Р Е Ш Е Н И Е
№
28.06.2013г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2226/2013г.. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск
с правно основание чл.439 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана е искова молба от Б.П.Д., чрез адв. Д. Д., против ДИРЕКЦИЯ”ОДОП”, гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, представлявана от *** директор, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът
не дължи сумата от 10160лв., съставляваща присъдени разноски по адм.
д. № 20064100700189/2006г., и адм. Д.№ 4304/2005г.-,
и двете по описа на ОС-В. Търново, за които
суми има издадени ИЛ от дата 29.05.2007г., като погасено по давност.
Твърди се, че н 12.03.2013г., ответникът
е образувал изп.д.№ 20134430430048 по описа на ДСИ при
РС-Плевен., с основание за образуване- посочените два ИЛ от дата 29.05.2007г. Твърди се, че
вземането е погасено по давност, с изтичане
на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
В срока за отговор, ответникът,
чрез юрк. ***, изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се,
че по ИЛ от 29.05.2007г., издаден въз основа
на решение по адм. д.№189/2006г. по описа на
ВтОС, за сумата от 9000лв., е образувано изп.д.№ 40032/2007г. по описа на
СИС при РС Плевен; с молбата за образуване
на изп. дело, е поискано и налагането на възбрана
върху недвижими имот. Твърди се,
че изп. д. №40032/2007г. е било прекратено с постановление на съдията –изпълнител, на осн. Чл.433, ал.1, т.8 от ГПК-поради непоискването
от страна на взискателя, извършването на изп. действия, без да се
посочва дата на постановлението. Твърди се, че
по същото дело е депозирана молба изх.№ 2090/26.02.2013жг., и
молба изх.№ 2090#1/28.02.2013г., е върнат
оригинала на ИЛ, и е поискано образуването на ново изп
дело. Твърди се, че постановлението
на съдията изпълнител за прекратяване
на изп.производство, не лишава кредитора,
ако не е удовлетворен напълно, да поиска образуването
на ново изп.
дело. Твърди се, че последното
предприето изп. действие е от дата
18.08.2008г., с което давността
е прекъсната и е започнала да тече нова
давност.
По отношение на ИЛ за сумата
от 1160лв., издаден въз основа на
решение по адм. д.№ 64/2004г., е поискано образуването на изп. дело, и налагането
на възбрана; изп. дело е образувано
под № 40033/2007г. по описа на СИС при
ПлРС. твърди се, че и това
изп. производство е прекратено на осн.чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, също без посочване на
дата на постановлението.
Твърди се, че от датата
на постановлението за прекратяване, започва да тече
нова петгодишна давност, и кредитора може да поиска
образуването на ново изп. дело-в
случая с молба изх.№ 2088/26.02.2013г и молба изх.№ 2090-1/28.02.2013г. Отделно
от това се
посочва, че последното изп. действие е предприето от взискателя на
дата 18.08.2008г, с което счита, че давността
е прекъсната.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С определение № 2272/20.05.2013г.,
с което е изготвен проекто- доклад по делото, съдът е
признал за безспорни и ненуждащи се от доказване
между страните, следните факти: фактът на издаване на ИЛ от 29.05.2007г., по по адм.
д.№189/2006г. по описа на ВтОС, за
сумата от 9000лв., въз основа на
който е образувано
изп.д.№40032/2007г. по описа
на СИС-ПлРС.; фактът на прекратяването
на изп.д.№ 40032/2007г.; фактът на издаване
на ИЛ от 29.05.2007г. по адм. д.№ 64/2004г, за сумата от 1160лв., фактът на образуването
на изп.д.№40033/2007г. и фактът
на неговото прекратяване; фактът на образуването на изп.д. № 20134430430048 по описа на
ДСИ при РС-Плевен, въз основа на
двата ИЛ, описани по- горе. С определение №
2020/25.04.2013г., настоящият съдебен състав е допуснал обезпечение на иска,
чрез спиране на изп. производство по изп. д. №
20134430430048 по описа на ДСИ при РС-Плевен. Определението е влязло в сила.
По делото се установява също, с оглед твърдението на ответника в отговора, че
производството по първоначално образуваните изп.
производства, са прекратени на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК-поради непоискване
от страна на взискателя извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Спорен по делото е въпросът
погасява ли се изпълняемото право на взискателя, с изтичането на общата петгодишна давност от
издаването на ИЛ, респ. тече ли нова давност, от образуваното на новото
изпълнително дело, при неудовлетворяване на кредитора по първоначалното
принудително изпълнение.
С оглед разпределената
доказателствена тежест в настоящото производство, в тежест на ответника е да
докаже, че вземането му съществува и не
е погасено по давност.
Както бе посочено по- горе, по
делото бе установено, факта на прекратяване на образуваните изп.
производства изп.д.№40032/2007г.
по описа на СИС-ПлРС и изп.д.№40033/2007г.
по описа на СИС-ПлРС, на основание чл.433 , ал.1, т.8 от ГПК-
перемция. По делото, от страна на ответника, не са
представени доказателства за датата на
постановлението на съдия-изпълнителя за прекратяване на изпълнителните
производства. Съобразно цитираната разпоредба, изпълнителното производство се
прекратява, при непоискване от страна на взискателя, на извършването на изпълнителни действия, в
продължение на две години. С изтичането на посоченият срок, считано от датата
на последно поисканото изпълнително действие, принудителното изпълнение се
прекратява, по силата на закона, като съдия- изпълнителя, с постановлението си
констатира едно вече настъпило прекратяване. Визираният от ГРК срок, е
процесуално преклузивен. След прекратяването на
принудителното изпълнение, бъдещи принудителни действия са недопустими, а вече
извършените се обезсилват с обратна сила. Прекратяването на изпълнителното
производство, обаче, не заличава ефекта на прекъсване на давността, като от
деня на прекратяването започва да тече нова давност-чл.117, ал.1 от ЗЗД. Както
бе посочено по- горе обаче, доказателства за датата на издадените постановления
от съдия- изпълнителя за прекратяването, не се представени. В този смисъл,
съдът приема, че възражението на ответника, че давността е прекъсната, с
поискването на изпълнително действие през 2008г., е неоснователно, доколкото
това действие е заличено с обратна сила.
По делото, от страна на
ответника, са представени писмени доказателства, но в незаверени
копия. Чл.183 от ГПК, изрично предвижда, че писмените доказателства по делото,
се представят в оригинал, в официално заверено копие, или в заверено от
страната копие. С оглед на това, съдът намира, че представените с отговора
документи нямат характера на писмени доказателства по смисъла на ГПК-Решение № 630/09.10.1995, по гр.д.№391/1995г., 5-чл.
Състав на ВКС. Съобразно цитираното решение, незаверените от страната копия, дори и да не са изрично оспорени от другата
страна, не съставляват годни писмени доказателства, и не следва да бъдат
обсъждани при постановяване на решението, респ. същите да бъдат изключени. В
настоящата хипотеза, пълномощника на ищеца-адв. Д., в
о.с.з., е направил такова оспорване. Недопустимо е от страна на ответника, чрез
юрк.Н. Младенова, след приключване съдебното
дирене, едва с писмената защита, да
представя доказателствата, в заверени копия. Доказателства могат да се представят
до приключване на съдебното дирене по делото. Същата е могла да завери същите в
с.з., където не се явява, р. Пр. , без посочване на причини за това, респ. няма
депозирана молба за разглеждане на делото на второ четене. С определение №
2272/20.05.2013г, съдът е изготвил подробен проекто-
доклад по делото, с посочване на фактическите твърдения на страните, и с
разпределение на доказателствената тежест. До датата на с.з., от страна на
ответника не е взето становище и не са ангажирани доказателства, както и не е
направено искане за събиране на такива.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че ответникът, не е доказал дължимостта на
сумите 10160лв., съставляваща присъдени разноски по адм.
д. № 20064100700189/2006г., и адм. Д.№ 4304/2005г.-,
и двете по описа на ОС-В. Търново, за които
суми има издадени ИЛ от дата 29.05.2007г. Единствената индиция, по
посока датата на прекратяване на изп. производства, е
молбата от 18.08.2008г., с която е поискано извършването на изпълнително
действие, за което може да се предположи, че е последно, и от което да се
изчисли двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Както бе посочено по-
горе, молбата е представена в незаверено копие,
поради което не следва да бъде обсъждана. Ако същата бе представена по
надлежният ред, то може да бъде прието, че изп.-
производство е прекратено през м. 08.2010г., поради което към дата
12.03.2013г-датата на образуване на новото изп. дело,
вземането не е погасено по давност. Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства в тази насока, съдът приема, че искът с правно основание чл.439,
ал.2 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено спрямо ответникът, че посочената сума не се дължи.
С оглед изхода по делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
906,40лв-деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, спрямо ответника ДИРЕКЦИЯ”ОДОП”, гр.
Велико Търново, при ЦУ на НАП, представлявана от *** директор, че Б.П.Д.,***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 10 160лв., съставляваща присъдени разноски по адм.
д. № 20064100700189/2006г., и адм. Д.№ 4304/2005г.-,
и двете по описа на ОС-В. Търново, за които
суми има издадени ИЛ от дата 29.05.2007г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, “ДИРЕКЦИЯ”ОДОП”, гр.
Велико Търново, при ЦУ на НАП, представлявана от *** директор ДА ЗАПЛАТИ НА Б.П.Д.,***, сумата от -906,40лв-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: