РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Велико Търново, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102330 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД - град София срещу ИВ. Ц. Ц.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че на 18.06.2019 година между
"Вива кредит" ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 5533412,
съгласно който дружеството му е отпуснало заем в размер на 2 000.00 лева, като с
подписването на договора И.Ц. е удостоверил, че е получил дадената в заем сума, за
което е подписал и Разходен касов ордер № 128 от 18.06.2019 година. Сочи, че
ответникът е поел задължение да върне горепосочената сума, ведно с уговорената
договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи на 30 равни
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 121.09 лева или общо дължимата
от него сума е уговорена в размер на 3 632.70 лева. Твърди, че ответникът не е
извършвал плащания по договора. Посочва, че начислената договорна лихва е в размер
на 516.40 лева, за периода от 02.07.2019 година до 11.08.2020 година - датата на
последната погасителна вноска. Твърди, че на ответника е начислена и лихва за забава
в размер на 179.23 лева за периода от 03.07.2019 година до датата на подаване на
заявлението в съда – 27.04.2021 година. Навежда доводи, че на 04.05.2020г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на което, заемодателят е цедирал на
1
ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем, ведно с всички
привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на
цедента прилага към исковата молба уведомление до ответника в съответствие с чл. 99
ал. 3 ЗЗД. Твърди, че за вземанията си се е снабдител със заповед за изпълнение по
Ч.гр.д. № 1573/2021г. на ВТРС. Направено е искане да бъде прието за установено по
отношение на ИВ. Ц. Ц., че дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД - град София сумата в размер на 2 000.00 лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 5533412 от 18.06.2019 година; сумата в размер на 516.40
лева – договорна лихва за периода от 02.07.2019 година до 11.08.2020 година и сумата
в размер на 179.23 лева – лихва за забава за периода от 03.07.2019 година до 27.04.2021
година, за които суми е издадена Заповед № 643 за изпълнение на парично задължение
от 01.06.2021 година по Ч.гр.д. № 1573/2021 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по
делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба. Развива подробни съображения, че предявените по делото искове са
процесуално недопустими, а по същество неоснователни. Навежда доводи, че ищецът
по делото не е материално легитимиран за предявяване на исковете, както и че и с
приложения по делото договор за прехвърляне на парични задължения не е
прехвърлено вземането срещу ответника. Освен това посочва, че ответникът не е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. На следващо място развива
съображения за недействителност на сключения договор за паричен заем. Направено е
искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем "Viva
Premium 14" № 5533412 от 18.06.2019 година /л. 8-10/ се установява, че "Вива Кредит"
ООД - град София е предоставило на ответника кредит в размер на 2 000.00 лева, като
последният се задължил да върне сумата на 30 равни двуседмични вноски - първата с
падеж на 02.07.2019 година, а последната - на 11.08.2020 година, всяка в размер на
121.09 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно
разглеждане. Видно от чл. 1, ал. 3 от договора страните са уговорили такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
1 116.30 лева, а общия размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане е 3 632.70 лева, т. е. уговорената между страните договорна лихва е в
размер на 516.40 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в тридневен
срок от усвояване на сумата заемателят се задължава да предостави на заемодателя
едно от посочените в договора обезпечения, като в случай на неизпълнение на това
2
задължение заемателят дължи неустойка в размер на 744.30 лева. В този случай
размерът на погасителните вноски става 145.90 лева, а общото задължение по договора
става в размер на 4 377.00 лева. Уговореният между страните Годишният процент на
разходите е 49.37 %. В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя уговорената сума, както и че договорът има
сила на разписка за предадената, съответно - получената сума. По делото е приложено
и заверено колие на Разходен касов ордер № 0128 от 18.06.2019 година; Тарифа на
"Вива Кредит" ООД /л. 11/, от което се установява, че отпуснатата в заем сума в размер
на 2 000.00 лева е предадена на ИВ. Ц. Ц. на 18.06.2019 година. По делото е приложено
и заверено копие на Тарифа на "Вива Кредит" ООД, приложима към договор за
паричен заем "Вивакредит план" /л. 12-14/.
От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година /л. 15-18/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД - град София свои ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, които същият е отпускал на
свои клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора.
С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 19/ цедентът е потвърдил,
че индивидуализираните в Приложение № 1 от 04.05.2020 година вземания са
прехвърлени на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 24/.
От представеното по делото заверено копие от извлечение от Приложение № 1
от 04.05.2020г. /л. 20-22/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е
цедирало на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за заем, като са
посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя,
датата на договора, главницата и др. По делото е приложено и Уведомление до
ответника, с което ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента и по договора
за цесия /л. 23/ го уведомява за извършеното прехвърляне на задълженията му по
процесния договор за заем, което е връчено на ответника, ведно със съобщението по
чл. 131 ГПК.
Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л. 105-110/ сумите по претендираните вземания за главница, договорна
лихва, неустойка, разходи за такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за забава
не са платени. Видно от предоставените от ищеца справки, за погасяване на
задълженията по договор за паричен заем Viva Premium 14 № 5533412 от 18.06.2019 г.,
не са отчетени никакви плащания. Неплатените от ответника суми по договора за
кредит са в общ размер на 4 731.23 лева, като в това число по пера, както следва:
главница в размер на 2 000.00 лв.; договорна лихва в размер на 516.40 лв.; такса за
експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 1 116.30 лв.; неустойка
поради непредставяне на едно от договорените в чл. 4 от договора обезпечения на
3
задълженията в размер на 744.30 лв.; такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 175.00 лв.; обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на
179.23 лева. По отношение на процесиите вземания, счетоводството на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД е водено
редовно.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1573 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.06.2021 година е издадена Заповед №
643 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ИВ. Ц. Ц.
сумата в размер на 2 000.00 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за
паричен заем № 5533412 от 18.07.2019 година; сумата в размер на 516.40 лв. -
договорна лихва за периода от 02.07.2019 година до 11.08.2020 година, сумата в размер
на 179.23 лв. - лихва за забава за периода от 03.07.2019 година до 27.04.2021 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
31.05.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо
в размер на 103.91 лв., представляваща направени по делото разноски, от която 53.91
лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за
вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на
вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето
на вземанията по кредита на ищеца с договора за цесия, за който ответникът е
надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
4
В случая по делото кредитодателят по договора за паричен заем с ответника е
прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по него на ищцовото дружество въз
основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година и Приложение № 1 от 04.05.2020г. към него, в което цедираното вземане е
индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие договорът за цесия е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент
страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като
цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие
спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а
е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за
прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде
обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да
бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Законодателят не е
предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва забрана
съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно
упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. №
5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото да
приложени доказателствата, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително по
липсват доказателства ищецът да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията преди образуване както на заповедното, така и на исковото производство.
Към исковата молба обаче са приложени преписи както от уведомлението по чл. 99, ал.
3 ЗЗД, така от посоченото по-горе пълномощно. Следва да се има предвид, че с
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и същата поражда действие по
отношение на него, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД /Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г. на II т.о. на ВКС/. Настоящият съдебен състав приема, че е налице
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това връчването е
извършено по реда на чл. 47 ГПК, чрез назначения на ответника особен представител.
В този смисъл е и константната практика на съдилищата, включително Решение № 198
от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о. на ВКС. Както бе посочено по-горе, за
уведомяването на длъжника законодателят не е предвидил специален ред или форма за
връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на
съобщения до ответника се извършва по правилата, предвидени в чл. 37 и сл. ГПК,
включително по реда на чл. 47 ГПК. Фингираното връчване на съдебните книжа не
засяга редовността на уведомяването, като следва да се вземе предвид, че в случая е
налице недобросъвестно поведение от страна на самия длъжник, от което същият не
може да черпи изгодни за себе си правни последици. Ето защо следва да се приеме, че
5
ответникът сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното
прехвърляне на вземанията. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че
ответникът не може, чрез особения си представител, да противопоставя възражения
както за недействителност на договора за цесия, така и за ненадлежното си
уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което неоснователно се явява и възражението
на особения представител в тази насока. Нещо повече, длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
него лице преди да е уведомен за цесията /Решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. №
566/2009г. на I т.о. на ВКС и Определение № 987 от18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г.
на IV г.о., ВКС/. Ето защо непредставянето на оригиналите на договора за цесия и
Приложение № 1, а само на документите, касаещи длъжника по процесния договор, не
могат да доведат до неблагоприятни последици за ищцовото дружество. В случая по
делото липсват както твърдения, така и каквото и да е доказателства ответникът да е
платил преди да му е връчен препис от исковата молба на лице различно от цесионера,
поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът е титуляр на вземанията
по процесния договор за потребителски кредит.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника
сумата в размер на 2 000.00 лв., което обстоятелство последният е потвърдил с
подписването на самия договор и се установява и от приложения по делото Разходен
касов ордер № 0128 от 18.06.2019 година; Тарифа на "Вива Кредит" ООД /л. 11/. Това
от своя страна е породило задължението му да върне заетата сума, заедно с
уговорената договорна възнаградителна лихва в размер на 516.40 лева или общо
сумата в размер на 2 516.40 лв. на 30 равни двуседмични вноски, всяка от които в
размер на 83.88 лева. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза сумите по договора за кредит за главница, договорна лихва и
законна лихва за забава не са платени, както дължимата и неизплатена сума за
главница е в размер на 2 000.00 лв.; сумата за договорна лихва е в размер на 516.40 лв.;
а сумата за обезщетение за забава /мораторна лихва/ е в размер на 179.23 лева.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че действително по
аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в
производството вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което
и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител.
В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че вземанията за такса за експресно
разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение и за разходи и
6
такси за извънсъдебно събиране, предвидени в договора за паричен заем се основават
на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или
добрите нрави, но доколкото същите не се претендират в настоящото производство,
съдът не дължи изрично произнасяне в тази насока.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 2 000.00 лева, представляваща главница по Договор за паричен
заем № 5533412 от 18.07.2019 година, за сумата в размер на 516.40 лева – договорна
лихва за периода от 02.07.2019 година до 11.08.2020 година и сумата в размер на
179.23 лева – мораторна лихва за периода от 03.07.2019 година до 27.04.2021 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 31.05.2021 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 643 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021
година по Ч.гр.д. № 1573/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер общо на 846.09
лева, от които за държавна такса в размер на 126.09 лева, за депозит за назначаване на
особен представител на ответника – 420.00 лева, за депозит за ССчЕ – 200.00 лева, като
същевременно дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер на минималния
такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният
представител на ищеца е изготвил и подал единствено писмени молби по делото,
респективно - за заповедното производство ответникът дължи заплащането на
разноски в размер на 103.91 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. Ц. Ц. от г*, с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 2 000.00 лева
/две хиляди лева/ - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
паричен заем № 5533412 от 18.06.2019 година, СУМАТА в размер на 516.40 лева
/петстотин и шестнадесет и четиридесет стотинки/ договорна лихва върху главницата
за периода от 02.07.2019 година до 11.08.2020 година, СУМАТА в размер на 179.23
7
лева /сто седемдесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ - представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.07.2019 година до 27.04.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 31.05.2021 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 643 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021
година по Ч.гр.д. № 1573/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА ИВ. Ц. Ц. *, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* сумата в
размер на 846.09 лева /осемстотин четиридесет и шест лева и девет стотинки/,
представляваща направените от дружеството в исковото производство съдебни
разноски, както и сумата в размер на 103.91 лева /сто и три лева и деветдесет и
една стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1573 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2021 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8