Р
Е Ш Е
Н И Е № 242
гр.Габрово, 26.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА в присъствието на прокурора ТИХОМИР ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия Косев КАНД№30 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на М.П.Ч. ***
против Решение №120 от 19.07.2023 година на Районен съд Габрово, постановено по
АНД№465 по описа за 2023 година.
С обжалваното Решение
районният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ №23-0892-000263 от
19.04.2023г. от Началник сектор ПП към ОД на МВР Габрово, с което на М.Ч. за
нарушение на чл. 48, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложена наказание глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се твърди
неправилност на обжалваното Решение и незаконосъобразност на обжалваното НП.
Според жалбоподателя не била спазена процедурата по издаване на НП. Липсвало
посочване на място на извършване на нарушението, тъй като в НП било посочено
единствено че същото е извършено в кв. „Шенини“, а актосъставителя бил заявил
че не се спомня името на улицата. Липсвали данни че пътищата, образуващи
кръстовището на което възникнало ПТП били равнозначни, както и мотиви в
съдебния акт въз основа на какво съдът приемал тази хипотеза. В този смисъл не
била изяснена напълно фактическата обстановка. По този начин било нарушено грубо
и съществено правото на защита на санкционираното лице, като същият бил лишен
от възможността за какво нарушение е санкциониран. Посочването на посоката на
движение към МБАЛ“Д- р Тота Венкова“ не било достатъчно за да се възприеме
точно мястото на нарушението.
В жалбата се твърди също, че в НП липсвало описание
на нарушението, както и обстоятелствата при които същото било извършено, като
по този начин отново било нарушено правото на защита на санкционирания. Не било
посочено какви са вредите от твърдяното ПТП, а това било съществен елемент
обуславящ приложението на чл. 28 от ЗАНН. АНО не бил доказал, че пътищата по
които се движили двамата водачи били равнозначни, като това не било обсъдено от
състава на РС Габрово.
Според жалбоподателя в процедурата по издаване на
обжалваното НП била нарушен чл. 48 от Харта на основните права на ЕС относно
презумпцията за невиновност и право на защита. Нарушен бил и чл. 6 от
Европейската конвенция за правата на човека.
В заключение жалбоподателят чрез своя пр.
представител по делото твърди, че не бил нарушил привилата за движение по
пътищата, не бил причинил процесното ПТП и не би могъл да го избегне. ПТП било
настъпило изцяло по вина на другия водач.
Излагат се доводи за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като осъщественото деяние било малозначително.
Заявено е искане за отмяна на процесното Решение на
РС Габрово, както и на обжалваното НП по изложените в жалбата доводи.
Претендират се разноски при условията на чл. 38, ал. , т. 3 пр. 2 от ЗАдв.
Касационният жалбоподател, редовно призован не се
явява и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.
Ответната страна Началник Сектор ПП при ОД на МВР Габрово, редовно
призован, не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и счита, че обжалваното Решение следва да бъде оставено в
сила. Правилно била изяснена фактическата обстановка, доказано било
противоправното деяние, неговия извършител, като не били налице нарушения на
материалния закон и процесуалните правила.
Касационната жалба е допустима като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда
фактическа обстановка, изложена в мотивите на Решението на ГРС съответства на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на касационната съдебна инстанция. АС Габрово споделя изцяло
и правните изводи на първоинстанционния съд довели до потвърждаване на
атакуваното пред него наказателно постановление.
Правилно районният съд е приел, че с действията си
жалбоподателят Ч. е осъществил състава на вмененото му във вина административно
нарушение. Извършителството на противоправното деяние се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По отношение на първото посочено от жалбоподателя
процесуално нарушение, а именно че при съставяне на НП не било посочено мястото
на извършване на нарушението съдът намира, че същото е конкретизирано в рамките
на възможното, предвид факта, че на мястото където е настъпило ПТП няма имена
на улици, съответно няма как да се посочи име на такава. Единствено е посочен
№2 на пътя в кв. „Шенини“ в посока към МБАЛ“Д- р Тота Венкова“. Представена е и
схема на възникналото ПТП, като същата е съставена на място от служителите та
ПП. От същата е възможно да се придобия представа както за мястото на
нарушението, така и за механизма на възникването му. На тази схема не е
обозначен пътен знак, който да регулира формираното кръстовище и съобразно
разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП в подобен случай се приема, че кръстовището е
неурегулирано. Съобразно посочената законова разпоредба на кръстовище на равнозначни пътища водачът
на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства
независимо от местоположението и посоката им на движение. Не се оспорва факта
че положението на втория водач е било вдясно спрямо жалбоподателя Ч.. В тази
връзка, предвид посочената по- горе разпоредба на ЗДвП е следвало М.Ч. да
пропусне движещия се вдясно водач.
При така изложените мотиви, които повтарят и
становището на АНО и на състава на РС Габрово настоящият съдебен състав намира,
че не е налице твърдяното процесуално нарушение свързано с непосочване на
мястото на ПТП, като по този начин няма основания да се приеме, че е нарушено
правото на защита на санкционирания.
Процесното нарушение е описано подробно като са
посочени и фактите и доказателствата които го установяват и доказват.
Вярно е, че служителите на ПП Габрово не са били
свидетели очевидци на случилото се ПТП, но факта, че същото е осъществено именно
от М.Ч. се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства, а техните
показания косвено свидетелстват и са в унисон с другите доказателства събрани в
хода на административно наказателното производство. Безспорно установено е, че управлявайки
процесното МПС М.Ч. е предизвикал описаното ПТП с друг автомобил, като вината
му е за това, че въпреки че другият водач се е движил вдясно, не е бил
пропуснат от жалбоподателя на кръстовището,
образувано от равнозначни пътища.
Неоснователно е и твърдението в
касационната жалба, че са налице предпоставките случаят да бъде квалифициран
като маловажен такъв и приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Според чл. 9,
ал. 2 от НК приложим на основание препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е
престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В чл.
93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието "маловажен
случай" - този, при който извършеното престъпление /в случая
административно нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В конкретния случай не само, че не са налице смекчаващи
обстоятелства, но като се вземат предвид действията на М.Ч. като водач,
застрашавайки здравето и живота на другите участници в движението, извършвайки
опасна маневра и предизвиквайки ПТП, става ясно, че деянието не би могло да се
квалифицира като такова по чл. 28 от ЗАНН. Районният съд също е обсъдил в
Решението си защо не следва да се приема становището за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като изводите в тази насока се споделят напълно от настоящата съдебна
инстанция.
Не са налице твърдяните от жалбоподателя
процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното
производство, приключило с издаване на НП, като правилно е приложен материалния
закон. Посочените нарушения са доказани по безспорен и несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се опровергава извода,
залегнал в АУАН и НП, а именно че с действията си М.Ч. е осъществил състава на
вмененото му във вина административно нарушение.
Не са налице основания да се приеме, че в случая
при провеждане на административно наказателното производство са допуснати
нарушения на нормите на европейското право, каквито са твърденията н жалбата.
При извършената касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд
Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно Решение, постановено при
правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях. Пред настоящата съдебна инстанция не се сочат нова доказателства и
изтъкват доводи, които да водят до различна фактическа обстановка и промяна в
изводите, до които е достигнал РС Габрово. Твърденията които са заявени в
жалбата пред ГАС са били предмет на обсъждане в първоинстанционното Решение,
като АС Габрово споделя доводите на първоинстанционния съд.
От изложеното се налага извода, че обжалваното
Решение на Районен съд Габрово като правилно, законосъобразно и обосновано
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №120 от 19.07.2023 година на Районен съд Габрово, постановено по
АНД №465 по описа за 2023 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: