбанк” АД. Ищцата твърди, че освен сумата платена от ответника за погасяване на задължението й към „Ай еф джи лизинг” АД не е получава други плащания, тъй като уговорката, при която е сключена продажбата била за обезпечаване на вземането на ответника към А.Й. в размер на 30934,92 лв., като в срок от 6 месеца жилището следвало да й бъде върнато обратно. С горното обосновава искането си за обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 170, том 1, дело 170/24.09.2013г. на нотариус Виктория Дякова, поради противоречие с разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи също, че Елеонора Тодорова отказала да назначи А.Й. на работа според уговорката, поради което и последната не успяла да върне дадения заем в уговорените 6 месеца. Впоследствие на 15.04.2014г. отв. И.Н.К. прехвърлил процесния имот на другата ответница Д.З.Ж., с която се познавали покрай дъщерята на Ж.. На 23.04.2014г. ищцата сключила договор за заем за послужване с приобретателката на апартамента, като след изтичане на уговорения едногодишен срок, бил извършен въвод във владение, въз основа на който Д.З.Ж. е придобила фактическата власт върху жилището. Твърди се, че легитимираната като собственик ответница не е придобила собствеността върху апартамент № 28, намиращ се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев” № 15, вх. Д, ет. 6, тъй като праводателят и не е бил несобственик.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата ответници.

Ответникът И.Н.К. излага становище за допустимост на исковете, но ги оспорва като неоснователни. Твърди, че договорът за покупко- продажба от 24.09.2013г. не е привиден, тъй като не е сключен с цел да обезпечи връщане на задължение на купувача към продавача.  Ответника сочи, че липсват доказателства за наличието на уговорка между страните за обезпечаване на чуждо вземане, тъй като уговорената сума за продажбата на процесния имот от 41 000 евро е изплатена изцяло, а погасеният дълг е в размер на 30 934,92 лв. Ответника оспорва да е получавал обратно разликата в размер на над 11 000 евро. В условията на евентуалност, при уважаване на заведения иск, прави възражение по чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по нищожен договор.

В депозираният отговор от Д.З. Колева оспорва основателността и на двата предявени иска. Сочи, че изложените в исковата молба твърдения за нищожност са насочени към установяването на привидността на договора за продажба между А.Й. и И.К., като се оспорват всички изложени фактически твърдения за наличие на заемно правоотношение между страните. Излага още, че твърденият порок на договора за покупко-продажба не съществува, а в условията на евентуалност, че правата й като добросъвестен приобретател на имота са запазени с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД.

 

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът указва на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи наличието на договор за покупко-продажба на процесния имот,  който е сключен между страните с цел да прикрият сключването на договор за заем, обезпечен с имота. В тежест на ищцовата страна също е да докаже твърденията си относно извършено привидно плащане на 02.10.2013г., като установи, че в действителност получените пари са били върнати на ответника И.Н.К..

Ответникът И.К. носи доказателствената тежест да установи положителните факти, от които черпи изгодни правни последици, и на които основава възраженията си. В негова тежест е да установи фактическия състав на предявеното възражение по чл. 34 от ЗЗД, като установи твърдяното  плащане по евентуално нищожния договор.

Ответницата Д.З. Колева носи доказателствената тежест да установи положителните факти, от които черпи изгодни правни последици и на които основава възраженията си.

С оглед указаната доказателствена тежест, допустими се явяват всички представени с исковата молба и отговорите на исковата молба документи, които следва да бъдат събрани като писмени доказателства в открито съдебно заседание.

Искането на ищцата за допускане на разпит на двама свидетели, в режим на водене, които да установят съществуването на заемно правоотношение с И.К., по същността си е насочено към установяване на привидността на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот. Отклонение от принципа за изискване свидетелски показания е въведен с правилото на чл.165, ал.2, изр.1 ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. По делото не са налице такива доказателства, поради което искането за допускане на свидетелски показания следва да бъде оставено без уважение.

В срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК е депозирано искане от ответницата Д.Ж. за конституиране на И.Н.К. като трето лице помагач по предявения срещу нея иск с правно основание чл. 108 от ГПК. Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от ГПК намира, че доколкото третото лице няма постоянен адрес в България, искането следва да бъде оставено без уважение. Въпреки това формалното приложение на разпоредбата е неприемливо, тъй като същото лице е ответник по кумулативно съединен иск и се предствляв от пр. представител

Страните следва да имат предвид, че могат да уредят спорните си взаимоотношения със спогодба, като за това могат да потърсят съдействие от медиатор.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

ДОПУСКА до събиране в открито съдебно заседание като писмени доказателства, всички представени с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на разпит на двама свидетели в режим на водене.

КОНСТИТУИРА И.Н.К.  в качеството на трето лице помагач на ответницата Д.З.Ж..

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че имат възможност да чрез медиация или друг способ да уредят доброволно отношенията си.

НАСРОЧВА разглеждане на в открито съдебно заседание на 17.03.2016 г. от   14:00 часа.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните. На ищцата да се изпрати препис от отговорите на исковата молба.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: