Р Е
Ш Е Н
И Е № 163
гр.Кюстендил,
28.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№134/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
К.В.К. *** оспорва Акт за
установяване на публично държавно вземане №10/06/1/0/00550/2/01/04/01 от
14.01.2019г. на директор ОД на ДФЗ - Благоевград. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акт, като издаден при липса на компетентност на
издателя, неспазване на установената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Между ДФ „Земеделие“ и К.В.К. в
качеството му на ползвател е сключен договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г.
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в
общ размер на 48 895 лв. Помощта следва да се предостави на два етапа –
първо плащане в размер на 24 447.50 лв. в срок до два месеца от датата на
сключването на договора и второ плащане в размер на 24 447.50 лв. в срок
до три месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми
документи, съгласно Приложение №7 към Наредба №14/28.05.2015г. заявка за второ
плащане. Регламентирано е същата да се подаде до 30.09.2018г., като до тази
дата ползвателят следва и да изпълни представения от него и одобрен бизнес
план. Последният включва отглеждането на пъдпъдъци в животновъден обект,
регистриран под №********** в БАБХ в района на с.Крайници, общ.Дупница и целта
е разширяване на фермата и преминаване към биологично производство.
С уведомително писмо за одобрение
№10/06/1/0/00550/2/01/03/01 от 19.05.2016г.
ползвателят е уведомен за извършено първо плащане по договора за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ и подадена заявка за плащане.
На 28.09.2018г. жалбоподателят подал заявка за второ
плащане, но съгласно контролен лист за окомплектованост е прието, че същата не
е в нужния обем – липсват изискуеми документи и е отказан прием на заявката. На
01.10.2018г. /доколкото 30.09.2018г. е почивен ден/ К.К. подава отново заявка
за второ плащане, но поради това че представения договор от сертифициращ орган
КОСМОСЕРТ АД е с обект на наблюдение и инспекция „естествени ливади“, а
стопанството на ползвателя е изцяло в приоритетен сектор „животновъдство –
отглеждане на пъдпъдъци“, отново е прието че не са представени всички документи
и е издаден контролен лист за окомплектованост с подробно описание на
липсващите документи, като е отказан прием на заявката за второ плащане.
С уведомително писмо – предизвестие
№10/06/1/0/00550/2/01/22/01 от 22.10.2018г. на директора на ОД ДФ „Земеделие“ –
Благоевград ползвателят е уведомен за констатирани нарушения на чл.3, ал.3 от
договора, чл.34, ал.1 и ал.4 във вр.с чл.35, ал.3 от Наредба №14/28.05.2015г. и
му е дадена възможност в 14 дневен срок от получаване на писмото да представи надлежни писмени доказателства за
наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до невъзможност от
обективна страна за подаване на заявка за второ плащане в договорено и
нормативно определения срок. В противен случай е указано, че ДФ „Земеделие“ -
РА ще счете, че е налице виновно неизпълнение на задължението за подаване на
заявка за второ плащане и ще прекрати договора, както и ще пристъпи към
издаване на АУПДВ за сумата от 24 447.50 лв., представляваща първо
плащане. Депозирано е възражение с вх.№02-013-6500/457 от 09.11.2018г.
Издаден е Акт за установяване на публично
държавно вземане №10/06/1/0/00550/2/01/04/01 от 14.01.2019г. от директора на ОД
ДФЗ – Благоевград с правно основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от ДОПК. Изложени са мотиви за отказ от подпомагане и прекратяване на
договора на основание чл.38, ал.1, т.1 във вр. с 45, т.6 във вр.с чл.34, ал.1 и
ал.4 във вр.с чл.35, ал.3 от Наредба №14/28.05.2015г. за прилагане
на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., както и че ползвателя няма право да получи второ плащане
по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1, ведно със законната
лихва към него, тъй като не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с
всички изискуеми документи, съгласно Приложение №7 към Наредбата във вр.с т.6
от „Специфични документи“ – преминаване към биологично производство, респ.
чл.9, ал.1, т.1 и чл.24, ал.2, т.4 във вр.с чл.3, ал.3 от договор №10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл.146 от АПК
и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от некомпетентен орган с оглед извършена преценка
на представената заповед №05-РД/286 от 01.02.2017г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ - София на основата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП. С посочената
норма е предоставена възможност на изпълнителния директор на фонда да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им
компетентност. Компетентността на органа винаги е определена в закона и е пряка
последица от конституционната норма на чл.4, ал.1. Тя представлява
правосубектността на държавния орган, неговата призната от закона способност на
бъде носител на права и задължения, да бъде субект на властнически правомощия
по време, място и степен. В случая органът, издал оспорения АУПДВ – директора
на ОД ДФЗ - Благоевград, е некомпетентен по място, тъй като не се явява
длъжностно лице, което с оглед териториалния обхват на упражняване на
служебните му правомощия е оправомощено да издава визираните актове. Както
ползвателят, така и неговото стопанство /животновъден обект/ се намират в
с.Крайници, общ.Дупница, обл.Кюстендил /безспорно е че в гр.Кюстендил съществува ОД на ДФ „Земеделие“ – Кюстендил/, поради което
директора на ОД ДФЗ - Благоевград е упражнил права по издаване на ИАА без да му
е предоставена валидно власт затова. Некомпетентността по място е порок, който
влече след себе си винаги нищожност на акта, поради което съдът приема, че е
налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.
Съдът счита, че са допуснати и съществени нарушения на
административно производствените правила – основание по чл.146, т.3 от АПК,
изразяващи се в следното:
Съгласно нормата на чл.166, ал.1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по ред и от орган, определени
в съответния закон. РА е задължена по силата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП да
предприеме действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. А според чл.27, ал.5 от ЗПЗП събирането
на вземанията на РА, възникнали въз основа на административен акт, се извършва
по реда на ДОПК. Анализът на правната регламентация обуславя извода, че за да е
законосъобразен АУПДВ и РА да предприеме действия за събиране на вече изплатени
суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин по реда на
специалния закон, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и
мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет. Текстът на чл.166, ал.2 от ДОПК е категоричен, че само в случаите, в
които специалният закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане,
то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаден по
реда на АПК.
До влизането в сила на ЗУСЕСИФ /ДВ бр.101/22.12.2015г.,
в сила от 25.12.2015г/, в националното законодателство не съществуваше друг
процесуален ред за установяване на публични вземания от недължими плащания при
подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на
вземането по основание и по размер се извършваше от ДФЗ-РА с издаване на АУПДВ.
С приемането на ЗУСЕСИФ се въведоха специални правила както за извършване на
плащанията, така и за финансовите корекции, в т.ч. и след извършено плащане /чл.1,
ал.1, т.4 и чл.69 и сл. от ЗУСЕСИФ/. Тази процедура е ограничена с разпоредбата
на §4, ал.3 от ДР на с.з., според която предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на
разходите по Програмата за развитие на селските райони се извършват при
условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент
(ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005
на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20.12.2013г.) и Регламент (ЕС) №1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005
и (ЕО) №485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013г.), в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане.
Със създаването на чл.9б от ЗПЗП (нов, ДВ бр.
2/03.01.2018г.) е направено разграничение на мерките и подмерките, по отношение
на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП и тези,
при които се прилагат правилата на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.9б от ЗПЗП за
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г., производствата пред
управляващия орган или ДФ „Земеделие“ - РА се провеждат посредством: т.1.
Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава ІІІ от ЗПЗП
- за мерките и подмерките по чл.21, §1, б.“а“ и „б“, чл.28, 29, 30, 31, 33 и 34
от Регламент (ЕС) №1305/2013; т.2. Информационната система за управление и
наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за
останалите мерки и подмерки. Видно от съдържанието на чл.21, §1, б.“а“ и „б“,
чл.28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. не е сред посочените и следователно не попада
в обхватното поле на чл.9б, т.1 от ЗПЗП, а по отношение на нея са приложими реда
и условията на ЗУСЕСИФ по арг. от чл.9б,
т.2 от ЗПЗП. В този смисъл съдът приема, че след като процедурата по издаването
на оспорения АУПДВ е започнала след датата на влизане в сила на чл.9б от ЗПЗП,
т.е. след 03.01.2018г., приложим за установяване по основание и размер на
публични вземания на ДФЗ от вида на процесните е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл.69 и
сл. от същия закон. В нарушение на установените в закона административно
производствени правила директорът на ОД ДФЗ – Благоевград не е издал решение за
финансова корекция по чл.73 от ЗУСЕСИФ, а АУПДВ на основание чл.27, ал.3 и ал.4
от ЗПЗП.
По изложените съображения и констатирани отменителни основания
по чл. 146, т.1 и т.3 от АПК съдът ще обяви нищожността на оспорения акт и на
основание чл.173, ал.2 от АПК ще изпрати преписката на ДФ „Земеделие“ - София
/съобразен е чл.20а, ал.5 от ЗПЗП по отношение определяне на компетентния орган
за налагане финансови корекции от вида на процесната/ за издаване на акт,
съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение на договор №10/06/1/0/00550
от 25.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони.
Съдът присъжда на жалбоподателя разноски
платими от ответника, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 460 лв. –
10 лв. държавна такса /в този размер е изискана от съда с разпореждане от
25.03.2019г. и е дължима на основание т.2б,б.“а“ Тарифа №1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените
служби и МП; останалата част се явява недължимо платена/ и 450 лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на публично държавно вземане
№10/06/1/0/00550/2/01/04/01 от 14.01.2019г. на директор ОД на ДФЗ -
Благоевград.
ИЗПРАЩА преписката на ДФ „Земеделие“ - София за
издаване на акт, съобразно изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение на договор
№10/06/1/0/00550 от 25.04.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони със страна К.В.К. ***.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на К.В.К. *** съдебни разноски в размер на 460 лв.
/четиристотин и шейсет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: