РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч,15.01.2021 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от съдия
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 635
по описа за 2020 година и за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постановено е съдебно решение №260049/30.09.20
г. по гр.д.№2229/19 г. от РС-Ловеч, с което е осъден
на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ **, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от юрисконсулт Н.М., следните суми: 3070.33 лв /три хиляди и седемдесет лева и
33ст/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г., 24.52лв . /двадесет и четири лева и 52ст/ - договорна/възнаградителна/
лихва по кредита за периода от 05.03.2017 г. до 05.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба
/19.11.2019 г./ до изплащане на вземането,
като
иска за главницата за разликата до пълния претендиран размер от 3 435.75
лв. и иска за мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 26.09.2019 г. в
размер на 563.42 лв, като неоснователни и недоказани са отхвърлени, осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******ДА ЗАПЛАТИ на на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, Париж рег.№ **, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: **** сумата от 620.00 лв. /шестстотин и двадесет лева/-
разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както
и сумата от 25.00 лв. / двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса по
заповедното производство; отхвърлено е искането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж рег.№ **, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: **** за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство в размер на 50.00 лв. Посочена е Банкова сметка, ***дените суми: IBAN: ***: CITI BGSF и е постановено да
се изплати на адв.В.Н. сумата от 350.00лв. /триста и петдесет лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника.
Постъпила е въззивна жалба с
вх.№262205/23.10.20 г. от адв.В.Н. *** в качеството му на особен представител
на Б.М.Б., с
ЕГН **********,*** против решение №260049/30.09.20 г., постановено по гр.д.№2229/19 г. в частта му,
с която са уважени исковете, с твърдения, че то е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Счита, че безспорно е доказано възражението, че кредитът не е
станал предсрочно изискуем, като това е отразено и в мотивите на съда, но той
неправилно приема, че искът е основателен, като съобразява, че е изтекъл срокът
на договора. Смята, че при положение, че исковото производство е продължение на
заповедното, то следва да се преценява изискуемостта към момента на подаване на
заявлението, а не към момента на постановяване на решението. Твърди, че още в
отговора са наведени от него възражения, че договорът съдържа неравноправни
клаузи, той е неясен и липсват задължителни реквизити. Твърди, че от
съдържанието му той не може да прецени икономическите последици от договора, а
на същия като по-слабата страна в това правоотношение законодателят е
предоставил съответни стандарти на защита; от посочените числа в погасителния
план не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като
части от главницата, лихвата и застрахователната премия и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. Изтъква, че потребителят следва да е изразил и
съгласи, да са му представени задължителните
реквизити на договор за кредит, с които той да се е започнат преди сключването
му, като по начина, , по който е бил сключен се налага изводът, че той е
поставен в неблагоприятно положение на потребител спрямо финансова институция,
която при отпускане на заема е предвидили неравноправни договорки за
възнаградителна лихва, поради което договорът се явява недействителен на
основание чл.143 от ЗЗП вр.с чл.24 от ЗПК. Твърди, че Б. е
взел 4000 лв, върнал е над 2 600 лв. и му остават пак над 4 000 лв.
според претенциите по делото. Сочи, че тези възражения не са разгледани в
мотивите на съда, въпреки, че той е задължен да стори това на основание чл.7
ал.3 от ГПК. Счита, че неправилно е определен и размера на дължимата главница и
лихви, като съдът не е възприел допълнителното заключение, което е било
допуснато по негово искане и по този начин последното направено плащане от 1000
лв. не е отнесено към най-обременителното задължение. Счита, че поредността на
погасяването съгласно чл.76 ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое
задължение погасява с извършеното частично плащан, първо се погасява
главницата, доколкото същата представлява по-обременителното задължение, и с
остатъка-ако има такъв се погасява начислената законна лихва за забава-чл.86 от
ЗЗДД и в този смисъл цитира решение №211/26.01.17 г. на ВКС по т.д.№958/16 г./
Моли съда да отмени атакуваното решене в частта, с която са уважени исковете и
да отхвърли изцяло предявения иск, ведно със законните последици. Моли да
бъде определено възнаграждение за
особен представител пред ОС-Ловеч и да
бъде задължен ищеца да го внесе.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА-Париж Франция чрез „БНП
Париба пърсънъл Файненс“ С.А. клон България-София чрез
юрисконсулт Н.М. с вх.№262810/10.11.20
г., с който се изразява становище, че съдебният акт е правилен, допустими и
законосъобразен, а въззивната жалба е неоснователна. Цитира, че съгласно ТР
№8/17 г. от 2.04.2019 г. на ВКС при вземане, произтичащо от банков кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника, преди
подаване на заявлението не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени
между страните и доколкото предсрочната изискуемост не може да бъде приложена
по отношение на вече падежиралите вноски, а спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила, то и в настоящия случай
длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните.
По отношение на възраженията за
неравноправни каузи, то той счита, че на стр.5 и 6 от договора
кредитополучателят е потвърдил, че се е запознал, разбира и приема условията
и параметрите на договора за потребителски кредит и, че е запознат обстоятелството,
че при подписването на документа настъпва и договорна обвързаност при условията
на договора, което потвърждава, че получил и екземпляр от преддоговорната
информация по ЗПК. Счита, че посочената част от договора има декларативен
характер, целящ да обективира волята на кредитополучателя, че е наясно с
правните последици и този договор има характер на частен свидетелстващ
документ, носещ подписа на ответника и като такъв се ползва с обвързваща го
сила, досежно съдържащите се в него неизгодни за страната факти. Сочи, че ЛРС е
достигнал до правилния извод,, че в казуса не следва да се прилага разпоредбата
на чл.76 ал.1 от ЗЗД, тъй като тя се прилага само ако са налице няколко
еднородни задължения, но в случая е налице само едно задължение, поради което всички
извършени плащания касаят този дълг и погасяването е по правилото а чл.76 ал.2
от ЗЗД. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди атакуваното
съдебно решение, като да му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лв.
В съдебно заседание за въззивника се
явява адв.Н., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания,
като искът бъде отхвърлен ведно със законните последици.
Въззиваемият не изпраща представител
в съдебно заседание, но с писмена молба изразява становище, че поддържа
отговора си и претендира разноски
съгласно на онование чл.78 ал.8 от ГПК в размер на сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по гр.д.№2229/19 г. на
ЛРС доказателства, от обясненията на страните в съдебно заседание от всички
тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Решението на съда е съобщено на адв. Н. на
9.10.2020 г., а въззивната жалба е подадена на 23.10.20 г. т.е. в
законоустановения срок, поради което тя е допустима и следва да бъде разгледана
по същество. Обжалва
се решението само в осъдителната му част, а в отхвърлителната то е влязло в
законна сила.
Съдът констатира, че е постановено
валидно и допустимо съдебно решение от 23.10.2020г. на ЛРС по гр.д.№2229/19 г.
и при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл
са и оплакванията във въззивната жалба.
Съдът установява от приложеното ч.гр.д.№
1826/2019 г. по описа на РС - Ловеч, че то е образувано на основание подадено заявление
за издаване наЗаповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България срещу
длъжника Б.М. Б. за следното вземане:
главница – 3435.75 лв., възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до
05.02.2020 г. в размер на 24.52 лв.,
мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 03.09.2019 г. в размер на 563.42
лв., заедно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
Постановено е Разпореждане № 3640/16.10.2019
г, по ч.гр.д.№ 1826/2019 г, с което съдът е
отхвърлил изцяло подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение и на
основание чл. 415, ал.3 във вр- с ал.1, т.3 от ГПК е указал на заявителя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“-Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон
България, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск
против Б.М.Б. за претендираните вземания, като довнесе дължимата държавна
такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Това съобщение с указания за
възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 24.10.2019 г., като той е предявил в рамките
на законоустановения едномесечен срок настоящия осъдителен иск с вх.№12715/19.11.2019
г.
Съдът
установява от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 12609487
от 15.01.2016 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, като кредитор, и ответника Б.М.
Б., като кредитополучател, че
размера на кредита е 4000.00 лв,
Застрахователна премия – 1075.20 лв, Общ размер на кредита – 4000.00 лв., Такса
ангажимент – 140.00 лв, брой погасителни вноски – 48 бр, месечна погасителна
вноска –133.52лв, обща стойност на
плащанията – 6408.96 лв, Годишен процент на разходите – 17.65%, Лихвен процент
– 14.46%.
Представен е като част от договора и
Погасителен план, в който са
посочени дължимите от ответника 48 броя месечни вноски по кредита, всяка в
размер на 133.52 лв. с дата на първа вноска –05.03.2016 г. и дата на последна
вноска – 05.02.2020 г.
Този договор е подписан от Б.М.Б.,
като при подписването му той е предоставил номера на личната си банкова сметка ***,
по която да бъде преведена сумата по кредита. С
превеждане на сумата по посочената от ответника банкова сметка ***
договора, като е предоставил на кредитополучателя кредита, предмет на договора,
а за кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените
месечни вноски съгласно включения в договор погасителен план. Страните са
договорили в чл. 5 от договора, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Договорено е и, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Към договора
са приложени и сертификат №
PLUS – 12609487, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на „Кредит Класик“ и Общи уславия за застрахователна
програма „Защита на плащанията на кредитна карта“, които са в значително
по-малък шрифт от самия договор, видимо по-малкък от 12.
Приложено по делото е писмо
/последна покана/, с което се напомня, че
съгласно подписания Договор за потребителски кредит PLUS – 12609487 той се е задължил да
погаси кредита на 48 месечни вноски по 133.52 лв,
както и че е преустановил плащанията по договора на 05.03.2017 г., като дължи следните суми: главница – 3435.75 лв,
договорна лихва – 743.77 лв. и 186.85 лв – обезщетение за забава или общо
дължима сума –4366.37 лв. С него е
отправена покана задълженията да бъдат погасени в 7 – дневен срок от получаване
на уведомлението, като Б. е предупреден, че в случай, че това не бъде направено
кредиторът ще бъде принуден да прибегне към съдебно събиране на посочената
сума.
За
правилно решаване на спора по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
която изготвена компетенто и безпристрастно от вещо лице С.Ц.. Вещото лице
заключава, че с полагането на подписа върху договора ответникът като
кредитополучател е удостоверил, че е получил посочената в група „Параметри и
условия“ сума от 4 000.00 лв. по посочената от него сметка при Първа
Инвестиционна Банка. Експертизата посочва в табличен вид – Таблица №1, остатъка
от задълженията съгласно погасителния план / след направената 12-та погасителна
вноска от 133.52 лв. на 07.04.2017 г. както следва: 3 301.35 лв. – непогасена
главница, 743.77 лв. – непогасена лихва, 134.40 лв. – непогасени застраховки или общо
непогасените задължения са в размер на 4 179.52 лв. В заключението е
уточнено, че с постъпилите суми на 25.01.2018 г.- 1000.00 лв. следва да бъдат
погасени допълнително: мораторна лихва за периода 05.04.2017 г. до 25.01.2018
г. – 282.52 лв; договорна лихва /
непогасена/ за периода до 25.01.2018 г. – 352.06 лв; застраховки / дължимите до
25.01.2018 г./- 134.40 лв. и главница – 231.02 лв. Вещото лице уточнява, че
дължимите задължения към 25.09.2019 г. / датата на заявлението/ са следните: главница
– 3070.33 лв., договорна лихва – 372.27 лв. и мораторна лихва – 518.59 лв, като
към датата на изготвяне на експертизата- 06.07.2020 г./ задълженията са, както
следва: главница – 3070.33 лв, договорна лихва – 391.71 лв. и мораторна лихва –
761.67 лв. Вещото лице посочва, че с постъпилите суми от страна на ответника са
погасени задълженията, които са описани в Таблица № 2 от заключението, като
общата сума на погашенията е 2 602.24 лв, в т.ч. за главница – 969.67 лв.,
договорна лихва – 942.05 лв., застраховки- 448.00 лв. и мораторна лихва –
282.52 лв.
По искане на адв.Н. вещото лице е изготвила
заключение относно дължимите суми във втори вариант, при който е прието, че с
последно внесената сума от 1000.00 лв. се погасява най-обременителното
задължение – главницата. Съгласно заключението в този вариант, с извършените
погашения с направената вноска на 25.01.2018 г. за 1000.00 лв., съгласно
допълнително поставената задача: главница – 915.06 лв. и застраховка – 84.94
лв. Установено е, че задълженията към 25.09.2019 г. по този вариант следва да
бъдат: главница – 2 386.29 лв / 3301.35 лв. – 915.06 лв/, договорна лихва
– 728.63 лв., застраховка – 39.46 лв. имораторна лихва 686.23 лв. или общо –
3840.61 лв. Към 06.07.2020 г.по този вариант задълженията са следните: главница
– 2 386.29 лв / 3301.35 лв. – 915.06 лв/, договорна лихва – 743.77 лв.,
застраховка – 39.46 лв. имораторна лихва – 875.82 лв. или общо 4 045.34
лв.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция приема, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.415 ал.1 т.3 и ал.3 от ГПК и във вр. с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ **, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от юрисконсулт Н.М. против Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******за
заплащане на 3070.33 лв /три хиляди и седемдесет лева и 33ст/ - главница
по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 12609487
от 15.01.2016 г., 24.52лв . /двадесет и четири лева и 52ст/ - договорна /възнаградителна/
лихва по кредита за периода от 05.03.2017 г. до 05.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба
/19.11.2019 г./ до изплащане на вземането. В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса,
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и
възникналото в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си
относно размера на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна
изискеумност на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни
задълженията си по договора в уговорения срок. Ответникът от своя страна, чрез
назначения си особен процесуален представител оспорва искът, като излага
твърдения за наличие на неравноправни клаузи, както и, че не е настъпила
предсрочната изискуемост .
Установява се по безспорен начин
облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между тях на
15.01.2016 г. в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, както и
факта на ползване на сумата по договора от страна на ответника. Отпуснатият
заем на Б. като физическо лице, представлява преодставяне на финансова услуга
по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. По
тези събражения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се сдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК
и в ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,
като законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържането на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Същевременно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Тези разпоредби имат императивен
храктер, тъй като са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, поради което съдът е длъжен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване.
При извършване на проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените
в тази насока правни доводи от процесуалния представител на ответника,
въззивният съд констатира, че при сключване на договора е спазена изискуемата
се от чл.10 ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализираното съдържание
на договора отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.1-11 ЗПК-съдържа дата и
място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му,
размер на ГЛП, ГПР и допусканията при изчисляването на същия, информация
относно размера, броя, периодичността и датите на плащанията на погасителните
вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК.. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за протребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбирем начин,
като всики елементи на договора се
представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в два
екземпляра-по един за всяка от страните. В казуса в договора е предвидено
предоставяне на потребителски кредит и сключване на застраховка, т.е
приложените сертифика, ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите „Кредит Класик“ и ОУ
за застрахователна програма „Защита
на плащанията на кредитна карта“, съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит
и дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен
състав счита, че същите съставляват елементи от договора, по отношение она
които трябва да са спазени посочените законови изисквания. Видно е дори и без
наличието на специални знания, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени
в различен размер шрифт, като в застрахователите документи този шрифт е в
размер по-малък от 12 и е трудно четлив.Според съда целта на разпоредбата на
ЗПК е да важи за всички свързани договори, които са от съществено значение за правата
и задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит, поради което това
следва да важи и за всички свързани договори с договора за кредит.
По горните съображения съдът намира, че
от една страна е налице нарушение на изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК за
еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от
друга е налице нарушение на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение
на част от елементите на даговора, касаещи финансирнта услуга за застраховане.
На второ място следва да се отбележи, че
застрахователната премия е разход пряко свързан с кредита и следва да бъде
включен в ГПР. Видно от договора за кредит застраховката „защит на плащанията“
е включена във финансираните стоки и услуги, а премията от 1075,20 лв. в
стойността на кредита. При това положение и при липсата на други данни, съдът
намира, че тя представлява пряк разход от кредита, поради което следва да бъде включена
в ГПР, което в случая не е направено. По тази начин се постига заобикаляне на
изискването за максималния размер на ГПР, определен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което
води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
Неоснователно е възражението на
ответника, че поради ненастъпилата предсрочна изискуемност на кредита преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, искът следва да бъде отхвърлен. В случая
се установява от погасителния план към договора, а и от заключението на вещото
лице, че падежът на последната
погасителна вноска е с дата 5.02.2020 г, искът е предявен на 18.11.2019 г.,
следователно по време на исковото производство е настъпил и падежът на всички
задължения по договора и това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда
на основание т.1 от ТР №8//2.07.19 г. по т.д.№8/17 г.
С оглед гореизложеното въззивният съд
намира, че договорът за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.10
ал.1 и на чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което е недействителен на основание чл.22 ЗПК и се дължи само чистата стойност на кредита, съгласно чл.23 ЗПК, но не се
дължи лихва и други разходи по кредита. Видно от заключението на вещото лице, Б.
е заплатил 12 вноски по кредита и на датата 25.01.2018 г. е внесъл сумата 1000
лв. Размерът на отпуснатият кредит е 4000 лв. При това положение след като от
сумата 4000 лв. се извадят заплатените 12 вноски от по 133,52 лв. всяка или
общо 1602,24 лв още 1000 лв., внесени на 25.01.18 г.то остава дължима сумата
1 397,76 лв. в какъвто размер следва да бъде уважен предявеният иск, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата
молба 19.11.2019 г. до изплащане на вземането. В останалата част до пълния
претендиран размер на главницата от 3070,33 лв. и възнаградителна лихва от
24,52 лв за периода от 5.03.2017 г. до 5.02.2020 г. исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Поради несъвпадение на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тази, изложени в атакуваното решение №260049/30.09.20
г. постановено по гр.д.№2229/19 г.на РС-Ловеч
същото следва да бъде отменено в частта, с която е осъден на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ **, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от юрисконсулт Н.М., за
сумата над 1397,76 лв. до претендираната 3070,33 лв. или за сумата 1672,57
лв./хиляда шестстотин седемдесет и два лева и 57 стотинки/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS –
12609487 от 15.01.2016 г., 24.52лв . /двадесет и четири лева и 52ст/ - договорна/възнаградителна/
лихва по кредита за периода от 05.03.2017 г. до 05.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба
/19.11.2019 г./ до изплащане на вземането,
като вместо
това бъде постановено друго, с което следва да се отхвърлят исковете, като
неоснователни и недоказани. В останалата
част обжалвана част решението като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото въззиваемата страна следва да заплати по сметка на ЛОС дължимата ДТ на
основание чл.78 ал.6 от ГПК в размер на сумата 33,45 лв. събразно уважената
част на исковете, а въззивникът Б. следва да заплати по сметка на ЛОС
останалата част от ДТ в размер на сумата 28,45 лв. БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България София претендира присъждане на разноските и за двете
инстанции, както следва: пред ЛРС разноски в размер на 831 лв. и пред ЛОС
разноски в размер на сумата 546,64 лв. или общо разноски в размер на сумата
1377,64 лв. При този изход от процеса следва да се присъдят разноски съобразно
уважената част от иска 478,56 лв. на ищеца-въззиваема страна в процеса. ЛРС не
се е произнесъл за дължимостта на разноските досежно заплатените от бюджета на
съда 80 лв. възнаграждение за вещо лице, но това следва да се извърши по реда
на чл.77 от ГПК от първата инстанция, след като няма подадена жалба в частта за
разноските.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ като
неправилно решение №260049/30.09.20 г. постановено по гр.д.№2229/19
г.на РС-Ловеч в частта, с която е осъден на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ **, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от юрисконсулт Н.М., за сумата над 1397,76 лв. до претендираната
3070,33 лв. или за сумата 1672,57лв./хиляда шестстотин седемдесет и два лева и
57 стотинки/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г., 24.52 лв. /двадесет и четири лева и 52ст/ - договорна /възнаградителна/
лихва по кредита за периода от 05.03.2017 г. до 05.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба
/19.11.2019 г./ до изплащане на вземането, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от юрисконсулт Н.М. против Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******искове
с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.3 и ал.3 от ГПК и във вр. с чл.240
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на следните
суми: 1672,57 лв./хиляда шестстотин седемдесет и два лева и 57 стотинки/ -
главница по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г., 24.52лв . /двадесет и четири лева и 52ст/ - договорна/възнаградителна/
лихва по кредита за периода от 05.03.2017 г. до 05.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба
/19.11.2019 г./ до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно съдебно решение №260049/30.09.20 г. постановено по гр.д.№2229/19
г.на РС-Ловеч в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******да заплати
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ **, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от юрисконсулт Н.М.,сумата 478,56 лв./четиристотин седемдесет и
осем лв. и 56 стотинки/ разноски по делото събразно уважената част от
исковете..
ОСЪЖДА Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *******да заплати
по сметка на ЛОС държавна такса в размер на сумата 28,45 лв.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от юрисконсулт Н.М. да заплати по
сметка на на ЛОС държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК в размер на
сумата 33,45 лв.
Решението е
окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.