Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
16.10.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На осемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1753 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от „Ф.И.” ЕАД ***, против А.М.М.,
с която са предявени обективно съединени установителни искове, с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника,
че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 1220/2018г. по описа на КрлРС.
В исковата молба ищецът твърди, че в срок подава
настоящата искова молба, с която претендира вземане, което „Ф.И.“ ЕАД има към
А.М.М. за сумата от 605.50 лева, от които : 397.72 лева- главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 73.31 лева - договорна
(възнаградителна) лихва за периода 20.03.2015г. - 20.02.2016г., 134.47 лева -
договорно обезщетение за забава за периода 21.03.2015г. - 07.08.2018г.
Претендираното вземане произтичало от следните обстоятелства: на 15.02.2015г.
между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А.М.М. бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит с номер CREX-11164591, въз основа на който между страните възниква
облигационно-правна връзка. По силата на договора, кредитополучателят се
съгласява предоставеният му кредит в размер на 429.00 лева да бъде изплатен
пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по
посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита - предмет на сключения договор, като
последният се задължавал да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва, а именно - добавка, съставляваща печалбата
на кредитора, на 12 месечни погасителни вноски.
Ответната страна в производството не изпълнявала всички свои
задължения по договора и преустановила плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпил на 20.03.2015г. Считано от следващия ден длъжникът
изпаднал в забава. В този, случай съгласно договора се дължало договорно
обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислявал спрямо действащата
законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
20.02.2016г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която била дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на заявлението до изплащане на
задължението. Твърди, че се дължала и неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на
договора. Дължимо било и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от
момента на изпадането в забава.
Твърди,
че на 10.01.2017г. между БНП П.П.Ф. ЕАД, ЕИК ******.и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******.се
сключил договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание
чл.99, ал. 2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл.
вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество.
Това обстоятелство било видно и от приложеното като писмено доказателство
Приложение 1 към договора за цесия. Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията. В полза на „Ф.И.” ЕАД имало издадено пълномощно от „БНП П.П.Ф.“
ЕАД, по силата на което новият кредитор бил изрично упълномощен да уведомява
длъжниците, чиито вземания били прехвърлени. В изпълнение на задължението си за
уведомяване, ищецът изпращал писмено уведомление до А.М.М., ЕГН **********, но
пратката се връщала в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт в
настоящото производство предстои да бъде връчено уведомление приложено ведно с
исковата молба. (В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№
12/2009г.,II
т.о.,ТК). Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за потребителски
паричен кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по
чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 1220/2018г. по описа на PC Карлово,
имало издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и
същият подал в срок възражение. Това обуславяло интерес и легитимация на „Ф.И.“
ЕАД да подаде иск за установяване на вземанията си.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че в полза на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *******, по отношение на длъжника А.М.М., ЕГН
**********, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за
изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № 1220/2018г. по описа на КрлРС, а
именно: 397.72 лева - главница; 73.31 лева - договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2015г. до 20.02.2016г.; 134.47 лева - лихва за забава за
периода от 21.03.2015г.до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изпълнение на задължението. Претендира за направените в настоящето производство
разноски. Претендира и сторените в заповедното производство разноски, както
следва: 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата – А. М.М., представлявана в условията на чл. 47 от ГПК
от назначения й особен представител – адвокат Р.Г. не взима становище по
съществото на спора. Заявява, че ще се ползва от доказателствата на ищцовата
страна.
Съдът, като обсъди събраните в хода на
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 1220/2018г. по описа на КрлРС,
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумите, предмет на настоящия иск, а именно – 397.72 лева -
главница; 73.31 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от
20.03.2015г. до 20.02.2016г.; 134.47 лева - лихва за забава за периода от
21.03.2015г.до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на
задължението, както и разноски в общ размер на 75.00 лева за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Констатираното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за
установяване на вземането му. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
и се явява допустим.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, на 15.02.2015г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството си
на кредитор и А.М.М., в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер
CREX-11164591 въз основа на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 429.00 лева,
предназначен кредит за потребителки цели (финансиране на закупена стока). След
калкулиране на оскъпяването, включващ лихвения процент и годишен процент на
разходите, ответникът се задължил да върне сумата от 565.25 лева, при 12
погасителни вноски, всяка в размер от по 47.11 лева. Видно от погасителния
план, последната вноска е следвало да бъде заплатена на
19.02.2016г. В общите условия, неразделна част от договора за кредит
е предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. (т.3 от договора).
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г.,
ищецът в качеството на купувач е закупил
от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в
качеството на продавач портфолио от вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит, сключени от Продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си. По силата на договора, ищецът е придобил всички вземания,
описани в Приложения № 1 към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако
има такива. Като дата на прехвърляне е определена 10.01.2017г. В
извадка от Приложение №1 към Приемо-предавателен протокол е описан и Договор
за потребителски паричен кредит с номер CREX-11164591, сключен между продавача на вземания и ответника (под
№ 922).
С Пълномощно с нотариална заверка на подписите от
10.01.2017г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в
качеството на цедент по договора за прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. е
упълномощил ищецът в качеството на цесионер да уведоми длъжниците за сключения
договор за прехвърляне на вземания.
Към исковата молба е приложено уведомление за
извършено прехвърляне на вземания по силата на договор за цесия от
10.01.2017г., изходящо от ищеца, в качеството на пълномощник на „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД, с което уведомяват
ответника, в качеството на длъжник по договор за кредит, предмет на цесията.
От приетото по делото заключение на
съдебно–счетоводната експертиза се установява, че на ответника е предоставен
кредит на 15.02.2015г., съгласно Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CREX-11164591 от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. По Договор за потребителски кредит са платени общо 94.22 лева, както
следва: на 16.03.2015г. - 47.11 лева и на 17.04.2015г. – 47.11 лева. С
платената сума са покрити следните задължения:
- главница в общ размер на 66.46 лева (на падежна дата
20.3.2015г. – 32.75 лева и на падежна дата 20.4.2015г. – 33.71 лева);
- лихва в общ размер на 27.76 лева (на падежна дата
20.3.2015г. – 14.36 лева и на падежна дата 20.4.2015г. – 13.40 лева).
Датата на последната вноска е 20.04.2015г.
Съгласно заключението на вещото лице, дължимите суми
по Договор за потребителски кредит са в общ размер на 471.03 лева, от която
главница е в размер на 396.86 лева, а договорна лихва е в размер н 74.17 лева.
Претендираната лихва за забава върху дължимите суми по Договор за потребителски
кредит е в общ размер на 107.00 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството –
ищец, следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
(договор за цесия), в претендирания размер, както и изправността на цедента –
наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит,
по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи,
че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение
за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за
договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да
докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното
право.
По делото е прието ч.гр.д. № 1220/2018г. по описа на
КрлРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, ответникът е
подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес
от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Исковете се явяват
допустими и следва да се разгледат по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че
е налице твърдяното от ответника основание за исковите претенции – предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Посочва се от самия ищец и от
приетия като доказателство договор за кредит е видно, че към датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
настъпил падежа на цялото задължение - последна падежна дата
19.02.2016г.
Видно от приложение №1, неразделна част от договора,
вземането по Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-11164591 е валидно прехвърлено на ищеца, в качеството му на
цесионер. Съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно,
ответникът е бил надлежно упълномощен да подписва и връчва съобщения до
длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По силата на това пълномощно е изготвено
съобщение до ищеца, като същото е приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014г.
на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно Решение
№ 137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III г.о., ГК, предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика, съдът
счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца.
Съгласно трайната съдебна практика при договора за
заем е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД. Това
представлява частични плащания по договора. От това следва,
че падежът на задължението по сключения договор за кредит, настъпва на крайната
дата на същия, а именно: 19.02.2016г. отчитайки, че към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се считат
предявени и настоящите установителни искове – 23.08.2018г., падежът на
задължението по сключения договор за кредит е настъпил.
От приетото по делото заключение на вещото лице се
установи, че главница по непогасеното вземане възлиза в размер на 396.86 лева и
същата не е платена - нито към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, нито към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство. Ето защо, искът за признаване на
дължимостта на главницата следва да се уважи, като основателен, но доказан до
размера установен от съдебната експертиза. За разликата над 396.86 лева до
претендирания размер от 397.72 лева, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
От друга страна, главницата е лихвоносно вземане и
съответно следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва. В
случая се претендира договорна възнаградителна лихва в размер на 73.31 лева и
лихва за забава в размер на 134.47 лева. От приетото по делото заключение на
вещото лице се установи, че възнаградителна лихва в размер на 74.17 лева и
лихва за забава в размер на 107.00 лева. Ето защо, искът
за признаване на дължимостта на договорната лихва следва да се уважи
като основателен, но до претендирания от ищеца размер от 73.31 лева. По
отношение на иска за признаване на дължимостта на лихвата за забава,
същият следва да се уважи, като основателен, но доказан до размера установен от
съдебната експертиза, като за разликата над 107.00 лева до претендирания размер
от 134.47 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски по съразмерност на уважена част от исковите
претенции, доколкото само той е направил претенция по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното
производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на
тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл. 414 от ГПК и е образувано исково производство по реда
на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 от ГПК. Предвидено е, че
с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Ищецът е представил списъци с разноски по чл. 80 от ГПК в исковото и заповедното производство, от които се установява, че се
претендира заплатена държавна такса в размер от общо 150.00 лева;
депозит за вещо лице за изготвената в исковото производство експертиза в размер
на 180.00 лева; юрисконсултско възнаграждение за представителство в исковото
производство в размер на 150.00 лева; юрисконсултско възнаграждение за
представителство в заповедното производство в размер на 50.00 лева и депозит за
особен представител в размер на 300.00 лева. По отношение на
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се
посочи, че съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г)
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 26
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсулстко
възнаграждение в полза на ответника в размер на 50 лева – за заповедното
производство и 50.00 лева за настоящото исково производство, като
така определените размери са съобразени с формалността на заповедното
производство и с извършваните по делото процесуални действия и усилията на
ищеца по доказване на твърдените обстоятелства. От така изложеното
следва, че общият размер на признатите от съда разноски, направени от ищеца е
730.00 лева. С оглед изхода на спора и съобразно уважения изцяло иск за
възнаградителна лихва и частичното уважаване на исковете за главница и за
обезщетение за забава, в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер
от 695.84 лева – разноски по съразмерност).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.
*** с ЕГН ********** дължи на „Ф.И.”
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 396.86 (триста деветдесет и шест
лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща главница, дължима по Договор
за потребителски паричен кредит с номер CREX-11164591 от 15.02.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 23.08.2018г. до окончателното й изплащане;
сумата от 73.31 (седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки) лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.03.2015г. до
20.02.2016г., както и сумата от 107.00 (сто и седем) лева, представляваща лихва
за забава за периода от 21.03.2015г. до 07.08.2018г., за които суми е издадена Заповед
№ 696/24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1220 по описа на КрлРС за 2018г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******.против А.М.М.
с ЕГН ********** искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата
над 396.86 лева до претендирания размер от 397.72 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-11164591 и
разликата над 107.00 лева до
претендирания размер от 134.47 лева, представляваща лихва за
забава, за които суми е издадена Заповед
№ 696/24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1220/2018г. по описа на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.М. *** с ЕГН ********** да заплати на „Ф.И.”
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от общо 695.84 лева, представляващи
разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 1220/2018г. по описа на КрлРС и по гр.д.
№ 1753 по описа за 2018г. на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.