№ 74
гр. Шумен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500576 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №280 от 19.10.2022г. по гр.дело №767/2022г., НПРС е отхвърлил молбата на
Д. Ш. С. за допускане, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, на промяна на бащиното и
фамилното му име на „М.С.“.
Недоволен от така постановеното решение останал молителят, който го обжалва
изцяло. Първоинстанционният съд неправилно възприел фактическата обстановка по
делото, като не обсъдил доказателствата и тяхната значимост. Съдът не съобразил волята на
молителя и негово право, да избира сам как да се назовава. Молителят през целия си
съзнателен живот и до сега не бил искал да носи турско-арабски имена. Баща му бил с
български имена, молителят се възприемал като български граждани и не желаел да бъде
наричан с фамилията „С.“, която считал за неприемлива, осмиваща и грозно звучаща за
съвремене млад човек. Детето на молителя носело българското име „М...“ и молителят
желаел детето да има българска фамилия. Следвало да бъде уважено искането му, той да
носи имена, отговарящи на неговите възгледи, социална среда, религиозни убеждения и
положение. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
молбата му бъде уважена, като бъде допусната промяна на бащиното и фамилното му име
от „Ш. С.“ на „М.С.“.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при
1
наличие на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.
Заинтересованата страна община Шумен не взема становище по жалбата. В първа
инстанция е изразила становище по основателността на молбата.
Представителят на ШОП взема становище по неоснователността на жалбата.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното: Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №972/09.09.1997г., молителят е роден на 04.09.1997г. в гр.Шумен, от майка:
Г.Х.И. и баща: Ш. С. С.. При раждането си същият е записан с имената Д. Ш. С..
Съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак, молителят на
07.02.2020г. е сключил граждански брак с Н.Д.М., като двамата имат родено едно дете-М...
Д. Ш., р. на 02.12.2019г/удостоверение за раждане №558/02.12.2019г./
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена №181/15.06.2022г.,
имената М.С.С. и Ш. С.ов С.ов са имена на едно и също лице.
Съгласно справка за съдимост рег. № 230227005000097587/27.02.2023г., молителят Д.
Ш. С. не е осъждан. Спрямо него няма и висящи наказателни производства.
С определение от 03.01.2023г., съдът е указал на молителя, на основание чл.533 от ГПК
да представи паспорта си в оригинал/ако му е издаван такъв/ на виждане в съдебно
заседание, но последният нито е изпълнил даденото указание, нито е взел становище по
него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Депозирана е молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, с искане за промяна на
бащиното и фамилното име на молителя от „Ш. С.“ на „М.С.“.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо,
или са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната. В случая молителят се
позовава на предпоследната и последната хипотеза, сочейки, че желаел да носи това бащино
и фамилно име, тъй като през целия си съзнателен живот и досега не искал да носи турско-
арабски имена, самоопределял се като християнин и желаел съобразно религиозните си
убеждения да носи християнско име, а детето му носело името „М...“, а и считал фамилията
„С.“ за неприемлива, осмиваща и грозно звучаща за съвремен млад човек.
Законът не дефинира кои обстоятелства се определят като важни, но във всички случаи
значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен
случай. Важни по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени
обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно
или неподходящо.
В настоящия случай не се установи наличието на такива обстоятелства. Не се установява
молителят през целия си съзнателен живот да не е искал да носи турско-арабски имена,
2
както и да е с християнски религиозни убеждения. По делото не бяха ангажирани каквито й
да е доказателства в този смисъл. Напротив, същият и към настоящия момент продължава да
носи собственото име „Д.“, което е труско-арабско и не заявява желание за промяна на
същото/собственото име е това и с което един човек е и най-широко известен в обществото/.
Не се явява важно обстоятество и това, че същият бил кръстил детето си „М...“ и желаел то
да носи българска фамилия. Не се ангажираха доказателства, че соченото име е характерно
едниствено за християнската общност, а и доколкото в случая не се претендира смяна на
собственото име на молителя, то бащиното име на детето му отново би било с турско-
арабско звучене. Действително, бащата на молителя в някакъв период е бил с български
имена/удостоверение за идентичност на лице с различни имена/, но видно от представеното
удостоверение за раждане, към момента на раждане на молителя а и след това,до смъртта си,
същият е бил с турско-арабски имена.
Не са установи и носенето на фамилното име „С.“ да е неприемливо, осмиващаои
грозно звучащо за съвременен млад човек.
Не се събраха и каквито и да е доказателства за наличието на важни обстоятества,
мотивиращи промяната на бащиното и фамилното има на молителя/ известността на лицето
в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в
различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна, разликата във
фамилното име на молителя с това на членовете на семейството му създаваща неудобства
при идентификацията на семейството на територията на различни страни и пр./.
Действително, от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва
субективното желание на лицето да носи определено име, но когато това е свързано със
съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно
самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в
заблуждение, но в случая, както бе поскочено по-горе, не се установи наличие на тази
хипотеза. В хода на прозиводството не се доказаха обстоятелства от религиозен характер, а
и доколкото молителят на изпълни указанията за съда за представяне на конкретен
документ, то не може да се направи категоричен извод, че с промяната на имената му не се
преследват неправомерни цели или заблуда на контролни органи.
Предвид изложеното и съдът наМ..., че не са налице сочените предпоставки за промяна
бащиното и фамилно име на молителя, поради което молбата му следва да бъде отхвърлена.
Само за пълнота следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя съдебна
практика/решение №138/19.03.2009г. по гр.д.№6115/2007г., ІІ г.о. ВКС/ не рефлектира
върху изводите на съда за неоснователност на молбата, същата е и неотносима към
конкретния спор, доколкото касае правото да се промени собственото име на едно лице, а
не бащино или фамилно име.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №280 от 19.10.2022г. по гр.дело №767/2022г. на НПРС.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4