Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 10.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на десети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 501/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-0274-001155/23.09.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на П.И.Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата и в с.з. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, че неправилно е приложен материалния закон, че се касае за горски път, който не попада в обхвата на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че е налице липса на конкретно описание на мястото на извършване на нарушението, както и че мястото на извършване на нарушението е останало недоказано.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2020г. в 00,26ч. в близост до табелата за изход от с. Веринско служителите на РУ- Ихтиман Л. и М. осъществявали дейност по контрол на движението по пътищата, като забелязали МПС ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. №СО0793ВН и го спрели за проверка. При проверката било установено, че МПС е собственост на И. Д.Г., водач е бил П.И.Г. и заедно с него е пътувало още едно лице. Водачът лъхал на алкохол, поради което бил извършен тест с дрегер, който отчел положителен резултат от 1,10 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване. Било извършено химическо изследване за алкохол на проба от кръв, като резултатът бил 1,12%.
На водача бил съставен АУАН за това, че на 28.06.2020г. в 00,26ч. в с. Веринско, на улица „Без име“ управлява л.а. ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ с рег. №СО0793ВН, собственост на И. Д. Г., след употреба на алкохол, установена с техническо средство Алкотест 7510 дрегер с фабричен номер 0173 с валиден стикер, отчел положителен резултат 1,10 промила.
В с. Веринско имало 28 различни улици, които са „Без име“.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
На
първо място съгласно чл.57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е
задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението
в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното
посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които
способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя. В конкретния случай посоченото в
наказателното постановление място на извършване на нарушението е твърде общо
и абстрактно- с. Веринско, ул. „Без име“, тъй като от изисканата справка от
Община Ихтиман (л. 25 от делото) се установява, че на територията на с.
Веринско има 28 улици без имена.
След като
в с. Веринско се намират 28 улици без имена, то е следвало мястото на
извършване на нарушението да бъде конкретизирано допълнително, за да не е
налице подобна неяснота. Така например след като проверката е извършена на
улица „Без име“ в близост до табелата за изход от с. Веринско в посока с.
Живково, то именно по подобен начин е следвало да бъде описано мястото на
нарушението.
Разкриването
на точното място на нарушението на по-късен етап- на етапа на събиране на
доказателства в хода на започнало съдебно следствие, не санира пропуска мястото
на извършване на нарушението да бъде достатъчно ясно посочено в АУАН и в НП. Посочването в АУАН и НП на мястото на
извършване на нарушението (с. Веринско на ул. „Без име“) без никаква
допълнителна конкретика нарушава изискването за индивидуализация на самото
нарушение и води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради
което обуславя отмяна на атакуваното НП.
На второ място дори да се приеме, че в АУАН и в НП мястото на извършване на нарушението (с. Веринско, ул. „Без име“) е достатъчно конкретизирано, то по делото не се установи по категоричен начин нарушението да е извършено именно на територията на с. Веринско. В показанията си актосъставителят- св. Л., заявява, че тестът за алкохол е извършен в близост до табелата за изход, но на територията на с. Веринско. Същевременно обаче свидетелят по акта- св. М., който също е очевидец на случилото се, заявява, че проверката е извършена извън територията на населеното място- с. Веринско. Следователно не бе установено по несъмнен и безспорен начин извършването на вмененото нарушение да е на територията на с. Веринско.
Гореизложеното води до извод за недоказаност на нарушението, имайки предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на тежестта на доказване, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено.
По
разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие (л. 9 от делото), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (л. 3 от делото). Съгласно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението
е 300 лв.. От представеният договор за правна помощ и съдействие се установява,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лв.. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано до законовия минимум.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК разноските се
възстановяват от бюджета на органа - издател на акта. Съгласно §.1 ,т.6 от ДР
на АПК поемането на разноски от административния орган е поемане на разноски от
юридическото лице, в чиято структура е този орган. В случая това юридическо
лице е ОДМВР София съобразно чл. 37, ал. 2, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0274-001155/23.09.2020г. на началника на РУ- Ихтиман, с което на П.И.Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на П.И.Г.,
ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: