РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Благоевград, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101074 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от “БАНКА ДСК” АД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписвания, ЕИК *********, и със седалище и адрес на
управление гр. София, Община „Оборище”, ул. “Московска” № 19, представлявано от Д. Н.
Н. - И. Изпълнителен Директор на „БАНКА ДСК” ЕАД и Д. Д. М.- Изпълнителен Директор
на „БАНКА ДСК” ЕАД, чрез старши юрисконсулт Ст. К. Д., против Д. Х. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. и Н. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. .
Ищецът е предявил срещу ответниците при условията на субективно пасивно съединяване
искове за обявяване на недействителни спрямо него на действията на ответниците, с които
го увреждат, а именно сключеният между Д. Х. М., от една страна, в качеството му на
,дарител”, и Н. Д. М., от друга страна, в качеството й на „дарен” договор за дарение, за което
е съставен Нотариален акт № 63 , том II, pen № 2573, дело 240 от 29.03.2021г по описа на
нотариус И. К., с pen № 241 на НК за дарение на недвижим имот вписан в Служба
вписвания гр. Благоевград към Агенцията по вписванията София с вх. per № 1879, акт №
147, том VI, дело 614 от 01.04.2021 г по отношение на следния недвижим имот: СГРАДА с
идентификатор № 04279.611.15.2 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и единадесет точка петнадесет точка две) изградена в поземлен имот с
идентификатор № 04279.611.15 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и единадесет точка петнадесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Благоевград с ЕКАТТЕ 04279 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет,) община Благоевград, област Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-
32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
17.02.2021г., с предназначение „Хангар, депо, гараж“, с площ от 17,00 квадратни метра, брой
етажи 1 (един) с адрес на имота: град ** (***) при граници (04279.611.11) представляващ
съгласно документ за собственост: Масивен гараж, построен в западната част на Парцел XII:
(дванадесети) пл. № 126 (сто двадесет и шест), квартал 40 (четиридесети) по плана на град
Благоевград, при граници съседи: улица, наследници на И. Х., Д. А. М. и И. К.
Ищецът твърди, че има качеството кредитор спрямо ответника Д. Х. М. по силата на
Договор за кредит за текущо потребление от 13.10.2020г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД,
1
в качеството на кредитор, от една страна и от друга страна Д. Х. М., в качеството на
кредитополучател. Сочи, че по силата на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 60 000 лв., със срок на
погасяване 120 месеца и се погасявал при условията на договора за кредит и всички
приложения към него. Поддържа, че кредитът бил обезпечен със залог на вземане по сметка.
Поради допусната забава в плащанията по главница и лихви съгласно уговореното в
договора за кредит е предприел действия за събиране на вземането по съдебен ред, като е
изпратена и покана-уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 0070-20-
000029/20.06.2023г., връчена чрез ЧСИ Ал. ЦаЗаявява, че било подадено и заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до Районен съд -
Благоевград срещу Д. Х. М., за което било образувано частно гражданско дело № 1667/2023г.
по описа на Районен съд - Благоевград и е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, за сумите както следва: сума в размер на дължимата главница е в размер
на 49 210,26 лева (четиридесет и девет хиляди двеста и десет лева и двадесет и шест
стотинки) и дължима договорна лихва (възнаградителна) лихва за периода от 07.04.2023г. до
17.07.2023г.- 2 290,95 лева ( две хиляди двеста и деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки
) и обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 21.06.2023 до
17.07.2023 -28,12 лева (двадесет и осем лева и дванадесет стотинки) и начислена законна
лихва от датата на предсрочна изискуемост-18,07.2023г до10.08.2023г -в размер на 412,17
лева (четиристотин и дванадесет лева и седемнадесет стотинки) и законна лихва върху
главницата от дата на подаване на заявлението по пощата до изплащане на вземането и
заемни такси в размер на 120 лева (сто и двадесет лева) и държавна такса в размер на
1041,23 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ. Излага, че въз основа на издадения изпълнителен
лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 1180/28.08.2023г. при
ЧСИ Александър Цанковски, като вземането до настоящия момент не било погасено и
имало висящо изпълнително дело. На следващо място изразява позиция, че вземането на
„Банка ДСК” АД срещу ответника Д. Х. М., произтичащо от договор за текущо потребление,
сключен на 13.10.2020г., съгласно който Д. М. е кредитополучател, е възникнало преди
датата на извършването на атакуваната с настоящата молба договор за дарение на
недвижими имоти. Навежда, че договорът за кредит бил сключен 13.10.2020г., а договорът
за дарение бил от 29.03.2021г, т.е. вземането е възникнало преди датата на извършването на
атакуваната с настоящата молба договор за дарение на недвижими имоти 29.03.2021г. Смята,
че описаният договор е сключен на дата, предхождащи датата на договора за дарение
(29.03.2021 г.), съгласно, който договор ответникът Д. Х. М., от една страна, в качеството му
на “дарител”, и ответницата Н. Д. М. от друга страна, в качеството и на „дарен”, са
сключили договор за дарение, с който Д. Х. М. е дарил па дъщеря си имот на Н. Д. М.
процесната сграда с идентификатор №04279.611.15.2, подробно описана в исковата молба.
Счита, че чрез дарението ответникът Д. Х. М. е извършил валидно правно действие, с което
се прехвърля собствеността на недвижимия имот: Договорът за дарение е в писмена форма,
за което е съставен Нотариален акт № 63 , том II, per. № 2573 , дело 240 от 29.03.2021 г по
описа на Нотариус И. К. с per. № 241 на НК за дарение на недвижим имот вписан в Служба
вписвания гр. Разлог към Агенцията по вписванията София с вх. per. №1879, акт №147, том
VI, дело 614 от 01.04.2021г, като дарението е безвъзмездна сделка, а третото лице на което е
дарен имотът е низходящ (дъщеря) на дарителя. Заявява, че сключването на 29.03.2021 г. на
договор за дарение представлява действие на длъжника, с което уврежда кредитора „БАНКА
ДСК” АД по смисъла на чл. 135, ал. 1, изречение първо ЗЗД.
Ответниците изцяло оспорват предявените искове, като неоснователни, като се иска
тяхното отхвърляне. Ответниците не оспорват, че на 29.03.2021г. между Д. Х. М., в
качеството на дарител, и Н. М., в качеството на дарен, е бил сключен договор за дарение, по
силата на който Д. М. дарил на М. процесния недвижим имот. Ответницата М. оспорва
2
твърдението на ищцовото дружество, че същото има качеството кредитор спрямо ответника
Д. М.. Ответниците твърдят, че атакуваната сделка не уврежда интересите на кредитора,
като у М.и не е налице знание и намерение за увреждане на кредитора, от тяхна страна.
Ответникът М. сочи, че към датата на прехвърлителната сделка е бил изряден платец, като
описаният недвижим имот, има сантиментална стойност за него. Заявява, че е бил
абсолютно добросъвестен да дари на дъщеря си процесния недвижим имот, което е лично
негово желание. Ответникът М. не оспорва, че понастоящем е образувано изпълнително
дело, с дата на предсрочна изискуемост 13.07.2023г., по което като обезпечителна мярка е
наложена „запор“ върху пенсията му, като същият погасява задълженията, чрез запора на
пенсията и му остават средства крайно недостатъчни, за да покрива ежедневните си нужди.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство
субективно (пасивно) съединени конститутивни искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с които се
претендира спрямо ищеца да бъде обявен за относително недействителен горецитираният
договор за дарение, с който първият ответник Д. Х. М. е дарил на втората ответница Н. Д. М.
следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор № 04279.611.15.2, подробно описана в
исковата молба.
Уважаването на така предявените субективно съединени искови претенции е
детерминирано от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/ ищецът да е
кредитор на ответника Д. Х. М. по отношение на твърдяното в исковата молба вземане; 2/
последният чрез сключването на атакувания договор за дарение да уврежда имуществените
интереси на ищеца, свързани с удовлетворяване на вземането му, и 3/ да е налице знание за
увреждането у ответницата Н. Д. М..
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи съществуването на
визираните изисквания, с изключение на знанието за увреждане по отношение на
ответницата Н. Д. М., което съгласно оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД се
предполага. Ответниците следва да оборят предвидената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за
знание за увреждането. Именно в контекста на тези принципни положения е необходимо да
бъде потърсено разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя
разглежданият казус. В тази връзка трябва да се отчете следното:
Няма спор между страните, че ответниците Д. Х. М. и Н. Д. М. са баща и дъщеря. Това
обстоятелство се установява и от приетото по делото копие на Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. № 81/16.05.2024г., издадено от длъжностно лице при Община
Благоевград.
Не се спори и по факта, че двамата ответници на 29.03.2021г. са сключили оспорвания от
ищеца договор за дарение, по който Д. М. има качеството на дарител на имота, а
ответницата Н. М. – на дарен. Тези обстоятелства са били отделени с доклада по чл. 146, ал.
1 ГПК като такива, които се признават от страните, поради което не се нуждаят от доказване.
По повод изясняване на параметрите на сключената сделка, като доказателство по делото е
приобщен и самият Нотариален акт № 63 от 29.03.2021 г., том II, рег. № 2573, издаден по
нот. дело № 240 от 2021 г. по описа на кантората на нотариус И. К., с район на действие –
районът на РС – Благоевград.
По отношение наличието на качеството кредитор у ищцовото дружество спрямо ответника
Д. М. е нужно да се съобрази, че:
В производството по Павловия иск (както още е известен в правната теория и практика
искът по чл. 135 ЗЗД) съдът изхожда от положението, че вземането, което легитимира ищеца
като кредитор, съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба обстоятелства,
стига да не е отречено със сила на пресъдено нещо (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по
3
гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г.,
IV г. о. на ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о. на ВКС,
Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 295
от 24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013 г., I г. о. на ВКС). Юридическата логика на
обсъжданото разрешение е пределно ясна и тя се обосновава с два важни довода. Първо,
правоотношенията, от които произтича вземането на ищеца, не стават част от предметния
обхват на делото по Павловия иск, тъй като тези правоотношения (включително
съществуването им) могат да бъдат преценявани само в производството, чийто предмет са
(вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС). Второ, при
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД оспорената с него сделка се счита за несъществуваща
единствено по отношение на ищеца и ако неговото качество на кредитор впоследствие бъде
отречено (в процес относно съществуването на легитимиращото го вземане) или самото
вземане бъде погасено, относителната недействителност губи своя смисъл и няма да породи
никакво действие (вж. Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., III г. о. на
ВКС).
В конкретния казус ищецът е изложил в обстоятелствената част на исковата молба ясни и
безпротиворечиви твърдения, че има неудовлетворени парични вземания спрямо ответника
Д. М.. В тази връзка е посочил, че на 13.10.2020г. е сключил с Д. М. Договор за кредит за
текущо потребление, по който им качеството на кредитор, а Д. Х. М., има качеството на
кредитополучател. Изтъкнал е, че по силата на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 60 000 лв., със срок на
погасяване 120 месеца и се погасявал при условията на договора за кредит и всички
приложения към него. Поддържал е, че кредитът бил обезпечен със залог на вземане по
сметка. Поради допусната забава в плащанията по главница и лихви съгласно уговореното в
договора за кредит е предприел действия за събиране на вземането по съдебен ред, като е
била изпратена и покана-уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 0070-20-
000029/20.06.2023г., връчена чрез ЧСИ Ал. Ц.. Заявил е, че било подадено и заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до Районен съд -
Благоевград срещу Д. Х. М., за което било образувано частно гражданско дело № 1667/2023г.
по описа на Районен съд - Благоевград и е била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, за сумите, дължими по процесния договор за кредит. В тази връзка и в
подкрепа на твърденията си към исковата молба е представил копия на процесния договор за
потребителски кредит, Общи условия към договора за кредит, Погасителен план, договор за
залог на вземанията от 13.10.2020г., покана за доброволно изпълнение по изп.д., Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.08.2023г. по частно гражданско дело №
1667/2023г. по описа на Районен съд – Благоевград и ИЛ от 17.08.2023г., издаден въз основа
на тази заповед, Извлечение от счетоводните книги на ищеца от 11.08.2023г. Няма спор
между страните, че понастоящем е образувано изпълнително дело срещу ответника Д. Х. М.,
поради настъпила на дата 13.07.2023г. предсрочна изискуемост на Договор за кредит за
текущо потребление от 13.10.2020г. Същевременно ответниците не са релевирали доводи,
нито са ангажирали доказателства за това паричните притезания, на които ищцовото
дружество основава кредиторовото си качество, да са отречени със сила на пресъдено нещо.
Тъкмо обратното, паричните вземания по процесния договор за потребителски кредит са
установени с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение.
Така и в обобщение на казаното в предходните два абзаца следва да се приеме, че за
целите на сегашната съдебна процедура дружеството ищец притежава качеството кредитор
на ответника Д. М..
Във връзка с въпроса дали сключването на процесния договор за дарение уврежда
имуществените интереси на ищеца, свързани с удовлетворяване на вземанията му към Д. М.,
трябва да се отчете, че:
Увреждащо кредитора действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всеки правен и фактически
4
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника (вж. Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. №
754/2009 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 4224/2012 г., І т. о. на
ВКС). Прехвърлителната сделка с имуществен обект, числящ се към правната сфера на
длъжника, несъмнено е акт, увреждащ кредитора, понеже намалява активите на
длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредиторите (вж. Решение № 45
от 01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС). Именно поради факта, че за
обезпечаване вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника (на основание
чл. 133 ЗЗД) първият разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори,
в резултат на което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, се явява
увреждащо за кредитора (вж. Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г., ІV г. о.
на ВКС). Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането, което се атакува
посредством Павловия иск, притежава и друго имущество и на каква стойност е то (вж.
Решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 261 от
25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г., ІV г. о. на ВКС). Ето защо възражения, че длъжникът
разполага с имущество и извън разпореденото или че насрещната престация, получена
срещу последното, е равностойна на цената му, не са основание да се приеме, че не е налице
увреждане (вж. Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., І т. о. на ВКС). С оглед
изложените съображения неоснователно се явява и възражението на ответниците, че към
датата на прехвърлителната сделка ответникът Д. М. е бил изряден платец, като описаният
недвижим имот, имал сантиментална стойност за него. В тази връзка следва още веднъж да
се подчертае, че съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване
вземането на кредитора.
По повод знанието за увреждане следва да се има следното:
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е реализирана
след възникване на кредиторовото вземане (вж. Решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. №
915/2012 г., IV г. о. на ВКС, както и цитираното вече Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д.
№ 3396/2014 г., IV г. о. на ВКС). Доколкото договорът за потребителски кредит, на който
ищцовата страна основава вземанията си срещу ответника Д. М., е от 13.10.2020г., а
сделката, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена, е сключена след
това (на 29.03.2021г.), следва да се приеме, че за ответницата Н. М. е доказано наличието на
знание за увреждане.
В настоящия случай действието, което е увредило ищеца, е безвъзмездно (договор за
дарение). При това положение правото да се иска отмяната му възниква само и единствено
когато длъжникът е знаел за увреждането – арг. от чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Не е необходимо
знание за увреждането у дарените (ответницата Н. М.). В този смисъл без значение е
субективното психическо отношения на лицата, които са получили престацията от
длъжника. Дори и те да не са знаели за увреждането, техните интереси не могат да бъдат
предпочетени пред тези на кредитора, защото тези лица са получили имущество на
длъжника, без да са престирали насреща нищо. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е
израз на древното римско правило, че интересът на лице, което иска да избегне загуба (qui
certat de damno evetando), трябва да бъде предпочетен пред интереса на лицето, което иска да
реализира печалба (qui certat de lucro captando) /вж. А. Калайджиев – „Облигационно право.
Обща Част“, IV-то издание, 2007г., стр. 580-581/. При това положение възражението, че
дарената ответница не е знаела за увреждането е неоснователно, тъй като такова знание не е
необходимо предвид безвъзмездния характер на атакуваната сделка.
Така в крайна сметка се налага обобщаващият извод, че ищцовите претенции подлежат на
уважаване, тъй като се констатира наличието на предпоставките, включени във фактическия
състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а насрещните възражения на ответниците са
неоснователни.
Относно разноските:
5
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
сторените, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски в размер на общо 331,49 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение
на “БАНКА ДСК” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания, ЕИК
*********, и със седалище и адрес на управление гр. София, Община „Оборище”, ул.
“Московска” № 19, представлявано от Д. Н. Н.а - И. Изпълнителен Директор на „БАНКА
ДСК” ЕАД и Д. Д. М.- Изпълнителен Директор на „БАНКА ДСК” ЕАД, договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 63 от 29.03.2021 г., том II, рег. № 2573,
издаден по нот. дело № 240 от 2021 г. по описа на кантората на нотариус И. К.а, с район на
действие – районът на РС – Благоевград, който договор е бил сключен между Д. Х. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. . – като дарител, и Н. Д. М., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр.. – като дарен, с който договор за дарение Д. Х. М. е прехвърлил на Н. Д. М.
следния имот:
- СГРАДА с идентификатор № 04279.611.15.2 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка шестстотин и единадесет точка петнадесет точка две) изградена в поземлен
имот с идентификатор № 04279.611.15 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка
шестстотин и единадесет точка петнадесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Благоевград с ЕКАТТЕ 04279 (нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет,) община Благоевград, област Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-
32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
17.02.2021г., с предназначение „Хангар, депо, гараж“, с площ от 17,00 квадратни метра, брой
етажи 1 (един) с адрес на имота: град Благоевград, ул. „Николай Петрини“ № 44
(четиридесет и четири) при граници (04279.611.11) представляващ съгласно документ за
собственост: Масивен гараж, построен в западната част на Парцел XII: (дванадесети) пл. №
126 (сто двадесет и шест), квартал 40 (четиридесети) по плана на град Благоевград, при
граници съседи: улица, наследници на И. Х., Д. А.М. и И. К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
. и Н. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. .6 да заплатят на “БАНКА ДСК” АД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания, ЕИК *********, и със
седалище и адрес на управление гр. София, Община „Оборище”, ул. “Московска” № 19,
представлявано от Д. Н. Н. - И. Изпълнителен Директор на „БАНКА ДСК” ЕАД и Д.Д. М.-
Изпълнителен Директор на „БАНКА ДСК” ЕАД сумата от 331,49 лв. /триста тридесет и
един лева и четиридесет и девет стотинки/ представляваща съдебни разноски за
производството по гр. д. № 1074/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6