Решение по дело №7/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 28
Дата: 28 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Христо Томов
Дело: 20234000600007
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря А.ка Ст. И.а
в присъствието на прокурора Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20234000600007 по описа за 2023 година

на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе
предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на
Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №
1648/2022 г. по описа на Районен съд – Русе и отмяна постановеното
определение под № 302/21.09.2022 г. за одобряване на постигнатото
споразумение за решаване на делото в досъдебното наказателно производство
– по пр. преписка № 4751/2022 г. на Районна прокуратура - Русе /ДП №
546/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР – Русе/.
С искането подадено по пощата, заведено с вх. № 29574/24.11.2022 г. в
деловодството на Районен съд гр. Русе, е заявено основание за възобновяване
производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати
съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Не се
правят други алтернативни искания свързани с разпоредбите на чл. 425, ал. 1,
т. 2 – 4 от НПК..
Твърди се, че определение под № 302/21.09.2022 г., постановено по
1
НОХД № 1648/2022 год. по описа на Районен съд гр. Русе, от XI наказателен
състав, с което съдът е одобрил споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, в частта му, с която обвиняемият тогава А. М. М.
с ЕГН ********** се е признал за виновен в извършване на престъпление по
чл. 325, ал. 1 от НК, и за което при условията на чл. 54 от НК му е било
наложено наказанието лишаване от свобода, е постановено при съществено
нарушение на закона и при допускане съществено нарушение на процесуални
правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК..Излагат се доводи, че
в хода на разглеждане на делото по реда на глава XXIX от НПК е допуснато
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като не е наложено кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание. В санкционната част на
разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК предвидените от законодателя наказания
са лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание. След като според прокурора, при условията на чл. 54 от НК, на
обвиняемия е наложено основно наказание лишаване от свобода, то е
следвало задължително да се наложи и кумулативно предвиденото за това
престъпление наказание обществено порицание. Именно като е одобрил
споразумение, с което на обвиняемия е наложено само едно от кумулативно
предвидените за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК наказания /лишаване
от свобода/ и не е наложено наказанието обществено порицание, съдът е
приложил неправилно материалния закон.
Излагат се доводи, че съдът е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд не е спазил
разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК и вместо да предложи на страните
промени в споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му със
закона. Допуснатото нарушение на материалния закон не е констатирано от
съда, въпреки задължението му да провери законосъобразността на
постигнатото споразумение преди одобряването му.
Иска се на основание чл. 419, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 420, ал. 1,
предложение последно, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2, във вр. с чл. 424, ал. 1, предложение първо и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК
Великотърновският апелативен съд да възобнови НОХД № 1648/2022 год. по
описа на Районен съд гр. Русе, да отмени постановеното по него определение
под № 302/21.09.2022 г., с което е одобрено споразумение за решаване на
делото в досъдебното производство, в частта относно престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК и приложението на чл. 23, ал. 3 от НК, както и постановеното
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК определение под № 1819/21.09.2022 г. и
да върне делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на
първоинстанционния Русенски районен съд.
В съдебно заседание във Великотърновския апелативен съд прокурорът
от Апелативна прокуратура гр. Велико Търново поддържа направеното
искане за възобновяване на делото по изложените в искането съображения.
Изразява мотивирано становище за основателност на искането за
2
възобновяване на делото и предлага съдът да го уважи. Допуснати са от съда
претендираните от прокуратурата съществени процесуални нарушения както
при провеждане на съдебното производство, така и при изготвяне на
определението за одобряване на споразумението и мотивите към него. Съдът
е приложил неправилно и материалния закон. Пропускът, който е изложен в
искането според прокурора е съществен и представлява съществено
процесуално нарушение даващо основание за възобновяване по реда на чл.
422 от НПК.
В съдебно заседание осъденият А. М. М. редовно призован, се явява.
Изпратената призовка до същия на адрес посочен в искането се е върнала
невръчена с отбелязване в нея, че по данни на Мартина М.а дъщеря на
осъдения същият се намира в ТО гр. В. Търново, а тази до затвор гр. Ловеч се
е върнала връчена с отбелязване, че лицето я е получило лично на 20.01.2023
г.. Това е предпоставило и производството пред апелативния съд да се
проведе при условията на разпоредбата на чл. 353, ал. 1 от НПК, а делото да
се разгледа в присъствие на осъденото лице, тъй като то е намерено на
посочен от прокуратурата адрес. Обстоятелството, че А. М. М. изтърпява
според искането наказание лишаване от свобода в затвор гр. Ловеч, при което
не е упълномощил изрично защитник за участие в настоящото съдебно
производство е наложило за съдебното заседание да се допусне правна помощ
на осъдения и се назначи при условията на чл. 94, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 6 от
НПК адвокат за служебен защитник, тъй като М. е задържан.
Същият се представлява процесуално от назначен служебен защитник
адвокат Л. П. М. от ВТАК, която оспорва искането за възобновяване на
делото и моли то да не бъде уважавано.
В своето изложение адвокат Л. П. М. подробно обсъжда искането
обективирано в изложението на Главния прокурор като обосновава защо
според нея то се явява неоснователно и изисква от съда извършване на
проверка по отношение твърдението направено в него за допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон свързани с неправилното
приложение на материалния такъв. Моли и иска въз основа на тези
обстоятелства да не бъде отменяно определението на първоинстанционния
съд. Излага аргументи за това свое становище като твърди, че не са допуснати
претендираните нарушения. Позовава се на разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от
НПК, според която наказанието може да се определи при условията на чл. 55
от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка е приложението на чл. 55, ал. 3 от
НК където съдът може и да не наложи по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Настоящият случай
според заявеното от защитника е точно такъв. Именно общественото
порицание, което макар и да е предвидено кумулативно към чл. 325, ал. 1 от
НК се явява по-лекото такова наказание и първоинстанционният съд
съответно правилно е преценил в случая, прилагайки разпоредбата на чл. 55
от НК като съгласно ал. 3 на същия текст не го е наложил.
3
Осъденият излага своето становище по искането на Главния прокурор
като изцяло подкрепя и поддържа казаното от адвокат М..
В правото си на последна дума А. М. М. моли съда да не се уважава
искането.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането на Главния прокурор и заявени с него
основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по
чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като
от съдържанието на искането е видно, че с него се извежда оплакване и са
заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с
допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Искането за възобновяване е направено и подадено в законоустановения
шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, с постъпило по пощата в
деловодството на Районен съд гр. Русе, искане заведено с вх. №
29574/24.11.2022 г., по отношение влязло в сила на 21.09.2022 г. определение
под № 302/21.09.2022 г., постановено по НОХД № 1648/2022 г. на Районен
съд гр. Русе, XI наказателен състав.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
основателно по следните съображения:
С определение под № 302 от 21.09.2022 г., постановено по НОХД №
1648/2022 г. на Районен съд гр. Русе, XI наказателен състав, на основание чл.
382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство - пр. преписка № 4751/2022 г. на Районна
прокуратура - Русе /ДП № 546/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР –
Русе/, по реда на чл. 381 от НПК, постигнато между защитника на обвиняемия
А. М. М., адвокат Б. Д. Д. от Русенска адвокатска колегия и младши прокурор
Павел Славов от Районна прокуратура гр. Русе, отменена е мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ взета по отношение на обвиняемия А.
М. М. с ЕГН ********** и е прекратено наказателното производство по
НОХД № 1648/2022 г. по описа на Районен съд гр. Русе.
С одобреното от съда споразумение обвиняемият А. М. М. се е признал
за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което
деяние и на основание чл. 54, ал. 1 от НК с определението му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, той трябва да изтърпи при
първоначален общ режим. С друг диспозитив М. се е признал за виновен в
извършването и на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като на основание
чл. 54, ал. 1 от НК за него му е определено наказание глоба в размер на 300
лева.
4
На основание чл. 23, ал. 3 от НК, към наказанието лишаване от свобода
за срок от 7 /седем/ месеца е присъединено изцяло наказанието глоба в размер
на 300 лв.
С одобреното от съда споразумение и на основание чл. 59, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК, е постигнато съгласие и по въпроса при изтърпяване на
наказанието да се приспадне периода от време, през който обвиняемият е бил
задържан по делото за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР, до 72 часа
по реда НПК и на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 23.08.2022 г., до
одобряване на споразумението от съда и влизането му в сила.
Определението е влязло в сила на 21.09.2022 г. и не е проверявано по
касационен ред.
Доводите в искането за възобновяване за допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК са основателни.
За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК законът предвижда
кумулативно наказанията лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание. С одобреното от съда споразумение, което
съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в
сила присъда, обвиняемият А. М. М. е осъден за престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е определено
наказание лишаване от свобода в размер на 7 /седем/ месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, той следвало да изтърпи при
първоначален общ режим, но не е определено кумулативно предвиденото
наказание обществено порицание.
Видно от приложените по досъдебното производство под № 546/2022 г.
по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Русе писмени доказателства, не е
имало законова пречка на М. да бъде наложено наказанието по чл. 37, ал. 1, т.
11, във вр. с чл. 52 от НК, обществено порицание. С определението по чл.
382, ал. 7 от НПК е допуснато съществено нарушение на закона по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2 от НПК, тъй като не е приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен - при определяне на наказанието за
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК не е наложено кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание по чл. 37, ал. 1, т. 11, във вр.
с чл. 52 от НК, каквото в случая задължително е следвало да бъде
постановено, при положение, че наказанието за това престъпление е
определено при условията на чл. 54 от НК.
С последващо определение под № 1819/21.09.2022 г. по същото НОХД
№ 1648/2022 г., влязло в сила на 06.10.2022 г., Районен съд гр. Русе, XI
наказателен състав, в публично заседание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от
НПК, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение, наложеното на
А. М. М. по НОХД № 807/2021 г. по описа на Районен съд - Русе наказание в
размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което съобразно
разпореденото в него трябвало да изтърпи отделно и при първоначален общ
режим.
5
Русенският районен съд е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от
НПК, тъй като в нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрил споразумение,
което противоречи на закона. Съдът е следвало да констатира, че
представеното за одобрение споразумение противоречи на закона и на
основание чл. 382, ал. 5 от НПК да предложи на страните промени в
споразумението, с цел привеждането му в съответствие със закона, които да
обсъди с прокурора и защитника. В случай, че страните не изразят съгласие с
предложените промени, съдът е бил задължен да откаже да одобри
споразумението, което противоречи на закона, нещо което той не е направил.
Допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са
съществени и е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за
възобновяване на делото. По изложените съображения настоящият състав на
Великотърновския апелативен съд намира, че следва да упражни
правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Наказателното дело следва да
бъде възобновено, постановеното по него определение съответно да се
отмени в частта относно престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и
приложението на чл. 23, ал. 3 от НК, както и да се отмени постановеното по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК определение под № 1819/21.09.2022 г., тъй
като привеждането в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на
наложеното по друго наказателно дело НОХД № 807/2021 г. на Районен съд -
Русе наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, се явява
пряка и непосредствена последица на осъждането за престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК. При такова развитие на нещата делото е необходимо да се
върне на първоинстанционния Русенски районен съд за ново разглеждане в
отменената част от друг състав, от стадия на съдебно заседание.
Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият
състав на Великотърновския апелативен съд установява да са били допуснати
нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила,
които разкриват наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Това налага съдът да упражни
правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, както бе посочено по-горе.
В този аспект поддържаното становище от защитника адвокат Л. П. М.
да не са допуснати претендираните нарушения се явява неоснователно.
Позоваването на разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК, според която
наказанието може да се определи при условията на чл. 55 от НК и без да са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и възможното приложение на чл. 55, ал. 3 от НК, да не се
наложи от съда по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода, не намират приложение в настоящия
разглеждан случай. Видно от споразумение под № 302 от 21.09.2022 г.
постановено по НОХД № 1648/2022 година на Русенски районен съд
съгласието между страните по него е постигнато, а и е одобрено от съда, в
такъв вид, че за извършеното от обвиняемото лице А. М. М. престъпление по
6
чл. 325, ал. 1 от НК, се определя по вид и размер наказание и то на основание
чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, което
съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, следва да се изтърпи
при първоначален общ режим. Така, че няма съгласие по конкретното
наказателно дело определянето на наказанието по вид и размер да стане при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от НК.
Предвид констатираното основание за възобновяване на делото и
изложените съображения, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
направеното искане за възобновяване на наказателното производство се явява
основателно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
По отношение на мярката за неотклонение:
Допуснатите нарушения на закона и съществените нарушения на
процесуалните правила изпълват съдържанието на касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради и което определението под № 302
от 21.09.2022 г., постановено по НОХД № 1648/2022 г. на Районен съд гр.
Русе, XI наказателен състав, подлежи на отмяна по реда за възобновяване на
наказателните дела, в частта относно престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и
приложението на чл. 23, ал. 3 от НК, както и на постановеното по реда на чл.
306, ал. 1, т. 3 от НПК определение № 1819/21.09.2022 г., като делото следва
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С
настоящето решение се възстановява висящността на първоинстанционното /а
и на наказателното/ производство и по същество липсва влязла в сила
присъда/определение, подлежаща/о на изпълнение. Мярката за неотклонение
взета по отношение на осъдения А. М. М. по досъдебното производство е
била "Задържане под стража", същата не е променяна, поради което и след
отмяната на определението под № 302 от 21.09.2022 г., постановено по НОХД
№ 1648/2022 г., остава да действа.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1648/2022
год. по описа на Районен съд гр. Русе.
ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в
сила определение под № 302/21.09.2022 г., постановено по НОХД №
1648/2022 год. на Районен съд гр. Русе, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство и наказателното
производство е прекратено, в частта относно престъплението по чл. 325, ал. 1
от НК и приложението на чл. 23, ал. 3 от НК, както и на постановеното по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК определение под № 1819/21.09.2022 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменената част от друг
7
състав на първоинстанционния Районен съд гр. Русе от стадия на съдебното
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8