Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260014
град Шумен,
29.04.2022г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Тодорова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т. д. №11 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19,
съдебен адрес:*** срещу С.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, в която посочва, че
съгласно Договор от 20.12.2016 г. ищецът
е отпуснал на ответника 27 780 лева под формата на кредит за текущо
потребление. Кредитът е бил със срок за издължаване 120 месеца и при уговорени лихви, начин на
плащане и др. условия, подробно описани в договора за кредит, приложен като доказателство
към настоящата молба. Ищецът посочва конкретните условия, при които е отпуснат кредитът. Видно от приложените извлечения от кредитна
сметка, на 21.12.2016 г., банката е
изпълнила задължението си по чл. 1 от договора за кредит да предостави за
ползване разрешения кредит. Сумата по кредита е постъпила (усвоена) по
разплащателната сметка на кредитополучателя. Ответникът изплащал нередовно, със
закъснение дължимите вноски, поради което било сключено допълнително
споразумение от 13.12.2018г., с което страните са постигнали следните договорености
: да бъде капитализирана част от дължимата и неплатена към 13.12.2018г.
договорна лихва в размер на 857,31 лева, като главницата на кредита след
подписване на споразумението възлиза на 25 198,01 лева; описани са и
допълнителните клаузи. Въпреки постигнатите договорености със сключеното на
13.12.2018 г. допълнително споразумение към договора за кредит още втората и третата вноска по подписания нов
погасителен план - за м. януари и м. февруари 2019 г. - не са платени, а изобщо
последното плащане по кредита е на 30.12.2019 г. - 50 лв. Поради допуснатото просрочие и съгласно уговорките банката обявила кредита
за предрочно изискуем, за което е уведомила длъжника. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
считано от 06.03.2020
г., като тази падежна дата е изрично посочена в извлечението от сметка,
послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение. Банката е подала
Заявление по чл.417 от ГПК за дължимите суми, в резултат на което е образувано
ч.гр.д.№1756/2020г. по описа на ШРС. По това дело, ШРС е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 822/21.08.2020 г. срещу посоченото в
заявлението лице, като ответникът по настоящото дело С.В.В. съгласно цитираната
заповед за изпълнение дължи на Банка ДСК АД следните суми: 23 427,69 лева-
непогасена главница; 1187,32 лева- договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до
05.03.2020г., 27,37 лева- санкционна
лихва за периода 28.10.2019г. до 05.03.2020г., 683,31 лева-законна лихва от
11.03.2020 г. до 19.08.2020г., 120 лева- такса; законната лихва върху
главницата считано от 20.08.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението; 508,91лева -държавна такса и 50лева юрисконсултско
възнаграждение. Издаден е и изпълнителен лист № 14/31.08.2020 г. по ч.гр.д.
№1756/2020 г. на PC- Шумен за присъдените в полза на Банка ДСК суми. Ищецът получил разпореждане № 3/05.01.2021 г. издадено по посоченото дело, съгласно което е указано на банката , че на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК в едномесечен срок може да предяви установителен иск
относно вземането си спрямо длъжника С.В.В., което налагало предявяване на
иска. Предвид горното моли да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде признато за установено, че ответникът
му дължи 23 427,69 лева- непогасена главница; 1187,32 лева договорна
лихва за периода 29.09.2019 г. до 05.03.2020г., 27,37 лева- санкционна лихва за
периода 28.10.2019 г. до 05.03.2020г. , 683,31 лева- законна лихва от
11.03.2020 г. до 19.08.2020 г.; 120 лева- такса; законната лихва върху
главницата считано от 20.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
Моли за присъждане на деловодните разноски в заповедното и исковото
производство . В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице
предсрочна изискуемост на кредита, ответникът да бъде осъден да заплати
посочените суми т.к. с исковата молба обявява предсрочната изискуемост на
кредита.
В
законовия срок ответникът, чрез назначения му особен представител е представил писмен отговор, в който твърди,
че искът е предсрочно предявен, т.к. на длъжника не е обявена надлежно предсрочната
изискуемост. От изпратеното от ищеца уведомление, съответно разписка за
връчване не можело да се направи извод, че е налице надлежно връчване. В
случай, че съдът приеме, че уведомлението е достигнало до длъжника, заявява, че
същото не съдържа всички необходими реквизити, от които ответникът да разбере
считано от коя дата кредитът става предсрочно изискуем, размера на главницата,
лихвите, както и останалите наказателни и други надбавки по договора. Ако не се
възприеме становището, че кредитът не извършено надлежно уведомяване за
предсрочната изискуемост, заявява, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи - чл.8, чл.8.1.
и чл.9, като такива си алинеите на целия чл.7 от ОУ по смисъла на чл.143 и чл.146
от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП същите са нищожни, тъй като не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Такива са и чл.4.1,
чл.4.2, чл.4.3 чл.6 и чл.9 от допълнителното споразумение от 13.12.2018г. към
договора за кредит № 11/********* и раздел III, чл.7.1, 7.2.1, 7.2.2, 7.2.3.1,
7.2.3.2, 7.2.3.3, 7.2.3.4, 7.2.3.5, 7.2.3.6, 7.3.3, 7.7.5, 7.6, 7.7 и 7.8 от ОУ
- Приложение № 10.1. С чл.58, ал.1, т.2 3КИ е въведено изискване условията на
банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния
характер на договора за банков кредит, както и условията, при които може да се
променя последната до пълното погасяване задължението на
кредитополучателя. Счита, че в случая не
е изпълнено това условие, като излага подробни аргументи в тази насока. Счита
за нищожна клаузата на чл.1 от допълнителното споразумение от 13.12.2018г. към
договора за кредит, в която е посочено, че банката капитализира част от
дължимата и неплатена към него момент договорна лихва в размер на 857,31 лева
към главницата. Нищожността на клаузата за определяне на размера на главницата
по допълнителното споразумение води до нищожност и на обусловените от нея
клаузи на допълнителното споразумение относно приетия нов погасителен план и за
увеличение на възнаградителната лихва.Нищожните клаузи не пораждат правни
последици и следователно не обвързват страните по сделката, затова и искът се
явява неоснователен и недоказан и Ви моля да го отхвърлите.По отношение на
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, го намирам за
неоснователен и недоказан. Смята, че не е налице редовно уведомяване от страна
на банката до С.В.В., понеже исковата молба не е достигнала лично до него, за
да го обвърже, а е получена от особения представител.
По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен.
В допълнителната искова
молба ищецът оспорва възраженията на ответника.
В допълнителния отговор ,
ответникът поддържа първоначалните възражения.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От ищеца е подадено
Заявление по чл.417 от ГПК с искане ответникът, в качеството на длъжник по
Договор за кредит за текущо потребление
от 20.12.2016г. и Допълнително споразумение от 13.12.2018г. да бъде осъден да
му заплати следните суми 23427,69лева-
непогасена главница; 1187,32лева договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до
05.03.2020г., 27,37лева санкционна лихва
за периода 28.10.2019 г. до 05.03.2020г., 683,31лева- законна лихва от 11.03.2020
г. до 19.08.2020 г., 120лева- такса; законната лихва върху главницата считано
от 20.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението; 508,91 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.
№1756/2020 г. на PC- Шумен и е издадена Заповед №822/21.08.2020г. и Изпълнителен
лист № 14/31.08.2020 г. за посочените по-горе суми. От длъжника, в срока по чл.414 от ГПК е
подадено възражение, което наложило предявяването на настоящите искове.
Между страните не е спорно и
се доказва от представените писмени доказателства, че по силата на Договор за
кредит за текущо потребление от
20.12.2016г. ищецът е предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 27 780 лева, със срок на
погасяване 120 месеца, на месечни вноски съгласно приложения към договора
Погасителен план. Уговорената в договора лихва се определя по следния начин: Кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.35% годишно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.331%, който при отрицателна стойност
се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на
7.019%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж, подробно описани в
Приложение № 2 към договора (по-нататък наричани "Условията"). При
нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в
размер на 6-месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119%. Лихвеният
процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR /ЕURIDORM при предпоставките, по реда и в сроковете,
посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния
лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не
може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от
размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на
изпълнение на Условията.Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 8,45.
ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. На 13.12.2018г. между страните е сключено допълнително
споразумение, с което се изменят клаузи в първоначалния договор, а именно
страните приемат, че остатъкът по дълга към датата на сключване на допълнителното
споразумение е 25 218,34 лева, от които остатъкът по главницата е в размер на
24 340,70 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 857,31 лева, дължима
наказателна лихва в размер на 20,33 лева. Страните се съгласяват, че дължимата
лихва 857,31 лева се капитализира (добави) към главницата, в резултат
на което главницата става в размер на 25 198,01 лева. Запазва се срокът за
издължаване на кредита. Крайна падежна дата за окончателно погасяване е
21/12/2026 г.
Със сключване на това Допълнително споразумение се
преустановява ползването на гратисни периоди и/или частични индивидуални
погасителни планове, ако такива са договорени. Кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 11,782 %
годишно или 0,0327% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220%, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 11,562 п.п. Стойностите на индикатора „среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
се публикуват на интернет страницата на
БНБ. Лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на
отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за
стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка.
Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е
12.44%. ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите
условия. Падежна дата за издължаване на
месечните вноски е 28-мо число на месеца.
Ищецът твърди, че ответникът
е преустановил плащането на дължимите вноски, поради което са настъпили
предпоставките по чл.18.2 от "Условията" към Договора от 20.12.2016г. за предсрочна изискуемост на кредита. За реализиране на
правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, банката изпратила на
ответника Уведомление изх.№0090-20-00516/05.02.2020г., което твърди, че е
получено от него на 10.02.2020г. Първото възражение на ответника е, че не е
налице надлежно връчване уведомлението. Счита, че представеният документ „Потвърждение
за получаване“ не удостоверява, че уведомлението е получено от него. Съдът
намира възражението за неоснователно, уведомлението е изпратено чрез лицензиран
пощенски оператор, като в разписката изрично е отбелязано, че е връчено на
получателя С.В.В., който е положил подпис. По
делото не е заявено оспорване на автентичността на подписа на лицето, поради
което съдът приема, че е налице надлежно удостоверяване за приемане на
пратката. Заявено е и възражение, че не се установява с категоричност, че
пратката съдържа именно изявлението за предсрочна изискуемост. Съдът намира за неоснователно
и това възражение, т.к в „Потвърждението за връчване“ изрично е посочено, че
съдържанието на пратката е Писмо изх.№0090-20-00516/05.02.2020г. , което е достатъчно
да се приеме, че е връчено именно уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Ако съдът приеме, че
изявлението за предсрочна изискуемост е връчено надлежно, ответникът твърди, че
същото не съдържа необходимите реквизити, поради което не постига целения
ефект. Съдът счита, че уведомлението е в достатъчна степен индивидуализирано за
да изпълни предназначението си. Няма спор, че кредитът е в размера посочен в
уведомлението, усвоен е изцяло, като движението по начисляване и погасяване на суми
по този договор е по банковата сметка, посочена в документа. Не се твърди и
няма доказателства между страните да е сключван друг договор. Настъпването на
предсрочната изискуемост е обусловено от установяване реализирането на
уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното
право на банката- кредитор за обявяване на вземанията за изискуеми; заявяването
от страна на банката, че упражнява това свое право и достигане на нейното
волеизявление до длъжника. За разлика от извлечението от банкова сметка, ***ме,
че в поканата кредиторът е длъжен подробно да индивидуализира просрочените
задължения, както и тези които обявява за предсрочно изискуеми. Длъжникът е
страна по договора и е запознат както с размера на отпуснатия и усвоен кредит,
така и каква част от него е погасил, респ. каква част остава дължима,
евентуално просрочена ( в този смисъл Решение
№ 60118 /15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г., I т. о., ТК).
Ако съдът не
приеме горните възражения, ответникът се позовава на неравноправност на клаузи от Договора за кредит - чл.8, чл.8.1. и чл.9,
като такива си алинеите на целия чл.7 от ОУ по смисъла на чл.143 и чл.146 от
ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП същите са нищожни, тъй като не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Такива са и чл.4.1,
чл.4.2, чл.4.3 чл.6 и чл.9 от допълнителното споразумение от 13.12.2018г. към
договора за кредит № 11/********* и раздел III, чл.7.1, 7.2.1, 7.2.2, 7.2.3.1,
7.2.3.2, 7.2.3.3, 7.2.3.4, 7.2.3.5, 7.2.3.6, 7.3.3, 7.7.5, 7.6, 7.7 и 7.8 от ОУ
- Приложение № 10.1. Посочените от
ответника клаузи са свързани с определяне на лихвения процент и ГПР по
процесния договор. При анализ на същите, съдът счита, че не се открива
нарушение на правилата на ЗЗП и ЗПК при регламентиране на задължението за лихви. Видно
от договорните книжа кредитът е отпуснат при условията на кредитна програма
"ДСК Престиж", която предвижда преференциални условия, от които кредитополучателят
се е възползвал. Договорната лихва се формира от преференциален променлив
лихвен процент в годишен размер от 7,35%,
който се определя от стойността на 6 месечния SOFIBOR/EURIBOR от 0,331%, който който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на
7.019%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж, подробно описани в
Приложение № 2 към договора (по-нататък наричани "Условията"). При
нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване
на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
6-месечния SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119%. Лихвеният процент се
променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR /ЕURIDORM при предпоставките, по реда и в сроковете,
посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния
лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не
може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от
размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на
изпълнение на Условията.Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 8,45.
ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
В допълнителното споразумение от 13.12.2018г. страните договарят, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 11,782 %
годишно или 0,0327% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220%, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 11,562 п.п. Стойностите на индикатора „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден
до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ. Лихвеният процент се променя с промяната на референтния
лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите
условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент,
същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде
по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 12.44%.
ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Кредитополучателят попада под приложното
поле на ЗЗП доколкото отговаря на
дефиницията за "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП,
неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определените
примерно изброени от законодателя хипотези в т. 1-19 на тази разпоредба. На основание
чл. 146, ал.
1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, като съгласно чл. 146, ал.
1 ЗЗД не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, като тежестта за доказване, че дадена клауза е индивидуално
уговорена е на банката – чл. 146, ал. 4
ЗЗП.
С постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения, ВКС е приел, че е допустима
уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ; тези обстоятелства следва
да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора; методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ- чл. 144, ал.
4 ЗЗП, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва, като ако е предвидена възможност
само за повишаване, това води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора.
С решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр.
д. № 4452/2014 г. на ІІІг. о. е даден отговор на въпроса за приложението на
предвиденото в чл. 143, ал.
3, т. 1 ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи,
даващи право на търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката,
без потребителят да има право да се откаже от договора, по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято
цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори (въздействие на свободен пазар и/или държавен
регулатор). Изведено е, че за преценката дали е налице
изключението от общия принцип за неравноправност, е необходимо методът за
индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и
потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената. С решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г. по реда на чл. 291, т. 1 ГПК е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за
приложението на изключението по чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните
обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат
до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред
установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на
изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с
конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати
възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита без да
се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия
пазар.
Видно от цитираните по-горе клаузи в
Договора за кредит, първоначално страните
са постигнали споразумение, че лихвеният процент е преференциален и се
прилага само при условие, че се спазват условията по програма ДСК „Престиж“,
при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката , съгласно Приложения №2 към
договора. Предвидено е обаче, че и промененият лихвен процент може да достигне
максимум 6 месечния SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,119%.
Тази формулировка според съда налага
извод, че е налице основание да се приложи изключението по чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП, тъй като е описано по ясен и недвусмислен начин конкретен
размер на надбавката , а индексът SOFIBOR не зависи от
неговата преценка. Тези изводи са относими и към договорката за олихвяване на
кредита предвидена в допълнителното споразумение. По изложените съображения съдът приема, че
уговорките за договорна и наказателна лихви не нарушават изискванията на чл. 143 от ЗЗП, не водят до нарушаване на
изискването за добросъвестност, до неравновесие в договорните ангажименти на
страните.
С последно
въведеното възражение, ответникът твърди, че при сключване на допълнителното
споразумение от 13.12.2018г. е допуснато нарушение на
закона, т.к. към дължимата главница са добавени просрочените лихви и последните
са станали част от главницата. По този начин според ответника се е достигнало
до анатоцизъм, който е допустим само в хипотезата на чл.294,ал.2 от ТЗ, каквато настоящата не е. Според съда,
уговорката в допълнителното споразумение към договора за кредит, за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва и мораторна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, поради това е нищожна
на основание чл. 26, ал. 4,
вр. с чл. 10, ал. 3
от ЗЗД (в този смисъл см. Решение № 66/29.07.2019 г., постановено по
т. д. № 1504/2018 г. по описа на ВКС, Решение № 30
от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на I т. о. на ВКС).
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт
на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал.
2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговците. В настоящия случай, ответникът е физическо лице и на следващо място, липсва приета от БНБ
Наредба по смисъла на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.), не представлява предвидена в
наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3
от ЗЗД. Съобразно извода за нищожност на коментираната клауза в
допълнителното споразумение, съдът счита, че към датата на допълнителното
споразумение дължимата главница е в размер на 24 340,70 лева. След датата
на сключване на споразумението, ответникът е правил погашения, като общо
платената главница, съобразно ССЕ е в размер на 1 770,32 лева,
следователно дължимият остатък от главницата е в размер на 22 570,38 лева (24 340,70 -1 770,32), до която сума се явява основателен искът за
главницата. Ищецът претендира договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до
05.03.2020г. Размерът на договорната
лихва следва да бъде съобразен с първоначалния погасителен план. Видно от същия
за претендирания период ответникът е следвало да заплати договорна лихва в
размер на 1 019,52 лева. В ССЕ са
отразени извършени в посочения период плащания от ответника, като със същите е
погасена договорна лихва в размер на 464,08 лева. Поради посоченото съдът
намира, че неизплатената договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до
05.03.2020г. е в размер на 555,44 лева, до която сума е основателна
претенцията. Тук следва да се отбележи, че безспорно ответникът дължи и лихва в
размер на 857,31 лева, която е била капитализирана с допълнителното
споразумение, но тя е за период предхождащ споразумението, съответно не е
предмет на делото. Следващото вземане е за санкционна лихва 27,37 лв. за
периода 28.10.2019 г. до 05.03.2020г., което според съда е основателно в пълен
размер, тази е дължимата сума и съобразно първия погасителен план. Ищецът
претендира и законна лихва след датата на предсрочната изискуемост. Съдът
намира, че такава е дължима, но следва да бъде преизчислена с оглед приетият за
доказан размер на главницата. При това положение върху главницата от 22 570,38 лева законната лихва за периода от
11.03.2020 г. до 19.08.2020 г. е в размер на 658,36 лева. Дължима изцяло
е и таксата от 120 лева.
В обобщение, съдът счита, че
установителния иск е основателен за следните суми: главница от 22 570,38
лева, договорна лихва за периода
29.09.2019 г. до 05.03.2020г. в размер
на 555,44 лева, санкционна лихва 27,37 лв.
за периода 28.10.2019 г. до 05.03.2020г. , законна лихва за периода от
11.03.2020 г. до 19.08.2020 г. в размер на 658,36 лева, такса 120 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението. За разликата над
посочените размери, претенциите се явяват неоснователни.
Въпреки
частичната основателност на главния иск по чл.422,ал.1 от ГПК, съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявения осъдителен иск, т.к. според съдебната
практика, при частично уважаване на главен иск е недопустимо разглеждането на
евентуален такъв(Решение №135/2018, Решение
№210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2014г. ІV г.о. на ВКС, Определение
№310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о. и др.).
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца извършените деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от иска или суми както следва: 523,07
лева в заповедното производство и 2 359,63 лева в исковото производство.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че С.В.В., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, съдебен адрес:*** следните суми 22 570,38
(двадесет и две хиляди петстотин и седемдесет лева и
тридесет и осем стотинки)лева- главница
по Договор за кредит
за текущо потребление от 20.12.2016г. и Допълнително споразумение от
13.12.2018г., 555,44(петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки) лева - договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до
05.03.2020г., 27,37(двадесет и седем
лева и тридесет и седем стотинки) лева-
санкционна лихва за периода 28.10.2019 г. до 05.03.2020г., 658,36(шестстотин петдесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки)лева - законна лихва от 11.03.2020 г. до 19.08.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.08.2020 г. до
окончателното и плащане, за които суми има издадени Заповед
№822/21.08.2020г. и изпълнителен лист № 14/31.08.2020 г. по ч.гр.д.
№1756/2020 г. на PC- Шумен.
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422,ал.1 от ГПК за разликата от 22 570,38 лева- главница, до пълния
предявен размер от 23 427,69 лева, за разликата от на 555,44 лева- договорна
лихва за периода 29.09.2019 г. до 05.03.2020г., до пълния предявен размер от 1187,32
лева, за разликата от 658,36 лева -
законна лихва за периода 11.03.2020 г. до 19.08.2020 г. до пълния предявен
размер от 683,31 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, сумата
2 882,70 (две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и
седемдесет стотинки) лева- деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от иска, от които 523,07 лева направени
в исковото производство и 2 359,63 лева в заповедното производство.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Апелативен съд-Варна.
СЪДИЯ: