№ 119
гр. гр. Добрич , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибрям . Алид
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213200600154 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по частен протест на прокурор при Софийска
районна прокуратура против определение от 04.03.2021г. по н.о.х.д. № 869/2012г. на
ДРС, обективирано в протокол от проведено разпоредително заседание по делото, с което е
прекратено съдебното производство и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия.
В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, като съдът неправилно бил възприел наличие на допуснато
съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното производство. Навеждат се
доводи, че внесеният в съда обвинителен акт срещу подс.Л. отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК и същият е изготвен въз основа на всички събрани по делото
доказателства, а констатираните от ДРС съществени нарушения на процесуалните правила
представляват обсъждане на доказателствата по съществото на делото, което не е предмет
на обсъждане на този етап на производството, а следвало да бъде извършено с крайния
акт на съда. Иска се определението да бъде отменено.
Протестът е подаден в предвидения от закона срок, поради което е допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен.
Окръжен съд гр.Добрич, след запознаване с материалите по делото, като обсъди
наведените в протеста доводи и мотивите в определението на ДРС, съобрази закона и
прие за установено следното:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по
обвинителен акт на прокурор при Софийска районна прокуратура против Д.Ж.Л. от гр.Б. с
ЕГН - *********** с обвинение за извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 и т.3 пр.2-ро
вр. с чл.201 вр. с чл.26 ал.1 от НК. В разпоредителното заседание на 04.03.2021г., при
обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, съставът на първоинстанционния съд е
1
приел, че на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и в
частност – нарушаване правото му на защита, като е прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора. Съдът е обосновал решението си с аргумента, че на
подсъдимия е повдигнато обвинение в качеството на длъжностно лице, каквото той не бил
такъв по смисъла на закона. Така също ДРС е приел, че повдигнатото на подс.Д.Ж.Л.
обвинение е несъставомерно, неточно и ограничава правото му на защита.
Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на ДРС дадени в атакуваното
определение. Изискването на чл.246 от НПК досежно съдържанието на обвинителния акт е
гаранция, че същият ще изпълни предназначението си, а именно да определи предмета и
пределите на доказване в съдебното производство, както и да обезпечи правото на
подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да организира
своята защита. За да отговори ОА на тези изисквания, в обстоятелствената му част
задължително прокурорът трябва да посочи фактите които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Въззивната инстанция намира,
че в обстоятелствената част на ОА са изложени факти, които обезпечават правото на
подсъдимия да разбере обвинението и да се защити по него, като същите не създават
противоречие с конкретното обвинение. Видно от поднадзорния прокурорски акт е, че
подробно са били описани всички релевантни по делото обстоятелства, които биха могли
да се подведат под хипотезата на горепосочената правна норма. Изискуемите от закона
съществени елементи на обвинителния акт са налице. По този начин прокурорът е
изпълнил изискването на закона в обстоятелствената част на обвинителния акт да
посочи всички факти, отнасящи се към деянието, в което е обвинен подсъдимия и е очертал
предмета на доказване в съдебния процес. Посочени са всички съставомерни
обстоятелства, които се отнасят към състава на престъплението, така както се изисква
от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС - т. 4. 2. "В обстоятелствената част на обвинителния акт
задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и
субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.
Това тълкувателно решение не е загубило своята актуалност и към настоящия момент /виж
ТР № 6/2018г. на ОСНК на ВКС/.
Определителната норма на чл.249 ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в
хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“. Нарушенията на процесуалните
правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти,
предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия
са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество
/липса на постановление за привличане, не предявяване на постановлението, липса на
разпит на обвиняемия непосредствено след привличането, постановление което не отговаря
на изискванията за съдържание, позволяващо обвиняемият да разбере в какво е обвинен/,
да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството,
2
да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55
ал.4 от НПК, когато не владее български език.
Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените по делото
документи, както и на обвинителния акт прие, че в хода на досъдебното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Окръжният съд споделя доводите,
изложени в протеста на прокурора от СРП, че констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила от ДРС, всъщност представляват обсъждане на доказателствата по
делото по същество, което не е предмет на обсъждане на този етап на производството, а
следва да бъде извършено с крайния акт на съда. На базата на изложените фактически
твърдения, прокурорът е разграничил обективната и субективна страна на извършеното
престъпно деяние и отношението на подсъдимото лице към настъпилите съставомерни
резултати. Дали с такова субективно отношение дееца е подходил при обективиране на
поведение определено от прокуратурата като престъпно е въпрос по същество.
Конкретизирането на тези факти е в необходимия обем за обезпечаване възможността
обвиняемият, респ. подсъдимият да се защитава срещу фактите, чието фактическо
отразяване на елементите от състава на престъплението рамкира обвинението и в този
смисъл настоящият ОА създава всички предпоставки за гарантиране правото на защита на
правоимащите процесуални обекти. От процесуална гледна точка е от значение да се
отбележи, че в ОА прокурорът е посочил по достатъчно разбираем начин субективното
отношение с което смята, че подсъдимото лице е действало, поради което не е налице
ограничаване възможността на последния да разбере в извършването на какво престъпление
е обвинен и въз основа на какви доказателства. Налице е формулирана ясна позиция на
обвинението, при какви обстоятелства е осъществено деянието. В диспозитива е посочена
датата, мястото и квалификацията на деянието, а в обстоятелствената част се съдържат
конкретни факти по отношение поредните действия на подсъдимия при осъществяването
му. Коректно са посочени и доказателствените материали, от които се установяват
посочените обстоятелства. По отношение на последните, в хода на разпоредителното
заседание съществува забрана за съда да бъдат обсъждани съгласно чл.248 ал.4 от
НПК. Поставените от защитата на подсъдимия въпроси по време на РЗ касаят съставомерни
признаци на деянието, съобразно дадената от прокурора квалификация, които ще бъдат
предмет на обсъждане и доказване в хода на същинското съдебно производство.
Не на последно място, следва да бъде отбелязано, че досъдебното производство има
изцяло подготвителен характер, както и, че именно съдебната фаза на процеса е централна в
наказателното производство, където страните в пълен обем реализират своите права. В нея
освен проверка на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът с
оглед задълженията си по чл.13 от НПК взема и всички мерки в пределите на своята
компетентност, за да осигури разкриване на обективната истина, в това число събира
служебно доказателства по искане на страните. В изключителните правомощия на
прокуратурата е да повдига и предявява обвинение срещу определено лице във връзка с
3
неговото неправомерно поведение, което осъществява признаците на състав на
престъпление, както и да избира формата на изпълнителното деяние и времето на
неговото извършване. Съдът, като арбитър в процеса е задължен да спазва основните
начала на наказателния процес - състезателност и равнопоставеност на страните, които
предопределят и границите на съдебния контрол за допуснати процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт. Видно от обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурора е изложил обективни факти, а правната оценка за тях е предоставена на
съда. Непълнотата или противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза ще
намерят своето разрешение в хода на съдебното следствие, а не в хода на разпоредителното
заседание, като в последствие ще бъдат доразвити при излагане на мотивите в крайния
съдебен акт. В този смисъл, необосноваността на обвинението не е от категорията
съществени процесуални нарушения. Съобразявайки изложеното, съставът на ДОС счита,
че при изготвяне на ОА не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия. Съдът
приема, че прокурорът е развил в дължимата пълнота и яснота предявената обвинителна
теза от фактическа и правна страна, в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК и
изискванията на ТР 2/2002г. на ВКС спрямо обвинителния акт, който поставя рамките на
предмета на доказване в процеса, предпоставящи и осъществяването на правото на защита
– обвиняемият следва да знае в какво точно е обвинен и срещу какво да се брани. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изчерпателно е посочил всички
факти, които е счел за обосноваващи обективните и субективни признаци на престъплението
и участието на обвиняемия в него - времето, мястото и начинът на извършването му
отнесени към съставомерните признаци на престъплението. Описаните фактически
обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимия да
разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си.
Съобразявайки изложеното ДОС намира, че първостепенният съд неправилно е
упражнил правомощията си по чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК. Съдържанието на
сезиращия ДРС обвинителен акт не стои в противоречие с изискванията на чл.246 от НПК,
тъй като пълно и ясно отразява съставомерните признаци на деянието и участието на
подсъдимия в него. Доказаността на отразените в обстоятелствената част на акта фактически
констатации е въпрос по същество, решаването на който, ведно с правната трактовка на тези
факти предстои да бъде извършено в съдебния процес. Ето защо, атакуваното
определение с което е било прекратено първоинстанционното производство и делото
върнато на прокурора като неправилно, следва да бъде отменено. Изложените аргументи и
искания от защитата на подсъдимия, са в разрез с правомощията на съда визирани в
разпоредбата на чл.248 от НПК, относно необходимата проверка след образуване на
делото, недопустимо и неправилно да направи предварително свой собствен анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност, обуславяща възприетата от прокурора
правна квалификация и на практика, да се произнесе по съществото на спора. Съдебният
състав на ДРС постановил процесното определение, в разрез с изискванията на закона и по
недопустим начин е излязъл извън обхвата на разпоредбата на чл.248 от НПК, като е
4
обсъждал по същество доказателства по делото. Това налага, след връщането на делото в
Районен съд гр.Добрич, същото да бъде разглеждано от нов съдебен състав.
Необходимо е да бъде отбелязано също така, че в наказателното деловодство на ДОС
делото /13 тома д.п./, ведно с приложените документи е постъпило в неугледен вид, същите
не са надлежно подредени и не са окомплектовани в прилежен вид, което е предпоставка за
загубването им, затруднява преценката относно тяхната допустимост и е в разрез с
изискванията на чл.82 от Правилника за администрацията в съдилищата.
Предвид гореизложеното, Добричкият окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 260121 от 04.03.2021г. по н.о.х.д. № 869/2012г.
по описа на Районен съд гр.Добрич за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора на основание чл.249 ал.2 от НПК.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен
състав за насрочване и разглеждането му по общия ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5