РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1312
21.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1043 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на В.Д.А., с
ЕГН ********** ***, депозирана чрез адвокат А., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0438-000030 от 06.05.2020г. на ВПД
Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, Трето РУ-Пловдив, с която на основание чл. 171,
т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. С уточняваща молба от 01.06.2020г. навежда
подробни съображения относно незаконосъобразност на оспорената заповед.
Претендира
отмяната на оспорения административен акт.
Процесуалният му представител-адвокат А. излага подробни съображения в
съдебно заседание, проведено на 14.07.2020г.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноските по делото, съгласно представен списък на
разноските.
Ответникът
по жалбата – ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, Трето РУ-Пловдив, изразява
становище по жалбата. Намира същата за неоснователна.
Възразява относно прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от страна, притежаваща правен интерес, следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е основателна поради следните съображения:
Издаден е АУАН №АА939527/06.05.2020г.
от Б.А.В.на длъжност мл. експерт при
Трето РУ към ОДМВР-Пловдив. Установена е, че на 06.05.2020г, около 03:45 часа,
в гр. Пловдив на ул. „Победа“ № 21, в посока север-юг, като водача на МПС-БМВ
530Д с рег. № ***, В.Д.А., с ЕГН **********, управлява лек автомобил „ БМВ
530Д“ с рег. № ***-собственост на Д.К.А.
с ЕГН **********, след употреба на наркотични вещества-СОС /кокаин/, установено
с DrugCheck 3000 STK5 с фабричен номер ARMJ-0623.
Издаден е талон за изследване № 74503. По административната преписка не е
приложено издадено Наказателно постановление.
Въз основа на установеното с коментирания АУАН
е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0438-000030 от 06.05.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив,
Трето РУ-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Относно компетентността на издателя на акта е
приета по делото Заповед от 28.02.2020г. /л. 37 по делото/, с която Самуил Юлиянов Хаджиев е временно
преназначен на ръководна длъжност – началник първа степен на Трето РУ-Пловдив
при ОДМВР-Пловдив.
За удостоверяване на компетентността на издадения административен акт, ответникът представя
заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която, в
изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи, е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни
лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
По делото е прието, представеното от Районна
прокуратура-Пловдив, с писмо с изх. № 3939 от 30.06.2020г., копие от съдебна
химико-токсикологична експертиза на ВМА София, назначена по досъдебно
производство № 240/2020г. по описа на 03 РУ при ОДМВР-Пловдив.
От изготвената химико-токсикологична
експертиза на ВМА София се установява, че при извършените изследвания на
дадената от оспорващия кръвна проба не се установява наличие на наркотични
вещества и психоактивни медикаменти.
В урината на В.Д.А. е установено наличие на
наркотично вещество кокаин.
Посочено е, че присъствието на неметаболизирал
кокаин в урината, отсъствието му в кръвта и положителен тест за орална течност
с посочения модел техническо средство предполагат употреба на наркотично
вещество в период средно до 24 часа преди медицинския преглед, в зависимост от
употребената доза.
Посочено
е, че количествен анализ в урина не се извършва, доколкото урината не е проба с
постоянен състав и полученият резултат не подлежи на съдебно-токсикологична
интерпретация.
От правна страна Съдът намира
следното:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно
естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен
акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т. 1 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските
органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП,
налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на
службите за контрол се извършва чрез:1.недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3.
отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред
които е и свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква
"б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП,
обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн.,
ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), при извършване на проверка на място от
контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с тест.
По правилото на чл. 3а, т. 2 от
Наредбата, когато лицето не приема показанията на техническото средство или
теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата
при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби
урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната
проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
Описаните в АУАН №АА939527/06.05.2020г. обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая между страните се формира спор именно по установената
от административния орган фактическа обстановка и наличието на правното
основание за прилагане на административна принуда.
От приетата по делото химико-токсикологична
експертиза на ВМА София, назначена по досъдебно производство № 240/2020г. по
описа на 03 РУ при ОДМВР-Пловдив, се установи, че водачът е дал кръвна проба за
извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, от чиито резултати
не е установено наличие на наркотични вещества.
Ответникът по делото не оспорва тези
резултати.
По правилото на чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредбата за доказване на извършено
нарушение са определящи резултатите от кръвната проба. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други нарушения. С налагането на административна
принуда се прилага диспозицията на съответната правна норма. Релевантният за
приложението на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП юридически факт е
фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и
подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя. След като по делото безспорно
се установи, че жалбоподателят не е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП, незаконосъобразна, при липсата на фактически и правни
основания, се явява и наложената му принудителна административна мярка.
Мотивиран от горното, при проверката по
чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и
издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
основателна
Предвид изхода на делото на жалбоподателя
следва да се присъдят направените съдебни разноски. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възражение, тъй като същото е в
размер под минимално определения с чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските се установиха в общ размер
на 310 лева, от които 10 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатска
защита. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските
следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Воден
от гореизложените мотиви Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0438-000030 от
06.05.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, Трето РУ-Пловдив.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на
В.Д.А.,
с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 310лв. /триста и десет лева/, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: /П/