РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. Благоевград, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. М.а
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210100299 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от „**, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр. С****, бизнес сграда „Т**“, представлявано от изпълнителните
директори С*** и С****, чрез юрисконсулт М***, със съдебен адрес: гр. С***, бул. „Т***,
бизнес сграда „Т***“ против С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*****.
С подадената искова молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, обективирани в
заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2197/2023г. по описа на PC — Благоевград, а
именно: сумата от 9 854, 49 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 1 096,39 лева - договорна лихва за периода от
20.02.2015г. до 28.11.2021г.; сумата от 3 125, 71 лева - лихва за забава, начислена за периода
от 23.10.2020г. до 11.10.2023г. Претендира се присъждане на сторените разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Твърди се в исковата молба, че на 26.11.2014г. между „С*****, ЕИК: ****
/универсален правоприемник „Обединена българска банка“ АД при форма на преобразуване
вливане с номер на вписване *** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и С.
Д. К., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер ***, въз основа
на който между страните е възникнало облигационно-правна връзка. Твърди се, че по силата
на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 10 000, 00 лева, а последният се е задължил да ползва кредита съобразно
договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Сочи се,
че съгласно т. 14.3 кредитът се усвоява еднократно, чрез заверяване на сумата по
разплащателна иди картова сметка, с титуляр кредитополучателя. Сочи се, че страните са се
договорили, че кредитът ще се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от сбора на
БЛП, който към датата на сключване на договора е 3, 40 % и надбавка от 6, 50 %, т.е.
лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер от 9, 90 %. Сочи се, че в
1
т. 15.3.1 и 15.3.3 са посочени начина на начисляване на лихвата и условията за нейната
промяна, като размерът на ГПР е 10.78%, като същият включва е изчислен съгласно
условията на т. 15.4.1 от Договора. Посочва се, че кредитът е следвало да се изплати на 84
месечни погасителни вноски, съгласно условията, посочени в т. 2 от Договора и погасителен
план, който съдържа размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди се,
че кредитодателят е изпълнил своето задължение и е предоставил кредита, който е усвоен от
кредитополучателя, по посочения по-горе начин. Твърди се, че кредитополучателят,
ответник в настоящото производство, не е изпълнявал своите задължения по Договора за
кредит и не е извършвал дължимите плащания, като е изпаднал в забава спрямо кредитора,
поради което на основание чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение за забава (лихва за забава), чийто
размер е изчислен спрямо действащата законна лихва. Твърди се, че въпреки изпадането на
длъжника в забава, нито кредитодателят, нито ищецът са се възползвали от правото си да
обявят предсрочна изискуемост на вземането си, като крайният срок за изпълнение на
договора за кредит е настъпил на 28.11.2021г., с което е станал изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със законната лихва за
забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението. Сочи се, че се претендира и лихва за забава в общ размер на 3
125, 71 лева, която е начислена върху падежирала, непогасена в срок и просрочена към
съответния момент главница за периода от 23.10.2020 г. до 11.10.2023г.
Твърди се, че на 17.03.2017г. между „С***, ЕИК: *** в качеството му на цедент и
„Ф****, ЕИК *** в качеството му на цесионер е сключен договор за прехвърляне на парични
вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1, по силата на което на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, станал ищецът. Сочи се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, цедентът „С*** е упълномощил цесионера „Ф*** да уведоми С. Д. К., за
прехвърлянето на вземанията спрямо нея и изпратил чрез „Б***препоръчана пратка,
съдържаща уведомление за цесия до посочения в договора за кредит адрес, като същият е
посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника нито друго пълнолетно
лице, съгласно да получи пратката, поради тази което е оставил уведомление с указан срок за
получаването и от техен офис. Сочи се, че след като срокът е изтекъл, пратката е върната в
цялост на ищцовото дружество оформена като „непотърсена“. Сочи се, че поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в
качеството си на цесионер по Договора за кредит е предявил претенцията си по съдебен ред,
като е подал заявление по чл. 410 ГПК, за което е било образуваното ч. гр. д. № 2197/2023г.
по описа на PC – Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК.
В законоустановения срок ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Сочи се, че представения договор за кредит е изготвен с шрифт по-малък от 12.
Сочи се, че формата за действителност на договорите за потребителски кредит е писмена -
чл. 10, ал. 1 ЗПК (за потребителски кредити в тесния смисъл на думата - на хартиен или друг
траен носител; по ясен и разбираем начин; всички клаузи следва да се обективирани с
шрифт, не по-малък от 12), респ. чл. 430, ал. 3 ТЗ (за потребителските кредити в широк
смисъл на думата - банковите кредити). Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК /когато не са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит се счита
за недействителен, като в настоящия случай се твърди, че не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, тъй като, както договора, така и елементите към него не са изготвени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Сочи се, че договорът за кредит за текущо
потребление е изготвен върху бланка, върху която допълнително с ръкописен текст на ръка
2
са нанесени данни, което изключва спазване на правилото за еднаквост на шрифт, размер и
вид. Сочи се, че е очевидна и разликата по отношение на Общите условия и на
Погасителния план, които следва да са неразделна част от договора. Навежда се, че
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е относимо и към датата, посочена в договора, с оглед на
разпоредбата на чл. 5, ал. 4, съгласно която, информацията по ал. 1, 2, 3, 9 и 13 се
предоставят на потребителя безвъзмездно, по ясен или разбираем начин, като всички
елементи на информацията се предоставят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. Сочи
се, че законодателят е формулирал изискване за еднаквост по размер, вид и формат шрифт,
при това за преддоговорна информация, което на още по-силното основание следва да се
приеме, че се отнася и за окончателния договор и неговите елементи. С оглед на
гореизложеното се иска да бъде прието и да бъде обявен за недействителен договор за
кредит от 26.11.2014г., поради използван размер на шрифта в договора за кредит по-малък от
12. На следващо място се сочи, че отпуснатият на ответника като физическо лице кредит
представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13
т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Сочи се, че като потребител ответникът разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,
като се сочи, че са налице неравноправни клаузи в договора за потребителки кредит. Твърди
се, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при
предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи и доколкото самият
договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните,
от което според ответника следва извод, че ответника не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. Сочи се, че в случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр,
чието съдържание е предварително изготвено от ищеца. Посочва се, че кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР и годишното му оскъпяване, като липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита. Сочи се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм
е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Сочи се, че
уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент и годишен процент на разходите
по кредита надвишава многократно законната лихва, поради което с оглед липсата на
индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и
неконретизирано формиран ГПР, съответно уговорен ГЛП се сочи, че договорните клаузи са
неравноправни и на основание чл. 146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни. На следващо място се
сочи, че ищецът не може да се позовава на настъпила „предсрочна изискуемост“ на кредита,
като се твърди, че липсва валидно отправено и достигнало до знанието на
кредитополучателя изявление за това на база представените доказателства. Сочи се, че
доказателствената тежест е на страната на кредитора и той следва да докаже настъпването
на предсрочната изискуемост, в т.ч., че е уведомил длъжника за това, като се твърди, че
такова уведомление за предсрочна изискуемост не е връчено на ответника. На следващо
място се прави и възражение, че вземането по главницата и лихвите по договора за кредит
са погасени по давност, като се сочи, че е изтекла предвидената в разпоредбите на чл. 110 от
ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД давност за такива вземания. Твърди се, че кредита е станал изискуем не
както е посочил ищеца на 28.11.2021г., на която дата е крайният срок за изпълнението на
договора за кредит, а същият е станал изискуем след спирането на плащанията по него след
извършеното последно плащане от длъжника. С оглед изложеното се иска отхвърляне на
предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
3
От приетите по делото доказателства: договор за потребителски кредит № ***г.;
приложение за потребителски кредит, методика за изчисляване на референтен лихвен
процент на „С*** за кредити на физически лица; договор за учредяване на залог върху
вземания от 26.11.2014 г.; погасителен план за кредитен договор; искане за потребителски
кредит с рег. №ВД-14-0836/24.11.2014 г.; договор за прехвърляне на парични вземания от
17.03.2017 г. от лист 15 до лист 26; потвърждение за извършена цесия на парични вземания
на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, които писмени доказателства
не са оспорени от ответника се установяват изложените обстоятелства в исковата молба по
възникване на облигационни отношения между страните в процеса при описаните по – горе
параметри и в следствие купуването на вземането – предмет на спора от ищеца с посочения
договор за цесия, сключен със „С*** на 17.03.2017г.
На 24.10.2023г. ищецът „Ф**** е подал в Районен съд-Благоевград заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника, по което е образувано ч.гр.д. № 2197/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 951/24.10.2023г. по
посоченото дело за сумите – предмет на спора. Заповедта е връчена на ответника чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК
заявителят е предявил установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава,
изготвена от вещото лице С***, от заключението на която се установява следното:
Размерът на усвоения паричен кредит по Договор за потребителски кредит с № *** е
за 10 000 лева. Усвояването на сумата е извършено на дата 28.11.2014г, когато по
разплащателна сметка № ***1 в лева, с титуляр С. Д. К. е отпусната сумата от 10 000 лева.
Размерът на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията по Договор
№ *** е за 164, 50 лева. Плащането е извършено на 16.12.2014г. и със същото е погасено
задължение по 1-ва погасителна вноска с дата на падеж 05.12.2014г. Договорни лихви по
счетоводни книги на „С*** са начислявани до 15.01.2016г. За периода от отпускане на
кредита до 15.06.2016 г. лихвеният процент не е променян и е в размер на договорения такъв
от 9,90 %. Внесените суми от ответника за лихви и главница с дължимите такива, съгласно
размерите и датите им на падеж по погасителен план към 15.01.2016г.: главница - дължима
сума 10 000 лева, платена сума - 145, 51 лева, остатък за плащане - 9 854, 49 лева (10 000 лв.
- 145, 51 лв.), от която сума падежиралата главница към 15.01.2016г. е за 1 135, 53 лева;
договорна лихва - дължимата договорна лихва за периода от 15.12.2014г. до 15.01.2016г. е за
1 049, 93 лева, платена сума - 18, 99 лева, остатък за плащане - в размер на 1 030, 94 лева за
периода от 05.01.2015г до 15.01.2016г. Размерът на начислената върху установената от
вещото лице главница лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 23.10.2020г.
до 11.10.2023г. включително е 3 125, 62 лева. Договорната лихва от 20.02.2015г. до
15.01.2016г. е в размер на 831, 57 лева. Размерът на задължението по № РК 14-
049386/26.11.2014г. към 15.01.2016г. е за 11 022, 69 лева по видове задължения, както следва,
от които главница – 9854, 49 лева; 1 030, 94 – договорна лихва, 137, 26 лева – наказателна
лихва. Размерът на задължението по № РК14-049386/26.11.2014г към 17.03.2017г. - датата на
Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ е за 12 192, 00 лева, от които
главница – 9 854, 49 лева; 1 030, 94 – договорна лихва, 137, 26 лева – наказателна лихва и
законна лихва върху главницата 1 169, 31 лева за периода 16.01.2016г. – 17.03.2017г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.09.2024г. вещото лице
сочи, че датата 15.01.2016 година не е дата на предсрочна изискуемост, така, както е
посочила в заключението, а е дата, до която кредитът е отчитан като редовен, на тази дата
същият е прехвърлен по задбалансови счетоводни сметки и започва да се отчита като
съдебен иск. Договорната лихва за периода от 20.02.2015 година до 28.11.2021 година е 3
4
596, 50 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за главница по договор за кредит; с
правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от
ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за вземането за
договорна /възнаградителна/ лихва; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД- за вземането
за мораторна лихва.
Ответникът прави възражение, че вземането по главницата и лихвите по договора за
кредит е погасено по давност чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, както и възражение за неравноправни
клаузи.
Ищецът в производството с така очертан предмет следва да установи процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно
задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения -
ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи проведено заповедно
производство, да установи качеството си на кредитор спрямо ответника, наличието на
валиден договор за цесия, прехвърлянето на спорното вземане на ищеца, да установи факта,
че цесията е породила действие /арг. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/, че е валидно съобщена на
длъжника от предишния кредитор.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения,
създадени между ответника и „С*** по Договор за потребителски кредит. Ищецът следва да
установи, че уговорената сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя, от
който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като
неизплатена главница; наличие на валиден договор за цесия с „Ф***, с който процесното
вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна и уведомяване на длъжника за
извършената цесия, настъпилата изискуемост, размер на претендираната главница.
Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане,
представляващо главница по заемния договор, както и своите възражения.
По иска с правна квалификация с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД - за вземането за договорна лихва ищецът следва да докаже наличието на
уговорка, постигната между кредитора и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; размер на претендираната
договорна лихва, период на дължимост и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната, ответникът – погасяване на
задължението, касаещо претендираната договорна лихва по договора за паричен заем.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор и наличието на уговорка,
според която задължението за главница става изискуемо на определена дата, или наличието
на отправена покана до длъжника, периода на забавата и размера на лихвата, ответникът -
погасяване на задължението за лихва за забава.
Предявеният иск е допустим и частично основателен.
Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл .415,
5
ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД е съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По делото се установи, че в
полза на ищеца „Ф*** срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
с исковата молба парични вземания за главница, договорна лихва и законна лихва,
произтичащи от сключен на 26.11.2014г. между „С***, ЕИК: ** /универсален правоприемник
„Обединена българска банка“ АД при форма на преобразуване вливане с номер на вписване
20180205150338 в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и С. Д. К., ЕГН
********** сключен Договор за потребителски кредит с номер РК14-049386, прехвърлен на
ищеца с договор за цесия от 17.03.2017г. Срокът на договора е изтекъл на 28.11.2021г. с
падежа на последната погасителна вноска, като заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение е подадено след изтичане срока на договора. От момента на постигане на
съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива
вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника,
на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване
на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на легитимирано лице,
което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи
цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл. 9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на представлявания -
цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 от ЗЗД. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /Решение
№114/07.09.2016г. по т.д. № 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай цедентът е
упълномощило цесионера „Ф*** да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно
от приложеното по делото пълномощно. От представеното уведомително писмо, изпратено
от ищеца-цесионер „Ф*** от името на цедента до ответника, както и приложената към него
обратна разписка, се установява, че преди образуване на настоящото дело ответникът не е
бил надлежно уведомен за цесията. Въпреки това, съдът приема, че цесията е породила
своето действие по отношение на него, предвид следното: към исковата молба по
настоящото дело са приложени договора за цесия и приложение към него, касаещо спорното
вземане; потвърждение за цесия; пълномощно и уведомително писмо до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките
на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства,
едно от които е и самото уведомително съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, има правно
значение и следва да бъде зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай исковата молба и
доказателствата към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване
на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес на лицето. В двуседмичен срок
от залепване на уведомлението, същият не се е явила в съда, за да получи книжата, поради
което по силата на чл. 47, ал. 5 от ГПК книжата се считат за връчени. Получаването на
уведомлението като част от приложенията към исковата молба е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Установената в чл.47, ал.5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не
може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
6
получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до
ответника се считат за надлежно връчени. Редовното връчване на книжата по посочения
процесуален ред предхожда назначаването на особен представител на ответника, поради
което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността
на връчването на исковата молба и доказателствата към нея, които доказателства включват и
уведомлението за извършената цесия. В подкрепа на тези изводи на съда е и съдебната
практика – Решение №46/2.02.2017г. по т.д.№572/2016г. на ВКС, I т.о; Решение
№114/07.09.2016г. по т.д.№362/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение №123/24.06.2009г. по т.д.
№12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ВКС, I т.о.;
Решение №78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013г. на ВКС, I т.о./. Видно е, че в Договора за
цесия е уговорена и покупна цена.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между „С*** и „Ф**** е сключен валиден
договор за цесия на вземанията по процесния договор за потребителски кредит, която цесия
е породила действие по отношение на ответника по делото, поради което ищецът може да
претендира от него изпълнение на задълженията му по договора за кредит.
По отношение дължимостта на претендираните суми, съдът намира следното:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл. 9, ал. 3 и ал. 4
от ЗПК. По силата на чл.10, ал.1 от ЗПК /ред. ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В конкретния случай, по делото се установи, че между
„СИБАНК“ АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, като „С***
представлява финансова институцията по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството
предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. От друга
страна, ответникът има качеството на потребител, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК. От
доказателствата по делото се установява, че кредиторът е превел ответника сумата с което
кредитът е усвоен, крайният срок на договора е изтекъл на 28.11.2021г., поради което всички
вноски са с настъпил падеж и са изискуеми. За да се произнесе по въпроса за дължимостта
на претендираните суми, съдът първо следва да прецени дали сключеният договор е валиден.
В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури
точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер
на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване.
7
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения
представител на ответника, съдът констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител, ответникът не оспорва минимално изискуемия размер на шрифта
при изготвянето му, а именно - не по-малък от 12. Поради изложените съобаржения, съдът
приема, че сключеният договор за потребителски кредит е действителен. За нищожността
съдът следи служебно и при констатирането й се позовава на същата, при преценка
основателността на исковете.
За неоснователни намира съдът възраженията на ответника за недействителност на
договора за кредит на основание останалите му възражения в отговора на исковата молба –
поради липса на методика за формиране на ГПР, доколкото в договора за кредит е посочен
начина на определянето му. Неоснователно е възражението на ответника за недоказване на
обявена предсрочна изискуемост на кредита от страна на ищеца – твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита няма в исковата молба, напротив – твърди се и се
установява по делото, че срокът на договора е изтекъл на 28.11.2021.
По възражението на ответника за погасяване по давност на исковата претенция:
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит,
разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор
за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от
ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 3/2023 гр. София, 21.11.2024 год., задължително за настоящата съдебна
инстанция, съгласно което при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост. При горното и доколкото действието по прекъване на
давността, предприето от ищеца чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение е на
23.10.2023г., не е погасена по давност претенцията на ищеца за главница за периода от
23.10.2018г. до 23.10.2023г. и му следва сумата в размер на 5 224, 90 лева, дължима за
периода 05.11.2018г. – 28.11.2021г. ( крайния срок на договора), а за разликата до пълния
претендиран размер от 9 854, 49 лева или за сумата от 4 629, 59 лева за периода 05.12.2014г.
– 05.11.2018г., искът за главница следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
По отношение претенцията за договорна лихва:
Договорът, уреждащ размера на възнаградителната лихва и предпоставките за
нейното увеличение е в синхрон с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК (редакция към
ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г.), тъй като съдържат ясна и недвусмислена информация за
конкретния лихвен процент по кредита към датата на сключване на договора, който е
фиксиран, изрично са посочени и условията за прилагането на надбавка към него като
промяната на тези условия не е предоставена в прерогативите на банката заемател, а зависи
от обективни фактори, ясно изведени в договора, поради което че коментираната клауза не е
неравноправна, както и че самият договор е сключен изцяло в съответствие с изискванията
на чл. 10 - 12 ЗПК, са правилни и законосъобразни. Посочен е размерът на ГПР, изразяващ
общия размер на дължимата престация на потребителя (чл. 19, ал. 1 ЗПК), същият е в
рамките на допустимия лимит (чл. 19 ал.4 ЗПК), като са описани в чл. 7 от Част II и неговите
компоненти, изведена е общата сума, която длъжникът дължи към заемодателя (чл. 12),
посочено е правото на потребителя за отказ от договора (чл. 9, ал. 2 б. „г”), представен е
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Претенцията е за период 20.02.2015г. – 28.11.2021г. и за
8
сумата в размер на 1 096, 39 лева, като ответникът прави възражение за погасяване по
давност и по отношение тази претенция. Съгласно мотивите ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
3/2023 гр. София, 21.11.2024 год., възнаградителната лихва се погасява с изтичане на
тригодишна давност за всяка дължима вноска, при което в случая и доколкото действието
по прекъване на давността, предприето от ищеца чрез заявление за издаване на заповед за
изпълнение е на 23.10.2023г., дължима на ищеца за възнаградителна лихва е сумата от 119,
41 лева за периода 05.11.2020г. – 28.11.2021г. и до пълния претендиран размер от 1 096, 39
лева или за сумата от 976, 98 лева и за периода от 20.02.2015г. до 23.10.2020г., искът за
възнаградителна лихва следва да се отхвърли, поради погасяването му давност.
По отношение претенцията за законна лихва:
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане / чл. 119 ЗЗД/. Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане
на длъжника в забава, за всяка вноски т.е законна лихва на ищеца върху главницата за всяка
дължима вноска за главница се следва за претендирания в исковата молба период в общ
размер на 527, 47 изчислена върху непогасената по давност част от главницата за исковия
период (23.10.2020г. – 11.10.2023г.), а за разликата над тази сума до пълната претендирана
такава до 3 125, 71 или за сумата от 2 598, 24 лв., искът за законна лихва следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски. В исковото производство
ищецът е направил следните разноски: за платена държавна такса в размер на 287, 68 лв.,
възнаграждение за особен представител в размер на 1 666, 89 лв., за съдебно-счетоводна
експертиза – 300, 00 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100, 00 лв., определено от съда
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, от които съразмерно с уважената част от иска му се следват 982, 16 лв.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за сумата от 344, 93 лв.
платена държавна такса и 50, 00 лв. за юрисконсулско възнаграждение. От тях по
съразмерност на ищеца ще се присъдят 164, 74 лв.
Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б***, че дължи на „Ф***, ЕИК ***, седалище адрес на управление: гр. С***,
бизнес сграда „Т***, представлявано от изпълнителните директори С*** и С*** следните
суми:
сумата от 5 224, 90 лв. – главница за периода 05.11.2018г. – 28.11.2021г.,
представляваща задължение по сключен на 26.11.2014г. между „С**** ЕИК:
***/универсален правоприемник „О**** при форма на преобразуване вливане с номер
на вписване *** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и С. Д. К.,
ЕГН ********** Договор за потребителски кредит с номер РК14-049386, прехвърлен
на ищеца със сключен на 17.03.2017г. между „С***, ЕИК: ***в качеството му на
цедент и „Ф*** ЕИК ***в качеството му на цесионер договор за прехвърляне на
парични вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.10.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 951/24.10.2023г. по ч.гр.д.№ 2197/2023г. по описа на Районен съд –
9
Благоевград;
сумата от 119, 41 лева, представляваша договорна лихва за периода 05.11.2020г. –
28.11.2021г. по сключен на 26.11.2014г. между „С*****, ЕИК: ***/универсален
правоприемник „Обединена българска банка“ АД при форма на преобразуване
вливане с номер на вписване *** в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията) и С. Д. К., ЕГН ********** Договор за потребителски кредит с номер
РК14-049386, прехвърлен на ищеца със сключен на 17.03.2017г. между „С****, ЕИК:
****в качеството му на цедент и „Ф****, ЕИК ***в качеството му на цесионер
договор за прехвърляне на парични вземания по издадената срещу него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 951/24.10.2023г. по ч.гр.д.№
2197/2023г. по описа на Районен съд – Благоевград;
527, 47 лева, представляваща законна лихва за периода 23.10.2020г. – 11.10.2023 г.
върху дължимата на ищеца главница по сключен на 26.11.2014г. между „С****, ЕИК:
****/универсален правоприемник „О*** при форма на преобразуване вливане с номер
на вписване ** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и С. Д. К., ЕГН
********** Договор за потребителски кредит с номер РК14-049386, прехвърлен на
ищеца със сключен на 17.03.2017г. между „С***, ЕИК: **** в качеството му на цедент
и „Ф***, ЕИК ****в качеството му на цесионер договор за прехвърляне на парични
вземания по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 951/24.10.2023г. по ч.гр.д.№ 2197/2023г. по описа на Районен съд –
Благоевград.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Ф***, ЕИК ***, седалище адрес на
управление: гр. С***, бизнес сграда „***“, представлявано от изпълнителните директори
С*** и С***, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б*** дължи следните суми по издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 951/24.10.2023г. по ч.гр.д. №
2197/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, а именно:
главница по сключен на 26.11.2014г. над уважения размер от 5 224, 90 лв. до пълния
претендиран размер от 9 854, 49 лева или за сумата от 4 629, 59 лева, ведно със
законната лихва върху разликата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
23.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
възнаградителна лихва над уважения размер от 119, 41 лева до пълния претендиран
размер от 1096, 39 или за сумата от 976, 96 лева за периода от 20.02.2015г. до
28.11.2021г.;
законна лихва над уважения размер от 527, 47 лева до пълния претендира размер от
3125, 71 лева или за сумата от 2 598, 24 лв., представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 23.10.2020г. до 11.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С*** бизнес сграда
„Т**“, представлявано от изпълнителните директори С*** и С*** сумата от 982, 16 лв. за
направени по настоящото производство разноски, както и сумата от 164, 74 лв. за направени
разноски в заповедното производство – по ч.гр.дело № 2197/2023г. по описа на РС -
Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
10
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11