№ 2300
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330203578 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М. П. срещу Наказателно постановление № 86 от 20.04.2022 г., издадено
от *** М.Х.Д. – ***, с което на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Обн. ДВ. бр. 11
от 07.02.2012 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди да не е годен
субект на вмененото й във вина административно нарушение, тъй като да не е
нито собственик, нито ползвател на обекта, за който се води електронният
регистър по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Взема становище направената от
наказващия орган правна квалификация на деянието да е непълна, което да е
ограничило правото й на защита. Твърди още да са допуснати пороци при
описанието на нарушението, изразили се в липса на описано изпълнително
деяние. Поддържа наказващият орган да е допуснал съществено процесуално
нарушение и като не е изложил нарочни мотиви защо е отказал да приеме
извършеното деяние за маловажен случай на административно нарушение.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в писмено становище с вх. № 51836/24.06.2022 г.
твърди фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
1
нарушението от страна на жалбоподателката да е доказано по делото. Оспорва
възраженията по жалбата като неоснователни. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание се представлява от
*** З. М., която поддържа наказателното постановление и предлага на съда
да го потвърди като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Т. И. Ч., спрямо която е наложена имуществената
санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на
12.06.2022 г., установено от разписката на лист 16 от делото, жалбата е
подадена чрез Регионална дирекция по горите – Пловдив на 22.06.2022 г.,
поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Дружеството „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК: ********* притежавало
обект, в който постъпвала, преработвала се и от който се експедирала
дървесина, представляващ „Открит склад и площадка за преработка и
търговия на дървен материал“, като обектът се намирал в гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 17. Същият бил регистриран в регистъра по чл. 210 ал. 1
от ЗГ и за обекта се водил електронен дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ за
постъпилата, преработената и експедираната дървесина.
На 30.09.2020 г. бил сключен трудов договор № 264 от същата дата
между „Маркони Груп Лес“ ЕООД като работодател и жалбоподателката Т.
И. Ч. като ***. Последната постъпила на работа на 01.10.2020 г., когато й бил
връчен и екземпляр от длъжностната й характеристика. Съгласно
задълженията за длъжността й жалбоподателката Ч. била оправомощена и
издавала превозните билети, които трябвало да бъдат издавани от
собственика на обекта, и ги вписвала в електронния регистър.
На 16.02.2022 г. в 17:35 часа жалбоподателката Ч. издала превозен билет
№ 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE за експедирането от обекта на
дървесина от дървесен вид бял бор с МПС с рег. № *** и ремарке с рег. №
***, с водач Й.Д. и получател „Монди Стамболийски“ ЕАД, гр.
Стамболийски.
На 17.02.2022 г. в 13:55 часа жалбоподателката Ч. вписала този превозен
билет в електронния регистър по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ, воден за обекта в гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17, въпреки че тогава дървесината,
описана в превозния билет, нито постъпвала, нито се експедирала от обекта.
Последният бил оборудван със система за постоянно видеонаблюдение. На
16.02.2022 г. и на 17.02.2022 г. МПС с рег. № *** и ремарке с рег. № *** не
2
влизали, нито са излизали от обекта.
По повод на публикуван материал на електронната платформа „Защити
гората“ за несъответствия в транспортираното количество дървесина по
превозни билети с направление „Монди Стамболийски“ ЕАД на свид. Б. Г. Л.
– горски инспектор в РДГ „Пловдив“, било възложено извършването на
проверка, в хода на която той установил извършеното нарушение.
На 01.03.2022 г. свид. Л. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 002518 срещу
жалбоподателката Ч., в нейно присъствие и в присъствието на свидетел.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б. Г. Л.. От тях се установяват
датите на издаването и на вписването в регистъра на превозния билет с №
10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE, получателят на експедираната с
него дървесина – „Монди Стамболийски“ ЕАД, обстоятелството, че
жалбоподателката Ч. е служител на дружеството - собственик на обекта, за
който се води електронният дневник по чл. 206, ал. 1 т. 1 от ЗГ /„Маркони
Груп Лес“ ЕООД/, както и служебните й задължения по издаване и вписване
на превозните билети. От свидетелските показания се изясняват и
обстоятелствата, които свидетелят Л. е установил след извършената проверка
на видеонаблюдението в обекта. В тази връзка изяснява се, че то не е
прекъсвало и записите са били проверени в пълнота, като свидетелят посочва,
че за целия период от 16 до 17.02.2022 г. превозното средство с рег. № *** и
ремаркето с рег. № *** нито са влизали, нито са излизали от обекта.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие като изключително подробни,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят, без да се служи с
бележки, възпроизвежда датите на събитията, направленията на движение на
превозното средство и дори регистрационните номера на влекача и
ремаркето, което доказва неговите ясни и подробни възприятия за
интересуващите делото събития. Показанията получават вяра и тъй като са
проверени и намират изцяло подкрепа в събраните писмени доказателства.
От трудов договор № 264 от 30.09.2020 г., сключен между Т. И. Ч. като
***/*** и „Маркони Груп Лес“ ЕООД като работодател, се установява, че
жалбоподателката Ч. е наета на длъжността ***, считано от 01.10.2020 г. при
безсрочен договор, както и че е постъпила на работа на 01.10.2020 г.
От длъжностна характеристика за длъжността *** с код по НКПД: *** се
изяснява, че основните задължения на длъжността включват „издаване на
3
превозни билети през системата на ИАГ“, както и че екземпляр от
характеристиката е връчен на жалбоподателката на 01.10.2020 г.
От превозен билет № 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE (лист 15
от делото) се установява, че същият е издаден на 16.02.2022 г. в 17:35:35 часа
за превоз на дървесина от дървесен вид бял бор с МПС с рег. № *** и ремарке
с рег. № ***, с водач Д. и направление гр. Стамболийски.
От извадка от електронния дневник на „Маркони Лес Груп“ ЕООД (лист
36 от делото) се изяснява, че превозен билет №
10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE е вписан в дневника на обекта на
17.02.2022 г. в 13:55 часа.
От Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и
храните (лист 14 от делото) се установява, че наказателното постановление е
издадено от надлежно оправомощено лице и в рамките на своята материална
и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя
произтича пряко от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намира и че е налице съответствие между установените факти и правни
изводи в АУАН и в НП.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение поради липса на надлежна правна квалификация на деянието. Така
формулирано, то изначално е негодно да обоснове основание за отмяна на
наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН с решението си съдът може да измени акта по чл. 58д от ЗАНН, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Следователно възражението, в случай че бъде намерено за основателно от
съда, би могло да има за резултат изменение на наказателното постановление
и преквалифициране на изпълнителното деяние в съответствие и със
задължителните указания по приложението на процесуалния закон с т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС
от I и II колегия на ВАС. Жалбоподателят твърди, че се позовава на
константна съдебна практика, но доколкото позоваването е общо и
неконкретизирано, съдът приема, че се касае за практика, постановена преди
4
влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за
административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.). В процесния случай обаче съдът приема, че не са налице
основания да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнителното деяние, тъй като то правилно е подведено под съответната на
установените факти правна квалификация по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. Именно с посочената разпоредба е регламентирано
материалноправното задължение и момента на изпълнението му за вписване в
електронния дневник по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ на превозния билет.
Жалбоподателят възразява да е било необходимо да се направи
привръзка с разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Последната гласи, че
собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или
от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата,
преработената и експедираната дървесина. Следователно с посочената
разпоредба се регламентира различно мартериалноправното задължение от
това, за чието неизпълнение е санкционирана жалбоподателката.
Извършването на привръзка с разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ не е
необходимо, за да може жалбоподателят да узнае какво нарушение му се
вменява в отговорност от правна страна, нито за да организира защитата си.
Напротив, такава привръзка би могла да бъде повод за релевиране на нови
възражения за това да е налице противоречие във волята на наказващия орган
за неизпълнението на какво точно материалноправно задължение е наложено
наказанието. Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
съдържа конкретно правило за поведение и дава в пълнота правната
регламентация относно момента на вписване на превозните билети от страна
на задължените лица.
На следващо място неоснователно е и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение поради липса на пълно и надлежно
описание на деянието от фактическа страна. Твърди се от жалбоподателя,
описаното в АУАН и в наказателното постановление изпълнително деяние, да
не кореспондира със състава на административното нарушение по чл. 14 ал. 2
от Наредба № 1/30.01.2012 г. Посоченото нарушение ще извърши
административнонаказателно лице, когато в електронния дневник по чл. 206,
ал. 1, т. 1 от ЗГ впише превозен билет, но не в момента на постъпване или
експедиране на дървесината. В тази връзка както в АУАН, така и в
наказателното постановление ясно и конкретно е описан моментът на
вписване в електронния дневник на интересуващия делото превозен билет с
№ 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE, а именно на 17.02.2022 г. в 13:55
часа. Същевременно фактическото описание на нарушението съдържа и
твърдението на актосъставителя, респ. извода на наказващия орган от
фактическа страна, че от момента на издаването на превозния билет до
неговото вписване в обекта въобще не е постъпвала или експедирана
дървесината, за която билетът е издаден, тъй като в обекта нито е влизал, нито
е излизал съставът от превозното средство и ремарке с посочени
5
регистрационни номера в превозния билет. Несподелим е доводът, че
описанието на нарушението изисква да се посочат конкретна дата и час на
постъпване или експедиране в обекта, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 17, собственост на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, на
дървесината, за която е издаден процесният превозен билет. По делото не се
установява тази дървесина въобще да е влизала или излизала от обекта.
Въпреки това в електронния дневник е вписан превозен билет, макар
вписването да следва да се извършва в момента на постъпване или
експедиране на дървесината. След като за дървения материал не се доказва да
е влизал или излизал от обекта, то няма как да се поставя едно изначално
неизпълнимо условие да бъде описван факт, който не се твърди от
наказващия орган и не се доказва да се е осъществил – постъпване или
експедиране на дървесината по превозния билет в обекта. Същевременно това
не означава, че описаното в АУАН и в наказателното постановление деяние е
несъставомерно. Описанието на нарушението съдържа твърдения за два
факта, които в своята съвкупност се подвеждат именно под състава на
нарушението по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. и така описват
съставомерно от обективна страна деяние. Тези два релевантни факта са:
1) вписването на превозния билет в дневника по чл. 206, ал. 1, т. 1 от ЗГ
на 17.02.2022 г. в 13:55 часа и
2) липсата на постъпила или експедирана дървесина в този момент в
обекта чрез МПС с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, описани в превозния
билет, тъй като същите не са влизали в обекта.
Съдът приема, че съвкупността от тези фактически твърдения описва
годно изпълнително деяние на процесното нарушение и позволява на
жалбоподателката да разбере за какви факти е ангажирана отговорността й, за
да се може да организира адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателката Ч. е извършила административното нарушение по чл.14, ал.
2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. От обективна страна нарушението е
извършено на 17.02.2022 г. в 13:55 часа, когато в дневника по чл. 206, ал. 1, т.
1 от ЗГ, воден за обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ №
17, собственост на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, е вписан процесният превозен
билет № 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE. Точният момент на
вписването на билета е несъмнено установен по делото от представеното
извлечение от електронния дневник на обекта /лист 36 от делото/, в което
фигурират датата и часът на вписване и номерът на превозния билет.
Не се споделят от съда възраженията, че жалбоподателката Ч. не е годен
субект на вмененото й в отговорност нарушение. В жалбата се излагат
подробни съображения, че Ч. не е собственик на обекта, за който се води
електронният регистър, както и защо тя да не представлява негов ползвател
по смисъла на закона, като се сочи да е единствено служител на дружеството,
което е собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 от
6
30.01.2012 г. електронният дневник се води от собственика/ползвателя на
обекта по чл. 206 от ЗГ или от оправомощено от него лице. В случая
жалбоподателката не е наказана нито в качеството на собственик, нито на
ползвател на обекта, поради което възраженията по жалбата не са годни да
оборят извода, че Ч. е субект на нарушението. По делото са събрани
убедителни доказателства, от които се установява, че жалбоподателката е
назначена за служител в дружеството – собственик на обекта, и че
възложените й по служба задължения включват издаване и вписване на
превозни билети. В тази връзка от въззиваемата страна по преписката са
представени и доказателства за подавани заявления от жалбоподателката Ч.
до директора на Регионална дирекция по горите гр. Пловдив относно
издадени други превозни билети. Действително същите не касаят процесния
случай, но относимостта им по делото произтича от лично декларираното от
Ч. в заявленията качество на упълномощено лице от собственика на обекта
„Маркони Груп Лес“ ЕООД и от вида на извършваната дейност, която е по
издаването и регистрирането на превозни билети. По делото е представен и
превозен билет № 2 116 371 387 /на лист 28/, който е издаден именно от
жалбоподателката Ч. на 16.02.2022 г. и само няколко минути след издаването
на процесния билет, като с него е експедирана дървесина от обекта в гр.
Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17 със същото МПС и до същия
получател като тези, вписани в процесния билет. При тези факти съдът
приема, че по делото са събрани категорични доказателства за това, че
жалбоподателката Ч. е оправомощено лице по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. от собственика на обекта в гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 17, както и че реално е изпълнявала тези функции в
дружеството „Маркони Груп Лес“ ЕООД. Следователно, противно на
твърдяното в жалбата, Ч. е годен субект на нарушението и тя следва да понесе
отговорността за своето съставомерно деяние.
Фактическата обстановка, описана в наказателното постановление, не се
оспорва в жалбата, като възраженията са за допуснати съществени
процесуални нарушения, тоест твърди се порокът незаконосъобразност, но не
и необоснованост на фактическите изводи на наказващия орган. При
служебно дължимата проверка съдът също намира, че фактите са правилно
установени в наказателното постановление. Както беше посочено, доказано
от обективна страна е, че интересуващият делото превозен билет е вписан в
регистъра на дата 17.02.2022 г. Доказва се и че в този момент в обекта нито е
постъпвала, нито от него е експедирана дървесината, описана в превозния
билет. Това обстоятелства се установява най-напред от показанията на свид.
Л., който е извършил справка от изграденото в обекта постоянно
видеонаблюдение в съответствие с изискването по чл. 14а, ал. 1 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. Свидетелят изяснява, че видеонаблюдението не е
прекъсвало, поради което резултатът от изследването следва да бъде зачетен.
От него се установява, че на дати 16 и 17 февруари 2022 г. влекачът и
ремаркето, посочени в превозния билет, не са влизали и излизали в обекта.
7
Следователно не е извършвано твърдяното според превозния билет
постъпване или експедиране на дървесина. Писменото обяснение на водача
също потвърждава, че към момента на вписването на превозния билет не са
извършвани такива дейности в обекта. Водачът посочва, че е извършил
допълнително товарене на дървен материал в обекта в гр. Пловдив, на бул.
„Кукленско шосе“ № 17 на 16.02.2022 г., а не на 17.02.2022 г., когато е
регистриран превозният билет. От представените протокол за теглене и
резултати от измерване на лист 29 и 30 от делото пък се установява, че
експедираната дървесина /със същото превозно средство и водач/ е получена
от „Монди Стамболийски“ ЕАД още на 16.02.2022 г., когато й е извършено
измерване. Следователно няма как едва на следващия ден, когато е
регистриран процесният превозен билет, дървесината тепърва да е постъпила
или експедирана от обекта на изпращача. Подобно действие би
представлявало и самостоятелно административно нарушение по чл. 15, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г., тъй като към момента на регистрирането на
превозния билет са били изтекли повече от 12 часа от издаването му. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в извадката на лист 15 от
делото относно процесния превозен билет като получател фигурира
дружество „Монди Пекиджинг“ ЕАД, каквото търговско дружество не
съществува след извършена служебно справка в търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ. Това обаче представлява предишната фирма на „Монди
Стамболийски“ ЕАД, поради което се приема, че именно това е реалният
получател. Нередовното вписване не следва да бъде поставяно в тежест на
административнонаказващия орган, тъй като превозният билет не е издаден
от него, а от жалбоподателката. В тази връзка това не представлява и причина
за отмяна на НП, тъй като липсва основание деецът да черпи права от
собствената си грешка.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е
формирала представа за проявлението на всички признаци от състава му, но
въпреки това е извършила деянието си. На първо място Ч. е съзнавала, че е
оправомощено лице от „Маркони Груп Лес“ ЕООД като собственик на
обекта, за който се води електронния дневник, като сама се е легитимирала с
това качество пред РДГ гр. Пловдив, а препис от длъжностната
характеристика й е връчен срещу подпис на 01.10.2020 г., тоест преди
деянието. На следващо място жалбоподателката е съзнавала и че дървесината,
за която е издаден превозен билет № 10422/00039/16022022/173513-7ED1FVE
не е постъпила или експедирана от обекта към момента на вписването на
превозния билет в електронния дневник. Въпреки това тя е вписала този
превозен билет.
По тези съображения съдът приема извършването на административното
нарушение по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. от страна на
жалбоподателката Ч. за доказано по делото.
Съгласно приложимата санкционна норма на чл. 270 от ЗГ за
8
извършеното от жалбоподателката – физическо лице, нарушение е
предвидено административно наказание глоба от 50 до 500 лева.
Административнонаказващият орган е наложил глоба в размер на 150 лева с
обжалваното наказателно постановление. В същото не са изложени конкретни
мотиви за определянето на наказанието в посочения размер, който надвишава
минималния предвиден. Това обаче не представлява нарушение на
процедурата от категорията на съществените, в който смисъл е и съдебната
практика. Съгласно Решение № 245 от 05.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3164/2020 г.
на XXVI състав на Административен съд – Пловдив дори в наказателното
постановление да няма ясно изложени мотиви относно определения размер на
глобата/имуществената санкция, ако не е мотивирана преценка по чл. 27 от
ЗАНН, тази преценка се дължи от съда, подобно на преценката, която се
прави по чл. 28 от ЗАНН, и не е основание за отмяна на постановлението в
тази част. Същевременно наказващият орган няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от
ЗАНН. Настоящият съдебен състав споделя указанията по приложението на
закона, изведени в цитираната съдебна практика. Като взе предвид реалната
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, съдът приема, че
правилно административнонаказващият орган е наложил санкцията над
предвидения за нарушението минимум.
При определянето на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца следва да бъдат съобразени следните факти, установени по делото:
жалбоподателката е издала процесния превозен билет за експедирането на
иглолистна дървесина с МПС с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, с водач
Й.Д., от обекта на „Маркони Груп Лес“ ЕООД в гр. Пловдив, бул. „Кукленско
шосе“ № 17 до получателя „Монди Стамболийски“ ЕАД на дата 16.02.2022 г.
Съгласно писменото обяснения от водача на същата дата той се е върнал до
обекта в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17, където допълнително е
натоварил дървен материал. Установява се и че жалбоподателката е издала
нов превозен билет № 2 116 371 387, който е за експедирането отново на
иглолистна дървесина, от същия обект, до същия получател и със същата
композиция от влекач и ремарке, като този билет е издаден няколко минути
по-късно – в 17:54 часа на 16.02.2022 г. Единствената разлика е по-големият
обем на превозвания дървен материал, което обстоятелство би следвало да
бъде обяснено от факта на допълнителното товарене. От постъпилите справки
от получателя „Монди Стамболийски“ ЕАД се установява, че на същата дата
– 16.02.2022 г., той е получил дървесината по превозния билет и в посочения
обем. Същевременно от прегледа на видеонаблюдението в обекта на
„Маркони Груп Лес“ ЕООД се установява, че превозното средство и
ремаркето, с което е транспортирана дървесината, не са влизали и излизали от
обекта на 16 и 17.02.2022 г. При тези факти възникват сериозни неясноти и
затруднения относно отчетността и проследяването на движението на
дървения материал, пряко свързани с деянието на жалбоподателката. На
9
първо място неясно остава откъде е натоварена дървесината, за която е
издаден процесният превозен билет, след като превозното средство и
ремаркето не са влизали в обекта на този ден. Неясно остава къде е
извършено и допълнителното товарене, за което е издаден вторият превозен
билет. От доказателствата по делото се установява, че точно в този момент е
прекъснато предаването на връзка от GPS-устройството на превозното
средство и същата е възобновена на сутринта, след разтоварването.
Следователно обществената опасност на конкретното деяние не се
изчерпва и отъждествява единствено с времето на забавата при вписването на
превозния билет. Чрез деянието си жалбоподателката е създала доказателство
за съществуването на определен факт, какъвто факт обаче в действителност
не се е случвал и това доказателство би могло да създаде невярна представа
относно произхода и движението на дървесината. В тази връзка в изготвения
при проверката доклад е препоръчано да бъде съставен АУАН и на лицето,
издало втория коментиран по делото превозен билет с № 2 116 371 387.
Доколкото екземпляр от същия е приложен на лист 28 от делото, се
установява, че това отново е жалбоподателката Ч.. В този смисъл
обществената опасност на дееца също не е занижена.
Така изяснените последици от деянието на жалбоподателката изключват
възможността то да бъде квалифицирано като маловажен случай. По
гореизложените съображения съдът приема, че степента на обществена
опасност на деянието не е по-ниска спрямо типичните случаи на нарушения
от този вид. Оборено е и твърдението по жалбата, че не е затруднено
упражняването на контролните правомощия на Регионална дирекция по
горите – Пловдив. Нарушението е формално и обикновените случаи на такъв
вид нарушения не са характеризират с настъпването на определени
вредоносни последици. В тази връзка липсата на вреди не отличава
съществено процесния случай от други подобни. Не се споделя и твърдението
по жалбата да не се спори по делото, че превозният билет е надлежно
регистриран от собственика/ползвателя на обекта. Именно невписването на
билета в съответствие с нормативните правила представлява изпълнителното
деяние на нарушението.
Съдът намира, че за да могат да бъдат реално постигнати целите на
наказанието по превъзпитание на нарушителя и по оказването на
предупредително въздействие по чл. 12 от ЗАНН, както и за да бъде
наказанието справедлива и адекватна ответна реакция на държавата на
извършеното административно нарушение, което да въздейства върху
жалбоподателката така, че да я мотивира за в бъдеще да не извършва такъв
вид деяния, то наказанието следва да бъде потвърдено в определения му
размер в наказателното постановление. Същият, дори и надвишаващ
предвидения минимум, е определен при превес на смекчаващите
обстоятелства и е значително под средния размер за такъв вид нарушения. В
този смисъл наложената глоба не е прекомерна и не представлява
неоправдана форма на държавна принуда спрямо нарушителя.
10
В заключение несподелим е доводът съществено процесуално нарушение
да представлява липсата на изрични мотиви на АНО, по които е приел, че
случаят не е маловажен. Реквизитите на съдържанието на наказателното
постановление са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и сред тях
не се включват обстоятелствата, чиято липса жалбоподателят твърди
съществено да е опорочила съдържанието на обжалваното НП. Основание за
отмяна би представлявала неправилната преценка по същество на наказващия
орган относно това дали извършеното деяние е маловажен случай или не. В
настоящата хипотеза и по гореизложените съображения съдът приема, че
деянието на жалбоподателката Ч. разкрива типичната степен на обществена
опасност за този вид нарушения и следователно не представлява маловажен
случай. Правото на защита не е ограничено, тъй като съдът служебно следи за
законосъобразността на НП, включително и дали правилно са приложени
правилата на чл. 28 от ЗАНН. Съдържанието, с което е издадено
наказателното постановление, по никакъв начин не препятства или
затруднява съдебния контрол в тази част, поради което липсва съществено
процесуално нарушение.
Така мотивиран, съдът намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, издадено при
правилно приложение на процесуалния и на материалния закон, поради което
то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би възникнало единствено за въззиваемата страна, която обаче не е
поискала овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказала извършването
на такива. Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно, а при надлежно сезиран с нарочно искане до
приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция (така
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив), което в случая не е сторено. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 86 от 20.04.2022 г.,
издадено от *** М.Х.Д. – ***, с което на Т. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 270 от ЗГ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл. 14, ал. 2
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12