О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
С., 22.11.2017
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5
състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
разгледа
докладваното от съдия Райкинска т. д. № 185 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 692 ТЗ.
Образувано е
по възражение срещу списъка с приетите от синдика на "К.М." АД, ЕИК ********(наричано по-долу Длъжника) вземания
на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал.1 ТЗ.
С решение от
23.06.2017 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника "К.М." АД,
определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е
назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в
търговския регистър на 27.06.2017 г.
В изпълнение
на правомощията си, синдикът е изготвил списъците на приетите и неприетите
предявени вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в
търговския регистър на 17.10.2017 г.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило
възражение вх. № 138358/18.10.2017 г. от кредитора „Б.Д.“ ЕАД срещу списъка на неприети
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, по което своевременно и в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ
е постъпило становище от синдика. Възражението е разгледано в открито съдебно
заседание на 16.11.2017 г.
Относно производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на
неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията си писмено пред съда по
несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, или в случая този срок е
изтекъл на 04.05.2017 г.
Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане, което е предявено след
срока по чл. 685,
ал. 1, но не по-късно от два месеца
от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по
предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се
предявяват.
В молбата за
предявяване на вземането кредиторите трябва да са посочили всички факти, от
които претендират да произтича тяхното вземане, а ако съществуват две и повече
групи факти, всяка от които формира отделно основание на вземането (напр.
договор, а евентуално неоснователно обогатяване), кредиторът е длъжен да ги
посочи при условия на евентуалност. В противен случай преклудиращият
ефект на сроковете за предявяване на вземанията ще бъде пречка за последващото им предявяване. Недопустимо е кредиторът да
навежда едва във възражението си по списъците ново фактическо основание на
своето вземане, незаявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Както синдикът, така и съдът са обвързани и разглеждат предявеното вземане само
при заявеното от кредитора основание.
Синдикът
разглежда предявените вземания в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съотв.
– чл. 688, ал. 1 ТЗ и ги включва в
списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на
вземанията по чл. 687 от ТЗ - тези на работниците и
служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на
публично вземане. Вземанията се предявяват пред съда, но компетентен да се
произнесе по тях е синдикът, като впоследствие, по постъпило възражение от
кредитор или от длъжника, съдът упражнява контрол върху списъците, за което се
провежда производството по чл. 692 от ТЗ. Процесуално легитимиран да
депозира възражение е само кредитор, който е предявил вземане, независимо в кой
списък е включено то, както и длъжника.
Съдът
разглежда възраженията в открито съдебно заседание с призоваване на синдика,
длъжника и възразилия кредитор, а ако се възразява по прието вземане на друг
кредитор – и кредитора, чието вземане се оспорва.
Съдът
одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На
изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на
служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ – „Списък
на приетите вземания“ и ал. 1 на тази норма, според която съдът одобрява
списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на
производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно
тези, които са включени в списъка на приетите вземания. При преценката си дали
едно вземане следва да бъде включено, съответно изключено от списъка на
приетите вземания съдът изхожда само от събраните писмени доказателства.
Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено
значение по отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на
тях синдикът изготвя списъка на служебно вписаните вземания. По отношение на
останалите вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като
тези вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.
Производството
по разглеждане на възраженията от съда няма за цел да установи със сила на пресъдено нещо предявените вземания, а само да установи вероятното
им съществуване, когато от събраните писмени доказателства и преценката им от
външна страна може да обоснове извод, че вземанията са валидно възникнали и няма данни да са
погасени. В това производство на кредитора не могат да се противопоставят и да
се доказват оспорвания и възражения,
типични за исковото производство (по отношение истинността на представените
писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на договарящите,
привидност в съглашенията и др.), освен ако същите не могат да бъдат установени
въз основа на външна оценка на събраните доказателства. Целта на този междинен
етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни, или за чието
съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са налице
основателни съмнения относно възникването или погасяването им. Ако такива са
налице, то съдът следва да отхвърли възражението, като спорът се пренася в
исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде разрешен със
сила на пресъдено нещо, при използване всички доказателствени и защитни средства по ГПК, допустими във
всяко исково производство. Аргумент за посочените особености на производството
по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за
предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на
вземането, страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на
обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за
основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.
Следователно, в настоящото производство съдът не следва да
установява окончателно и категорично съществуването на предявените вземания, а
само да формира извод за верността на изводите на синдика въз основа на
събраните писмени доказателства (включително представени в открито съдебно
заседание – така Определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на
ВКС, II т.о.),
като основание за изключване на вземания от списъка на приетите вземания следва
да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства, които изключат
възникването или съществуването на вземането, или пък пълната липса на
доказателства за възникване на вземането.
При съобразяване на изложеното,
по възражението на „Б.Д.“ ЕАД съдът намира следното:
Банката възразява срещу включването в списъка на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ГПК на нейно вземане, предявено с
вх. № 123268/27.09.2017 г., представляващо разноски по събиране на вземане по
Договор за кредит № 1633/14.07.2015 г. по изп.д. №
20177280400402 в размер на 96 067.23 лева. Същите били начислени от ЧСИ за
извършване на опис на недвижим имот, ипотекиран за обезпечаване на вземането
със съобщение с изх. № 15291/29.08.2017 г. и били платени от банката на
11.09.2017 г.
За установяване на вземането са представени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 1282/2017
г. по описа на РС – Велико Търново,
изпълнителен лист, съобщение от ЧСИ изх. № 15291/29.08.2017 г., фактура и
платежно нареждане от 11.09.2017 г. видно от така представените документи изп.д. № 20177280400402 на ЧСИ Д.К. с район на действие ОС
- Велико Търново е образувано по молба на взискателя
„Б.Д.“ ЕАД против длъжника „Ножарска фабрика – Т.1923“ АД и със съобщение от
ЧСИ изх. № 15291/29.08.2017 г. е насрочен опис на недвижими имоти на длъжника,
като в съобщението е посочена и дължимата такса за опис в размер на
96 067.23 лева.
Видно от Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч.гр.д. № 1282/2017 г. на РС – Велико Търново, с нея са
осъдени длъжниците, Нажярска
фабрика – Т.1923“ АД, „К.М.“ АД, „Р.ФМ“ АД, Р.ФМ П.“ АД, Р.З.Б.и „Р.С.“ ООД да
заплатят н а“Б.Д.“ ЕАД 4 999 404.08
лева – главница п оДоговор за кредит № 1633/2015 г.,
сумата 11 917.85 лева – догоорна лихва,
48 718.50 лева – наказателна лихва, 201 лева – дължими такси и разноски в
производството в размер на 101 416.29 лева. Въз основа на тази заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. №20177280400402 на ЧСИ Д.К..
Синдикът
е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като направените от
кредитора разноски по изпълнението се дължат от длъжника „Ножарска Фабрика – Т.1923“
АД, а не от „К.М.“ АД.
В
проведеното на 16.11.2017 г. съдебно заседание възразилият кредитор поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за неговата
неоснователност. Длъжникът, чрез адв. Д. изразява
становище за неоснователност на възражението.
Съдът,
след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните,
съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано
от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е неоснователно,
предвид следното:
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
изброените в същата норма случаи (делото
се прекрати поради плащане, когато взискателят е
изоставил изпълнението или изпълнителните действия са отменени от съда и когато
разноските са за неприложени изпълнителни способи). От представените
доказателства се установява, че дружеството К.М.“ АД е солидарен длъжник на „Б.Д.“
ЕАД по Договор за кредит № 1633/2015 г. заедно с още няколко лица, както и че длъжник
по изпълнителните действия, за които е събрата такса в размер на 96 067.23
лева, не е „К.М.“ АД, а „Ножарска фабрика – Т.1923“ АД. При солидарната
отговорност всеки длъжник отговаря за цялото вземане и в случая банката е избрала
да го събира от „Ножарска фабрика – Т.1923“ АД, като е насочила изпълнението
срещу имот на този длъжник. Независимо, че „К.М.“ АД е солидарен длъжник на
банката, то това дружество не е длъжник по изпълнението, съответно, не това
дружество дължи на банката разноските по изпълнението, а само и единствено длъжникът
по изпълнението „Ножарска фабрика – Т.1923“ АД.
След като солидарният длъжник„Ножарска фабрика – Т.1923“ АД плати
задължението и разноските по събирането му, тогава, на основание чл. 127 ЗЗД,
това дружество може да има иск срещу другите солидарни длъжници
за припадащите им се части от дълга, но тогава кредитор на „К.М.“ АД ще бъде
това дружество, а не банката. Предвид изложеното, правилно синдикът не е
включил предявеното от банката вземане за разноски по изпълнението срещу трето
лице в производството по несъстоятелност на „К.М.“ АД. Възражението на „Б.Д.“
ЕАД е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Списъкът
на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 17.10.2017 г., следва да бъде одобрен без изменения.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
138358/18.10.2017 г., депозирано от кредитора „Б.Д.“ ЕАД
против списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен
в търговския регистър на 17.10.2017 г., в който е включено негово предявено
вземане с вх. № 123268/27.09.2017 г.
ОДОБРЯВА СПИСЪКА НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ, ПРЕДЯВЕНИ
В СРОКА ПО ЧЛ. 688, АЛ. 1 ТЗ, ОБЯВЕН В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР НА 17.10.2017 Г.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати за вписване на Агенцията по вписвания, Търговски
регистър, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: