О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 25.02.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV
въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет
и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
Мл. с-я:РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ВНОХД № 757 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.2 вр. чл.306, ал.3, вр.
ал. 1, т.4, пр.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е.Р.А., против
определение от 13.01.2020 г. на Софийски районен съд, постановено по нчхд №
8911/2018 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 1080441/2019 г.,
подадена от адв. Т., с която се иска осъждане на основание чл. 190, ал. 1 от НПК на частния тъжител Г.А.С.да заплати в полза на подсъдимата Е.Р.А.
направените по нчхд № 8911/2018 г. по описа на СРС, Н.О., 2-ри състав разноски
за адвокатско възнаграждение.
Релевирани са доводи, че съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК при
прекратяване на дело от частен характер разноските се възлагат на частния
тъжител и цитираната разпоредба не предвижда случаи, при които това правило е
неприложимо. Наведени са аргументи за неправилност на довода на съда, че
наказателното производство не е прекратено, поради което не следва да се
присъждат разноски. Посочва се, че е налице прекратяване на нчхд № 9811/18 г.
на СРС и е без значение дали преписката е изпратена за преценка от прокурора за
наличие на престъпление от общ характер. Твърди се, че към момента не е налице
наказателно производство. Изразява се становище, че е възможно СРП да приеме,
че не са налице основания да образува досъдебно производство. С изложеното се
обосновава извод, че на основание чл. 190 от НПК в полза на подсъдимата следва
да се присъдят направените от нея разноски по делото от частен характер, което
е било прекратено. Застъпва се позиция за неправилност на довода на съда, че
подсъдимата би могла да претендира разноски при образуване на досъдебно
производство. В подкрепа на изложеното се посочва, че дори да се образуват
досъдебно и съдебно производство за престъпление от общ характер – набеждаване,
то Е.А. не би могла в него да претендира от никого никакви разноски. Изразява
се становище, че това би довело до непоправимо нарушаване на правата на А. и до
неоснователно обогатяване на тъжителката. Моли се съдът да отмени обжалваното
определение и да осъди частната тъжителка да заплати на подсъдимата направените
по делото разноски.
Подаден е отговор на частната жалба от частния тъжител Г.А.С.,
чрез нейния повереник адв. Р., с който същата се оспорва като неоснователна.
Изразява се становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил правилно сравнително и
логическо тълкуване на нормите на чл. 287, ал. 7 от НПК и чл. 289 от НПК
относно разграничаването на институтите „прекратяване на съдебното
производство“ и „прекратяване на наказателното производство“ и различните
правни последици от прилагането на двата института. Твърди се, че в случая
нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК е неприложима, тъй като не е прекратено
наказателното, а съдебното производство. Моли се съдът да отхвърли частната
жалба като неоснователна.
При служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият
съдебен състав намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от страна по делото, имаща правен интерес, както и е
подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното
определение е постановено на 13.01.2020 г., препис от него е връчен на
жалбоподателката на 24.01.2020 г., а частната жалба е подадена на 29.01.2020
г.).
Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите
на обжалваното определение и доводите, изложени в частната жалба и отговора,
намира, че разгледана по същество, частната
жалба е основателна, поради следните съображения:
С протоколно определение от 05.12.2019 г. съдебното
производство по НЧХД № 8911/2018 г. по описа на СРС, Н. О., 2-ри състав е
прекратено на основание чл. 287, ал. 7 от НПК.
С молба с вх. № 1080441 от 11.12.2019 г.,
подадена от защитника на подсъдимата Е.А., е направено искане за присъждане на
сума в размер на 1200 лв., представляваща разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в наказателното
производство.
В мотивите на обжалваното определение, с което
молбата за присъждане на разноски е оставена без уважение, първоинстанционният
съд е приел, че сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 287, ал. 7 от НПК и чл. 289 от НПК налага извод, че се провежда разграничение между
прекратяването на наказателното производство и прекратяването на съдебното
производство, свързано с различните правни последици от прилагането на тези
институти, а нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК предвижда като хипотеза,
допускаща произнасяне по въпроса за разноските, единствено факта на
прекратяване на наказателното производство.
Настоящият състав намира констатацията на
първоинстанционния съд, че не следва да бъдат присъдени разноски на частната
тъжителка, за неправилна.
Прекратяването на наказателното производство е
институт, различен от прекратяването на съдебното производство. Когато се
прекрати наказателното производство, се прекратява и висящността на процеса и
делото приключва. Когато при дела от общ характер съдът прекрати съдебното
производство, това прекратяване винаги е свързано с връщане на делото на
прокурора или на предходна съдебна инстанция за ново разглеждане. Затова
прекратяването на съдебното производство по делата от общ характер не води до
преустановяване на висящността на процеса.
При делата от частен характер законът не
предвижда провеждане на досъдебно производство, поради което прекратяването на
първоинстанционното съдебно производство по тези дела на практика се приравнява
на прекратяване на наказателното производство, тъй като обуславя
преустановяване на висящността на процеса.
Поради изложеното в настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл. 190 от НПК, която предвижда, че при
прекратяването на наказателното производство разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
От приложените по делото (л. 60) договор за
правна защита и съдействие и пълномощно се установява, че Е.Р.А. е упълномощила
адв. Т. да я представлява в производството по НЧХД № 8911/2019 г. по описа на
СРС, както и че е договорено възнаграждение в размер на сумата от 1200 лв., по
отношение на което в договора за правна защита и съдействие се съдържа
удостоверяване, че е заплатено в брой. От изложеното се обуславя извод, че е
доказано действителното заплащане на разноските и техният размер.
С оглед изложените констатации и предвид
обстоятелството, че производството по делото от частен характер е прекратено,
настоящият състав намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 190 от НПК предпоставки, поради което разноските по делото следва да се възложат на
частната тъжителка.
Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и Г.А.С.следва да бъде
осъдена да заплати на Е.Р.А. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева,
представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита в производството по НЧХД № 8911/2018 г. по описа на
СРС, Г. О , 2-ри състав.
Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, XV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение от 13.01.2020 г. на Софийски районен съд, постановено по нчхд №
8911/2018 г.
ОСЪЖДАГ.А.С.с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, 1421, кв. „*****“, ул. „*********и съдебен адрес:***, чрез
адв. Р., да заплати на Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***
сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
производството по НЧХД № 8911/2018 г. по описа на СРС, Г. О , 2-ри състав.
Определението е окончателно и не може да се обжалва и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.