Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 04.10.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 6 701 по описа
на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищeцът И.М.И., твърди че е наследник по закон като преживял
съпруг на В.Д.И. и с оглед настъпилото наследствено правоприемство притежава
¾ идеални части от наследствената маса. Твърди се, че същата приживе
сключила договор за банков кредит с ответното дружество, съгласно който й бил
отпуснат кредит в размер на 120 000 лв. Твърди се, че след нейната смърт
ищецът се снабдил с препис от този договор и установил, че по силата на чл. 17
ал.2 от същият банката – ответник се е задължила да сключи и поддържа през
целия срок на договора за своя сметка и своя полза застраховка „Живот” за
починалата му наследодателка. Твърди се, че наследодателката му подписала
съгласие за застраховкаЖ. на 17.11.2005 г. респ. декларация за здравословното
си състояние, но въпреки тези документи ответникът не изпълнил договорните си
задължения и не сключил застраховка „Живот”. Твърди се, че след смъртта на
кредитополучателя –наследодател на ищеца, същият заедно с другия наследник
стриктно изплащали погасителните вноски по договора, които били в общ размер на
19 518, 46 лв. респ. претърпял вреди под формата на пропуснати ползи за
сумата, която би получил като застрахователно обезщетение ако банката би
изпълнила договорните си задължения. При тези фактически твърдения е обоснован
правен интерес от исковете и е сезирал съдът с искане ответното дружество да
бъде осъдено да му заплати сумата от 14 767, 99 лв. – претърпени вреди под
формата на изплатени и месечни вноски по договора за кредит /3/4 идеални части
от общия платен размер /; сумата от 154, 23 лв. –лихва за забава в периода
13.10.2013 г. – 03.12.2014 г. върху обезщетението за вреди, предявен като
частичен, при пълен заявен размер от 771, 17 лв.; сумата от 16 891, 22 лв.
– обезщетение за пропуснати ползи от оставащи за изплащане погасителни вноски
/3/4 идеални части от общия оставащ за плащане размер на погасителните вноски/,
сумата от 2 983, 52 лв. – обезщетение за забава върху обезщетението за
пропуснати ползи за периода 13.10.2013 г. – 03.12.2014 г., частичен иск при
пълен заявен размер от 14 917, 58 лв., съобразно допуснатото изменение на
заявените искове в съдебно заседание от 15.05.2017 г. Претендира се законна
лихва върху главницата, както и сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът „О.Б.Б.” АД, редовно уведомена, оспорва заявените искове, по
съображения, заявени в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С.П..
Ответникът не се представлява в открито съдебно заседание.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за предоставяне на кредит за ремонт
и строителство, сключен на 28.01.2006 г., „О.” АД, като кредитор, и В.Д.И.,
като кредитополучател, са постигнали съгласие банката – кредитор да предостави
на кредитополучателя кредит в размер на 120 000 лв. срещу насрещното му
задължение да ползва кредита, съобразно уговорените в договора цел, условия и
срокове /чл.1.1/, както и да се издължи по него на 120 месечни анюитетни вноски
/чл. 11/ т.е. до 28.01.2016 г. /чл. 12/. Съгласно чл. 17.1 от договора
кредитополучателят се е съгласил да бъде застрахован по застраховка „живот” за
сметка и в полза на банката в застраховател, избран от банката и се е задължил
за спазва всички условия и изисквания на застрахователите. В ал. 3 на чл. 17 от
договора банката се е задължила до един месец след усвояване на средствата по
договора да сключи за сметка и в полза на банката с одобрен от нея
застраховател застраховка „живот” на кредитополучателя като задължението
отпада, ако застрахователят откаже да сключи застраховка.
По делото е представена декларация за здравословното състояние, професията
и дейността на застрахования, изходяща от В.Д.И., с посочена в същата дата на
съставяне на 07.11.2005 г.
Представено по делото е и съгласие, изходящо от В.Д.И. и И.М.И. от
07.11.2005 г., с което същите са заявили съгласие във връзка с кредит, отпуснат
от „О.” АД върхуЖ.а им да бъде сключена застраховка „живот”, при условията на
договор за застраховка „живот” на кредитополучатели – ФЛ, сключен между „О.” АД
и ЗАД „Б.ДСК –Ж.” АД като са декларирали, че са запознати с условията на
застраховката.
По делото, на основание чл. 192 от ГПК, са представени договор за групова
застраховка „живот” на получателите на ипотечни кредити между ЗАД „Б.ДСК –Ж.”
АД и „О.” АД, ведно с приложимите общи условия към него, сключен на 03.12.2001
г. като срокът на същия е неопределен /чл. 20 от договора/.
Представено по делото е и удостоверение за семейно положение и членове на
семейството № ЗАО-037310/17.11.2005 г., от което се установява, че В.Д.И. е
била в брачни правоотношения с И.М.И., считано от 21.02.1970 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 131025/18.10.2013
г. на Община Варна – район „Одесос” В.Д.И. е починала на 12.10.2013 г. и е
оставила за свои наследници по закон И.М.И. /преживял съпруг/ и И.И.И.
/низходяща от първи ред/.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че В.Д.И.
и ответното дружество са били в договорни правоотношения по повод сключен
договор за банков кредит. Не е спорно между страните, че ищецът по делото е
наследник по закон на кредитополучателя по договора като преживял съпруг на
същия, както и че договорът за кредит е сключен по време, когато ищецът по
настоящото дело и кредитополучателят по процесния договор са се намирали във
валидна брачна връзка. Няма данни по делото респ. не са навеждани и твърдения в
тази посока, че ищецът да не е приел респ. да се е отказал от наследството на
своя наследодател, поради което в качеството си на универсален правоприемник на
същия е встъпил в правата и задълженията му по сключения договор за кредит
доколкото същият касае имуществени права и задължения, не по повод личността на
наследодателя. Именно в качеството си на универсален правоприемник, съобразно
квотата си в наследството, същият е заплащал и анюитетните вноски по договора
след смъртта на своя наследодател. В тази връзка следва да се има предвид
постигнатата между страните по договора уговорка в чл. 17 от същия,
обективираща съгласие на кредитополучателя да бъде застрахован по риска „живот”
за сметка и в полза на банката респ. задължение на банката в срока, уговорен в
чл. 17 ал.2 т.2 от договора да сключи такъв договор за застраховка като в ал.4
на чл. 17 страните са постигнали съгласие в случай, че всички дължими на
банката суми бъдат изцяло погасени, остатъкът от застрахователните обезщетения
остава в полза на следващия бенефициер, посочен в застрахователните полици, или
в полза на застрахования или неговите наследници. При тълкуване разпоредбите на
чл. 17 от договора с оглед критериите, зададени в нормата на чл. 20 от ЗЗД
настоящият съдебен състав намира, че същият обективира правна възможност за
обещаване / в настоящия случай поемане на договорно задължение/ за задължение
или действие на трето лице по смисъла на чл. 23 от ЗЗД. Няма данни по делото
ответникът да е изпълнил това свое задължение или поне да е предприел някакви
действия втази насока. Няма данни третото лице да е отказало да изпълни действието
или да се е позовало на обективна невъзможност, но дори и тогава задължения за
третото лице не възникват, а те са за обещателя, който е и правно обвързаният /
решение 159/22.06.2016 г. – т.д. 1871/2014 г. на Второ ТО на ВКС, решение
118/03.06.2011 г. – т.д. 474/2009 г. на Второ ТО на ВКС/. С оглед установеното
по делото неизпълнение на поето договорно задължение от страна на ответника –
кредитор ищецът – длъжник е претърпял вреди, изразяващи се в заплатените
анюитетни вноски по договора за кредит след датата на смъртта на неговия
наследодател, които при изпълнение на поетото задължение на банката – ответник
биха се платили от трето за спора лице. Тези вреди са в пряка и непосредствена
връзка с неизпълнението на задължението по чл. 17 ал.2 т.2 от договора за
кредит и подлежат на обезвреда на общо основание. Размерът им е установен от
заключението на ССчЕ, приета като неоспорена от страните, която настоящият
съдебен състав кредитира като обективна и компетентно изготвена и същият,
съобразно наследствената квота на ищеца е в размер на 14 767, 99 лв. т.е.
претендираният по делото размер на иска, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
В нормата на чл. 17 ал.2 т.2 от договора е уговорен срок за изпълнение на
задължението на ответника – „до 1 месец след усвояване на средствата по
договора”. Съобразно заключението на вещото лице сумата по договора е усвоена
на 21.02.2006 г. Съобразно правилата за
броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД същият е изтекъл на 21.03.2006 г.
и от следващия ден ответникът е изпаднал в забава. С оглед диспозитивното
начало в процеса обезщетение за забава следва да се присъди за периода, заявен
в исковата молба - 13.10.2013 г. –
03.12.2014 г. При съблюдаване нормата на чл. 162 от ГПК заявеният като частичен
иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претенцията за обезщетение за пропуснати ползи, представляващи
анюитетните вноски, оставащи за плащане до края на действие на договора
настоящият съдебен състав намира същият за неоснователен. „Пропуснатата полза”
предполага пропуск на едно лице да увеличи своето имущество въпреки
съществуващите изгледи за това и този пропуск следва да се дължи на
неизпълнението на задължение, поето от друг правен субект. Тези пропуснати
ползи с оглед дадените задължителни указания, дадени с ТР 3/2012 г. на ОСГТК на
ВКС следва да разкриват белезите на реалност и сигурност. С оглед естеството на
заявените в настоящото производство настоящият съдебен състав намира, че същите
не представляват пропусната полза по смисъла на чл. 82 от ЗЗД, а евентуално
биха се приели при реалното им заплащане на претърпени вреди от договорно
неизпълнение в рамките на бъдещ съдебен процес. С оглед неоснователността на
главния иск заявеният акцесорен такъв също подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на 2956, 44 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „О.Б.Б.” АД, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание
чл. 79 ал.1 вр. с чл. 82 от ЗЗД на И.М.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. С.П. сумата от 14 767, 99 лв. – обезщетение за претърпени вреди от
договорно неизпълнение на задължение по чл. 17 ал.2 от договор за кредит от
28.01.2006 г., сключен между „О.” АД и В.Д.И., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 154, 23 лв. –лихва за забава в
периода 13.10.2013 г. – 03.12.2014 г. върху обезщетението за вреди, предявен
като частичен, при пълен заявен размер от 771, 17 лв., както и на основание чл.
78 ал.1 от ГПК сумата от 2 956, 44 лв. – разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.П.
искове с правно основание чл. 79 ал.1 вр. с чл. 82 от ЗЗД срещу „О.Б.Б.” АД, със седалище и адрес на
управление:*** за заплащане на сумата от 16 891, 22 лв. – обезщетение за
пропуснати ползи от оставащи за изплащане погасителни вноски от договорно
неизпълнение на задължение по чл. 17 ал.2 от договор за кредит от 28.01.2006
г., сключен между „О.” АД и В.Д.И. и иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД
за сумата от 2 983, 52 лв. – обезщетение за забава върху обезщетението за
пропуснати ползи за периода 13.10.2013 г. – 03.12.2014 г., частичен иск при
пълен заявен размер от 14 917, 58 лв. като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: