П Р
И С Ъ
Д А.
Гр.Момчилград, 30.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание на 30.09.2020година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СУНАЙ ОСМАН.
при секретаря АНИТА ДОЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията НЧХД № 197/ 2020г. по описа на съда, и
на основание чл.288 ал.1 вр. чл.304 и
чл.21 ал.1 т.1 от НПК
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимата Ш.А.М., с ЕГН- **********, за НЕВИНОВНА в това, че на 06.07.2020г.,
около 13,00- 13,30 часа, в землището на с.Садовица, м.“Мандра“, общ.Момчилград,
е нанесла на М.Б.И. с ЕГН- **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и му нанесла
лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл.302 НПК вр.чл.33 ал.1 от НК вр.чл. 21
ал.1 т.1 от НПК, Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършени
престъпления по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М.Б.И. с ЕГН- **********,
против Ш.А.М., с ЕГН- **********, за заплащане на сумата от 5 000 лева,
представляващи неимуществени вреди от деянието, ведно с законната лихва от
датата на увреждането, като неоснователен.
Направените по делото разноски в размер на 184,80 лева-
възнаграждение на вещо лице, остават за сметка на бюджета на съда.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред
Кърджалийския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ;
Производството
по делото е образувано по тъжба на М.Б.И. с ЕГН- **********,
подадена срещу Ш.А.М., с ЕГН- **********, за причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК , и за нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без
разстройство на здравето- за извършени престъпления по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК.
Срещу подсъдимата е предявен от ЧТ и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на 5000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на описаното
в тъжбата деяние по чл.
130 ал.1 и по ал.2 от НК.
В съдебно
заседание предявената тъжба се поддържа изцяло от редовно упълномощеният
повереник на ЧТ, който пледира да бъде призната подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение.
Защитникът на
подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на
предявения граждански иск, като напълно неоснователни и недоказани, като
отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
От фактическа
страна, със съдебно-медицинско удостоверение № 108/2020г. на д-р Н.Маринов, се
установи, че на 06.07.2020г. на тъжителят са били причинени телесни увреждания,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата
на горните крайници. В това удостоверение е посочено, че уврежданията са
причинени при действието на тъп или ръбесто тъп предмет, като
разкъсно-контузната рана е довело до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и
страдание.
В хода на
производството по делото са представени следните писмени доказателства от
страна на защитата на подсъдимото лице- епикриза на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“-гр.Кърджали /че същата се лекувала в
Неврологино отделение през м.юли 2017г., поради мозъчен инсулт с придружаващи
заболявания/, епикриза от АИСМП Психиатрия - д-р Д.Дъгова от 05.08.2020г. /с
диагноза „органична халюциноза“/, и амбулаторен лист №346 от 05.07.2017г. /с
диагноза „органична халюциноза“/, с оглес на които съдът прие, че на налице
данни за психично заболяване, поради и което съдебно психиатрична експертиза, с
съответно вещо лице, което да се запознае с материалите по делото и извърши
преглед на лицето да отговори на следните въпроси: дали лицето страда от
психично заболяване, какво е то?; регистрирано ли е лицето в ДПБ и води ли се на лечение?; разбира значението и
действията от постъпките си, може ли да ръководи постъпките си включително
и към дата на извършеното деяние?; Към
настоящия момент способно ли е да способно ли е да участва в наказателния
процес в настоящия момент?
От заключението
на изготвената от д-р Н.Узувова СПЕ се установява, че подс.Ш.М. страда от
психическо заболяване- „съдова деменция, тежка степен“, и същата не е
регистрирана в ДПБ- Кърджали.
Вещото лице
посочва, че към времето на реализиране на деянието- 06.07.2020г. са били налице
както медицинският критерий за невменяемост- продължително разстройство на
съзнанието, поради наличие на обострена психоза, така и юридическият критерий-
освидетелстваната е била под въздействие на халюцинаторно- параноидна
симптоматика и не е била в състояние да разбира значението и
действията, и не е била в състояние да ръководи постъпките си. Подс.лице не е
разбирало значението и действията на постъпките си, и не можела да ръководи
същите, включително и към дата на извършеното деяние. Същата не била способна
да участва в наказателното производство.
Вещото лице в
съдебно заседание защитава експертизата, и категорично заявява, че подсъдимата
не е могла да ръководи постъпките си поради разстройство на съзнанието.
Съдът прие тази
експертиза като компетентно и обективно изготвена- вещо лице е изпълнило експертизата с възложените задачи, както и намери,че
не са налице условията за назначаване на допълнителна или повторна експертиза.
Горният анализ
навежда съда до извод, че събраните в хода на производството доказателства и
приетото заключение по СПЕ сочат по безспорен и категоричен начин, че на
процесната дата и място подсъдимата е извършила действие, в резултат на което
частният тъжител е получил телесни увреждания, довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, както и такива, които са обусловили
болка и страдание, без разстройство на здравето.
Независимо, че
поведението на подсъдимата е съставомерно от обективна страна с престъпния
състав по чл.130
ал.1 и ал.2 от НК, съдът намира, че следва оправдае подс.Ш.М. по
повдигнатото й обвинение, като приема, че поради продължително разстройство на
съзнанието не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, както
и да ръководи постъпките си, вкл.и към датата на извършване на деянието- към
06.07.2020г., поради което на основание чл.33 ал.1 от НК се явява
наказателнонеотговорно лице.
Съдът намира, че следва да се произнесе със
присъда, като счита, предвид изискванията на чл.33,ал.2 от НК, наказателно
отговорни могат да бъдат само вменяемите лица. Заключението на вещото лице е
категорично- и то е, че подс.лице е било невменяемо към момента на извършване
на деянието, поради и което са налице условията съдът да се произнесе със
съответна присъда, тъй като едно престъпление може да бъде такова, каквото е
дадено в определението в чл.11 от НК, а именно следва да е извършено то
наказателно отговорно лице. Когато това не е
налице- не е налице нак.отговорно лице, то и неговото деяние не може да
съставлява престъпление. Предвид и на това съдът приема, че са налице условията
и без да се събират допълнителни доказателства да се мине по същество на
делото, към пледоариите и към
постановяване на присъда, на осн.чл.288 ал.1 вр. с чл.304 и чл.21 ал.1 т.1 за
постановяване на оправдателна присъда.
Като прие, че
към момента на увреждането на частният тъжител, подсъдимата е била неспособна
да ръководи постъпките си и не се събраха доказателства, че неспособността й е
причинена виновно от самата нея, на основание чл.47
ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се отхвърли предявения от частният
тъжител срещу подсъдимата граждански иск в размер на 5000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на описаното в тъжбата деяние.
При този изход
на делото сторените от страните остават за страните, така, както са направени,
а разноските за извършената СПЕ- за сметка на държавният бюджет.
По горните
съображения съдът постанови Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;