№ 18398
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря М.А ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110106264 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б И“ АД срещу Г.
П. П..
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 14.09.2018 г. в района на с. Поповци, на ул.
„Васил Левски“ № 28 е настъпило ПТП с участието на велосипедиста Г. П. П.
и л.а. „Ситроен Ц2“ с рег. № ЕВ . ВК, собственост на М С Г., при следния
механизъм: велосипедистът Г. П. П. се удря в багажника на паркирания л.а.
„Ситроен Ц2“, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Ситроен Ц2“ е застрахован при ищеца по
силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № Е1899006317 със срок
на валидност: 08.05.2018 г. – 07.05.2019 г. Твърди, че в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
208, 85 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 208, 85 лв. и ликвидационните
разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 233, 85 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 233, 85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва от исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. П. П..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
1
страна:
Безспорно е между страните, че на 14.09.2018 г. в района на с. Поповци,
на ул. „Васил Левски“ № 28 е настъпило ПТП с участието на велосипедиста Г.
П. П. и л.а. „Ситроен Ц2“ с рег. № ЕВ . ВК, собственост на М С Г., при
следния механизъм: велосипедистът Г. П. П. се удря в багажника на
паркирания л.а. „Ситроен Ц2“, в причинна връзка с което на последния са
нанесени щети, което се потвърждава от представения по делото протокол за
ПТП от 14.09.2018 г.
Към момента на настъпване на ПТП велосипедистът Г. П. П. е
малолетен (9 год.), като протоколът е подписан от законния му представител,
майката Д. Г. Г..
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Ситроен Ц2“ е
застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № Е1899006317 със срок на валидност: 08.05.2018 г. – 07.05.2019 г.
С уведомление за щета от 17.09.2018 г. застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие. В същото собственикът на
автомобила сочи, че същият е била паркиран в с. Поповци, на ул. „Васил
Левски“ № 28 и в 18:40 часа е получила обаждане, че й е счупено задното
стъкло от дете с колело.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 208, 85 лв.
Безспорно е между страните, че обичайните ликвидационни разноски са
в размер на 25 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на иска предполага доказване на кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице;
плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и
претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; размера
на действително претърпените вреди.
Безспорно е между страните, че на 14.09.2018 г. в района на с. Поповци,
2
на ул. „Васил Левски“ № 28 е настъпило ПТП с участието на велосипедиста Г.
П. П. и л.а. „Ситроен Ц2“ с рег. № ЕВ . ВК, собственост на М С Г., при
следния механизъм: велосипедистът Г. П. П. се удря в багажника на
паркирания л.а. „Ситроен Ц2“, в причинна връзка с което на последния са
нанесени щети, което се потвърждава от представения по делото протокол за
ПТП от 14.09.2018 г.
В случая искът, предвид уточненията на ищеца, е насочен срещу Г. П.
П. чрез законния му представител – майката Д. Г. Г..
Към момента на настъпване на произшествието Г. П. П. е малолетен.
Съгласно разясненията, дадени с на т.4 от ППВС № 7/30.12.1959 г.,
малолетните са неспособни по смисъла на чл.47 ЗЗД и не отговарят за
непозволено увреждане. Родителите им отговарят лично за причинените от
тях вреди от непозволено увреждане (в посочения смисъл – решение № 1208
от 19.06.1998 г. по гр. д. № 915/98 г. на ВКС, V ГО). Искът обаче не е насочен
срещу Д. Г. Г. с твърдения, че същата отговаря за причинените от нейния
малолетен към датата на ПТП син, поради неупражнен надзор, т.е. не се
твърди лична отговорност на майката, а претенцията е насочена към
причинителя на вредата, който към момента на причиняването й е бил
малолетен и съответно - неспособен по смисъла на чл.47 ЗЗД да отговаря за
непозволено увреждане. При това положение Г. П. П. не е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
Горното изключва необходимостта от изследване останалите елементи
на фактически състав на деликта.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът има право на разноски, но доколкото не прави искане за
присъждане на такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б И“ АД, ЕИК . срещу Г. П. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата 233, 85 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски по образувана при ищеца щета № 180302887601
във връзка с ПТП, настъпило на 14.09.2018 г. в района на с. Поповци, на ул.
„Васил Левски“ № 28, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 03.02.2023 г. до окончателното изплащане – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
3
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4