Решение по дело №146/2017 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 април 2017 г.
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20173420200146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                № 168

 

гр. Силистра, 28.04.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ  ХРИСТОВ

 

при секретаря Ан.А., разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 146/ 2017г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят ”Белуши” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя С.Д.Д., ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № ННП-05/04.01.2017г. на началник отдел Регионален отдел „Надзор на пазара“-Североизточна България при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което му е било наложено административно наказание- 3 бр. имуществени санкции от по 250 / двеста и петдесет / лева за извършени 3 бр. нарушения по чл.4б т.1 от ЗТИП във вр.с чл.17 ал.1 и ал.2 от НСИОСИ, чл.4б т.2 от ЗТИП във вр.с чл.6 ал.1 и ал.3 от НСИОСИ и чл.4б т.4 от ЗТИП във вр.с чл.11 ал.3 от НСИОСИ. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Регионален отдел „Надзор на пазара“-Североизточна България при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, надлежно уведомени, не се явява представител, депозира писмено становище по делото, не изпраща проц.представител.

РП-С.-надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят ”Белуши” ЕООД, надлежно уведомен, явява се представителя и управителя на търговеца С.Д. в едно с проц.представител- адв.Ст.Н. при САК, упълномощен и приет от съда. Заявява, че поддържа жалбата си в цялост и моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда разпита в качеството на свидетели актосъставителя Н.Н.П. и свидетелите по акта Г.М.Д. и К.Х.Б., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.

След даване ход на съдебното следствие от страна на проц.представител на жалбоподателя бяха депозирани нови искания- да се допусне до разпит в качеството на свидетел на консултатнт-продавача в магазина, присъствал по време на проверката. Съда счете искането за допустимо и основателно и допусна до разпит като разпита в качеството на свидетел С.М.П., която даде своите показания добросъвестно по делото и съда ги приобщи към доказателствените средства по същото.

С оглед приложените по делото и към жалбата снимки, които бяха предявени в съдебно заседание на св.П.- актосъставител, въз основа на които същата заяви, че това не са снимките, които са били изготвени от нея и колегите и по време на проверката, съда изиска от АНО да депозира по делото изготвените по време на проверката снимки. Същите бяха депозирани в срок от страна на АНО и съда ги прие като доказателства по делото. Предвид липсата на документ, доказващ връчването на обжалваното НП съда изиска от АНО да депозира такъв от който да е видно кога и на кого е било връчено обжалваното НП, но от отговора на искането е видно, че обратната разписка е била загубена от страна куриерската фирма, извършила връчването на НП, поради което и такъв документ не могат да ни предоставят по делото.

В съдебно заседание от страна на жалбоподателя беше представено и ново доказателство- червена платнена торбичка за която същия заяви, че е подарък към процесната играчка и на която са налице всички изискуеми от закона реквизити за играчката. Съда счете това искане за допустимо и относимо спрямо предмета на делото и прие и приложи към доказателствата по делото депозираното ново такова, а именно- червена платнена торбичка с етикет на нея, закрепен посредством пластмасова игла.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 22.06.2016г. при извършена проверка в търговски обект- магазин „Мики“ в гр.С. стопанисван от „Белуши“ ЕООД в присъствието на управителя на магазина било установено, че детска играчка носеща масата на дете- червена тигърче с черни райета, изработена от пластмаса, поставена върху жълта поставка с четири колела, което може да се язди от дете, марка STAR MOON, означения на китайски език върху етикет от плат; върху друг етикет е означен състав: content polyester, EPS, sintetik fibre, върху трети етикет: предупредителни надписи на английски език, с батерии, без опаковка, с инструкции на китайски език отнасящи се до батерията, цена 58 лева. Проверения продукт е бил играчка и попадал в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките / НСИОСИ /, въвеждаща в българското законодателство Директива 2009/48ЕО относно безопасността на детските играчки и приета на основание чл.7 ал.1 от ЗТИП. При проверката било установено, че описаната по-горе играчка се предлага без инструкция за употреба на български език, съгласно изискването на чл.11 ал.3 от НСИОСИ; същата се предлага без обозначено наименование и адрес на производителя и вносителя с което не били изпълнени изискванията на чл.17 ал.1 и ал.2 от НСИОСИ; играчката се предлага без нанесена върху нея маркировка за съответствие СЕ, върху неин етикет или върху опаковката и, съгласно изискването на чл.6 ал.1 и ал.3 от НСИОСИ. По време на проверката било установено, че „Белуши“ ЕООД, в качеството на търговец по смисъла на § 1 ал.1 т.10 от ДР на ЗТИП предлага описания по-горе продукт в нарушение на изискванията на чл.4б от ЗТИП.

Въз основа на констатираното от проверяващите органи бил съставен констативен протокол, а нарушителя поканен за съставянето на АУАН чрез покана с изх.№ 81-02-296/ 06.07.2016г. Същата е била връчена лично на управителя на фирмата на търговеца. На 29.07.2016г. на управителя на търговеца и в негово присъствие е бил съставен АУАН № ННП-05/ 29.07.2016г. Актът бил връчен лично на лицето, като същия не е направил възражения. Въз основа на този АУАН, по-късно и в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № ННП-05/ 04.01.2017г. на началника отдел Регионален отдел „Надзор на пазара“-Североизточна България при ДАМТН. 

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН / въпреки липсата на документ доказващ връчването, съда приема, че е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, тъй като и от страна на АНО не са направени възражения в тази насока / и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № ННП-05/29.07.2016г. и обжалваното НП № ННП-05/04.01.2017г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянията за които е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са били квалифицирани по чл.4б т.1 от ЗТИП във вр.с чл.17 ал.1 и ал.2 от НСИОСИ, чл.4б т.2 от ЗТИП във вр.с чл.6 ал.1 и ал.3 от НСИОСИ и чл.4б т.4 от ЗТИП във вр.с чл.11 ал.3 от НСИОСИ. Жалбоподателят чрез проц.представител излага съображенията си в съдебно заседание и в жалбата си, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като незаконосъобразно.

По така изложените възражения от двете страни в процеса съда счита следното:

По възражението на жалбоподателя, касаещо дата на издаване на обжалваното НП, предхождаща издаването на АУАН, настоящия съдебен състав го счита за неоснователно. В случая е явно, че АНО при изписването на датата на издаването на обжалваното НП е допуснал техническа грешка, като същата е само и единствено в най-горната част на постановлението. В останалата си част навсякъде в обжалваното НП е видно, че става въпрос за дата на издаване 04.01.2017г., а не както е записано най-горе -04.01.2016г. / в абзаца „основание за плащане“ в НП е вписано, че се касе за НП № ННП-05/ 04.01.2017г. като има положен подпис и печат на АНО /. В тази връзка съдът намира, че за жалбоподателя е станало безспорно ясно, че става въпрос за допусната явна фактическа грешка в НП, която подлежи на изправяне във всеки един момент от административния орган по реда на чл.62 ал.2 от АПК. Допусната явна фактическа грешка в датата на обжалваното НП не се е отразила на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия съвсем ясно е възприел вярната дата 04.01.2017г., поради което и не представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Дори и хипотетично да се възприеме довода, че това е нарушение на административно-производствените правила, то същото категорично не е от категорията на съществените такива, тъй като за да се счита за такова то следва да ограничава или възпрепятства правото на защита на наказаното лице, а в конкретния случай това не е така, тъй като нарушителя точно и ясно е разбрал, че издаденото НП е издадено въз основа на АУАН № ННП-05/29.07.2016г.

По следващото възражение, че обжалваното НП е било издадено извън срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Както е видно АУАН-ът е бил издаден и връчен на жалбоподателя на 29.07.2016г. , а обжалваното НП е било издадено на 04.01.2017г. т.е. в преклузивния 6-месечен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Същото е видно от приложените и приети като доказателства писмени доказателства, касаещи издаването и връчването на АУАН-ът и НП.

По следващото възражение за нарушение на процесуалните правила, касаещи съставянето на АУАН в присъствието на друг свидетел, а не на този който е присъствал при установяване на нарушението, съдът го счита за неоснователно. Както е видно АУАН № ННП-05/ 29.07.2016г. е съставен от св.Н.п. в присъствието на св.Г.Д. и К.Б., като след описанието на техните данни изрично е вписано, че същите са свидетели на съставянето на акта на основание чл.40 ал.3 от ЗАНН. Именно такава възможност дава ЗАНН ако АУАН-ът не може да се състави в присъствието на лицата, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а тази хипотеза е налична, тъй като както стана ясно АУАН-ът е бил съставен в офиса на регионалния отдел „Надзор на пазара“ при ДАМТН в гр.В., докато нарушението е било установено в гр.С. като на него са присъствали св.К.Б. и продавач-консултанта в магазина- св.С.П. И тъй като същата е с местожителство *** нито за АНО, нито за самата нея, а още по-малко и за наказаното лице е целесъобразно същата да бъде призовавана в гр.В. само за съставянето на акта, след като ЗАНН предоставя и друга възможност, а именно такава по чл.40 ал.3 от ЗАНН от която именно се е възползвал и съвсем законосъобразно актосъставителя.

Съобразно нормата на чл.4б от ЗТИП „Търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са:

1. с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7;

3. с декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да придружава продукта;

4. с инструкция и/или указание за употреба на български език.

В качеството си на търговец по смисъла на § 1 ал.1 т.10 от ДР на ЗТИП и в изпълнение на задълженията си, съгласно нормата на чл.4б ал.1 т.2 и 4 от ЗТИП, жалбоподателя има задължението да предлага продукти, които са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл.4а ал.1 от ЗТИП / производител, вносител /, с нанесена маркировка за съответствие и да се придружават от инструкция и/или указания за употреба на български език. Тези изисквания на ЗТИП и на приетата на основание чл.7 ал.1 от него Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на играчките следва да се спазват от всички търговци. В процесния случай доколкото се касае за предмет с игрови функции- тигър, носещ масата на дете, приложими са правилата на НСИОСИ. Това е така, доколкото същото отговаря на изискванията, посочени в чл.2 ал.1 от НСИОСИ: продукти, проектирани или предназначени за използване предимно за игра или с друга цел от деца под 14-годишна възраст и не попада в изключенията, посочени в Приложение № 1 от същата наредба. Като в нормата на чл.17 ал.2 от НСИОСИ е предвидено задължение в случай на внос върху играчката, а когато това е невъзможно - върху опаковката или в документ, който придружава играчката да се нанасят и търговското наименование или търговската марка и адресът на вносителя. Необходимостта от тези данни е с оглед установяване на контакт със същия и при необходимост проверка на внесената стока. По делото по несъмнен и безспорен начин от събраните доказателства, които се кредитират се установи, че е осъществено визираното в АУАН и НП нарушение по чл.4б т.1 и т.2 от ЗТИП, във вр. с чл.17 ал.1 и 2 от НСИОСИ, доколкото се установи, че не са нанесени върху играчките, които се предлагат от дружеството-жалбоподател, в качеството му на търговец, или върху опаковките или в придружаващ ги документ търговско наименование и адрес на вносителя. Това е задължение, което закона поставя пред самия търговец, който предлага продукта с игрови функции. Освен това по категоричен начин е установено, че в процесната играчка липса маркировката СЕ, която е такава за съответствието на играчката с изискванията на европейския пазар, както и липсва инструкция за употреба на български език.

Действително по време на проведеното последно съдебно заседание по делото от страна на жалбоподателя беше представено ново доказателство, а именно- червена платнена торбичка с надпис на нея и прикрепен към нея етикет на който са налице изискуемите по чл.4б от ЗТИП реквизити, но съда счита, че същата е ирелевантна за делото, поради което и следва да я изключи от доказателствения материал по същото. Както стана ясно от обясненията на жалбоподателя тази торбичка е била предоставена от производителя като бонус към играчката с цел същата да бъде пренасяна за удобство. Законът обаче по категоричен начин е описал къде следва да бъдат поставени тези реквизити за да се счете, че играчката отговаря на законовите изисквания т.е. реквизитите следва да са поставени на самата играчка, а при невъзможност- на нейната опаковка, но не и на допълнителните аксесоари към нея, каквато неминуемо се явява подаръчната торбичка към играчката. На потребителите следва да се гарантира още на етапа на предлагането достъп до продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания и осигурена безопасност, с нанесена СЕ маркировка, както и да се гарантира предлагането за продажба на продукти с оценено и удостоверено съответствие с приложимите съществени изисквания, определени от законодателя. Освен това на потребителите следва да се гарантира още на етапа на предлагането и достъп до продукти с обявен икономически оператор / производител, вносител и/или други лица /, когато това е предвидено в наредбите по чл.7 и/или в мерките по прилагането по чл.26а. Следва да бъдат посочени наименованието и адреса на управление върху продукта, а когато това е невъзможно- върху опаковката му и придружаващите го документи, които освен това трябва да са придружени и с инструкция за употреба на български език, тъй като именно в нея са посочени от производителя начина на употреба, съхраняване, почистване, поддържане, както и предвидими рискове и препоръка за тяхното предотвратяване. Като цяло, придружаването означава, че въпросните документи следва да са на разположение в обекта, където се предлага продукта, а не да съществуват като цяло. В процесния случай не е доказано изобщо наличието на тези документи, а предоставената торбичка би могла да се отнася и за друг продукт; напълно е доказано обаче, че при проверката не са представени каквито и да са документи и маркировки от изискуемите по закон. Следва да се отбележи, че законът не поставя изискване лично управителите или собствениците на обектите да разполагат с такива и да ги представят при поискване. Напротив, логиката на закона е последните да са налице във всеки един момент и да са на разположение както на потребителите, така и на проверяващите. Освен това ако подобна опаковка е била налице, то е следвало жалбоподателя дори и в по-късен етап да я предостави на АНО, но същото не е било сторено, като едва в последното съдебното заседание тази торбичка е депозирана и поискано същата да бъде приета като доказателство по делото.

Отделно от това и според прикачения към торбичката чрез пластмасова игла етикет е направено описание на продукта съвсем общо и не може да се идентифицира с категоричност, че този етикет е за конкретната играчка. Неоснователно е и възражението на проц.представител на жалбоподателя, че играчката била изработена от кожа, а не пластмаса, както е описана и в обжалваното НП, тъй като видно от снимковия материал, депозиран по делото от страна на АНО и конкретно в снимката, която на английски език описва съдържанието и съставките на продукта никъде не е отразено, че е от кожа / дори и при елементарно въвеждане в интернет-преводач /, а напротив- в същия текст е вписано, че играчката се състои от полиестер, синтетични фибри и EPS.

Съдът не намери основания за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочения по-горе текст "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай. Касае за административно нарушение по ЗТИП, регулиращ обществените отношения, свързани със създаване на условия, които гарантират пускането на пазара на продукти, които не застрашават живота и здравето на потребителите. Фактът, че описаният в НП артикул е само един, из множеството стоки предлагани в магазина, не води автоматично до извод за маловажност на констатираното нарушение, което както и по -горе е изложено, е формално.

Правилно и законосъобразно административно наказващият орган е определил размера на административното наказание, като е наложил същото в предвидения в закона минимален размер от 250.00 лв. В случая е отчетено каква е стоката, по отношение на която е констатирано нарушение по ЗТИП, както и обстоятелството, че по отношение на този търговец не са били констатирани нарушения по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му при предходни проверки. Правилно и законосъобразно на търговеца, предвид на това, че същият е ЮЛ, е наложено административно наказание - имуществена санкция.

Ето защо съдът намира, че доколкото следва да бъде приложен правилно закона, в случая чл.27 ал.2 от ЗАНН и отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, като се касае за такова, което не е с висока обществена опасност, доколкото не се установи, че от същото са настъпили вредоносни последици и липса на данни за други нарушения от този вид от страна на дружеството размерът на имуществената санкция следва да бъде минималната предвидена в закона, поради което съдът намира, че санкцията е определена правилно при съблюдаване минималния и максималния размер, които закона предвижда и обуславящите отговорността обстоятелства, предвид което съдът намира, че са спазени изискванията на чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата инстанция. В НП е посочена нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. С оглед на горните съображения съдът счита, че доколкото се установи осъществяването на нарушението издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № ННП-05/04.01.2017г. на началник отдел Регионален отдел „Надзор на пазара“- Североизточна България при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадено въз основа на АУАН № ННП-05/29.07.2016г. с което на основание чл.52г, чл.52б и чл.52д от Закона за техническите изисквания към продуктите са наложени 3 бр. административни наказания- „имуществена санкция” в размер на по 250 / двеста и петдесет / лева на „Белуши” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя С.Д.Д., ЕГН ********** за извършени 3 бр. административни нарушения по чл.4б т.1 от ЗТИП във вр. с чл.17 ал.1 и 2 от НСИОСИ, чл.4б т.2 от ЗТИП във вр.с чл.6 ал.1 и 3 от НСИОСИ и по чл.4б т.4 от ЗТИП във вр.с чл.11 ал.3 от НСИОСИ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред САС, считано от датата на съобщаването му.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                                          / М. ХРИСТОВ /