Р Е Ш Е Н И Е
№ 1614
Град Пловдив, 23 юли
2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети юли две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1765
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Азия грууп“ ООД против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-315-0023162 от 03.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – ресторант
„Азия“, в град П**“ № **, стопанисван от „Азия грууп“
ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон – не са налице
материалноправните предпоставки на чл.186, ал.1 ЗДДС за издаване на заповедта,
дружеството не е осъществило нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18 13.12.2006 г.. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на разноски. Допълнителни съображения са
изложени в депозираната на 17.07.2017 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваната заповед по
съображенията, изложени в писменото становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в
14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 04.06.2019 г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно
чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена проверка на 28.05.2019 г. на ресторант „Азия”,
находящ се в град П., ***№ ***, стопанисван от „Азия грууп”
ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка от същата дата
(л.25—27), е констатирано, че при извършената продажба на проверяващите,
заплатена в брой, е издаден фискален касов бон, който не съдържа задължителните
реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. – наименование
на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги,
макар че фискалното устройство поддържа функция за регистриране на продажбите
по видове и количество, защото съдържа QR
код.
Към протокола за извършената проверка е
приложено копие на процесния фискален бон (л.28), от който е видно, че
наименованието на продадените стоки е топла кухня, а стойността е 11,80 лева,
т.е., по безспорен начин се установява верността на констатациите на органите
по приходите, че при издаденият касов бон не съдържа изискуемите реквизити –
наименование на стоките или услугите, тяхното количество и стойност по видове.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-315-0023162 от 03.06.2019 г. –
предмет на настоящото съдебно производство.
На 04.06.2019 г. на дружеството е съставен
акт за установяване на административно нарушение № F490222
за констатирано нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., във връзка с чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС.
В хода на съдебното производство от
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател се представи сметка от
04.06.2019 г., в която са посочени количеството и цената на стоките от
контролната покупка на органите по приходите. Съдът намира, че с тази сметка дружеството
не може да докаже тезата си, че е спазило изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
защото контролната покупка е направена на 28.05.2019 г., докато датата на
издаване на въпросната сметка е от 04.06.2019 г., от една страна, а от друга
страна, правната норма не предвижда издаването на някакъв допълнителен
документ, в който да се съдържат реквизитите, на които трябва да отговаря
фискалната касова бележка.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна. Спорът е правен относно правилното приложение на закона и
съобразяването с целта на закона.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). Съгласно
чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се
определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Редът и начинът
за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А съгласно
чл.26, ал.1, т.7 от наредбата фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити:
наименование
на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги.
При тази правна регламентация и с оглед издадения
в деня на проверката 28.05.2019 г. касов бон за контролната покупка и доколкото
правнорелевантният факт е съдържанието на издадения касов бон, следва да се
приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна
мярка запечатване на обект. Касовият бон за извършената от проверяващите
контролна покупка не отговаря на изискванията на чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС, във
връзка с чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., които изискват
касовият бон да съдържа задължителни реквизити, едни от които са именно наименование
на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги.
Не може да бъде споделена защитната теза на дружеството-жалбоподател,
че с издаването на сметката от 04.06.2019 г. към касовия бон е санирано
нарушението на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като
законът изисква касовият бон да съдържа задължителните реквизити и не допуска
тези реквизити да се съдържат в някакъв друг, допълнителен документ, издаден от
друго устройство, а не от въведеното в експлоатация по установения ред фискално
устройство. Т.е., в настоящия случай безспорно е установено, че „Азия грууп“ ЕООД е осъществило нарушение на установения в закона
ред за документиране на извършени продажби, като е издало касов бон без
задължителните реквизити при изрично разписано в нормата на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържание за този документ. Следователно
налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС.
Не се споделя възражението на
дружеството-жалбоподател за маловажност на установеното нарушение, което за
законосъобразността на оспорената заповед е без правно значение, доколкото
законът не поставя такова условие. Административният орган е длъжен на наложи
принудителната мярка дори и само при
наличието на едно единствено административно нарушение, дори и маловажно според
разбиранията на представляващия дружеството.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията
на обвързана компетентност и е независим от хода на
административно-наказателното производство, ако такова изобщо се развива.
Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети
възможността на нарушителя да извърши други противоправни деяния, не
представлява административно наказание и няма санкционен характер. В този
смисъл при налагане на настоящата принудителна мярка съдът намира, че
административният орган е спазил целта на закона, която, противно на
застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, е да мотивира нарушителя да
не допуска други административни нарушения от същия или друг вид, както и да се
предотвратят и преустановят административните нарушения и вредните последици от
тях чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да
спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл.22 ЗАНН и с оглед
постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството неправомерната
си дейност, процесната мярка се явява съответна на този законодателен
приоритет.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането
на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от
законодателя и затова при налагане на принудителната административна мярка по
чл.186, ал.1 следва да бъде наложена също и мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, доколкото нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС посочва като компетентен всеки орган по приходите или
оправомощено от него длъжностно лице, в предвидената от закона форма на мотивирано
решение и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона, която е да не се допускат от страна на
жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.
Съобразен е и принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, изискващ
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. В
случая целта, за която е издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на
закона – да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната
дисциплина, водещи до неотчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл
засягането на интересите на дружеството, като е препятствана възможността да се
извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 7 дни, е
минимално и необходимо, за да се организира работата в обекта по начин,
отговарящ на изискванията на закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на ЦУ на НАП сумата 100 лева на
основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Азия грууп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ***бл.***, представлявано от управителя Й.В., против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-315-0023162 от
03.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Азия грууп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ***бл.***, представлявано от управителя Й.В., да
заплати на Централното управление на Националната агенция по приходите сумата
100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: