Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна, ………… .2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, Двадесет и трети състав, в публично
заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Дичева
адм. дело № 1246 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.220 ЗМ, вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалбата на „Гарван“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна,
срещу Решение към MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019
година с рег. № 32-157621/19.05.2021година на с.д. Директор на
Териториална дирекция (ТД) „Северна Морска“ към Агенция Митници, с което е отказано
да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на стока по
позиция № 2 по MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019година, определена и е нова
митническа стойност, извършена е корекция на MRN с промяна на тарифния код на
стока по позиция № 2 и са установени, за доплащане допълнителни държавни вземания за мита (А00)
в размер на 2695,52лева, окончателно антидъмпингово мито/А30/ 27898,64 (А30),
окончателно изравнително мито (А40) в размер на 7727,16лева, ДДС (В00) –
16649,33лв. , заедно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във
връзка с чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския
парламент и на Съвета от 09.10.2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (МКС), вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Жалбоподателят
твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че митническите органи неправилно са определили „справедливи цени“ на
стоката, тъй като понятието „справедливи цени“ е въведено в ЗМ от 01.01.2020
година, а вносът е осъществен през м. май 2019 година. Оспорва констатациите на
ОЛАФ за наличие на съмнение относно реалната стойност на стоките. Твърди, че
средната цена от 220 евро за един брой електрическо колело, е неправилно
посочена. Според жалбоподателят ОЛАФ не е служба, която може и има такива
правомощия да определя прагови стойности за различни видове стоки.
Митницата
обосновава своите съмнения като се позовава на Решение С- 291/2015 г. на СЕС,
само че в това решение се говори за стойност на покупни цени на сходни стоки, а
в конкретния случай митницата е определила стойността по § 3, тоест тя не се е
ръководила от правилата за сходни стоки.
Твърди,
че е нарушено правото му на изслушване, тъй като нито в писмото по чл. 22, § 7
от МКС, нито в обжалваното решение, се съдържат данни, от които може да се
направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност
отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. Сочи, че
не е спазено условието, предвидените в чл. 74, § 2 от МКС стойности да се
прилагат последователно и само ако не се открият договорни стойности за
идентични или сходни стоки, за най-голямо сборно количество от внасяните стоки
на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като са отчетени
всички разходи, да се премине към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от МКС.
Заявява, че в случая са налице вносове на идентични или сходни стоки на
територията на страната, но те са отхвърлени, понеже не са необичайно ниски,
което нарушава правилата за определяне на митническата стойност и определя
справедливите цени като минимални митнически стойности, което е абсолютно
забранено от чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС)2015/2447 на Комисията от
24.11.2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447). Според жалбоподателя не е ясно защо административният орган е
пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от
МКС, тъй като на митническите органи са представени документи – търговска
фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, износна
декларация, фактура за транспортните разходи, с които е доказана декларираната
митническа стойност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата.
Ответникът
– Директорът на ТД „Митница Варна“, с предишно наименование „Северна морска“
към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, излага становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
08.05.2019г, дружеството вносител „ГАРВАН“ ЕООД декларира на режим „допускане
за свободно обращение“ стоки , 181 колета, 5400 кг. бруто, държава на износ
Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна.
Стока
№2 от процесната митническа декларация е описана като „електрическо колело“ - 128 броя поз. 2-11“, деклариран код по
ТАРИК **********, 4094 кг. нето, 4248 кг. бруто, декларирана митническа
стойност за 1бр. ел. колело в размер на 59,18 лв.
Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени:
фактура № YWS 1.9032618 от 22.03.2019; ., опаковъчен лист, коносамент
№WMS19010844A, декларация от управителя на дружеството, че за стоката няма
направена застраховка, сертификат за непреференциален произход №
19С3307А5333/01503 от 25.03.2019г., фактури за митническо представителство,
спедиторска услуга и товаро-разтоварни такси, пълномощно, платежни нареждания
за внесени суми за мито и ДДС към бюджета, декларация за стойността D.V.I.
Съгласно
приложените документи изпращач и продавач на стоките е китайското дружество
YIWU ZUOZHUANG IMPORT&EXPORT CO.Q LTD.
Към
датата на регистриране на МД с MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019r. за стока №2
„електрическо колело“, произход Китай е деклариран код по ТАРИК **********,
попадащ в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/72 на Комисията от 17 януари 2019 година за налагане на
окончателно антидъмпингово и изравнително мито. Деклариран е допълнителен код
по ТАРИК С999 със ставка на окончателното антидъмпингово мито 62,10 % и
окончателно изравнително мито 17,2 %, предвидени за произведените електрически
велосипеди от други дружества.
С
писмо peг. индекс 32-119485/23.04.2020 г. от Европейската служба за борба с
измамите (OLAF), уведомяват административния орган за започнало разследване по
повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на
електрически велосипеди от КНР чрез подфактуриране и кражба на идентичност на
износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата
територия на Съюза. Разследването е във връзка с предоставена информация от
Европейската асоциация на производителите на велосипеди (Е АП В) и обхваща
стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10.
OLAF
е анализирал и сравнил получените данни от ЕАПВ с данните за вноса от
Surveillance II за периода от юли 2018 до февруари 2020 г., с цел
идентифициране на несъответствия във внесените в ЕС и изнесените от КНР
количества и в декларираната митническа стойност при внос в ЕС и при износ от КHP.
След извършен анализ на данните от Surveillance II, OLAF е определил праг от 220евро,
средна цена за брой, като най-ниската установена пазарна цена за най-евтините
модели велосипеди.
Според
чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., според който митническата стойност
на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение
в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. При определяне
на митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане
цена за внасяните стоки се прибавят елементите в съответствие с чл. 71 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Когато
в процеса на последваща проверка на основание чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ на
декларираната митническата стойност, митническите органи, пред които са
декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната митническа
стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се прилага разпоредбата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447). В този
случай и във връзка с чл. 48 от Регламент № 952/2013 митническите органи могат
да изискат допълнителна информация. Когато съмненията не отпадат, митническите
органи, преди да вземат окончателно решение, трябва да известят
заинтересованото лице, в писмен вид, относно основанията за съмненията си,
както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и
основанията за вземането се съобщават в писмен вид на въпросното лице.
С
писмо № 32-194089/ 07.07.2020г. от дружеството „ГАРВАН“ ЕООД са изискани за
нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни документи в потвърждение на това, че
декларираната стойност на стоките представлява действително платена или
подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.
Дружеството
вносител представя отговор с писмо №32-206974 от 17.07.2020 г.
На
основание горното е извършена проверка на точността и пълнотата на информацията
и придружаващите документи на процесната МД, включваща стока декларирана с код
по ТАРИК **********, попадащ в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73
на Комисията от 17 януари 2019 година и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/72 на
Комисията от 17 януари 2019 година за налагане на окончателно антидъмпингово и
изравнително мито.
След
разглеждане на представените документи за стока №2 по митническа декларация MRN
19BG002002007435R3/ 08.05.2019 г. е установено следното:
С
писмо № 32-206974/17.07.2020 г. в определения от митническите органи 10-дневен
срок, В.Н., в качеството си на управител на фирма „ГАРВАН“ ЕООД предоставя
писмени обяснения и декларира, че:
- не разполага със заверени копия от външнотърговски
договори с лица пряко или косвено свързани с доставката на стоката;
- за закупуването на стоките е изготвен
писмен договор с продавача, който представя с горепосоченото писмо;
- няма изготвено търговски досие на
фирмата;
- дружеството има търговски отношения с
продавача и не е налице никаква форма на свързаност между дружествата;
- дружеството не връща част от прихода на
продавача или на трето лице;
Със
същото писмо дружеството представя:
- банков документ за извършено плащане;
- договор от 02.03.2019г.
Представената
търговска фактура № YWS19032618 от 22.03.2019г. от Yiwu Zuozhuang
Import&Export Co., Ltd. е на стойност 5076 USD, посочено условие на
доставка CFR Варна, няма данни за начина и сроковете за плащане по сделката.
Представено
е 1 /един/ брой платежно нареждане за валутен превод от дата 03.01.2020г. до
Банка ДСК за сумата от 40622,80 USD с получател китайското дружество Yiwu
Zuozhuang Import&Export Co., Ltd., като основание за плащане са посочени
номера на 4 /четири/ броя фактури. В този случай не може да се определи каква
част от плащането е по процесната митническа декларация. Датата на нареждане на
превода е почти година след датата на издаване на търговската фактура.
Представено
е копие на договор за покупко-продажба от 02.03.2019г. с легализиран превод на
български език между „Гарван“ ЕООД и Yiwu Zuozhuang Import&Export Co.,
Ltd., в който фигурира сумата от 5076 USD за стока „хардуер и инструменти; авто
аксесоари; велосипеди“, посочен произход Китай и доставка: CFR.
Едновременно
с това в договора има следната информация относно доставката:
a. Условието на доставка е FOB Ningbo,
съгласно Incoterms 2010
b. Крайна дестинация - България, пристанище
Варна
Условията
ИНКОТЕРМС (International Commercial Terms) са разработени от Международната
търговска камара в Париж през 1936г. Те се вписват в договорите, фактурите и
транспортните документи със стандартизирани формули, обединени в 4 групи - Е,
F, С и D. Условието на доставка CFR - Cost & Freight (стойност и фрахт) с
посочено пристанище/пункт на разтоварването е цената на сделката, покриваща
стойността на стоката, транспортните, спедиторските и други административни
разходи до получаващото пристанище. Превозният договор се сключва от продавача.
Условието
на доставка FOB - Free on board (свободно на борда на кораба) с посочено
пристанище на натоварването е когато цената на сделката покрива стойността на
стоката и разходите до натоварването й на борда на кораба; договорът за превоз
се сключва от купувача. Така посочени две различни условия на договориране на
условията на доставка, както и датата на валутния превод спрямо датата на
фактуриране на стоката, засилват съмненията относно декларираната стойност на
декларираната стока.
Относно
условията по плащане по сделката в договора е посочено следното: забавено
плащане за период от 90 дни след пристигането на контейнера, период на
изпращане - 60 дена след получаване на аванса. Митническите органи са констатирали
неизпълнение на договорките, от страна на „Гарван“ ЕООД, залегнали в
представения договор с китайския му контрагент, а именно: Плащането е извършено
не до 90 дни след пристигането на контейнера, както е договорено, а след
8(осем) месеца - през януари 2020г. Също така няма предоставени никакви
доказателства, че има предплатен аванс от българското дружество към китайското,
което е необходимо условие залегнало в договора последното да експедира стоката
към купувача.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи
без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество
на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено
в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя
на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
Пред
митническите органи не са предоставени документи, доказващи по безспорен начин
декларираната митническа стойност. На основание горното и поради липсата на
документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност и които биха
дали пълна и непротиворечива информация за това какви цени на стоките в
пратката са били договорени, какви са сроковете и начините на заплащането им,
за административния орган са се породили съмненията относно реалността на
декларираната митническа стойност. Тези съмнения са и поради липсата на
категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на
стоката.
След
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи установяват, че за процесните стоки
са декларирани стойности, които съществено се различават от декларираните.
Предвид
горното и констатираната разлика в цените на сходни стоки не отпадат съмненията
относно точността на митническата стойност на внесените стоки. Във връзка с
гореизложеното, необичайно ниските цени на стоката „ел. колело“, декларирана от
дружеството вносител, е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната
митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., в
резултат на което е определена нова митническа стойност за стока №2 при
спазване на разпоредбата на чл. 74, пар. 1 от същия регламент - когато
митническата стойност на стоките не може да се определи на основание чл. 70, тя
се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) на параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоката.
В
тази връзка са съпоставени „сходни“ за по голям период от време и са установени
стойности, които не са необичайно ниски. За стока №2 от МД MRN
19BG002002007435R3 митническа стойност следва да бъде определена на основание
чл. 74, пар. 3, във връзка с чл. 144, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
както следва:
За
стока № 2:
Електрически велосипед, код
по ТАРИК ********** Нова митническа
стойност - 410,16 лв.
База
за определяне на митническа стойност - MRN 18BG0058707H0307476/ 13.11.2018г. -
„ЕЛЕКТРОВЕЛОСИПЕД“
Предвид
горното митническата стойност на стока №2 описана като „електрическо колело -
128 броя, поз. 2-И“ от процесната митническа декларация №19BG002002007435R3/
08.05.2019 г., класирана в код по КН 87116090, общо 128 броя следва да бъде
определена на основание чл.74, пар.З от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с
чл.144, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като се вземе
предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN
18BG0058707H0307476/13.11.2018 г. - 410,16 лв./бр.
Вносителят
„Гарван“ ЕООД, гр. Варна е уведомен за издаденото решение с писмо рег. № 32-157621/19.05.2021г.,
връчено на дружеството-вносител на 25.05.2021г., видно от приложеното на л. 1
от адм. преписка известие за доставяне.
Решението
е оспорено по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно
производство.
В
хода на съдебния процес като доказателство по делото са приети: превод на Сертификат за произход №
19С3307А5333/001503/25.03.2019 г.; превод на океанска товарителница B/L №
WMS19010844A; превод на опаковъчен лист от 22 март 2019 г.; превод на фактура №
YWS1903394B/29.03.2019 г.; превод на фактура № YWS1906046/7/01.06.2019 г.;
превод на фактура № YWS19032618/22.03.2019г.; превод на фактура №
YWS191812495А/25.12.2018г.; договор от 02.03.2019 г., ведно с превод; писмо,
рег. № 32-180919/25.06.2020 г., ведно с писмо, вх. № 32-119485/23.04.2020 г. с
превод.
По
искане на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвянето на съдебно
счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно чието заключение платената или подлежаща
на плащане цена от „Гарван“ ЕООД, гр. Варна за процесната стока по търговска
фактура № YWS19032618/22.03.2019г., предмет на митническа декларация MRN
19BG002002007435R3/08.05.2019г.,
е в размер на 5076,00 USD, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано, като
са налице отразявания в счетоводството на жалбоподателя за платената сума на
продавача на стоката, предмет на вноса, като разчетът с доставчика е закрит.
Вещото лице К.К. посочва, че плащането на търговска фактура № №
YWS19032618/22.03.2019г., на стойност 5076 USD с левова равностойност от 8906,25лева,
е извършено с валутен превод в размер на 40622,80 USD, защото обхваща няколко
фактури, по сметка на бенефициента, като
е отразено по дебита на сметка 401-832 „Доставчици от чужбина“, партида на YIWU
ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO., LTD и по кредита на сметка 504-2
„Разплащателна сметка в USD“. Експертът констатира, че е налице съответствие
между фактурирания вид и декларирания вид стока; номера на фактурата за
доставка и номера на декларираната фактура по митническата декларация; цената
на стоката по фактурата и общата фактурна стойност в митническата декларация – 5076,00
USD. Заключено е, че платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер от 5076,00
USD общо, като декларираната стойност по процесната митническа декларация е за
същата сума (5076,00USD), т.е. за цялото фактурирано количество стоки.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен
орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от МКС, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7
и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. с чл. 5, т. 39 от МКС – Директора на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Обжалваното
решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в
несъответствие с материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и
целта на закона.
Спорът
между страните е формиран по въпросите налице ли са предпоставките за
определяне на митническата стойност на стока по позиция № 2 по митническа
декларация MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019 г. по реда на чл. 74, § 3 от МКС,
вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Съгласно
чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност –
Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, т. 20.
Според
правилото на чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се
определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви
от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от МКС,
когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял II на МК. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар
при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната
стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от
МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и
след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена.
При
липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната
стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи
е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по
адм. дело № 4902/2012 година.
Във
всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа,
за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи е в
отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в
търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че
лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности
или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и
в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г.,
Carboni, С-263/06, т. 52.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447., и впоследствие на решението за корекция,
произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т. 36.
По
силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140, вр. чл. 144 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, лицата – адресати на решения за
неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото
производството по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е
специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за
да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от
13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13,
т. 49.
Това
императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в рамките
на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на
жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата
по чл. 140, вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447
обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата стойност
съобразно правилата на чл. 74, § 3 от МКС, вр. чл. 144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
От
дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за
представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени
обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната
стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани
документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по
чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в която деклараторът следва изрично да бъде
запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да
може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези
съмнения. В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, §
6, приложим по препращане от чл. 29 от МКС, не са изложени подробно
обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на
декларираната митническа стойност. Не е ясно и не е обосновано, защо
митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) от § 2 на
чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз
основа на метода по чл. 74, § 3 от МКС.
Предвид
изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било
нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което макар да е
уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за
определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за
конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. По този начин
оспорващият търговец е бил лишен от възможността да изрази становище по
конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните
обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност на
процесните стоки. Гореизложеното обуславя извод, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за
отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на
правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение
– по аргумент от решението на Съда на ЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13,
т. 49.
В
разглеждания казус Директорът на Митница Варна /с предишно наименование ТД
„Северна морска“ при Агенция Митници/ е приел, че митническата стойност на
стоката по позиция № 2 по митническа декларация 19BG002002007435R3/08.05.2019г.
следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС. Прилагането на посочения
в цитираната разпоредба вторичен метод е последната предвидена възможност за
определяне на митническата стойност на стоките, включваща използването на
разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението
за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл.
VII от Общото споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на
стоките за митнически цели“ от МКС и данните, достъпни в страната на вноса, въз
основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията, когато митническата стойност на внасяните
стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на предходните членове,
митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на
базата данни, които са на разположение в страната вносител.
Административният
орган е посочил, че приложима за определяне на митническата стойност на
процесната стока е хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС, без да е изложил конкретни
фактически обстоятелства и правни съображения за невъзможността за определяне
на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в
посочената по-горе последователност. По отношение неприложимостта на методите
по чл. 74, § 2, буква а) и буква б) от МКС е посочено единствено, че не са
открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение,
както и че след извършен анализ в националната база данни не е установен внос
на „сходни стоки“ от други вносители, които не са необичайно ниски. Следователно, при направения анализ са коментирани
резултати за „сходни стоки“, но същите не са посочени в решението като
митнически стойности, като липсват аргументи защо са приети за необичайно
ниски. При липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен
метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и
постановеното решение е в разрез с материалноправните разпоредби на МКС. Органите
на митническата администрация са били длъжни да извършат проверка за наличието
на внос на идентични или сходни стоки, като липсата на такива е следвало да се
обоснове с конкретни съображения в мотивите на обжалвания административен акт,
което в случая не е сторено.
При
преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по букви в) и г) на § 2
от чл. 74 от МКС, е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на
стоката, по която същата се продава на митническата територия на Съюза в
състоянието най-голямото сборно количество от внасяните стоки, понеже не може
да се установи идентичност или сходност на стоките, както и липсата на
информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на
декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане,
производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки. В
решението не се съдържат конкретно изложени факти за процесната стока –
физическа характеристика, търговски количества, качество, авторитета и
доверието на стоките, както и търговска марка. Липсват данни да е извършен
какъвто и да е анализ на стоката и не става ясно как и дали е проверено за
наличието на сходни и идентични стоки, като единствено са цитирани правните
разпоредби от МКС и от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
В
обжалвания индивидуален административен акт се съдържа обща констатация, че
поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно
количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока,
разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от МКС не могат да бъдат
приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока по реда
на член 74, параграф 3 от МКС. По този начин административният орган е направил
обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване
прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще се
приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС. В резултат на това, напълно
формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички
възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от МКС, без
да са изложени конкретни мотиви, касаещи хипотезите по букви от а) до г) от
посочената разпоредба. Липсата на обосноваване относно неприложимостта на
всички последователно уредени хипотези в чл. 74, § 2 от МКС е пречка за
преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия МКС. Хипотезата на чл. 74
§ 3 от МКС представлява последна възможност за определяне на митническата
стойност и именно заради това основната предпоставка за прилагането на тази
хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в
настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за
нея факти.
Правото
на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно
определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г.,
Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г.,
Gaston Schul, С-354/09. Затова митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на тази стока, които имат икономическа стойност – аргумент от т. 24 от Решение
на ЕС от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU: C:
2017: 984. В този смисъл са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, с които се дължи
съобразяване при прилагане на последния метод на определяне на митническа
стойност, по силата на чл. 74, § 3 от МКС, който препраща към тях.
При
прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС
за определяне на митническата стойност на стока по позиция № 2 по
процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на
принципа на разумна гъвкавост. Съгласно чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447, уреждащ т. нар „резервен метод“ при определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 3 от МКС, може да се използва разумна гъвкавост при
прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от МКС, като така
определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на
определените преди това митнически стойности. В настоящия случай, без да посочи
конкретен друг „подходящ метод“, административният орган е направил заключение,
че митническата стойност за стоката по позиция № 2 „електрическо колело“-
128бр.
От
събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от неоспореното заключение
на вещото лице по ССЕ е установено, че цената на процесната стока съответства
на договорената и декларираната с митническата декларация цена, установено е и
плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70, § 1
от МКС или на чл. 74, § 2 от МКС, но не и по чл. 74, § 3 от МКС.
С
Решението на СЕС по дело С- 291/15, което митническият орган интерпретира
неправилно, е прието, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която
митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна
стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните
цени при вноса на сходни стоки. В случая, информацията, която е съобразена не
отговоря на посоченото условие, тъй като не позволява да се извърши преценка
дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки при липсата
на данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и
търговското равнище. Административният орган дори не е посочил изобщо други
сходни стоки - кога, кои търговци и на какви цени са внасяни такива стоки. От
тълкуването на дефиницията по чл. 1, пар. 2, т. 14) от Регламента за прилагане
следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка, включително
и срока на вноса не са сред единствените критерии, по които може да се установи
сходство на стоките.
В
хипотезата, при която не са открити „идентични стоки“ от същия износител,
еднакви във всяко отношение и е предприел определяне на митническа стойност по
по чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс, митническите органи е следвало да
извършат анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и
съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети
лица, което не е било сторено в настоящия случай. Наред с това сходството на
стоките по процесната МД и по ползваната от ответника МД за стойност на „сходни
стоки“ не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска
марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи не е
обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на
процесните стоки и е определил нова такава, Директорът на Митница Варна /ТД
„Северна Морска“/ към Агенция Митници е постановил незаконосъобразен
административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа
стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни
задължения на дружеството-жалбоподател за мита и ДДС на стоката по позиция № 2
по процесната митническата декларация, както и лихви върху определените суми,
поради което, и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, вр. чл.
220 от ЗМ, обжалваното решение следва да се отмени.
В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС:
адм.д. № 1526/21г. на ВАС; адм.д. №
13346/20г. на ВАС; адм.д.
№ 454/21г. на ВАС; адм.д.
№ 4073/21г. на ВАС; адм.д.
№ 2923/21г. на ВАС; адм.д.
№ 3038/21г. на ВАС; адм.д.
№ 1064/21г. на ВАС;
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК на дружеството-жалбоподател се дължат направените разноски за
осъществена защита. Претендиращото от жалбоподателя възнаграждение е в размер
на 1858лв., съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2021г.,
издадена фактура и платежно нареждане за платен адв.хонорар в размер на
1608,00лв. С оглед възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението, на осн. чл.78 ал.5 ГПК вр. чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за МРАВ, съдът не следва да го редуцира, защото е в минимален размер
– чл. 8, т.4 при общ материален интерес от 38321,62лв..
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Гарван“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от В.Н., Решение към MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019 година с
рег. № 32-157621/19.05.2021година на с.д. Директор на Териториална дирекция
(ТД) „Северна Морска“ към Агенция Митници, с което е отказано да бъде приета
декларираната от дружеството митническа стойност на стока по позиция № 2 по MRN
19BG002002007435R3/08.05.2019година, определена е нова митническа стойност,
извършена е корекция на MRN с промяна на тарифния код на стока по позиция № 2 и
са установени, за доплащане допълнителни
държавни вземания за мита (А00) в размер на 2695,52лева, окончателно
антидъмпингово мито/А30/ 27898,64 (А30), окончателно изравнително мито (А40) в
размер на 7727,16лева, ДДС (В00) – 16649,33лв. , заедно с лихва за забава на
основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ ДА ЗАПЛАТИ НА „Гарван“ ЕООД, гр. Варна, **********, ЕИК *********,
сумата в размер на 1858лв. (хиляда осемстотин петдесет и осем ) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: