О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ихтиман, 13.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 41/2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила
е молба от жалбоподателя, чрез адв. О. от АК- Пловдив, за допълване на
постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Твърди
се, че своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Прави се искане за постановяване съдебен акт, като в полза на
жалбоподателя се присъдят в цялост направените съдебни разноски.
Препис
от молбата е изпратена на ответната страна с указания за право на отговор в
едноседмичен срок, като такъв е постъпил и в същия се поддържа, че молбата е
неоснователна и се прави възражение за прекомерност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 144 от АПК - За
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Съдът
след като разгледа молбата счита, че същата е процесуално допустима, тъй като е
депозирана в срока по чл. 248 от ГПК. Не
е необходимо насрочването на делото в открито заседание.
В
съдебно заседание на 13.05.2021г. е докладвана молба от процесуалния
представител на жалбоподателя (л. 34), в която е направено искане за присъждане
на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като по делото е представено и
пълномощно (л. 52).
С
решение от 25.05.2021 г. по настоящото дело е отменен атакуваният електронен
фиш.
С оглед изхода на спора съдът
намира, че на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски.
Адвокатът на жалбоподателя е оказал
безплатна правна помощ, като в пълномощното е посочено, че правната помощ се
предоставя на основание чл. 38 от Закона за Адвокатурата. Правото на адвокат да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът, оказал
на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. В конкретния случай са налице всички необходими
предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител да претендира
и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл. 38 от ЗАдв - реално осъществена безплатна правна
помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна за
разноски за процесуално представителство съобразно изхода на делото.
Нито адвокатът, осъществил безплатна
правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват
наличието на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл
определение № 708/05.11.2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г. на ВКС/.
По отношение на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение:
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението.
С оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата в случай на изготвяне
на жалба срещу НП без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата на база на половината от размера
на санкцията, но не по-малко от 50 лв..
В процесния случай оказаната правна
помощ от процесуалния представител на жалбоподателя се състои единствено в
изготвяне на една писмена молба – становище по делото (жалбата е подадена лично
от жалбоподателя), без явяване в съдебно заседание.
В случая е приложим § 1 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. („За непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението
се определя по аналогия“), тъй като е налице изготвяне на писмена молба-
становище (вместо на жалба) без явяване в съдебно заседание и без извършване на
други действия, поради което за определяне на възнаграждението е приложим по
аналогия именно реда по чл. 18, ал. 1 от Наредбата.
Делото не представлява фактическа и
правна сложност. По същото е проведено едно съдебно заседание, на което, както
вече беше посочено, процесуален представител на жалбоподателя не е присъствал.
Следователно въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на адв. К.
О.от АК- Пловдив адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в минимален размер от 50лв..
Това разрешение съответства и на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
за справедлив и обоснован размер на възнаграждението.
Воден от горното и на основание чл.
63 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр. с
чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение от
25.05.2021 г. по НАХД № 41/2021 г. по описа на РС- Ихтиман в частта за
разноските, като ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на АДВ. К.
О.от АК- Пловдив, сумата от 50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
по чл. 38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд София област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: