РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2018г.

 

                                   Година 2018                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и пети септември                         Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3591 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „А.Б."ЕООД - в ликвидация - ЕИК: *********, представлявано от ликвидатора Б.А.Б., със седалище и адрес на управление:***, офис 412, против НП № 343813-F382091 от 27.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при  ТД-НАП- Варна, с което на дружеството е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.178 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“а“ от ЗДДС.            

            С жалбата принципно не се оспорва нарушението а се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

         В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява законен или упълномощен представител.

         Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         На 23.04.2018г. в ТД на НАП – гр. Варна, св.В.С., на длъжност ст.инспектор в ТД на НАП, при извършена проверка за наличие или липса на основания за дерегистрация по ЗДДС на „А.Б."ЕООД, по подадено заявление от дружеството за дерегистрация установила, че на 20.03.2018г. по партидата на „А.Б."ЕООД, в Търговския регистър на Агенцията по вписванията имало вписване за прекратяване на търговска дейност и обявяване в ликвидация. На същата дата за ликвидатор бил вписан Б.Б.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 28.06.2017г. и съгласно чл.107, т.4, б.“а“ от ЗДДС при прекратяване на ЮЛ търговец-със или без ликвидация то подлежало на задължителна дерегистрация от датата на вписване на обстоятелството в ТР т.е. от 20.03.2018г. Съгласно чл.109, ал.1 от ЗДДС , в случаите по чл.107, т.3 и т.4 от ЗДДС лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната служба на ТД на НАП в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство т.е. 03.04.2018г. включително. Св.С. установила, че дружеството е подало своето заявление в ТД на НАП извън 14-дневния срок, а именно на 16.04.2018г. Проверката приключила с акт за дерегистрация по ЗДДС от 23.04.2018г.

       Въз основа на констатациите си, на 26.04.2018г., св.С. съставила срещу въззивното дружество АУАН, където описала допуснатото според нея нарушение на разпоредбите на на чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“а“ от ЗДДС.

       Актът бил съставен, предявен и връчен на упълномощено от ликвидатора лице, което вписало в него, че ще са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В срока по чл.44 от ЗАНН, на още на същата дата .06.2016г. срещу АУАН били направени писмени възражение в същия смисъл. Въпреки възраженията и без да ги обсъди по какъвто и да било начин, на 27.06.2018г. наказващият орган издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

       Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно гласните доказателства и писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, акт за дерегистрация по ЗДДС, покани, справка за облагаем оборот по месеци, справки от ТР и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.С., депозирани в с.з.

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Дирекция „Обслужване“ при НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

          АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

        АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

        Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

        Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

         Въззивното дужеството е било санкционирано за извършено нарушение на чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл. 107, т.4 б.“а“ от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация. Съгласно чл. 109 в случаите по чл. 107, т. 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107. На 20.03.2018г. в ТР е вписано прекратяването на търговската дейност на ЮЛ и обявяването му в ликвидация. На тази дата е вписан и ликвидатор на дружеството. От този момент нататък - 20.03.2018г. за дружеството чрез неговия представителен орган- ликвидатор е възникнало задължението по чл.109 от ЗДДС, т.е. в 14-дневен срок считано от 20.03.2018г. дружеството е следвало да изпълни задължението си по чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“а“ от ЗДДС и да подаде заявление за дерегистрация. Крайният срок до който е можело да стори това е 03.04.2018г. Видно от доказателствата по делото /свидетелски показания и писмени доказателства/, заявлението за дерегистрация е подадено след изтичане на законоустановения срок, на 16.04.2018г. Поради това съдът намира, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна. Субективната съставомерност на деянието не следва да се изследва въобще, доколкото се касае за ЮЛ и неговата отговорност е обективна и безвиновна. 

    Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Действително, в случая е налице нарушение, което съдът приема за доказано, но административно-наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

       В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ. от него не настъпват вреди, но пък безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение към държавата. Прави впечатление обаче, че за дружеството не са приложени доказателства за други нарушения на данъчното законодателство. Нещо повече видно от доказателствата по делото още на 01.03.2018г. дружеството е уведомило НАП за предстоящо подаване на заявление за подлежащо на вписване обстоятелство пред АВ- прекратява не на ЮЛ, за което му е издадено и съответно  Удостоверени № 034711800423630 / 01.03.2018г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП. Горното води до извода за правилно отношение към законоустановения ред в страната и визира инцидентна проява. Нещо повече, въззивното дружество е подало процесното заявление за регистрация  с дванадесет дни  закъснение, като шест от тези дни / 06.04,07.04,08.04 и 09.04 са официални почивни дни за 2018г, а 14 и 15.04 са събота и неделя-почивни дни/. Заявлението е подадено дори преди установяване на нарушението от наказващите органи. Макар нарушението да е формално, не без значение за индивидуализацията му е и фактът, че по делото не са налице доказателства, а и твърдения относно извършвани други нарушения от дружеството от същия вид или други нарушения на данъчното законодателство, а видно от приложените доказателства по АНП дружеството е регистрирано по ЗДДС през 06.2017г. При тези констатации настоящият състав счита, че налагането на административна санкция за изолиран случай би имало по-скоро негативно влияние, отколкото превъзпитаващо, превантивно и възпиращо такова по отношение на субекта на нарушението. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни, като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.  В този смисъл е и константната практиката на Варненския административен съд- например Решение по к.адм.д.№ 1540/2018г.,по описа на Административен съд-гр.Варна.

        С оглед на всичко гореизложено, НП като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 343813-F382091 от 27.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при  ТД-НАП- Варна, с което на „А.Б."ЕООД - в ликвидация - ЕИК: *********, представлявано от ликвидатора Б.А.Б., е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.178 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“а“ от ЗДДС.

         

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: