Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 37
гр. Сливен, 23. 02. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
втори февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 134 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „БИО АГРО СОЛЮШЪН“ ЕООД с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: с. К., община Сливен,
подадена против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за
периода 2014 - 2020 за кампания 2020 с Изх. № 01-2600/1526 от 17.03.2022 г.,
издаден от з. и.д.на Държавен фонд “Земеделие”– София, с който по отношение на
оспорващото дружество е отказана финансова помощ и е прекратен поетият
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Излага съображения, че: ангажиментът е изпълнен и
информацията е изпратена до МЗХГ, което е било задължение на сертифициращата
организация „СЕРЕС“; спазвани са разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4;
през периода са издавани документи от „СЕРЕС“ по реда и критериите на Наредба №
5 от 2018 г. и не е имало несъответствие с установения ред от МЗХГ; бил е
информиран от предходното сертифициращо дружество „СЕРЕС“, че са изпратени
своевременно всички необходими документи за периода на подпомагане по Мярка 11
до МЗХГ за всички парцели. Моли оспореният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по делото разноски. Счита,
че от оспорващия са посочени причините, поради които е допусната техническа
грешка при подаване на информацията от него.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита
жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт, претендира
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият „БИО АГРО СОЛЮШЪН“ ЕООД е регистриран с
Уникален регистрационен номер /УРН/ ***** в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/. През 2016 г. е подал заявление за подпомагане с
УИН: 20/170616/05558. Одобрен е за участие по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с
одобрена площ 18,2 ха, с което е поел 5-годишен ангажимент за извършване на
биологични дейности по направлението /видно от Уведомително писмо за одобрение
и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 - 2020 г. с Изх. № 02-200-2600/4852 от 08.12.2016 г. по описа на ДФЗ/.
При извършване
на административни проверки за спазване на поетия биологичен ангажимент, от ДФЗ-РА
е установено, че земеделският стопанин не е предоставил сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от него продукти с правилата на
биологичното производство по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“, който да отговаря на изискванията.
С Писмо Изх. № 02-200-2600/5488 от 24.03.2021 г. на
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 30.03.2021 г., оспорващият
е уведомен, че предоставените от него документи с вх. № 02-200-2600/5488 от
26.11.2019 г. - Сертификат № 83688 от 02.10.2019 г. и анекс към него от
16.10.2019 г., издадени от „СЕРЕС - Сертификация на екологични стандарти“ ООД,
и документ с вх. № 02-200-2600/1390 от 28.10.2020 г. - Сертификационно
писмо № 1 от 28.10.2020 г., издадено от „АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД,
удостоверяващи съответствие на произведените растителни продукти с правилата на
биологичното производство, не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., да е произведена биологична продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в
годината на издаването на документа. Неразделна част от уведомителното писмо е
Приложение 1, в което са изброени парцелите, за които не са предоставени
сертификати, а именно: № 10327-616-2-1 с площ 1.13 ха, № 10327-616-3-1 с площ 0.39
ха, № 10327-605-3-2 с площ 0.60 ха и № 10327-615-7-1 с площ 1.57 ха. В писмото
е указано, че: при непредприемане на действия по отстраняване на посочените
пропуски, ДФЗ може да прекрати биологичния ангажимент; при несъгласие с
направените в писмото констатации, в срок до 15 работни дни от получаването му
могат да бъдат представени възражения и допълнителни доказателства. Няма данни за
предприети действия от страна на оспорващия във връзка с горепосочените
указания.
С Писмо Изх. № 01-2600/7077 от 21.12.2021 г. на
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 07.01.2022 г., оспорващият
е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по
издаване на административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за
кампания 2020. В писмото е посочено, че: производството по прекратяване на
многогодишния ангажимент се открива поради неизпълнение на задълженията на чл.
15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно неспазване
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5; издаденият от контролиращото лице
документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на изискването
всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на
издаването на документа. Указано е, че при несъгласие с направените в писмото
констатации, в 7-дневен срок от получаването му могат да бъдат представени
възражения и допълнителни доказателства.
С Възражение Вх. № 01-2600/7077 от 14.01.2022 г. по
описа на ДФЗ, оспорващият е изложил, че ангажиментът е изпълнен и информацията
е изпратена до МЗХГ, като по отношение на издаваните през периода документи не
е имало несъответствие с установения ред от МЗХГ.
На 17.03.2022 г. е издаден оспореният в настоящото производство Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 с Изх. № 01-2600/1526 от
17.03.2022 г., с който е отказана
финансова помощ и е прекратен поетият от „БИО АГРО СОЛЮШЪН“ ЕООД ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство“. В акта е отразено, че в резултат на
административни проверки за спазване на
поетия биологичен ангажимент, извършени на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба №
4 от 24.02.2015 г., е установено, че: не са изпълнени задълженията по чл. 15,
ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно не са спазени
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5; издаденият от контролиращото лице
документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 не отговаря на
изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход
и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на
подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в
годината на издаването на документа. В акта е извършено позоваване и на
разпоредбите на: чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. /Наредба № 4 / 2015 г./; § 7 от ДР на Наредба № 4 / 2015 г.; чл.
36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008; чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018
г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол,
и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на
биологичното производство, както и за последващ
официален надзор върху контролиращите лица /Наредба № 5 / 2018 г./; чл. 29 от
Регламент № 834 от 2007 г.; чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4. б. „в“ от
Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния
директор на ДФЗ, П. С..
Със Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5,
пр. 1 във връзка с ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на П. Д. С.– з. и.д.на
ДФЗ, са делегирани правомощия: да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“; да
издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“.
В приложената административна преписка, включително и на компактдиск, се съдържат и следните относими за спора документи:
-Договор за сертификация от 29.12.2015 г., сключен
между: СЕРЕС– Сертификация на екологични стандарти /сертифициращ орган/ и „БИО
АГРО СОЛЮШЪН“ ЕООД /клиент/, за неопределен срок, с който сертифициращият орган
е упълномощен от клиента да извърши необходимите действия за изпълняване и
поддържане на сертификация в съответствие със стандартите, отбелязани в Раздел
1.
-Сертификат № 83688 от 02.10.2019 г. и анекс към него
от 16.10.2019 г., издадени от „СЕРЕС - Сертификация на екологични стандарти“
ООД, в които за част от описаните площи,
а именно: за имот № 10327-616-2-1 с площ 1.13 ха, за имот № 10327-616-3-1 с
площ 0.39 ха, за имот № 10327-605-4-1 с площ 0.60 ха и за имот № 10327-615-2-1
с площ 1.57 ха, са отразени следните данни: култура-
ливади, статут - 1ва година преход започва на 19.07.2019.
-Договор за контрол и сертификация № 0189 от
19.03.2020 г., сключен между: „БИО АГРО СОЛЮШЪН“ ЕООД /възложител - оператор/ и
„АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД /изпълнител - контролен орган/, за срок до
31.12.2020 г., с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши дейности по сертификация и контрол в съответствие с Регламент (ЕО) 834/2007,
Регламент (ЕО) 889/2008 и други приложими нормативни актове в областта на
биологичното производство.
-Сертификационно писмо № 1
от 28.10.2020 г., издадено от „АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД, в което са отразени
следните данни за част от описаните имоти: за имот № 10327-616-2-1 с площ 1.13
ха: растителен продукт- ливада за косене, статус – в преход до 19.07.2021 г.;
за имот № 10327-616-3-1 с площ 0.39 ха: растителен
продукт - ливада за косене, статус - в преход до 19.07.2021 г.; за имот №
10327-605-3-2 с площ 0.60 ха: растителен продукт- площи с угари, произведено
количество - 0, статус - в преход до 19.07.2021 г.; и за имот № 10327-615-7-1 с
площ 1.57 ха: растителен продукт - ливада за косене, статус - в преход до
19.07.2021 г.
В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и
приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице и. П.Ж.З. със специалност - г., к. и ф.. Вещото лице дава
заключение, че: не е представен сертификат за съответствие на произведените
биологични, растителни продукти и състоянието на следните парцели: №
10327-616-2-1, № 10327-616-3-1, № 10327-605-3-2 и № 10327-615-7-1; процесните
парцели са включени в Сертификационно писмо № 1,
издадено на 28.10.2020 г., но в колона „Статус“ за всеки един от тях е записано
„В преход до 19.07.2021 г.“; парцели № 10327-616-2-1, № 10327-616-3-1, № 10327-605-3-2
и № 10327-615-7-1 са заявявани за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за 2014 - 2020 г. в периода от 2016 г. до 2020 г., като парцели
№ 10327-616-2-1, № 10327-616-3-1 и № 10327-615-7-1 за всяка година от периода
са заявявани с култура - ливади за косене, а парцел № 10327-605-3-2 за първите
три години е заявяван с култура - ливади за косене, а за 2019 г. и 2020 г. е
заявяван с култура - площи с угари; информацията и представените сертификати за
съответствие на произведените биологични, растителни продукти и състоянието на
заявените за подпомагане парцели по мярка 11 „Биологично земеделие“ се
предоставят в Дирекция „Биологично производство“ на Министерство на
земеделието; след последваща обработка и систематизиране, данните за
биологичните парцели се подават в Дирекция „Идентификация на земеделските
парцели“, където се създава, актуализира и поддържа слой „Обединена геометрия
на парцелите с предоставен сертификат“; през годините номерата на парцелите са
се променяли, тъй като формирането на ФБ и определянето на техните граници се
извършва всяка година; през 2016 г. е поет биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ за площи в размер на 18.20 ха; за останалите години в
периода 2017-2020 г. по мярката заявяваните
площи са редуцирани на 17.22 ха; за кампания 2016 г. и кампания 2017 г. всички
парцели, заявени по мярка 11 „Биологично земеделие“, са със статус „в период на
преход“; за кампания 2018 г. всички заявени за подпомагане парцели са със
статус „Биологичен“; за кампания 2019 г. процесните четири парцели са със
статус „в период на преход“, а всички останали парцели са със статус
„Биологичен“; за кампания 2020 г. предоставената от сертифициращото дружество
информация е, че всички заявени за подпомагане парцели са със статус
„Биологичен“.
Изслушан в съдебно заседание на 02.02.2023
г., вещото лице уточнява, че: бенефициентът попълва статута на парцелите, които
заявява, след което контролиращото лице ползва въведената информация и въвежда
дали са изпълнени поредица от други задължения; обикновено, информацията, която
изпраща сертифициращият орган на Министерство на земеделието, се изпраща и на
бенефициента.
Съдът възприема заключението на вещото лице като
изготвено компетентно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал, без частта от заключението, в която вещото лице е направил изводи,
че: за кампания 2019 г. всички парцели, без процесните четири парцели, са със
статус „Биологичен“; за кампания 2020 г. предоставената от сертифициращото
дружество информация е, че всички заявени за подпомагане парцели са със статус
„Биологичен“. В посочената част заключението на вещото лице не съответства на
събраните по делото доказателства. Видно от Сертификат № 83688 от 02.10.2019 г.
и анекс към него от 16.10.2019 г., издадени от „СЕРЕС- Сертификация на
екологични стандарти“ ООД, освен за процесните четири парцели, и за други,
описани в сертификата площи, са отразени данни, че са в период на преход, като
общата площ на парцелите в преход е 21.38 ха, от които площта на процесните
четири парцели е 3.69 ха. Видно от Сертификационно
писмо № 1 от 28.10.2020 г., издадено от „АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД, за част от
описаните площи са отразени данни, че са в период на преход, включително и за
площите на процесните четири парцели.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващия на 23.03.2022 г. Жалбата срещу акта е входирана в деловодството на
съда на 31.03.2022 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от з. и.д.на ДФЗ при наличие
на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е
предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност
и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на
основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване. В разглеждания
случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/772 от
08.03.2022 г. е делегирал на П. Д. С.– з. и.д.на ДФЗ, правомощието за издаване
и подписване на актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действал в кръга на предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми земеделския стопанин за
откритото производство по издаване на административен акт за прекратяване на
ангажимента му. Актът е издаден, след като са изяснени всички относими за
случая факти и обстоятелства.
Административният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
Условията и редът за подпомагане на земеделски
стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на
опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014– 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 / 2015 г., биологичните дейности от
съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години,
като в ал. 2 на същата разпоредба /редакция до ДВ, бр. 32 от 2022 г./ е
предвидено, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на
подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година
на кандидатстване е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане
на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
Основните задължения на подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направление
„Биологично растениевъдство“, нормативно са разписани в чл. 33 и чл. 34 от Наредба
№ 4 / 2015 г., като в разпоредбите на чл. 15, ал. 1– ал. 3 от Наредба № 4/ 2015 г. са посочени основанията и условията,
при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, а съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3
от Наредбата /редакция до ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г./,
която е и разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения
административен акт, ДФЗ прекратява поетия биологичен ангажимент в случаите,
когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3
и 5.
Оспореният акт е издаден на основание чл. 63, т. 1 във
връзка чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и
Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 /2015 г.
Според разпоредбите на посочения акт на правото на ЕС, ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично, а когато секторното законодателство предвижда това, държавите членки
налагат и административни санкции, включително под формата на изключване от
правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Видно
от мотивите на административния орган, неспазените в случая изисквания са тези
по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 / 2015 г. Посочената разпоредба в
приложимата си редакция предвижда задължение за подпомаганите лица, изпълняващи
дейности по направленията, до 30 октомври на петата година от ангажимента,
който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за
подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверяват
произведена биологична продукция.
С оглед на гореизложеното, фактическият състав на
прекратяването предполага поет от оспорващия многогодишен ангажимент по реда и
условията на Наредба № 4 / 2015 г. и липсата на сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата за
биологично производство, получен до 30 октомври на петата година от
ангажимента, отговарящ на изискванията на Регламент (ЕО) № 889/2008 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че са осъществени горните материалноправни предпоставки за упражняване
на правомощието на органа по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 / 2015 г.
Не е спорно между страните, че като земеделски производител
оспорващият е поел ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“, като в случая първата година на периода от пет
последователни години е 2016 г., а последната година е 2020 г. Според
цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата, в рамките на
визирания период най-малко веднъж, до 30 октомври на петата година, следователно
до 30.10.2020 г. оспорващият следва да е получил и да е представил сертификат
или писмено доказателство за съответствие с правилата на биологично
производство, удостоверяващо произведена биологична продукция.
Съгласно § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 / 2015 г., в
редакцията му, както към 2016 г., така и към датата на издаване на оспореният
акт, „Сертификат“ или „Писмено доказателство“ е документ, издаван от контролиращо
лице на всеки производител или преработвател, който
контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и
на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност, като писменото
доказателство следва да е изготвено съгласно образеца в приложение XII на
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. Изисквания относно сертификата предвижда и
разпоредбата чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 / 2018 г., цитирана в оспорения акт,
според която /редакция, ДВ, бр. 33 от
2020 г./, контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл.
29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с
който има сключен договор за контрол и сертификация, като писменото
доказателство трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, а във връзка с писменото доказателство по
смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007, контролиращото лице следва
да издаде приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена
първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или
пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната на склад продукция
от предходни години. Съгласно предвиденото в чл. 36 от Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г., за да се считат растенията и
растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството трябва да
се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години
преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне
две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното
земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три
години преди първата реколта от биологични продукти.
Предвид цитираните нормативни разпоредби и при анализ
на събраните по делото доказателства, съдът счита за установено, че оспорващият
не е изпълнил изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 / 2015 г.,
поради което административният орган законосъобразно е приел, че представените
от него документи (сертификати) не удостоверяват, че всички одобрени земеделски
площи са преминали периода на преход и че е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи,
респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на
документа, каквито са условията на чл. 36
от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. и чл. 48, ал.
9 от Наредба № 5 / 2018 г. Изложеното
води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент
на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 / 2015 г. Извършено е нарушение
на задължението за представяне на документите, изискуеми в чл. 33, ал. 1, т. 2
от Наредба № 4 / 2015 г., удостоверяващи произведена биологична продукция от
всички декларирани парцели. В представените от оспорващия документи: Сертификат
№ 83688 от 02.10.2019 г. и анекс към него от 16.10.2019 г., издадени от „СЕРЕС-
Сертификация на екологични стандарти“ ООД; и Сертификационно
писмо № 1 от 28.10.2020 г., издадено от „АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД, по
отношение на четири от заявените парцели /№ 10327-616-2-1, № 10327-616-3-1, №
10327-605-3-2 и № 10327- 615-7-1/ е отразено съответно: „1ва година преход
започва на 19.07.2019“ и „В преход до 19.07.2021 г.“. При горните фактически
установявания, законосъобразно органът е приел, че доколкото до посочения в чл.
33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 / 2015 г. срок, подпомаганото лице не е получило
сертификат или писмено доказателство за съответствие на цялата одобрена площ с
правилата на биологичното производство, както и за удостоверяване на
произведена биологична продукция, който документ да представи по реда на чл.
33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 / 2015 г.,
то е налице основанието по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 / 2015 г. за
прекратяване на ангажимента по процесната мярка 11 „Биологично земеделие“.
По изложените съображения, в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт за прекратяване на ангажимент е в съответствие със закона и
неговата цел, а подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на разноски по
делото е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати
на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по
делото в размер на 320 лева, от които: 220 лева - внесен депозит за вещо лице,
и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИО АГРО СОЛЮШЪН“ ЕООД с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: с. К., община Сливен, подадена против Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания
2020 с Изх. № 01-2600/1526 от 17.03.2022 г., издаден от з. и.д.на Държавен фонд
“Земеделие”– София.
ОСЪЖДА „БИО АГРО СОЛЮШЪН“ ЕООД с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: с. К., община Сливен, да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД
“ЗЕМЕДЕЛИЕ” – София, сумата от 320 /триста и двадесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: