РЕШЕНИЕ
№ 930
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110116395 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
К. Г. Н., С. К. Т. и М. С. М. срещу „Б.“ ООД, с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да предаде държането на недвижим имот
с пл. № *, находящ се в *, с площ от * кв. м., при граници по документ за
собственост: север – имот с пл. № *, * * и имот с пл. № *, юг – имот № *,
изток – имот № *. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба се излага, на 15.04.2008 г., между наследодателя на
първите двама ищци и М.М., от едва страна, и ответното дружество, от друга,
е сключен договор за наем за * кв. м. от посочения имот, за срок от две
години. В т. 6.4 е предвидена възможност за 3 продължаване действието на
договора. Намират договора за прекратен поради изтичане на максимално
предвидения в закона срок от десет години. Твърди се още, че на 20.10.2020 г.
на ответника е връчена нотариална покана за прекратяване действието на
договора. Ищецът твърди, че е отправена покана за изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена до ответника, но независимо от
последното същата не е заплащана.
В условия на евентуалност, ищците се основават искането си за
предаване на държането на настъпил ефект на разваляне на договора, поради
неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемни вноски,
за период от десет месеца.
1
Ответникът – „Б.“ ООД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който релевира доводи за неоснователност на иска. Оспорва факта на
връчване на покана за прекратяване на договора. Възразява, че ползва имота
по силата на съглашение от 02.01.2017 г., по което е изправна страна.
Съобразно предвидените в същото уговорки, действието му се преустановява
след отправяне на 6 – месечно писмено предизвестие. Отправя искане за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * г. М.С. Д. и Д. С. Н.а са
признати за собственици на недвижим имот с пл. № *, масив *, с площ от *кв.
м., *.
Видно от представеното на л. 18 удостоверение, законни наследници
на Д. С. Н. са К. Г. Н., С. К. Т. и Г. К. Г..
На 15.04.2008 г., между М.С. Д. и Д. С. Н. като наемодатели, от една
страна, и «Б.» ООД, като наемател, е сключен договор за наем на недвижим
имот – УПИ *– *. Срокът на договора е определен на 24 месеца, а наемната
цена – 500 лева, месечно. Предвидено е прекратяване на договора след
изтичане на уговорения срок, по взаимно съгласие на страните, при
нарушение на условията. Договорът е с нотариална заверка на подписите на
страните.
Приобщен на л. 17 е Анекс от 15.04.2010 г., към договор за наем от
15.04.2008 г., подписан единствено от М.С. Д. и Д. С. Н., като наемодатели.
На 02.01.2017 г. между Г. К. Г. и «Б.» ЕООД е сключен договор за наем
на парцел и сграда, находящи ке в кв. «*», гр. В.. Определена е месечна цена
от * лева, платима до 25- то число на всеки календарен месец. Договорът е
сключен без срок, като е предвидена възможността за прекратяване по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено, със шестмесечно писмено
предизвестие (т. 6. 1).
Приобщени на л. 37 – 38, 40-44 са 12 бр. разписки, относно
получаването на наемната цена, от Г. К. Г., за периода м. януари – м.
декември 2021 г.
Приобщени на л. 45, 46 са 3 бр. разписки, относно получаването на
наемната цена, от Г. К. Г., за периода м. януари 2020 г., м. ноември и
декември 2021 г.
Представени на л. 35, 36 и 39 са разписки от „* *”, касаещи парични
преводи от А. П. А. към Г. К. Г. и СВ. К. Т..
На 29.09.2020 г. от ищците до ответното дружество е отправена
нотариална покана, обективираща изявление за отказ от договора за наем от
2
15.04.2008 г.
Приобщено на л. 90 от делото е уведомление от Г. К. Г. към ответното
дружество, за отказ от договора за наем от 02.01.2017 г.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
В хипотезата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД е уредено задължението на
наемателя да върне вещта след прекратяване на наемното правоотношение,
като се касае за задължение за предаване на имота на наемодателя. Касае се
за двустранен акт между страните по наемното правоотношение, предприет
по инициатива на наемателя.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да
установят настъпилото наследствено правоприемство от Д. С. Н.; наличие
валидни облигационни отношения между страните по силата договор за наем
на процесния имот от 15.04.2008 г., с посочения предмет, по който са
изправна страна, от които е възникнало задължение за ответника за предаване
държането върху имота.
В тежест на ответника е да установи основание за държане на имота.
Безспорно между страните по спора е, че фактическата власт по
отношение на процесния имот се упражнява от ответното дружество.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява наличие на валидна облигационна връзка между М.М. и Д. Н., от
една страна и ответното дружество, с предмет – наем на процесния недвижим
имот, в периода 15.04.2008 г. – 15.04.2010 г. Този извод се формира до
колкото представеният анекс, предвиждащ продължаване действието на
договора, не съдържа подпис на представител на наемателя, поради което и
не го обвързва. Други доказателства, установяващи последваща обвързаност
между тези страни, не са ангажирани, поради което и следва да се приеме, че
действието на договора е прекратено след изтичане на предвидения срок от 24
месеца, а именно на 15.04.2010 г.
Същевременно, установено по делото е сключване на друг договор,
между Г. Г. и ответника, от 02.01.2017 г. Договорът е валиден. С подписа си
положен по договора, наемодателя е изразил воля и съгласие с постигнатите
договорености, включително и относно предоставяне ползването на имота. В
подкрепа на този извод е и изявлението на наемодателя, обективирано в
уведомлението от 29.12.2021 г., за бъдещо прекратяване действието на
коментирания договор.
Причината страните да се задължат (основанието на договора) е
намерението за насрещни престации. Така срещу предоставеното ползване на
имота, наемодателят получава наемна цена. Последното се установява от
приобщените към доказателствения материал разписки, всички съдържащи
подпис на наемодателя. С положения подпис, Г. изразява съгласие за приема
3
съответната наемна вноска.
На следващо място, действителните вещни права на наемодателя в
наетия имот не засягат валидността на наемното съглашение. В този смисъл,
сключването на процесния договор само от един от съсобствениците не
обосновава извод за неговата недействителност.
От друга страна, в договора от 02.01.2017 г. е предвидено правото на
страните на прекратят действието му, след отправяне на шестмесечно
писмено предизвестие. В случая, такова е отправено от наемодателя
посредством телепоща, като волеизявлението е достигнало до представител
на ответника на 22.03.2022 г. (датата на провеждане на съдебното заседание,
когато на пълномощника е връчено копие от същото). По аргумент от чл. 235,
ал. 3 ГПК, това изявление следва да бъде съобразено. След преценка на
уговорките между страните по т. 6.1, се налага извода, че към момента на
приключване на устните състезания уговорения шестмесечен срок на
предизвестие не е изтекъл.
Ето защо, в предвид липсата на въведени от ищците основания за
разваляне на договора от 02.01.2017 г., се налага извода, че към момента на
приключване на устните състезания, не е налице основание за предаване
държането върху имота.
По изложените съображения се налага извода, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сумата от 500.00 лева, представляваща
извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. ГР. Н., ЕГН: **********, с адрес: *, С.
К. Т., ЕГН: **********, с адрес: * и М. С. М., ЕГН: **********, адрес: *
срещу „Б.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, иск за
осъждане на ответника да предаде на ищците държането на недвижим имот с
пл. № *, находящ се в *, с площ от * кв. м., при граници по документ за
собственост: север – имот с пл. № *, * * и имот с пл. № *, юг – имот № *,
изток – имот № *, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. ГР. Н., ЕГН: **********, с адрес: *, С. К. Т., ЕГН:
**********, с адрес: * и М. С. М., ЕГН: **********, с адрес: * да заплатят на
„Б.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 500.00
(петстотин) лева, представляваща извършени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от 05.04.2022 г., по арг. от чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5