РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Смолян , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:С.К. З.
като разгледа докладваното от С. К. З. Гражданско дело № 20205440100649
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В. С. А. от гр. Смолян е предявил срещу Главна дирекция „****“ при МВР
обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1 700 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд в периода 01.07.2017 – 03.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на възнаграждението и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата в размер на 220 лв., считано от първо число на
месеца, следващ съответното тримесечие, за който е дължимо всяко месечно
възнаграждение до 04.08.2020 г.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:
съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява
длъжността Командир на екип в група „***“ при *** – Пампорово при ** – Смолян при ***
при МВР - София, по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето
01.07.2017 – 03.08.2020 г. е положил общо 1704 часа нощен труд, който следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 на 1948 часа дневен труд, което не е направено от
работодателя.
Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд
представлява положен извънреден труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
1
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане
на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение
под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения, като
началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на съответното
тримесечие, в което е положен извънреден труд.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния период
ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни
смени, при сумирано изчисляване на работното време. Възразява, като твърди, че по
отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само от ЗМВР и
подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното
работно време. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна
работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита,
че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски
органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в
ЗМВР. Твърди, че в ЗМВР е направено разграничение между нощния и извънредния труд и
начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на
извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден,
тъй като не е полаган извън установеното работно време. Не е положен нито извънреден
дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. Р. поддържа предявените искове и
моли да бъдат уважени.
Ответникът не се представлява, в писмена молба моли исковете да бъдат отхвърлени по
съображенията, развити в отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 5, издадена от ответника, че
ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до
момента изпълнява длъжността Командир на екип в група „***т“ при РСПБЗН – ***при ** –
Смолян при*** при МВР - София и полага труд на смени.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в
системата на МВР работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано
отчитане на работното време. За периода 01.07.2017 – 03.08.2020 г. е положил нощен труд
общо 1 671 часа, от които 80 часа положени в официални празници, които часове отработен
нощен труд са начислени по ведомост и изплатени на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР като
допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час, без да са преобразувани в дневен труд. За
изработените часове през дните на официални празници на ищеца е изплатено пълното
дължимо възнаграждение за работа на официални празници в размер на 100 % от основното
месечно възнаграждение, както и за всеки отработен час извънреден труд е получавал
увеличена с 50 % часова ставка. Положените часове нощен труд, обаче не са преобразувани
в дневен труд. В констативно-съобразителната част на заключението в табличен вид по
тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен с коефициент
1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е приравнен нощният труд в
дневен в размер на 1 910 часа и е определен положен извънреден труд в размер на 139 часа
2
над нормативно определените 70 часа на отчетен период /видно от колона 3 от таблицата/,
на стойност 1 831,59 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и
компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва по тримесечия към 04.08.2020 г. е
определена в размер на 256,48 лв..
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е
съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е
оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1 700 лв., представляваща дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода
01.07.2017 – 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
в размер на 220 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, за
което е дължимо всяко месечно възнаграждение до 04.08.2020 г. – датата на подаване
исковата молба.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. От заключението по СИЕ безспорно се установи също, че в
посочения период от време същият е положил извънреден труд общо 243 часа, които не са
начислени и заплатени.
Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в разпоредбата на чл.
50а, ал. 1 ЗДСл, приложима и за служителите в системата на МВР, според която извънреден
е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време,
освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по
назначаването. Ал. 2 на чл. 50а ЗДСл предвижда субсидиарното приложение на
разпоредбите на Кодекса на труда относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд. Ето защо следва да се приеме, че КТ намира
субсидиарно приложение и по отношение на работещите по служебно правоотношение по
ЗМВР по въпросите уреждащи допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.
В разпоредбата на чл. 176 ЗМВР е определено формирането на брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в системата на МВР от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Такова допълнително възнаграждение по
смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР представлява и възнаграждението за извънреден труд.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в
3
работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.
5 е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал. 6 извънредният труд
по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7
е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
В рамките на процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.; Наредба № 8121з-
908/02.08.2018 г.. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
4
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за
нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова, е отменена Наредба №
8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3,
чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32,
ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл.
23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази отмяна, засягаща и
полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е индиция, че е
недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд
за служителите в МВР.
5
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело №405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя. В цитираното решение е
посочено, че възнаграждението по чл. 261 КТ се дължи на друго основание.
Съгласно чл. 6 от Наредбата допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с
Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г, отм. ДВ бр. 9/2007, считано от
01.07.2007 и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила
от посочената дата, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа);
начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане
на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само
нощна). Ето защо, няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните
часове се превръщат в дневни. Посочената в чл. 7 от отменената наредба и съответно чл. 9
от сега действащата наредба методологията е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобра-зяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевид-но се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая, както е посочено по-горе, на
ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия
период, но не и извънредния труд, получен след преобразуването на нощните часове в
дневни.
Съдът се солидаризира с решение № 14/27.03.2012 по дело №405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., в
мотивите на което е прието, че въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е
право на работодателя, като в случай, че периодът на отчитане на сумираното работно време
6
е едномесечен, извънреден труд ще е налице, ако реално отработеното от ищеца време за
съответния месец, надвишава нормочасовете за месеца. Аналогично следва да се приеме, че
надвишаването на допустимите нормочасове за съответния отчетен период при отчитане на
сумирано изчисляване на работното време, каквото в случая е прието по тримесечия, е
налице извънреден труд, който следва да бъде заплатен допълнително.
Положеният от ищеца извънреден труд общо 239 часа е установен от експертизата при
отчитане на предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано
изчисляване на работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е
начислен само нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от
заключението по СИЕ, че положените 239 часа извънреден труд, получени след
преобразуването на положения нощен труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден
график от ответника, както и че този извънреден труд не е начислен и изплатен и не е
компенсиран с почивка.
Исковете за главница и лихва са основателни и доказани в пълен размер и следва да бъдат
уважени. Ищецът не е заявил искане за изменение на размера на предявените искове до
размерите, установени от експертизата.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1 700 лв., представляваща
стойността на положения 239 часа извънреден труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Ответникът е изпаднал в забава, като не е платил
съответните часове извънреден труд в месеца следващ съответното отчетно тримесечие,
през което е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата помесечно сума за
извънреден труд се дължи от първо число от месеца, следващ съответното отчетно
тримесечие, за който се дължи трудовото възнаграждение, като от заключението на вещото
лице, кредитирано от съда и неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва към
датата на подаването на исковата молба надхвърля предявения размер на лихвата от 220 лв..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на адв.
Р. в размер на 400 лв., видно от договора за правна защита и съдействие на л. 6. Ще следва,
с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по сметка
на РС Смолян сумата от 238 лв., от която 118 лв. държавна такса и 120 лв. за
7
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „****“ при МВР - София, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от главен комисар Н. С. Н., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на В. С. А., ЕГН **********, от гр. ****, сумата от 1 700 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения 239 часа извънреден труд в
периода 01.07.2017 – 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.08.2020 г..
ОСЪЖДА Главна дирекция “****“ при МВР - София, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от главен комисар Н. С. Н., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на
В. С. А., ЕГН **********, от гр. ***, сумата от 220 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за
извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно
тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 04.08.2020 г..
ОСЪЖДА Главна дирекция “****“ при МВР - София, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от главен комисар Н. С. Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на В. С. А., ЕГН **********, от гр. ***, сумата от 400 лева за направените деловодните
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “****“ при МВР - София, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от главен комисар Н. С. Н. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на РС - Смолян сумата от 238 лв., от която 118 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. Р.на посочения в
исковата молба съдебен адрес и на ответника на посочения в отговора съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8