Р Е Ш Е Н И Е
№
204 гр.Пазарджик 16.07 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №404 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 във връзка с чл.317 и 310 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено
по гр.д.№ 962 по описа за 2019 година е признато за незаконно и отменено уволнението на Г.А.М. ЕГН ********** ***,
извършено с Заповед № 3/01.08.2019г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ –
поради съкращаване в щата, на работодателя "Н.Ч.В.-1946", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. В., представлявано от
председателя В.П.Р., и е отменено.
Възстановена
е Г. М. предишната работа „библиотекар” в "Н.Ч.В.-1946“.
Осъдено
е "Н.Ч.В.-1946“ да заплати на Г.М.
988,80лв.(деветстотин осемдесет и осем лева и 80ст.) – обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за оставане без работа след уволнението за периода от 12.08.2019г. до 20.09.2019г.,
ведно със законната лихва считано от 20.09.2019г. до окончателното плащане,
като е отхвърлен иска над този размер и до пълния претендиран такъв от 1217,06лв.
и за периода от 01.08.2019г. до 12.08.2019г., както и за законната лихва върху
разликата, като неоснователен.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от
Г.М.,само в частта ,
в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 225,
ал. 1 от КТ за размера над 988,80 лева за периода от 12.08.2019 г. до
20.09.2019 г., до пълния размер 4401,60 лева за оставане без работа за 6 месеца
след незаконното уволнение за периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2020 г.
В тази част решението било
неправилно, тъй като съдът приел, че се претендира единствено обезщетение за
оставане без работа в периода от 01.08.2019 г. до 20.09.2019 г. в размер
1217,06 лева, като освен това погрешно е приел, че уволнението е извършено на
12.08.2019 г., а не на 01.08.2019 г.
В исковата молба било посочено , че претенцията е за обезщетение
на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за цялото
време ,в което ищцата е била без работа ,поради уволнението. Посочен бил периода, от датата
на уволнение -01.08.2019 г., до датата на предявяване на иска - 20.09.2019 г. ,тъй
като не било известно докога ще бъде без
работа. Ако в тази част петитумът на исковата молба е бил неясен, съдът
следвало да изиска установяване на действителната воля, която да се отрази в
доклада. Неправилно съдът приел, че уволнителната заповед е връчена на
12.08.2019 г,основавайки се на свидетелски показания , което било недопустимо.
И към момента била без работа
в резултат на незаконното уволнение и търпяла щети, които ответникът следвало
да обезщети.
Конкретно искане в жалбата не е направено.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция процесуалният представител на жалбоподателката е уточнил ,че счита
решението за непълно и съдът не се е произнесъл по цялото искане- за сумата
4401,60 лева за периода от 1.08.2019 година до 31.01.2020 година.
Поради това делото е върнато на
първоинстанционния съд , който по реда на чл.250 от ГПК е постановил
решение/неправилно е нарекъл акта си определение/.
С решението си съдът е оставил без уважение молбата за допълване
на решението ,като е изложил мотиви,че се е произнесъл по цялото искане , така
както е направено.
Така постановеното решение не е обжалвано.
Следователно – предмет на въззивното
производство , съобразно нормата на чл.269 от ГПК е само решението в тази част
, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 1217,06лв. и за
периода от 01.08.2019г. до 12.08.2019г.По този начин е подържана претенцията и
от представителят на жалбоподателката в проведеното съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
Писмен отговор на жалбата не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на
спора ,взе предвид следното:
Решението в частите ,с които е признато
за незаконно и отменено уволнението на Г.М. и съответно е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност е влязло в сила.
Влязло е в сила и в осъдителната част по
иска по чл.225 от ГПК ,с която е присъдено обезщетение за оставане без работа за периода от 12.08.2019
до 20.09.2019 година в размер на 988,80 лева.
Жалбата при това положение има предмет
обжалване в отхвърлителната част до пълния размер 1217,06 лева и за периода от
1 до 12.08.2029 година.
Не е необходимо да се обсъжда предявен
ли е надлежно иск за период от шест месеца в по-голям размер ,тъй като няма
произнасяне на съда в такъв смисъл.
За да се произнесе по съществото на
спора ,съдът взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Ищцата Г.М. е изложила основанията си и
е направила искане за отмяна на наложеното и уволнение и възстановяване на
работа.
Тя сама в исковата молба е посочила ,че
към датата на уволнението ползвала отпуск по болест от 30.07.2019 г. до
9.08.2019 година.Подробни обстоятелства за претенцията по чл.344 ал.1 т.3 от КТ
във връзка с чл225 от КТ не са изложени.
Формулирайки петитума на исковата молба
е направила искане за присъждане на обезщетение за целия период ,за който е
останала без работа , като е конкретизирила периода от датата на
уволнението,която според нея е 01.08.2019 година до датата на предявяване на
иска.Посочен е и конкретен размер – 1217 лева.Така е изготвен и доклада по
делото и процесуалният представител на ищцата не е възразил по него.
В писмения си отговор ответникът не
изложил конкретни доводи ,относими към този иск.
Съдът , прие за установено следното:
По делото е представен болничен лист ,
от който е видно ,че ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност
за периода от 30.07.2019 година до 9.08.2019 година.
Във второто проведено съдебно заседание
в становище на процесуалния представител е отразено изложение за претенция по
иска по чл.225 от КТ за целия период на оставане без работа шест месеца и в
по-висок размер.Предприемани са действия и по други изменения,които впоследствие са оттеглени и
от изявленията не става ясно направено ли е изменение на иска , изразяващо се в
неговото увеличение или не.Съдът не се е произнесъл с нарочно определение.
Както вече беше посочено , при положение
,че съдът е отказал да уважи молба по чл.250 от ГПК и това негово решение не е
обжалвано , то жалбата в тази част вече е лишена от предмет ,като е без
значение дали има заявена претенция или поради пропуск на съда няма произнасяне
или не е налице надлежно заявена претенция с такива параметри.
За да уважи иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ съдът е съобразил заключението на експерта относно
трудовото възнаграждение ,което по правилата на чл.228 от ГПК следва да
бъде съобразено при определяне размера
на обезщетението.за времето ,за което е заявена претенцията ,съдът я е счел за
основателна за периода от 12.08. до 20.09 2019 година – така както е заявена и
е определил размера на дължимото обезщетение.
За да определи началния момент ,съдът е
приел в мотивите си,че надлежно връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е извършено на 12.08.2019 година ,като се е позовал на
събраните гласни доказателства , които са напълно допустими.Коментирал е
наличието и на друга заповед от 1.08.2019 година със същото съдържание.
Самата ищца не излага каквито и да било
твърдения за момента на връчване на заповедта , а твърди,че за периода от
30.09. до 9.08.2019 година е била в отпуск по болест , което се установява и от
представения болничен лист.
Същественото за разрешаване на спора е
не толкова кога е връчена заповедта ,въпреки ,че би следвало решаващите мотиви
на съда по иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ да обвързват страните,а отговора на
въпроса за този период от 1.08.2019 година до 12.08.2019 година ищцата била ли
е без работа ,поради незаконното уволнение.Видно от данните по делото , тя е
ползвала отпуск поради заболяване,следователно претенцията и за този период е
неоснователна.
Размера на обезщетението ,като е
съобразил нормата на чл.228 от КТ и заключението на експерта е определен
правилно от съда.
При така изложеното , съдът намира ,че
жалбата ,в частта ,в която има предмет е неоснователна и решението следва да
бъде потвърдено.
Съдът се е произнесъл в рамките на
заявената претенция ,като е съобразил всички доказателства по делото и правилно
е определил размера на дължимото обезщетение и периода,за който се дължи
такова.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В.
, постановено по гр.д.№ 962 по описа за 2019 година в частта ,с която е отхвърлен иска
на Г.М. против Н.Ч.В. -1964 над размера от 988,80 лева до пълния претендиран такъв от 1217,06лв. и за
периода от 01.08.2019г. до 12.08.2019г., както и за законната лихва върху
разликата, като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.