№ 2576
гр. София, 26.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110157264
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба насочена против СО, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 112.24лв. – регресно вземане по изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-251541 по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, полица № 93001610030577, с период на застрахователно
покритие 21.04.2016г. – 20.04.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на претендираното
обезщетение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41311/2021г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 07.04.2017г., около 10.20часа, лек автомобил „Ауди А8“ с ДК № ********,
управляван от С.И., движейки се в гр. С., /улица/, с посока на движение от бул. С. към
/улица/ пред № 79, попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно /дупка/, при което са причинени щети по МПС-то. Твърди се, че за настъпилото
ПТП е съставен протокол № 1673836/07.04.2017г. Сочи се, че автомобилът е бил
застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, полица № 93001610030577, с
период на застрахователно покритие 21.04.2016г. – 20.04.2017г., като в тази връзка при
ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 0000-1261-17-251541, по която
е определено и изплатено на 30.05.2017г. застрахователно обезщетение на собственика
на уведеното МПС С.Й. в размер на 102.24лв. – имуществени вреди, представляващи
стойността на увредена задна дясна гума на автомобила, като се сочи, че са сторени и
ликвидационни разноски в размер на 10.00лв. Навеждат се доводи, че ПТП-то се е
осъществило на територията на Столична община, като ответникът в качеството му на
стопанин на пътя не е изпълнил задължението си да осигури безопасно преминаване по
пътното платно, поради което дължи възстановяване на претендираната сума. Твърди
се, че с изплащане на процесното обезщетение ищецът, на основание чл. 410 КЗ
встъпва в правата на застрахования.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от Столична
1
община, с който исковата претенция се оспорва изцяло. Оспорват се обстоятелствата,
индивидуализирани с исковата молба, досежно настъпване на ПТП-то, като се сочи, че
липсват доказателства за механизма на същото. Оспорват се твърденията на ищеца, че
причината за настъпване на произшествието е неравност на пътя /дупка/, респективно
се твърди, че ответникът не носи отговорност за настъпилите щети. На следващо място
се сочи, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение без да е
налице основание за това, доколкото на първо място липсвали данни, че общите
условия по застраховката са приети от застрахования, а на следващо място се сочи, че в
графите допълнително покрити рискове липсвало отбелязване „гуми“ Сочи се, че не са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което
се прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не била ясна и степента на износване
на процесната гума, както и дали същата била за движение при летни или зимни
условия. Навеждат се доводи за съпричиняване от страна на водача, на застрахования
при ищеца автомобил, като се сочи, че в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП същият се е
движел със скорост, която не е била съобразена с пътната обстановка.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против СО, с която е предявен установителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 112.24лв. – регресно вземане по изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-251541 по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, полица № 93001610030577, с период на застрахователно
покритие 21.04.2016г. – 20.04.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на претендираното
обезщетение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41311/2021г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав.
С доклада по делото за съвестно разглеждане е прието релвираното от ответника
възражение за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му
е позволила да спре или да избегне препятствието на пътя.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване в негова тежест е да
установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действия на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, изразяващи се в
2
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с
пътната обстановка, която не му е позволила да спре или да избегне препятствието на
пътя.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и собственика на
лек автомобил „Ауди А8“ с ДК № ******** са били налични облигационни
правоотношения, породени от сключен договор за застраховка „Каско на МПС“,
полица № 93001610030577, с период на застрахователно покритие 21.04.2016г. –
20.04.2017г., че във връзка с настъпило застрахователно събитие при ищеца е заведена
преписка по щета № 0000-1261-17-251541, по която е определено и изплатено на
30.05.2017г. застрахователно обезщетение в размер на 102.24лв., както и че са сторени
ликвидационни разноски в размер на 10.00лв.
Съдът съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на разпитания свидетел СВ. Й. ИВ., който е управлявал увреденото МПС
на процесната дата и заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужният опит и
професионална квалификация, изведе следния механизъм на настъпване на процесното
ПТП, а именно: на 07.04.2017г., свидетелят С.И., управлява лек автомобил „АУДИ А
8“ с ДК № ******** в гр. София, движейки се по бул. К.М.Л., с посока на движение от
бул. С. към /улица/, като в района на № 79, попада в необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно /дупка/, при което са увредени задната дясна гума и
задната дясна джанта на автомобила.
Така изведеният механизъм на произшествието намира опора в заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице, което притежава
нужния опит и професионална квалификация. Изведеният механизъм на
произшествието се потвърждава и от показанията на свидетеля И., както и от
приложеното на л. 6 по делото копие на „Протокол за ПТП“ № 1673836/07-04.2017г.,
което в проведеното открито съдебно заседание беше предоставен на свидетеля, като
същият заяви, че положеният подпис в графа участник № 2 е негов. В подкрепа на
изложеното са и останалите приобщени писмени доказателства – Предложение
декларация, Сметка № Р002303571, Уведомление за настъпило застрахователно
събитие, талон за оглед на автомобил № R1000114223/21.04.2016г. и Опис заключение.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Не е спорно по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
изправно състояние носи Столична община. Лицата, които стопанисват пътя, следва да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места
служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл.
167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода, че ответникът е
пасивно легитимиран по предявения иск.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, вещото
лице сочи, че е налице причинна връзка между процесното ПТП и вредите по
автомобила, в частност увреждането на задна дясна гума и задна дясна джанта.
Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил
„Ауди А8“ с ДК № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на ПТП-то, според заключението на вещото лице е в размер на 225.37лв.,
като съдът съобразявайки принципа на диспозитивното начало намира, че претенцията
следва да бъде уважена за сумата от 112.24лв., размерът за който е предявен иска.
3
Неоснователно е възражението на ответника, че процесното увреждане не
представлява покрит риск, доколкото видно от приложеното на л. 7 по делото копие на
Застрахователна полица № 93001610030577, същата е със застрахователно покритие за
периода от 21.04.2016г. до 20.04.2017г, а процесното ПТП е настъпило на 14.07.2021г.,
респективно в срока на застрахователно покритие. В Раздел „Застраховка „Активна
грижа на пътя““ са посочени и покрити рискове, като за такива според договора се
признават последици от злополука при ПТП, каквото в процесния случай несъмнено е
налице. Отделно от изложеното в Раздел IX, чл. 26.5 от Общите условия на ищеца е
предвидено, че застрахователят не обезщетява за увреждания на гуми и емблеми, с
изключение на случаите на ПТП, регистрирано с Протокол издаден от „Пътна
полиция - КАТ“. От приложеното на л. 6 по делото копие на Протокол за ПТП, се
установява, че процесното произшествие е посетено от органи на МВР, като за
същото е изготвен Протокол за ПТП № 1673836/07.04.2017г. Настоящият съдебен
състав намира за ирелевантно за предмета на делото обстоятелството дали процесният
автомобил е бил оборудван с гуми, предназначени за движение при зимни или летни
условия, доколкото това не би предотвратило настъпването на увреждането.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А8“ с ДК № ********, в
частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да спре или да избегне
препятствието на пътя. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер 580.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 25.00лв. – държавна такса в исковото
производство, 30.00лв. – депозит за свидетел, 350.00лв. – депозит вещо лице и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че СО, с
адрес: /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с 49 ЗЗД, сумата от
112.24лв. - регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № 0000-1261-17-251541 по имуществена застраховка „Каско на МПС“, полица №
93001610030577, с период на застрахователно покритие 21.04.2016г. – 20.04.2017г., с
включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 14.07.2021г. до окончателно изплащане на
претендираното обезщетение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
4
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41311/2021г., по описа на СРС, III ГО,
180-ти състав.
ОСЪЖДА СО, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 вр с ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 580.00лв. – разноски за исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5