Присъда по дело №15447/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда от 30.09.2022г. постановена по НЧХД № 15 447/2021г.
по описа на СРС, НО, 111 - ти наказателен състав.
Софийски Районен съд е сезиран с тъжба от ИВ. К. М., с постоянен
адрес: ..........., с ЕГН: ********** против М.П. М.а, с ЕГН: ********** за
това, че за дните 04.06.2021г., 05.06.2021г., 06. 06.2021г., 18.06.2021г.,
19.06.2021, 20.06.2021г., 02.07.2021г., 03.07. 2021г., 04.07.2021г., 16.07.2021г.,
17.07.2021г., 18.07.2021г., 06.08. 2021г., 07.08.2021г., 08.08.2021г.,
20.08.2021г., 21.08.2021г., 22. 08. 2021г., 03.09.2021г., 04.09.2021г.,
05.09.2021г., 17.09.2021г., 18. 09. 2021г., 19.09.2021г., 01.10.2021г.,
02.10.2021г., 03.10.2021г., 15.10. 2021г., 16.10.2021г., 17.10.2021г. и на
05.11.2021г. в ..................... като родител, упражняващ родителските права
върху малолетното дете М. И. М., с ЕГН: **********, при условията на
продължавано престъпление - с тридесет и едно деяния, които осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, умишлено е осуетила
изпълнението на съдебно решение № 4910/19.04.2016г. на СРС по гр.д.№
6609/2014г., 89 – ти с – в, с което е бил определен режим на лични контакти с
неговия баща ИВ. К. М., с ЕГН: ********** - престъпление по чл.182, ал.2
пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител
поддържа обвинението. Счита, че от съвкупния анализ на събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства по категоричен начин се доказва наличието на извършено
престъпление и неговото авторството в лицето на подсъдимата. Излага
подробни съображения в подкрепа на обвинителната теза като акцентира на
налагането на справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна
присъда като излага съображения, че подсъдимата не е била търсена на
актуалния й адрес и същата не е осуетявала срещите на частния тъжител с
тяхното дете. Излага аргументи, че всъщност самото дете не желае да се
среща с баща си въпреки опитите на майката да осигури срещите.
Претендират се и разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, аргументите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Подсъдимата М. П. Г. е ...................г. в ....................., живуща в ..................
и настоящ адрес: ............., българка, български гражданин, не работеща, не
осъждана, не омъжена, с ЕГН: **********.
Частният тъжител И.М. и подсъдимата М.Г. имали сключен граждански
брак помежду си от 23.05.2009г. През време на брака им имали дете М. И. М.,
1

с ЕГН: **********.
С Решение № 4910/19.04.2016г. постановено по гр.д.№ 6609/2014г., СРС
прекратил с развод сключения между страните граждански брак. С него съдът
предоставил упражняването на родителските права върху детето на неговата
майка и законен представител М.Г., като постановил детето да живее при нея.
Бил определен режим на лични отношения между бащата и детето всяка
първа и трета седмица от месеца, в петък, събота и неделя от 18:00ч. в петък
до 18:00ч.в неделя с приспиване. Също така бащата имал право да взима и
вижда детето всяка четна година за Коледните празници от 18:00ч. в петък до
18:00ч.на 23 декември до 14:00ч. на 26 декември, а всяка нечетна година за
Новогодишните празници от 18:00ч. на 30 декември до 14:00ч. на 02 януари
следващата година. Всяка четна година от 18:00ч. на Разпети петък до 14:00ч.
на Светлия понеделник, както и пет дни през зимата и пет дни през пролетта
и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката. С решението собственото жилище на бащата, негова лична
собственост, придобита преди брака, находящо се в .............., било
предоставено за ползване на майката М. М. до навършване на пълнолетие на
детето. Решението влязло в законна сила на 19.05.2016г. Поради финансови
задължения на частния тъжител И.М., било образувано изпълнително дело №
20198510401252 по описа на ЧСИ като били предприети действия спрямо
жилището, в което подсъдимата е следвало да отглежда малолетното им дете.
С нарочно съобщение, адресирано до подсъдимата от ЧСИ, същата била
уведомена, че на 01.08. 2019г. щял да бъде предприет опис и продажба на
имота. Подсъдимата депозирала възражение пред ЧСИ от 29.07.2019г., в
което го уведомила че по силата на съдебно решение, същата имала право на
ползване на имота. Също така сезирала и Агенцията за закрила на детето,
описвайки възникналия случай по изпълнителното производство. Агенцията
сезирала Камарата на Частните съдебни изпълнители, които с нарочен
отговор посочили, че съдебното решение, постановило ползването на
жилището, не е било вписано в Имотния регистър, като спрямо същия било
учредено право на ползване от лицето Т. Р. Тъй като решението не било
вписано и правата на страните по него не можели да бъдат противопоставени
на тези на взискателя.
Впоследствие било образувано гражданско дело по ЗЗДН, като с нарочна
Заповед за незабавна защита от 30.09.2019г. издадена по гр.д.№ 55310/2019г.
по описа на СРС, съдът задължил частният тъжител да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхната дъщеря,
както и да не ги доближава тях и тяхното жилище в ................... на разстояние
по - малко от 300 метра. С Решение № 73603/16.04.2020г. СРС издал заповед,
въз основа на която е задължил тъжителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхната дъщеря, както и да
приближава подсъдимата на разстояние по - малко от 100 метра.за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Била му наложена и
глоба.
2

Описаните обстоятелства накарали подсъдимата да напусне жилището като
се премести на друг адрес, а именно в .................... Впоследствие отишла да
живее на последния известен по делото адрес в .................... Тъй като частният
тъжител не успял да я намери на известния му адрес, същият депозирал
сигнал до СРП за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. С
Постановление за възлагане на проверка от 17.08.2021г. прокурор при СРП
възложил на СДВР проверка по образуваната пр.пр.№ 30294/2021г. В хода на
проверката инспектор при 08 РУ СДВР изготвил докладна записка от
13.10.2021г. , в която отразил, че е търсил подсъдимата на адреса, но не я е
намерил и според него същата се укрива и не изпълнява съдебното решение
на СРС във връзка с упражняването на родителските права, което го
мотивирало да посочи че е налице престъпният състав на чл.182, ал.2 от НК.
В нея обаче полицейският служител нито отразил кога е посещавал двата
адреса в гр. София, нито посочва кога и по какъв начин се е опитал да
установи нейното местонахождение. С Постановление от 01.11.2021г. на СРП
било отказано образуването на досъдебно производство по преписката.
Междувременно тъжителят предприел действия чрез ЧСИ и след като се
снабдил с изпълнителен лист депозирал молба, по която било образувано
изпълнително дело. В молбата посочил като известен адрес на длъжника
................... ЧСИ изпратил Уведомление и Покана за доброволно изпълнение
до подсъдимата М.Г., адресирана до адреса й в г..........................., с които я
приканил на определени от него дати, да се яви в кантората му по повод
предаването на детето на неговия баща. Към делото липсват данни книжата
да са били получени и сведени до знанието на подсъдимата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства.
В хода на съдебното следствие подсъдимата депозира непосредствени
обяснения. Също така бяха разпитани, свидетелите посочени от обвинението и
защитата. При своите обяснения подсъдимата признава, че действително е
напуснала семейното жилище, което съдът й е предоставил за ползване и
отглеждане на детето. Същата заявява, че за процесният период никога не е била
търсена нито по телефона, нито на адреса. Подсъдимата излага твърдения, че
тъжителят проявявал агресия към нея и детето им, търсил я е на адреса на нейните
родители, както и че многократно се е опитвала да разговаря с тъжителя, но не
срещнала разбиране от негова страна. Също така твърди, че е била жертва на
насилие, което е рефлектирало и върху отношенията на детето към неговия баща.
При обясненията си отрича да е пречила по какъвто и да е начин на срещите на
тъжителя с дъщеря им.
Видно от показанията на свидетелите Д.М. и Б. Д. е, че и двете са роднини
на частния тъжител, запознати са с неговите взаимоотношения с подсъдимата,
както и с обстоятелството, че същият не си е виждал детето. Същевременно обаче
нито една от тях не пояснява тъжителят кога и по какъв начин се е опитал да
осъществи контакт с подсъдимата, кога и по какъв начин я е търсил и тези негови
3

действия по какъв ред са били обективирани. В разпита си от съдебното
заседание, проведено на 27.05.2022г. свидетелката М. действително заявява, че
,,всеки петък, когато се полагаше детето да бъде с него той беше в дома на М. и
М., където живееха, за да взима детето". Свидетелката обаче не посочва през кой
период от време е станало това. Същевременно в показанията си признава, че
когато тъжителят е ходил при подсъдимата, е имало случаи детето да бъде болно
или да са възниквали други обективни причини, за да не може да взима детето си.
Очевидно твърденията на свидетелката кореспондират с период, предхождащ
инкриминирания и във време, когато подсъдимата все още е ползвала семейното
жилище след развода й с тъжителя. От друга страна показанията на майката на
тъжителя Б. Д. не навежда никакви показания, свързани с предмета на доказване,
освен, че нейният син полага неимоверни усилия да установи местонахождението
на подсъдимата и тяхното дете, но не успява. Твърденията си се основават на
направени пред нея изявления от страна на самия тъжител, но не и от
непосредствено придобити впечатления. Свидетелката признава, че не е ходила
със сина си на адреса на подсъдимата.
От друга страна по искане на защитата беше разпитана в качеството на
свидетел Г. Т.. Пред съда свидетелката заявява, че подсъдимата е умолявала
детето да се среща с баща си, но то отказвало. Твърдяло е, че не чувствало добре в
жилището му и при втората му съпруга. Подсъдимата е търсила съдействие и на
психолог.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата като частично правдиви
доколкото същата е напуснала семейното жилище без да уведоми за това
тъжителят. По отношение на твърденията й, че е направила всичко необходимо
бащата да вижда детето си, същите не намират опровержение от останалия
доказателствен материал по делото. В тази си част, твърденията й се
потвърждават от показанията на свидетелката Т., която обаче не е била
непосредствен очевидец подсъдимата да е правила каквито и било опити да се
свърже с бащата. Същата е съзнавала, че следва да предостави детето, но очевидно
нито едно гласно доказателствено средство не подкрепя обвинителната теза това
да е станало през инкриминирания период. Нейната недобросъвестност обаче в
конкретния случай не следва да бъде приравнявана на престъпна деятелност.
Както беше посочено по - горе в мотивите, частното обвинение не ангажира
доказателства, от които да е видно за всеки един от посочените в тъжбата дни,
тъжителят да е търсил подсъдимата по съответния ред. Липсват данни същият да е
посещавал известните му адреси в присъствието на други лица и/или полицейски
служители, да са били съставяни нарочни протоколи от последните, както и ЧСИ
да е връчил книжата по изпълнителното дело на подсъдимата. Писмените
доказателства по прокурорската преписка се покриват с тези, предоставени в хода
на съдебното следствие. Същите касаят предприемани действия преди или след
инкриминирания период, но не и по време на същия. Ето защо и поради липсата
на насрещни доказателства следва да бъде възприето твърдението на
подсъдимата, че на посочените в тъжбата дни, същата не е пречила на тъжителя да
вижда детето си. Само по себе си не намирането на едно лице на адреса, при
наличие на обективни причини за неговото напускане и не откриването му на
друг, известен адрес, не може да предполага осуетяване на изпълнение на съдебно
4

решение.
Единствените писмени доказателства в тази насока са документите,
изготвени от ЧСИ и адресирани до подсъдимата, както и докладната записка,
изготвена по прокурорската преписка, в която полицейският служител е изготвил
едно свое становище по повод на извършената от него проверка. Същото обаче,
освен че е било относимо към друго дело, не може да обвърже съда с описаните в
него констатации. Липсват доказателства какви конкретно действия по издирване
и установяване на подсъдимата са били предприети. Полицейският служител е
очаквал съдействие от бащата на подсъдимата и след като не получил такова
извършил субективна преценка, позоваваща се на предположение, че същата е
извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
Съдът счита, че чрез нормата на чл.102 от НПК законодателят е очертал
кръга от факти и обстоятелства,които следва да бъдат доказани в процеса, като е
поставено”доказване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в
него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите
предвидени в НПК. Изведените въз основа на него правни изводи следва да бъдат
единствено възможни/за да е доказано несъмнено съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.2 от НПК/ и да не почиват на предположения.
Посочените от обвинението дати за извършване на престъпление по чл.182
ал.2 от НК съдът намира за хаотично изброени такива, без да са посочени
характерните признаци за извършено престъпление, а и доказателствата
обосноваващи и доказващи го.
Аргументът на частното обвинение за наличие на образувано изпълнително дело
не обуславя съставомерността на изпълнителното деяние, в който смисъл е и
Тълкувателно Решение № 3 от 08.12.1983г. по н.д.№ 3/83г. на ОСНК на ВС.
Липсват данни освен, че не е била намерена на известните на тъжителя адреси,
кога и по какъв начин последният е посещавал подсъдимата и респ. по какъв
начин последната е осуетявала изпълнението на съдебното решение по
родителските права. Самите свидетели на обвинението признават, че понякога,
когато тъжителят е посещавал адреса, дъщеря му е била с влошено здравословно
състояние, което очевидно се явява обективна пречка за нейното вземане. Също
постановеният в съдебното решение адрес, на който е следвало да пребивават
подсъдимата и тяхната дъщеря, не обуславя абсолютното й задължение да се
намира точно на него. Това е така, тъй като поделото се събраха достатъчно
писмени, а и гласни доказателства, които доказват, че същото е било обект на
принудително изпълнение и с уредено право на ползване в полза и на трето лице.
Това обстоятелство очевидно е обусловило необходимостта подсъдимата да
напусне жилището и да отиде на друго място, за където няма данни да е била
търсена и не намерена. Поради тази причина и не може да бъде предположено
нейното виновно поведение по повдигнатото обвинение. По делото липсват
каквито и да било доказателства за прецизното й установяване от частния
тъжител, но така също и от ЧСИ и органите на полицията. Липсата на промяна на
адреса й не изключва задължението на държавните органи за по висока активност
по установяване на длъжник, респ. правонарушител по конкретен случай. Също
така не се доказва подсъдимата да е получавала каквито и да било документи,
5

свързани с образуваното й изпълнително дело и снемане на обяснения по
прокурорската преписка. Твърде повърхностно и без дори да бъдат снети
сведения от самата подсъдима, както е постановил наблюдаващия прокурор,
проверката е била приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство. Всички тези пропуски са отразили необосновано предположение
от страна на полицейския служител при 08 РУ - СДВР, че М.Г. се укрива и
възпрепятства изпълнението на съдебното решение. От друга страна са налице
данни, че същата е приканвала детето да се среща с баща си, но то е отказало.
Доказателства в тази насока се съдържат в нейните обяснения пред съда и
свидетелските показания на свидетелката Г. Т., както и от постановените съдебни
актове на СРС във връзка с приложението на ЗЗДН. При тази доказателствена
съвкупност би могло да бъде прието за основателно възражението на защитника,
че детето не желае да се среща с баща си въпреки настояването на неговата майка.
Със заповедта за незабавна защита, както и в постановеното впоследствие
съдебно решение по гр.д.№ 55310/ 2019г. по описа на СРС съдът е признал, че
частният тъжител е упражнявал домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхната
дъщеря. Поради тази причина и резонно би могло да се приеме, че обективни
причини обуславят липсата на възможност на тъжителя да вижда детето си. Дори
и да бъде прието съждението на частното обвинение, че подсъдимата умишлено
осуетява изпълнението на съдебното решение по родителските права, опасенията
й, че срещите на детето с баща му биха се отразили негативно върху неговата
психика, намират реална опора във вече посочените доказателства, което обуславя
наличието и на маловажност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 от НК (в този
смисъл е и Решение № 134/31.03.2011г. по н.д.№ 73/21г. по описа на ВКС).
На следващо място при така събраните по делото доказателства съдът в
изпълнение на задължението си по чл.304 НПК прие, че всички процесуални
средства за доказване на обвинението са изчерпани, като в хода на съдебното
дирене не се установи по безспорен начин да е извършено предупреждение
относно изпълнение на съдебно решение, т.е. че подсъдимата е осъществила
престъпния състав на чл.182 ал.2 от НК, поради което и съдът я призна за невинна
и я оправда по повдигнатото обвинение.
С оглед изхода на делото и направеното в съдебно заседание искане
тъжителят следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата сумата от 900 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, както и по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	223
Дата:	30 септември 2022 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20211110215447
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 ноември 2021 г.

Присъда по дело №15447/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите