№ 6779
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100508154 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Й. Я. срещу Решение №
7654/30.04.2025 г. по гр.д. № 58026/2024 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, с
която решението се обжалва изцяло.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения
на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд не е
обсъдил и преценил всички събрани поделото доказателства (поотделно и в
тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, не е констатирал
съществуващите противоречията между тях и не е изложил мотиви относно
тава кои доказателства е счел за достоверни и кои не, респ. защо. Направена е
неправилна преценка на доказателствената съвкупност, респ. неправилни
изводи въз основа на нея.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
1
постановяване на друго, с което да бъде уважена молба с вх.№
308689/02.10.2024 г. и срещу въззиваемия Н. А. Л. да бъде издадена заповед
за защита в полза на въззивника Я. на основанията и предвид твърденията,
изложени в сезиращата районния съд молба от 02.10.2024 г.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Н. А. Л. излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли за оставянето без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. Й. Я., с
която се иска да бъде издадена заповед за защита срещу Н. А. Л. – неин бивш
съпруг, заради извършени от последния спрямо нея актове на домашно
насилие на 03.07.2024 г., на 05.07.2024, на 06.07.2024 г., на 03.09.2024 г. и на
06.09.2024 г., изразяващи се в отправяне на обиди и закани, вкл. за убийство в
телефонни разговори и електронни съобщения, подробно описани в
сезиращата районния съд молба от 02.10.2024 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
извършено от него домашно насилие на която и да е от посочените дати, но е
признал, че с молителката провеждат телефонни разговори във връзка с
общото им дете.
С решение № 7654/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 58026/2024 г.,
СРС, ІІІ ГО, 37 състав, е отказал да издаде заповед за защита от домашно
насилие срещу Н. А. Л. по молбата на А. Й. Я. и е осъдил последната да
заплати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС, а на Н. Л.
разноски в размер на 1500 лева.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е
приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да може да бъде
направен категоричен извод за осъществено от Л. деяние на процесните дати,
което да представлява домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН,
поради което е оставил без уважение молба на Я. за съдебна защита.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
2
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
основателни.
В случая по делото не се спори, а и са ангажирани писмени
доказателства за това, че въззивника Я. и въззиваемия Л. са бивши съпрузи,
като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с решение № 1072/19.01.2024
г., постановено по гр.д.№ 1765/2024 г. на СРС, 117 състав, влязло в сила на
19.01.2024 г. Или, въззивникът в настоящото производство попада в кръга на
посочените в чл.3, т.1, пр.2 ЗЗДН лица, притежаваща правната възможност за
търсене на защита от упражнено от страна на бившия й вече съпруг домашно
насилие. Наред с това следва да бъде отбелязано, че сезиращата районният съд
молба е допустима, като подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно
районният съд я е разгледал по същество.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗДН в приложимата редакция на ДВ, бр.69 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г., домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, за които този закон изисква да се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. За психическо
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие (чл.2, ал.2 ЗЗДН), като актовете на домашно насилие може да се
извършват чрез действие или бездействие (чл.2, ал.3 ЗЗДН).
При съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съдебен състав намира, че по делото се установяват твърдените, в
молба вх.№ 308689/02.10.2024 г., действия на въззиваемия Н. Л. спрямо
въззивника А. Я. на всяка една от процесните дати. Установява се, че в
проведен между страните телефонен разговор на 03.07.2024 г. около 14.20
часа, след като Я. (ползваща мобилен телефон с номер ****) съобщила на Л.
(ползващ мобилен телефон с номер ****), че има нова връзка и е запознала
дъщеря им Д. с новия си партньор, с който обмисля съвместно съжителство,
3
въззивникът започнал да я обижда и заплашва, казвайки й, че няма как друг
мъж да е близо до дъщеря му, че е склонен на много тежки мерки, че щял да
съсипе живота й така, както тя съсипала неговия, че тя е за пребиване, че ще
се прибере през м.август и ще им „**** и на двамата“, нарекъл я „****“,
„боклук“, „престорено свинче гадно“, заплашил я, че ще види какво ще стане,
ситуацията нямало да продължи, приключвала, нарекъл я „изрод“, казал й да
приключва връзката си, като единствата и отговорност била да гледа Д. и
др.п., както и, че последствията за нея и партньора й щели да са много лоши.
По –късно същият ден (03.07.2025 г.), около 19:50 часа Л. изпратил
съобщение на Я., съдържащо и следната заплаха „…щом няма деца този
гумаджия, много лесно ще го бастисам. Имам пари за кръвнина, имам и време
за лежане. Нямам комплекси за излагане и писане по вестниците. Ти решаваш
…“. На 05.07.2024 г., в 20.57 часа, от мобилен телефон с номер **** Л.
изпратил съобщение към ползвания от Я. мобилен телефон с номер ****,
съдържащо и изявление, че подценява колко малко ми пука и колко пъти е
бил „преебаван“, за да позволи на някакъв глупак да живее с Д., като нямало
какво да се направи, понеже тя е майка, но той ще си го отнесе, а на 06.07.2024
г. съобщение, което гласяло, че няма да позволи да има друг мъж около
дъщеря му и нямал да остави нещата така. На 03.09.2024 г., в 19:32 часа, Я. (на
телефонен номер ****) получила ново съобщение от Л. (ползващ телефонен
номер ****), със съдържание - „Намери начин да се срещнем, за да му обясня,
че трябва да забавите темпото. Не ме карай да правя циркове и да ви идвам на
гости“, а на 06.09.2024 г. в 10.46 часа, докато пътувала в колата си, Я.
получила телефонно обаждане от Л. (от телефонен номер **** към телефонен
номер ****), като в проведения между двамата телефонен разговор
последният отново я заплашил с думите - „Най много ще се радвам и двамата
да сте мъртви! Ей сега ще видиш какво ще стане!“ и я обидил, наричайки я
„Свиня мръсна, изрод мръсен“. Малко по –късно същият ден в 10:24 часа,
докато все още пътувала в колата си, заедно с новия си партньор Б., Я. се
обадила на бащата на въззиваемия, ползващ телефонен номер **** за да го
помоли за помощ, Н. Л. взел телефона от баща си и продължил да я обижда,
наричайки я „свиня мръсна“, „боклук“, като казал, че няма да позволи друг
мъж да нахлува в живота на дъщеря му. Установеното поведение на Н. Л.,
изразяващо се в отправяне на обиди и закани в телефонни разговори и
електронни съобщения, покрива от обективна страна състава на домашно
4
психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Опора за този извод, противно на приетото от районния съд, е
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички
индивидуализиращи белези на процесните актове на домашно насилие –
описано е насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора
на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата, посочени са и други
факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие (като причините за
конфликта, състоянието на пострадалата, начинът, по който й се е отразила
вербалната агресия на извършителя и др.), поради което и следва бъде
зачетена доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Доказателствената стойност на декларацията не само, че не е оборена, но и
същата изцяло кореспондира и се допълва от останалите събрани по делото
доказателства, като по делото не са събрани никакви доказателства, които да й
противоречат, да са по-убедителни от нея или да подлагат под съмнения
изложени в нея обстоятелства. Така от приобщените по делото писмени
доказателства, включително и събраните такива по реда на чл.14, ал.1 ЗЗДН,
както и от показанията на свидетелите Б. А. и Н.А., които съдът ще обсъди по
–долу, по безспорен начин се установява, че молител и въззивник в
настоящото производство А. Я. е титуляр на телефонен номер **** (от
приобщената по делото справка от мобилен оператор А1), ответникът и
въззиваема страна Н. Л. е титуляр на телефонен номер **** (справка от
мобилен оператор „Йеттел България“ ЕАД), а бащата на последния ползва
телефонен номер **** чийто титуляр е „Дарик-Д“ ООД (от приобщените към
доказателствения материал по делото справка от мобилен оператор А1 и
показанията на св.А.). Установяват се също така че на процесните дати
03.07.2024 г. в 14:20 ч., на 06.09.2024 г. в 10:16 часа и в 10:24 часа са проведени
телефонни разговори между посочените телефонни номера при
последователност и с продължителност твърдяна от пострадалата (от приетата
по делото детайлна справка, част от материалите по ДП №2030/2024 г. по
описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 51924/2024 г. по описа на СРП). Представена е
и разпечатка на процесните текстови съобщения, от която се установява
обидно, а на моменти и заплашително съдържание, с идентичен лексикален
подбор, структура и тематично съдържание на обидите и заплахите отправени
от Л. към Я. в тефлоните разговори, като връзката на тези съобщения с
ответника и въззиваема страна се доказва с декларацията на пострадалата по
5
чл.9, ал.3 ЗЗДН. В тази връзка следва да бъде отбелязано още, че в
производството по ЗЗДН в тежест на молителя е да установи осъществените
актове на насилие, но тежестта на доказване е облекчена, като доказването не
следва да е „отвъд съмнение“, тъй като подобен висок стандарт на доказване
не съответства на спецификите на домашното насилие и трудностите, които
стоят пред жертвите в защита на своите основни човешки права, като в този
смисъл са редица решения на Комитета на Конвенцията за премахване на
всички форми на дискриминация по отношение на жените. Релевантинте
факти могат да се установят както само въз основа на декларацията на
пострадалия по чл.9, ал.3 ЗЗДН, когато нейната доказателствената стойност не
е оборена от останалите събрани по делото доказателства и в хипотезата на
липса на свидетели очевидци, какъвто е случая досежно насилническите
актове от 03.07.2024 г., 05.07.2024г., 06.07.2024 г. и 03.09.2024 г. (арг. от чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН), така и чрез верига от косвени доказателства, които преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка водят до извод за осъществяване на
главния факт, предмет на доказване (така Решение №226/12.07.2011 г. по гр.д.
№ 921/2010 г. на ВКС, Решение №31/09.03.2012 г. по гр.д.№ 502/2011 г. на
ВКС и др.), какъвто е случая с обективираните в тесктови съобщения обиди и
заплахи. Актът на домашно насилие от 06.09.2024 г. пък се доказва и от
показанията на св.Б. А., възприел пряко и непосредствено отправените от Л.
към Я. заплахи и обиди в проведения между таях телефонен разговор между
10:00 и 11:00 часа, както и тези отправени от последния малко по –късно
същият ден, намесвайки се в телефонния разговора между баща му и Я..
Преценявайки показанията на свидетеля Б. А. по реда на чл.172 ГПК, съдът
намира последните за логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства. Евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, с оглед интимната му
връзка с въззивника Я. не е основание за дискредитиране на показанията само
на това основание, а единствено за съвкупна и критична преценка на
заявеното от свидетеля (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1431/2021 г., I г. о., ГК). Извършвайки тази преценка, въззивният състав не
намира основание да не кредитира показанията на този свидетел. До същият
извод би стигнал и районният съд, ако бе подложил показанията на
разпитаните по делото свидетели на критичен анализ, съобразявайки, за кои
факти и обстоятелства всеки от тях пресъздава лични впечатления, респ.
6
пресъздава споделено му от страна по делото, и съпоставяйки ги с останалите
събрани по делото доказателства, още повече, че по делото не са събрани
никакви доказателства, които да компрометират показанията на този свидетел.
Що се отнася до показанията на св.Н.А., следва да бъде отбелязано, че този
свидетел няма никакви преки впечатления от случилото се между страните на
процесните дати, и единственото което установява е факта, че бащата на Л.
ползва телефонен номер ****. Показанията на св.А. в останалата част, в която
установяват наличието на родителски капацитет у Л. и бащините му
притеснения от появата на трети човек в живота на дъщеря му, не водят до
различен от направения по –горе извод. Така, противно на приетото от
районният съд, анализа на събраните по делото доказателства (поотделно и в
тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти обосновава извод
за наличие на обективни данни за извършено от Н. А. Л. домашно психическо
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо А. Й. Я. на процесните дати.
С оглед на гореизложеното и установеното поведение на въззиваемия
спрямо въззивника насилие на 03.07.2024 г., на 05.07.2024, на 06.07.2024 г.,
на 03.09.2024 г. и на 06.09.2024 г., изразяващо се в отправяне на обиди и
закани, вкл. за убийство в телефонни разговори и електронни съобщения,
покриващо състав на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН,
обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено.
Спрямо въззиваемия, като извършител на домашно насилие, съдът
намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,
мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН – забрана на извършителя да осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация, и мярката по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН
- задължаване на извършителя да посещава специализирана програма за
преодоляване на агресията и справяне с гнева, чрез които ще се даде защита на
пострадалото лице.
В случая, при определяне на мерките за защита, съдът освен тежестта и
естеството на домашното насилие и системността в действията на
извършителя, отчита и обстоятелствата, при които е извършено насилието,
както и, че извършителят и пострадалата не обитават едно и също жилище, в
7
това число и обстоятелството, че по делото не се установява неправомерно
поведение на въззиваемия спрямо малолетното дете на страните Д. Н. Л.а.
Така, съблюдавайки „най-добрия интерес“ на малолетната Д., включващ и
правото да поддържа лични отношения с двамата си родители, настоящият
състав не намира за уместно налагането на мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
За яснота следва да се отбележи, че при налагането на мерките по чл.5
ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН), които намира за
адекватни при съответната конкретика, степента на риска, и с оглед
необходимостта от закрила.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма
да бъде обект на бъдещо насилие от страна на въззиваемия, и предвид
естеството на извършеното насилие, съдът счита, че мярката за защита по чл.
5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН трябва да бъде наложена за срок от десет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната, наред
с неизпълнението на мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН ще доведе до прилагането
на предвидените в чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН последици.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди въззиваемия да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за защита от
домашно насилие, както и държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната
жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника Я. сумата в размер на 1200 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, т.е в доказания
размер, доколкото до приключване на устните състезания пред тази инстанция
не само, че не е направено възражение за прекомерност, но и ответникът
изрично е заявил, че не намира тези разноски за прекомерни, както и сумата в
размер на 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, т.е ½ от доказаните такива в размер на 1200 лева, съобразно
своевременно релевираното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, фактическата и
правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на
процесуалните действия и продължителността на производството.
Така мотивиран, Софийският градски съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7654/ 30.04.2025 г. по гр.д.№ 58026/2024 г. на
Софийския районен съд, 37 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Н. А. Л.,
ЕГН **********, с известни по делото адрес в гр.****, като:
ЗАДЪЛЖАВА Н. А. Л., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
А. Й. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.****.
ЗАБРАНЯВА на Н. А. Л., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4
от ЗЗДН, да осъществява контакт с А. Й. Я., ЕГН **********, под каквато и
да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, срок
от десет месеца, считано от 10.11.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА Н. А. Л., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6
от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията
и справяне с гнева, предоставена от „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“ гр. ****, ****, е-mail: ******@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. А. Л., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед в частта относно наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и
т.4 от ЗЗДН, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен
да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, а при
неизпълнение на мярката по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН доставчикът на програмата
е длъжен незабавно да уведоми прокуратурата.
ОСЪЖДА Н. А. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 (тридесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. А. Л., ЕГН **********, да заплати на А. Й. Я., ЕГН
**********, сумата в размер на 1200 лева – разноски за първата инстанция за
адвокатско възнаграждение, като и сумата в размер на 600 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за втората инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
На основание чл.17, ал.5, пр. последно ЗЗДН да се издаде заповед за
защита.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати на
районното управление на МВР по адресите на страните, както и на „Център за
индивидуални и фамилни психологически консултации“ гр. **** .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10